Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО: Правото на образование за всяко дете
20 ноември 2014 г.Позиция
Статия на Ирина Бокова,
Генерален директор на ЮНЕСКО
/написана на УНИЦЕФ България/
Генерален директор на ЮНЕСКО
/написана на УНИЦЕФ България/
Отбелязвайки 25-тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, можем да обърнем поглед назад и да видим множество значими постижения, утвърдили достойнството, благосъстоянието и възможностите за развитие на децата – особено с оглед на правото на достъп до образование.
От 1989 г., когато бе приета Конвенцията за правата на детето, е налице огромен напредък по цял свят, включително в някои от най-бедните държави – като най-забележимото постижение е стремежът да се подсигури общодостъпно основно образование за всички деца. Това е предпоставка за нов свят на надеждата и възможностите за милиони деца по света. Усилията, които държавите полагат за осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие и за инициативата „Образование за всички", която е под егидата на ЮНЕСКО – вече дават положителни резултати в целия свят.
В същото време обаче, тези постижения не могат да прикрият назряващите предизвикателства и препятствия пред пълното осъществяване на правото на образование на всички деца. Според доклада на ЮНЕСКО, посветен на глобалната инициатива „Образование за всички", 58 милиона деца не са обхванати от образователната система. Други 250 милиона деца не могат да четат, пишат или смятат дори и след прекарани 4 години в училище. В тази тревожна картина момичетата и жените са засегнати най-тежко.
Глобалната образователна криза нарушава основни човешки права. Тя подкопава социалните устои и стабилността, като хвърля сянка върху развитието на цели общества и обрича редица поколения на отчаяние и безпътица. Стремежът да се справим с това предизвикателство е движеща сила за цялата дейност на ЮНЕСКО по подпомагане на държавите да сформират амбициозни нови цели за образованието на глобално ниво, които да наследят вече постигнатото от Целите на хилядолетието за развитие (чиито краен срок изтича през 2015 г.) и да гарантират достъп до качествено образование за всяко дете.
Това е особено валидно за децата, които се намират в ситуация на конфликти. Повече от половината от децата, които не посещават училище, живеят в държави, обхванати от конфликти или изложени на риск от такива. Това са 28 милиона момчета и момичета в целия свят. От Ирак и Сирия до Южен Судан, както и в много други страни, засегнати от война, въоръжените сблъсъци принуждават децата да напуснат домовете и класните си стаи – и ги принуждават да се борят всекидневно за живота и бъдещето си. По време на конфликт сме свидетели на твърде много училища, които биват повредени от сраженията – в някои случаи те дори стават целенасочена мишена или се използват за военни цели.
Образователната криза в засегнатите от конфликти държави се простира отвъд бомбардираните сгради или повредената инфраструктура. С помощта на образованието децата се научават да мислят критично и независимо. Образованието допринася за личностното им израстване и развитие. Популяризирайки мира и толерантността, образованието учи децата да съжителстват заедно и да бъдат активни граждани. И обратното – това, на което ставаме свидетели днес, е, че на твърде много места по света образованието е заменяно с кипяща омраза и ненавист – по този начин самите училища се оказват на фронтовата линия.
Може да изглежда, на първо четене, че е неуместно да се говори за образование, когато много деца и техните семейства всъщност се борят за живота си. Но истината е, че разпадът на образователната система води и до разпад на цялостното общество. В Ирак например сега плащат цената на недостатъчните инвестиции в образование за последните 10 години – неграмотността там засяга 20% от цялото население, а това подкопава менталните и културни защитни стени на хората, изправени през екстремистка заплаха. Тези, които биха обявили война на училищата, си дават сметка, че точно това са местата, където се изковават съпротивителните сили на младите хора. Именно затова техните учебни заведение са под прицел – в Южен Судан например, където властелините на войната нахлуват направо в класните стаи, за да вербуват деца воини; или в Мали, където военните се опитаха да заличат хилядолетна история и култура и да лишат местното население от тяхното минало и самоличност.
Правото на децата на достъп до образование се превърна в проблем на сигурността. То трябва да бъде отбранявано и утвърждавано със страст и постоянство. По време на кризи, когато самоличността, културата и училището са обект на нападение, само военните способи за решаване на конфликтите съвсем не са достатъчни. Най-ефективният начин да се борим с екстремизма е като първо се преборим с невежеството, което го подхранва.
Това означава, че образованието трябва да се интегрира във всички миротворчески процеси – още от самото начало. Няма смисъл да се строят нови училища, ако те стават мишени на боевете или терени за набиране на нови екстремисти. И въпреки всичко, по-голямата част от оскъдните средства, предназначени за образование, или по-малко от 2% от хуманитарната помощ, се харчат именно за изграждането на нова инфраструктура – която в най-честия случай бива бързо разрушавана.
Осъществяване на правото на образование изисква да се обърне и доста по-голямо внимание на самото качество на преподаване, както и методите заоценка на наученото от децата. Форест Уитакър, специален пратеник на ЮНЕСКО, го обобщи най-добре, когато направи обръщение към Съвета за сигурност на ООН през септември: „За много от тези деца войната и насилието са единственото, което те са виждали през живота си. И ако ние не ги научим нещо ново и различно, те са просто едни бъдещи войници."
Образованието по дисциплини, свързани с мира и гражданското общество, трябва да залегне във всички учебни планове, включително и в условията на конфликт. Това е един от трите основни стълба на глобалната инициатива на Генералния секретар на ООН „Образованието на първо място", която се осъществява от ЮНЕСКО. В един свят на несигурност това никога не е било по-важно от сега! 25 години след историческата Конвенция за правата на детето ние не трябва да отстъпваме в усилията си за издигане знамето на правото на всяко момче и момиче за достъп до качествено образование – особено за тези, които са най-уязвими.
