Държавните институции нямат право да ограничават произволно достъпа на журналисти до пресконференции

Държавните институции нямат право да ограничават произволно достъпа на журналисти до отворени пресконференции. Във вторник дългогодишният финансов журналист Стефан Антонов не е бил допуснат до пресконференция на министерството на финансите, за която изглежда, че са били изпратени покани само до избрани медии.

Както сме посочвали вече и при друг повод, вместо политиците “да преценяват по свое усмотрение кой е журналист и кой не, е по-добре в началото на публично събитие да обяват накратко правила и само ако някой не се съобрази с тези правила, да бъде молен да напусне. Например, в началото на пресконференцията може да се посочи кога ще е времето за въпроси, по колко въпроса може да зададе всеки и каква ще е поредността. Насърчаваме политиците да използват опита на специалисти по комуникация, а не да оставят у аудиторията усещане за аматьорщина при организирането на събития с присъствието на медии.

Политиците дължат на обществото отговори, а журналистите са онези, които задават въпросите от името на своята аудитория. Затова, както сме отбелязвали и преди, общуването с медии, не може да бъде заменено с излъчване на живо в социалните мрежи, не трябва да бъде заменено и от интервюта само пред удобни медии и/или с предварително уговорени въпроси.

Не на последно място, подчертаваме, че журналистите също имат свои отговорности и са длъжни да съблюдават етичните стандарти в професията. Онези, които го правят, трябва да се ползват от солидарността на своите колеги, независимо от конкурентната среда, в която работим”.

Неподходящо също така е да се въведе акредитация само за репортери от съответния ресор. Масова практика е журналисти да покриват повече от един ресор или да се заместват. Също така има медии, които не могат да си позволят да имат специализация по ресори и техни представители работят по разнообразни теми.

Ако въвеждат правила за акредитация, тези правила трябва да създават усещането за обективност и равнопоставеност. Те биха могли да включват задължения за спазване на Етичния кодекс, за прозрачност на собствеността и т.н. Не могат да включват обаче критерий като “обективност”, тъй като в една демократична държава не изпълнителната власт прави оценка на обективността на една или друга медия. Това, разбира се, не означава, че държавата няма ангажименти в борбата с дезинформацията и антидемократичната пропаганда, но е много важно в тези процеси да се използват подходящи инструменти, които да не позволяват обвинения в цензура или опит за заглушаване на критични гласове.