Есе на Антъни Лейк по повод 25 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето
20 ноември 2014 г.Позиция
Есе на Антъни Лейк, изпълнителен директор на УНИЦЕФ, по случай 25 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето
В хода на историята, напредъкът на цивилизацията се свързва тясно с идеята, че всички хора имат права — всеобщи, неотменими права на свобода, достойнство и сигурност, на справедливо отношение и на живот без потисничество. Здравето и духът на всяко общество зависят от това как тези права се признават и осъществяват.
Допреди 25 години обаче, когато бе замислена и приета Конвенцията за правата на детето, правата на най-младите жители на света не бяха изрично признати от нито един международен договор, както не бе призната и важната връзка между благополучието на децата и силата на обществата, в които живеят. Тъкмо затова Конвенцията е толкова важен крайъгълен камък, а нейната 25-та годишнина е предизвикателство за всички нас да открием нови пътища за изпълнение на универсалния й мандат по отношение на всяко дете, когато световната общност набелязва плановете си за периода след изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 година.
Конвенцията ясно прогласи за първи път, че децата също притежават присъщи и неотменни права, равни с тези на възрастните — право на здраве, на образование, на закрила и на равни възможности независимо от пол, икономически статус, етническа принадлежност, религиозни убеждения, увреждане или географско местоположение. А в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията недвусмислено признава, че тези права са „в основата на свободата, справедливостта и мира в света".
Но признатото право не е непременно осъществено право. Правата на децата стават реалност не чрез изявления, а чрез траен политически ангажимент. Силата на дадено общество се постига не с добри намерения, а със стратегически инвестиции. А обществените промени се постигат не само със силни думи, а и чрез действията, които тези думи могат да насърчат. Защото без действия и без резултатите, които могат да се постигат само с действия, най-добрите цели, заложени в Конвенцията за правата на детето, остават само думи на хартия.
Както става ясно от есетата в настоящия сборник, през 25-те години след приемането на Конвенцията светът наистина предприема действия. Във всеки регион и на практика във всяка страна по света Конвенцията е вдъхновила законови промени, които осигуряват закрилата на децата и политики, с които им се помага да достигнат пълния си потенциал. В по-широк смисъл, така се предоставя ясен мандат за претворяване на правото на всяко дете на здраве, закрила и надежда в практически програми и услуги.
Този мандат води до значителни резултати, като спомага за спасяване и промяна в живота на милиони деца по света. Повече от всякога са децата, доживели петия си рожден ден. Повече са ваксинираните деца срещу болести като детски паралич, който е почти ликвидиран. Повече деца се възползват от по-добър достъп до образование, санитарна инфраструктура, вода и храна. Повече младежи са ангажирани с проблемите, засягащи собствения им живот и имат своя роля в определянето на собственото им бъдеще.
Тези постижения са впечатляващи и важни. Те доказват, че с общи цели и споделени усилия може да се постигне истинска промяна в името на децата на глобално, национално и местно ниво.
Но самите национални средностатистически данни, с които доказваме напредъка си, твърде често скриват тежкото положение на прекалено много деца. Когато тези обобщени осреднени данни се разпределят, стават видни задълбочаващите се различия, които показват високия брой деца, до които постиженията не достигат. Деца, оставени на заден план, защото живеят в трудно достъпни райони – в изолирани селски общности или в бедни градски квартали, или в общности, разкъсвани от конфликти или катастрофи. Деца, които са жертви на предубеждения и системна дискриминация, основана на пол, етнически произход, увреждания, религия или цвят на кожата. Деца, лишени от почти всичко.
Не можем да твърдим, че правата на децата се спазват, когато 17 000 деца на възраст под 5 години умират всеки ден главно по причини, които можем да предотвратим. Когато момиче в Афганистан е държано вкъщи и не ходи на училище, за да изпълнява домакински задължения, докато братята й се образоват. Когато майка в Пакистан няма достъп до обикновена ваксина срещу детски паралич за детето си, защото живеят в отдалечен район. Когато приблизително едно от четири американски деца живее в бедност. Когато деца биват откъсвани от семействата им, мобилизирани във въоръжени групи и принуждавани да се сражават и умират за каузи, които едва ли могат да проумеят.
Тези лишения и несгоди са нарушения на правата на децата и жестоко предателство на детските надежди и мечти за по-добър живот.