От 1989 г., когато бе приета Конвенцията за правата на детето, е налице огромен напредък по цял свят, включително в някои от най-бедните държави – като най-забележимото постижение е стремежът да се подсигури общодостъпно основно образование за всички деца. Това е предпоставка за нов свят на надеждата и възможностите за милиони деца по света. Усилията, които държавите полагат за осъществяване на Целите на хилядолетието за развитие и за инициативата „Образование за всички", която е под егидата на ЮНЕСКО – вече дават положителни резултати в целия свят.
В същото време обаче, тези постижения не могат да прикрият назряващите предизвикателства и препятствия пред пълното осъществяване на правото на образование на всички деца. Според доклада на ЮНЕСКО, посветен на глобалната инициатива „Образование за всички", 58 милиона деца не са обхванати от образователната система. Други 250 милиона деца не могат да четат, пишат или смятат дори и след прекарани 4 години в училище. В тази тревожна картина момичетата и жените са засегнати най-тежко.
Глобалната образователна криза нарушава основни човешки права. Тя подкопава социалните устои и стабилността, като хвърля сянка върху развитието на цели общества и обрича редица поколения на отчаяние и безпътица. Стремежът да се справим с това предизвикателство е движеща сила за цялата дейност на ЮНЕСКО по подпомагане на държавите да сформират амбициозни нови цели за образованието на глобално ниво, които да наследят вече постигнатото от Целите на хилядолетието за развитие (чиито краен срок изтича през 2015 г.) и да гарантират достъп до качествено образование за всяко дете.
Това е особено валидно за децата, които се намират в ситуация на конфликти. Повече от половината от децата, които не посещават училище, живеят в държави, обхванати от конфликти или изложени на риск от такива. Това са 28 милиона момчета и момичета в целия свят. От Ирак и Сирия до Южен Судан, както и в много други страни, засегнати от война, въоръжените сблъсъци принуждават децата да напуснат домовете и класните си стаи – и ги принуждават да се борят всекидневно за живота и бъдещето си. По време на конфликт сме свидетели на твърде много училища, които биват повредени от сраженията – в някои случаи те дори стават целенасочена мишена или се използват за военни цели.
Образователната криза в засегнатите от конфликти държави се простира отвъд бомбардираните сгради или повредената инфраструктура. С помощта на образованието децата се научават да мислят критично и независимо. Образованието допринася за личностното им израстване и развитие. Популяризирайки мира и толерантността, образованието учи децата да съжителстват заедно и да бъдат активни граждани. И обратното – това, на което ставаме свидетели днес, е, че на твърде много места по света образованието е заменяно с кипяща омраза и ненавист – по този начин самите училища се оказват на фронтовата линия.
Може да изглежда, на първо четене, че е неуместно да се говори за образование, когато много деца и техните семейства всъщност се борят за живота си. Но истината е, че разпадът на образователната система води и до разпад на цялостното общество. В Ирак например сега плащат цената на недостатъчните инвестиции в образование за последните 10 години – неграмотността там засяга 20% от цялото население, а това подкопава менталните и културни защитни стени на хората, изправени през екстремистка заплаха. Тези, които биха обявили война на училищата, си дават сметка, че точно това са местата, където се изковават съпротивителните сили на младите хора. Именно затова техните учебни заведение са под прицел – в Южен Судан например, където властелините на войната нахлуват направо в класните стаи, за да вербуват деца воини; или в Мали, където военните се опитаха да заличат хилядолетна история и култура и да лишат местното население от тяхното минало и самоличност.
Правото на децата на достъп до образование се превърна в проблем на сигурността. То трябва да бъде отбранявано и утвърждавано със страст и постоянство. По време на кризи, когато самоличността, културата и училището са обект на нападение, само военните способи за решаване на конфликтите съвсем не са достатъчни. Най-ефективният начин да се борим с екстремизма е като първо се преборим с невежеството, което го подхранва.
Това означава, че образованието трябва да се интегрира във всички миротворчески процеси – още от самото начало. Няма смисъл да се строят нови училища, ако те стават мишени на боевете или терени за набиране на нови екстремисти. И въпреки всичко, по-голямата част от оскъдните средства, предназначени за образование, или по-малко от 2% от хуманитарната помощ, се харчат именно за изграждането на нова инфраструктура – която в най-честия случай бива бързо разрушавана.
Осъществяване на правото на образование изисква да се обърне и доста по-голямо внимание на самото качество на преподаване, както и методите заоценка на наученото от децата. Форест Уитакър, специален пратеник на ЮНЕСКО, го обобщи най-добре, когато направи обръщение към Съвета за сигурност на ООН през септември: „За много от тези деца войната и насилието са единственото, което те са виждали през живота си. И ако ние не ги научим нещо ново и различно, те са просто едни бъдещи войници."
Образованието по дисциплини, свързани с мира и гражданското общество, трябва да залегне във всички учебни планове, включително и в условията на конфликт. Това е един от трите основни стълба на глобалната инициатива на Генералния секретар на ООН „Образованието на първо място", която се осъществява от ЮНЕСКО. В един свят на несигурност това никога не е било по-важно от сега! 25 години след историческата Конвенция за правата на детето ние не трябва да отстъпваме в усилията си за издигане знамето на правото на всяко момче и момиче за достъп до качествено образование – особено за тези, които са най-уязвими.
Източник: Уницеф , 20 ноември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 август 2022 г. Позиция
15 хиляди деца вече няма къде да потърсят помощ при онлайн насилие!
Дете, което е изнудвано да праща голи снимки на възрастни, ще се опита да се обади на горещата линия за безопасен интернет.
12 август 2021 г. Позиция
Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19
.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с
04 август 2020 г. Позиция
Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти
Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван
