Д-р Тонка Върлева: Бременните трябва да се изследват за СПИН, за да предпазят детето си
15 септември 2014 г.Позиция
Около 200 са новорегистрираните носители на ХИВ всяка година в
страната ни. Такава е тенденцията за последните няколко години без
големи изменения. Общо броят на регистрираните у нас сега е близо 2000,
но на фона на много наши съседки и страни в Източна Европа е
незначителен.
Заслугата нивата да се задържат ниски е на Програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН, която работи от 2004 г. насам. Част от програмата са безплатните кабинети за консултация и изследвания (КАБКИС), традиционните антиСПИН кампании през лятото, акциите на моблините екипи в цялата страна. Рядко се намира, (или поне рядко се чува за) държавна структура, която си върши работата. Но точно тази може да подкрепи изражението на усилията си и със статистика. "Дневник" разговаря с директора на програмата д-р Тонка Върлева, която е на ръководния пост от самото начало.
Д-р Върлева, Програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН действа вече 10 години. Какво постигнахте за този период?
- За да бъде една национална програма успешна, особенно за социално-значимо заболяване като СПИН, е необходимо да има лесен достъп до услугите за превенция, диагностика и лечение. Това заболяване се предава по три начина (по полов и кръвен път и от майка на дете) сред няколко високорискови групи и е свързано с голяма стигма сред обществото, затова за тях е важно изследването да е анонимно и безплатно. На този принцип сме изградили 19-те кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ и СПИН,17-те мобилни кабинета, специализираните клиники за мониторинг и лечение на болните, също и 35 здравно-социални центъра за работа с уязвимите групи в цялата страна.
За мен като директор на тази програма огромен успех е изграденият през годините човешки капацитет, работата в екип, създадените мрежи от неправителствени организации, които са обучени да работят на терен и да предоставят услуги сред най-уязвимите групи. В здравно-превантивните дейности по програмата са включени екипите на над 50 неправителствени организации, 28-те Регионални здравни инспекции, които отговарят за епидемиологичния надзор на ХИВ на местно ниво и 21 общини, които изпълняват местни стратегии и осигуряват подкрепяща среда.
Разбира се, най-големият успех е, че въпреки съществуващата стигма и дискриминация, достигнахме до хиляди хора от най-уязвимите групи. Всяка година се увеличава броят на лицата, които са изследвани за ХИВ и са узнали своя резултат и традиционно през последните няколко години около 65% от новорегистрираните са открити в нашите кабинети и чрез сътрудничещите ни организации. Според мен се вижда, че инвестицията в превенция, особено сред тези групи, е работеща и трябва да бъде приоритет.
Какви средства се отделят за програмата? Достатъчни ли са?
- От 2008 г. е в сила Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции, според която Министерство на здравеопазването отделя финасови средства за осигуряване на безплатно изследване за ХИВ, безплатна трикомпонентна антиретровирусна терапия за всички хора живеещи с ХИВ/СПИН, безплатен мониторинг на терапията, както и специфична антиретровирусна профилактика на вертикалната трансмисия майка-дете.
През 2013 г. от държавния бюджет са отделени над 12 милиона лева за закупуване на 23 медикамента – 8 897 352 лв., за диагностикуми – 3 276 902 лв., както и за осигуряване на болнично лечение и амбулаторно проследяване – 508 140 лв. През 2014 г. от бюджета на МЗ се предвиждат около 15 милиона лева, като са включени и три нови медикамента.
Вече десет години държавното финансиране в борбата срещу СПИН се допълва и с донорски средства от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария чрез една от най-мащабните здравни програми у нас - "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". Фондът е финансова институция с ясни финансови критерии и индикатори за оценка на програмата, като за целия програмен период страната ни е получавала високи оценки. Обаче финансирането по програмата приключва тази година.
Тази програма е изцяло превантивна. Нейният фокус е върху най-уязвимите групи: инжекционно употребяващи наркотици, гей мъжете, лишените от свобода, проституиращите, младите хора в риск, представителите на ромската общност. Здравните и социални услуги, които се предлагат на тези групи следват всички международни стандарти и препоръки.
България е страна с ниско разпространение на ХИВ сред общото население – два пъти по-малко от средното за Европейския съюз, като през 2012 г. средната честота на новите случаи за страните от ЕС е 5.9 на 100 хиляди, а за България е 2.1 на 100 хил. Не сме допуснали епидемия от СПИН единствено благодарение на финансирането от Глобалния фонд, изградените центрове и съвместната работа с граждански организации.
Какви тенденции проличават в статистиката през годините?
- Новорегистрираните от началото на годината са 133, като за същия период миналата година са били 134. Така че тенденцията като цяло е стабилна - с по около 200 случая на година - и очакваме така да се задържи и до края на тази година. Но това са динамични стойности и колкото по-дълбоко се работи с уязвимите общности, толкова повече случаи се откриват - това са хора, които не осъзнават риска, ако никой не им обърне внимание.
Допреди няколко години основната уязвима група в България бяха хората, употребяващи наркотици. Благодарение на това, че финансирахме дейността на 10 неправителствени организации, които се занимават с превенция сред инжекционно-потребяващите, успяхме да ги намалим от 46% през 2008 г. до 12% през 2013 г., т.е. четири пъти. Това, което в момента тепърва започва да се прави в Гърция (където, за сравнение, честота е 10.3 на 100 хил.) – мобилни кабинети и програма за обмен на игли и спринцовки, ние сме го започнали още 1996 г. - в началото в четири региона, след това в още десет.
В същото време от 2009 г. започнахме да работим по-активно в пет града с хомо- и бисексуалната общност. Сега това е основната рискова група с 41% от новорегистрираните. През последните години се очертава тенденция броят на новорегистрираните мъже да е почти четири пъти по-голям от броят на новорегистрираните жени, като по-голямата част от тях са мъже, които имат сексуални контакти с мъже.
Друга благоприятна тенденция е, че преди 2-3 години младите хора до 29 г. бяха над 50% от новорегистрираните, но тази година делът им спада до 29%. Заедно с това обаче през последните три години се появиха случаи и с доста ниска възрастова граница – при инжекционна употреба на наркотици има заразени и под 18 години. Още една тенденция, която наблюдаваме през последните години, е, че се увеличава делът на българските граждани, които са пребивавали дългосрочно в чужбина и се завръщат в България позитивни за ХИВ.
В София концентрацията на случаи е най-голяма, което е нормално. Тук са най-големите рискови групи, имаме най-много мобилни кабинети и работещи на терен, освен това заради конфиденциалност, много хора предпочитат да дойдат тук да се изследват, а не в своето населено място. Имаме и пациенти, които живеят в София, но ходят да получават лечението си в Пловдив или Варна заради страха от стигмата.
Част от усилията ни е и това да привлечем бременните жени да се изследват. Ако една жена е бременна и се открие, че е ХИВ-позитивна, може да предпази детето си от педаване на вируса, ако веднага започне терапия. С добра профилактика шансът да се роди здраво дете е 95%, затова правим всичко възможно да изследваме бременните и това е политиката на здравното министерство и изобщо на Програмата за превенция на ХИВ/СПИН в последните години. Имахме 12 бременни серопозитивни жени, които родиха преди 3-4 години, и още няколко оттогава досега - само едно от бебетата се роди ХИВ-позитивно. Затова е изключително важно бременните да се изследват и профилактиката наистина работи.
За да се запазят тези резултати на всички е ясно, че дейностите трябва да продължат, като се определят ясно отговорностите не само на Министерство на здравеопазването, а и на другите ангажирани държавни и общински институции.
Казахте, че финансирането от Глобалния фонд спира от догодина. Как ще се справите след това, има ли риск да спре превенцията и да се вдигнат нивата на инфектираните?
- Има риск за епидемия, само ако дейностите, които в момента се реализират, по някаква причина спрат. Превенцията просто трябва да продължи.
Анти-СПИН програмата на Глобалния фонд е много мащабна. Във втората фаза (от последните две години) имаме спестени средства по различни пера и сме направили всичко възможно да я удължим за още една година. Има такъв механизъм на фонда, при който те няма да ни отпуснат повече средства, но програмата ще може да продължи в същия формат за още една година, което ще приложим и ние през 2015 г.
Това обаче ще са пари само за дейностите на неправителствените организации. За всичко останало държавата трябва да си поеме разхода, включително за диагностикуми, апаратура и лечение. Целта занапред ще е просто да продължи работата на изградената мрежа от кабинети и центрове, която дава резултат. За съжаление в България това, което сме изградили много лесно го разрушаваме и после трудно го възстановяваме.
Надяваме се, че няма да има проблем. Това, което е тревожно, е, че ситуацията в региона не е благоприятна. Държави като Русия и Украйна се намират в реална епидемия от СПИН. Имаме увеличаване на броя на ХИВ-позитивните лица, употребяващи наркотици в Гърция и Румъния. И заради това фондът пренасочва средства към по-рисковите държави, а ние не сме сред тях - всъщност при нас е успех, че изобщо сме получили средства по това направление.
Фондът има строги критерии за отпускане на средства и от България като членка на ЕС се изисква да започне сама да си покрива разходите по тази програма – ако не от бюджета на здравното министрество, то от това на труда и социалната политика, или на правосъдието в местата за лишаване от свобода, на образованието – за въвеждане на здравно и сексуално образование в училищата и т.н. СПИН не е само здравен проблем.
Министерството на здравеопазването, колкото и да е критикувано по различни въпроси, по отношение на СПИН отделя средства и здравните проблеми на тези хора са решени, бих казала, поне на 90%. Обаче те се нуждаят и от социални услуги, и от образование. Здравето е функция и на социалната политика, и на икономическата и на демографската, особено когато касае социално-значими заболявания като това. В новата Национална стратегия за превенция и контрол на ХИВ/СПИН за периода 2016-2020 година ще се разпишат ясно отговорностите на всички ведомства и агенции, които имат отношение към проблема.
Каква подкрепа се осигурява за серопозитивните и болните от СПИН в България в момента? Какво е тяхното качество и продължителност на живот?
- Всички ХИВ-позитивни лица, незивисимо дали са здравноосигурени, или не, се ползват от универсален достъп до грижи и съвременно лечение - такава е политиката на Министерството на здравеопазването. Пациентите могат да се регистрират по избор в някое от специализираните лечебни заведения за ХИВ в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, където да се следи състоянието им и да получават терапия.
Към края на юни 2014 г. в тези специализирани отделения са регистрирани общо 922 пациенти, от които 692 получават антиретровирусна терапия. За да получават лечение, пациентите трябва да отговарят на определени показатели и то не може да се прилага преди Т4 клетките да са достигнали определени стойности (например CD4 под 350 или сега вече под 500 единици). Има случаи, при които това не се случва 4-5 години след откриването на вируса, затова пациентите остават на мониторинг.
Успоредно с медицинското наблюдение и лечението, ХИВ-позитивните лица и техните близки могат да получат и психосоциална подкрепа от четири неправителствени организации в София, Пловдив и Варна, чиято дейност също се финансира от Програмата.
Годишно лечението на един пациент, живеещ с ХИВ, струва между 10 000 и 15 000 лева. Ако предпазим дори само един човек от инфектиране с ХИВ/СПИН в следващите години, обществото ще спести между 300 и 400 хиляди лева за лечението му, без това да включва разходите за престой в болница, транспорт, социални услуги и натоварването за семейството. С други думи - всеки лев, даден за превенция на разпространението на ХИВ, в последствие се възвръща стократно, затова превенцията е изключително важна и трябва да стане водеща политика в здравеопазването.
Доколко е ефективно лечението?
- Ние сме въвели трикомпонентната антиретровирусна терапия още през 1998 г. и оттогава хората, които се лекуват удължават живота си максимално. Един от първите ХИВ-позитивни хора в България – регистриран през 1987 г. – започна терапията веднага щом тя стана достъпна и все още е жив и води нормален и качествен живот благодарение на нея и на собствената си стриктност да се придържа към нея. В световен мащаб има хора, които живеят повече от 25 години с вируса и това може да се види и в България.
За качеството на лечението говори и фактът, че 89% от пациентите започнали лечение през 2007 г. са живи и продължават да се лекуват. Това показва, че ХИВ може да се приеме като хронично заболяване, с което да се води нормален живот, ако са налични своевременно диагностициране и навременно започване на лечение и придържане към режима.
Но истината е, че много зависи от начина на живот на хората. Има една група, която не се придържа към терапията и продължава да злоупотребява с алкохол или наркотици - при тях няма необходимия ефект от лечението и съответно продължителността на живота е много по-малка. Средно годишно между 65 и 70 инфектирани с ХИВ лица заболяват от СПИН. Едно от най-честите СПИН индикаторни заболявания е туберкулозата – каквато се развива при средно около 30% от болните, затова винаги препоръчваме на хората с диагностицирана туберкулоза да се изследват и за СПИН.
Как протича лятната кампания тази година?
- Много добре върви – за малко повече от месец близо 3 400 души се изследваха в мобилните кабинети. Това, което различава тази кампания от миналогодишната е, че освен по Черноморието и във всички областни градове, тази година мобилните екипи посетиха и много села и оживени места като басейни около различни зимни курорти. Ключовата дума беше мобилност. В рамките на кампанията някои от неправителствените организации ще влязат и в ромските махали.
В София специално очакваме наплив след 15 септември, когато приключи ваканцията и повечето хора се завърнат на работа, а учениците на училище. Тази година се движим в много широки граници – изследвали са се хора и на 17 и на 64 години.
Заслугата нивата да се задържат ниски е на Програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН, която работи от 2004 г. насам. Част от програмата са безплатните кабинети за консултация и изследвания (КАБКИС), традиционните антиСПИН кампании през лятото, акциите на моблините екипи в цялата страна. Рядко се намира, (или поне рядко се чува за) държавна структура, която си върши работата. Но точно тази може да подкрепи изражението на усилията си и със статистика. "Дневник" разговаря с директора на програмата д-р Тонка Върлева, която е на ръководния пост от самото начало.
Д-р Върлева, Програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН действа вече 10 години. Какво постигнахте за този период?
- За да бъде една национална програма успешна, особенно за социално-значимо заболяване като СПИН, е необходимо да има лесен достъп до услугите за превенция, диагностика и лечение. Това заболяване се предава по три начина (по полов и кръвен път и от майка на дете) сред няколко високорискови групи и е свързано с голяма стигма сред обществото, затова за тях е важно изследването да е анонимно и безплатно. На този принцип сме изградили 19-те кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ и СПИН,17-те мобилни кабинета, специализираните клиники за мониторинг и лечение на болните, също и 35 здравно-социални центъра за работа с уязвимите групи в цялата страна.
За мен като директор на тази програма огромен успех е изграденият през годините човешки капацитет, работата в екип, създадените мрежи от неправителствени организации, които са обучени да работят на терен и да предоставят услуги сред най-уязвимите групи. В здравно-превантивните дейности по програмата са включени екипите на над 50 неправителствени организации, 28-те Регионални здравни инспекции, които отговарят за епидемиологичния надзор на ХИВ на местно ниво и 21 общини, които изпълняват местни стратегии и осигуряват подкрепяща среда.
Разбира се, най-големият успех е, че въпреки съществуващата стигма и дискриминация, достигнахме до хиляди хора от най-уязвимите групи. Всяка година се увеличава броят на лицата, които са изследвани за ХИВ и са узнали своя резултат и традиционно през последните няколко години около 65% от новорегистрираните са открити в нашите кабинети и чрез сътрудничещите ни организации. Според мен се вижда, че инвестицията в превенция, особено сред тези групи, е работеща и трябва да бъде приоритет.
Какви средства се отделят за програмата? Достатъчни ли са?
- От 2008 г. е в сила Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции, според която Министерство на здравеопазването отделя финасови средства за осигуряване на безплатно изследване за ХИВ, безплатна трикомпонентна антиретровирусна терапия за всички хора живеещи с ХИВ/СПИН, безплатен мониторинг на терапията, както и специфична антиретровирусна профилактика на вертикалната трансмисия майка-дете.
През 2013 г. от държавния бюджет са отделени над 12 милиона лева за закупуване на 23 медикамента – 8 897 352 лв., за диагностикуми – 3 276 902 лв., както и за осигуряване на болнично лечение и амбулаторно проследяване – 508 140 лв. През 2014 г. от бюджета на МЗ се предвиждат около 15 милиона лева, като са включени и три нови медикамента.
Вече десет години държавното финансиране в борбата срещу СПИН се допълва и с донорски средства от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария чрез една от най-мащабните здравни програми у нас - "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". Фондът е финансова институция с ясни финансови критерии и индикатори за оценка на програмата, като за целия програмен период страната ни е получавала високи оценки. Обаче финансирането по програмата приключва тази година.
Тази програма е изцяло превантивна. Нейният фокус е върху най-уязвимите групи: инжекционно употребяващи наркотици, гей мъжете, лишените от свобода, проституиращите, младите хора в риск, представителите на ромската общност. Здравните и социални услуги, които се предлагат на тези групи следват всички международни стандарти и препоръки.
България е страна с ниско разпространение на ХИВ сред общото население – два пъти по-малко от средното за Европейския съюз, като през 2012 г. средната честота на новите случаи за страните от ЕС е 5.9 на 100 хиляди, а за България е 2.1 на 100 хил. Не сме допуснали епидемия от СПИН единствено благодарение на финансирането от Глобалния фонд, изградените центрове и съвместната работа с граждански организации.
Какви тенденции проличават в статистиката през годините?
- Новорегистрираните от началото на годината са 133, като за същия период миналата година са били 134. Така че тенденцията като цяло е стабилна - с по около 200 случая на година - и очакваме така да се задържи и до края на тази година. Но това са динамични стойности и колкото по-дълбоко се работи с уязвимите общности, толкова повече случаи се откриват - това са хора, които не осъзнават риска, ако никой не им обърне внимание.
Допреди няколко години основната уязвима група в България бяха хората, употребяващи наркотици. Благодарение на това, че финансирахме дейността на 10 неправителствени организации, които се занимават с превенция сред инжекционно-потребяващите, успяхме да ги намалим от 46% през 2008 г. до 12% през 2013 г., т.е. четири пъти. Това, което в момента тепърва започва да се прави в Гърция (където, за сравнение, честота е 10.3 на 100 хил.) – мобилни кабинети и програма за обмен на игли и спринцовки, ние сме го започнали още 1996 г. - в началото в четири региона, след това в още десет.
В същото време от 2009 г. започнахме да работим по-активно в пет града с хомо- и бисексуалната общност. Сега това е основната рискова група с 41% от новорегистрираните. През последните години се очертава тенденция броят на новорегистрираните мъже да е почти четири пъти по-голям от броят на новорегистрираните жени, като по-голямата част от тях са мъже, които имат сексуални контакти с мъже.
Друга благоприятна тенденция е, че преди 2-3 години младите хора до 29 г. бяха над 50% от новорегистрираните, но тази година делът им спада до 29%. Заедно с това обаче през последните три години се появиха случаи и с доста ниска възрастова граница – при инжекционна употреба на наркотици има заразени и под 18 години. Още една тенденция, която наблюдаваме през последните години, е, че се увеличава делът на българските граждани, които са пребивавали дългосрочно в чужбина и се завръщат в България позитивни за ХИВ.
В София концентрацията на случаи е най-голяма, което е нормално. Тук са най-големите рискови групи, имаме най-много мобилни кабинети и работещи на терен, освен това заради конфиденциалност, много хора предпочитат да дойдат тук да се изследват, а не в своето населено място. Имаме и пациенти, които живеят в София, но ходят да получават лечението си в Пловдив или Варна заради страха от стигмата.
Част от усилията ни е и това да привлечем бременните жени да се изследват. Ако една жена е бременна и се открие, че е ХИВ-позитивна, може да предпази детето си от педаване на вируса, ако веднага започне терапия. С добра профилактика шансът да се роди здраво дете е 95%, затова правим всичко възможно да изследваме бременните и това е политиката на здравното министерство и изобщо на Програмата за превенция на ХИВ/СПИН в последните години. Имахме 12 бременни серопозитивни жени, които родиха преди 3-4 години, и още няколко оттогава досега - само едно от бебетата се роди ХИВ-позитивно. Затова е изключително важно бременните да се изследват и профилактиката наистина работи.
За да се запазят тези резултати на всички е ясно, че дейностите трябва да продължат, като се определят ясно отговорностите не само на Министерство на здравеопазването, а и на другите ангажирани държавни и общински институции.
Казахте, че финансирането от Глобалния фонд спира от догодина. Как ще се справите след това, има ли риск да спре превенцията и да се вдигнат нивата на инфектираните?
- Има риск за епидемия, само ако дейностите, които в момента се реализират, по някаква причина спрат. Превенцията просто трябва да продължи.
Анти-СПИН програмата на Глобалния фонд е много мащабна. Във втората фаза (от последните две години) имаме спестени средства по различни пера и сме направили всичко възможно да я удължим за още една година. Има такъв механизъм на фонда, при който те няма да ни отпуснат повече средства, но програмата ще може да продължи в същия формат за още една година, което ще приложим и ние през 2015 г.
Това обаче ще са пари само за дейностите на неправителствените организации. За всичко останало държавата трябва да си поеме разхода, включително за диагностикуми, апаратура и лечение. Целта занапред ще е просто да продължи работата на изградената мрежа от кабинети и центрове, която дава резултат. За съжаление в България това, което сме изградили много лесно го разрушаваме и после трудно го възстановяваме.
Надяваме се, че няма да има проблем. Това, което е тревожно, е, че ситуацията в региона не е благоприятна. Държави като Русия и Украйна се намират в реална епидемия от СПИН. Имаме увеличаване на броя на ХИВ-позитивните лица, употребяващи наркотици в Гърция и Румъния. И заради това фондът пренасочва средства към по-рисковите държави, а ние не сме сред тях - всъщност при нас е успех, че изобщо сме получили средства по това направление.
Фондът има строги критерии за отпускане на средства и от България като членка на ЕС се изисква да започне сама да си покрива разходите по тази програма – ако не от бюджета на здравното министрество, то от това на труда и социалната политика, или на правосъдието в местата за лишаване от свобода, на образованието – за въвеждане на здравно и сексуално образование в училищата и т.н. СПИН не е само здравен проблем.
Министерството на здравеопазването, колкото и да е критикувано по различни въпроси, по отношение на СПИН отделя средства и здравните проблеми на тези хора са решени, бих казала, поне на 90%. Обаче те се нуждаят и от социални услуги, и от образование. Здравето е функция и на социалната политика, и на икономическата и на демографската, особено когато касае социално-значими заболявания като това. В новата Национална стратегия за превенция и контрол на ХИВ/СПИН за периода 2016-2020 година ще се разпишат ясно отговорностите на всички ведомства и агенции, които имат отношение към проблема.
Каква подкрепа се осигурява за серопозитивните и болните от СПИН в България в момента? Какво е тяхното качество и продължителност на живот?
- Всички ХИВ-позитивни лица, незивисимо дали са здравноосигурени, или не, се ползват от универсален достъп до грижи и съвременно лечение - такава е политиката на Министерството на здравеопазването. Пациентите могат да се регистрират по избор в някое от специализираните лечебни заведения за ХИВ в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, където да се следи състоянието им и да получават терапия.
Към края на юни 2014 г. в тези специализирани отделения са регистрирани общо 922 пациенти, от които 692 получават антиретровирусна терапия. За да получават лечение, пациентите трябва да отговарят на определени показатели и то не може да се прилага преди Т4 клетките да са достигнали определени стойности (например CD4 под 350 или сега вече под 500 единици). Има случаи, при които това не се случва 4-5 години след откриването на вируса, затова пациентите остават на мониторинг.
Успоредно с медицинското наблюдение и лечението, ХИВ-позитивните лица и техните близки могат да получат и психосоциална подкрепа от четири неправителствени организации в София, Пловдив и Варна, чиято дейност също се финансира от Програмата.
Годишно лечението на един пациент, живеещ с ХИВ, струва между 10 000 и 15 000 лева. Ако предпазим дори само един човек от инфектиране с ХИВ/СПИН в следващите години, обществото ще спести между 300 и 400 хиляди лева за лечението му, без това да включва разходите за престой в болница, транспорт, социални услуги и натоварването за семейството. С други думи - всеки лев, даден за превенция на разпространението на ХИВ, в последствие се възвръща стократно, затова превенцията е изключително важна и трябва да стане водеща политика в здравеопазването.
Доколко е ефективно лечението?
- Ние сме въвели трикомпонентната антиретровирусна терапия още през 1998 г. и оттогава хората, които се лекуват удължават живота си максимално. Един от първите ХИВ-позитивни хора в България – регистриран през 1987 г. – започна терапията веднага щом тя стана достъпна и все още е жив и води нормален и качествен живот благодарение на нея и на собствената си стриктност да се придържа към нея. В световен мащаб има хора, които живеят повече от 25 години с вируса и това може да се види и в България.
За качеството на лечението говори и фактът, че 89% от пациентите започнали лечение през 2007 г. са живи и продължават да се лекуват. Това показва, че ХИВ може да се приеме като хронично заболяване, с което да се води нормален живот, ако са налични своевременно диагностициране и навременно започване на лечение и придържане към режима.
Но истината е, че много зависи от начина на живот на хората. Има една група, която не се придържа към терапията и продължава да злоупотребява с алкохол или наркотици - при тях няма необходимия ефект от лечението и съответно продължителността на живота е много по-малка. Средно годишно между 65 и 70 инфектирани с ХИВ лица заболяват от СПИН. Едно от най-честите СПИН индикаторни заболявания е туберкулозата – каквато се развива при средно около 30% от болните, затова винаги препоръчваме на хората с диагностицирана туберкулоза да се изследват и за СПИН.
Как протича лятната кампания тази година?
- Много добре върви – за малко повече от месец близо 3 400 души се изследваха в мобилните кабинети. Това, което различава тази кампания от миналогодишната е, че освен по Черноморието и във всички областни градове, тази година мобилните екипи посетиха и много села и оживени места като басейни около различни зимни курорти. Ключовата дума беше мобилност. В рамките на кампанията някои от неправителствените организации ще влязат и в ромските махали.
В София специално очакваме наплив след 15 септември, когато приключи ваканцията и повечето хора се завърнат на работа, а учениците на училище. Тази година се движим в много широки граници – изследвали са се хора и на 17 и на 64 години.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 14 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
17 август 2023 г. Позиция
Аделина Банакиева: Няма европейска държава, която да не реимбурсира медицинските храни
У нас НПО вършат работата на Здравната каса, смята тя„В Европа няма държава, която да не реимбурсира медицинските храни – дори
19 януари 2022 г. Позиция
Българският Червен кръст осъжда остро недопустимите посегателства и агресията срещу медицинското съсловие
Не на насилието над героите в бялоОрганизацията апелира към всички граждани и институции в България с призива „Не на насилието“
19 март 2020 г. Позиция
Декларация в подкрепа на Министерството на здравеопазването и на Националния оперативен щаб
Декларация от името на управителните съвети на: Дружество на кардиолозите в България, Българско дружество по неврология,