Предателството често започва в началото, в най-ранните години, когато в развиващия се мозък на най-малките деца се образуват изключително важни невронни връзки. Изследванията показват, че лишения, недохранване, травми и токсичен стрес засягат сериозно синаптичните връзки, което допълнително нарушава възможността на децата да развият пълния си потенциал. Тази загуба се усеща най-силно от отделните деца и семействата им, но дългосрочното въздействие за обществото, в което живеят, е огромно.
Мащабът на тази заплаха се вижда най-ярко в страни, разкъсвани от конфликти — в Сирийската арабска република, където децата от години са подложени на насилие, лишения и разселване, в Централноафриканската република, където децата са едновременно свидетели и жертви на масова жестокост и междуобщностно насилие, в Южен Судан, където гражданската война причинява криза с продоволствието и защитата на населението, довела до смъртта на десетки хиляди деца и застрашаваща здравето, благополучието и бъдещето на много повече. Наблюдаваме я в Ирак и в Газа, където продължаващите въоръжени конфликти и безразборни нападения излагат на опасност толкова много деца и подкопават стабилността на родните им места.
Тези деца са бъдещите лидери на своите общности, бъдещите лекари и новатори, мечтатели и хора на действието. Как ще възприемат те света и отговорността си към този свят? Ако собствените им права са нарушени, как ще се научат на уважение към правата на другите, което е в основата на гражданския дълг и гражданството? Как ще устоят на изкушението на цинизма по отношение на бъдещето, ако надеждите им за по-добър живот са разрушени?
Тези въпроси трябва да се задават и да получават отговори сега, когато светът отбелязва 25-та годишнина на Конвенцията и прави преглед на постигнатия напредък в изпълнението на нейния мандат. Моментът за това е особено важен, тъй като международната общност, ангажирана с развитието, както и по-широката световна общност обсъждат приоритетите за периода след 2015 г. и постигането на Целите на хилядолетието за развитие.
Сега имаме отговорност да намерим нови начини за справяне с предизвикателствата, които още не сме преодолели, да достигнем до децата, до които още не сме достигнали и да поставим справедливостта и правата на децата в центъра на плана за действие в името на всички деца, в това число онези, които изостават от хода на прогреса.
Това не е само морален императив, а практическа възможност да ускорим своя напредък в изпълнението на универсалния мандат на Конвенцията. Възможност, която от своя страна води до напредък в целите ни за развитие, тъй като е ефективна от гледна точка на разходите. Проучванията показват, че когато планираме политики и програми, насочени не към най-лесно достижимите, а към най-трудно достижимите, можем да постигнем повече резултати. Това предполага допълнителни разходи, но нашите анализи сочат, че тези разходи са компенсирани в достатъчна степен от допълнителните резултати.
В действителност инвестирането в децата в най-неравностойно положение е стратегически императив за всички нас. Проучване на УНИЦЕФ показва, че в регионите, в които са снижени различията в равнищата на доходите, се наблюдава и най-бърз спад на детската смъртност. А според проучване на списание „Лансет" от 2013 г. намалената смъртност в страните с ниски и средни доходи е причината за около 11% от постигнатия през последните няколко години икономически растеж в тези страни.
Когато инвестираме в здравето, прехраната, закрилата и оцеляването на дете, ние не просто спасяваме живот. С подобряването на детското оцеляване се увеличава, разбира се, и продължителността на живота. Увеличение от една година на продължителността на живота на дадена нация се свърза с 4% увеличение на нейното икономическо производство. Когато инвестираме в образованието на дете, поставяме началото на пътя към просперитет, даване на права и социално приобщаване не само за отделния индивид, но и за обществото и икономиката. Всяка допълнителна година училищно обучение се равнява на около 10% ръст на потенциалните доходи. Сега създаваме и следващото поколение родители и лидери, които, щом израснат здрави, добре образовани и защитени, ще имат повече желание и възможност да водят и напътстват следващите поколения. Затова правата на децата са в основата на силно, но и справедливо общество.
Бързата и повсеместна ратификация на Конвенцията за правата на детето и постигнатите благодарение на нея резултати за децата, са сред най-ярките триумфи на последния четвърт век. По морални, икономически и хуманитарни причини и като средство за насърчаване на мира и възможностите за всеки човек във всякакви условия сме длъжни да продължаваме постигнатия напредък.
Постигането на всеобща ратификация е важно, но трябва да продължим и дейността си за всеобщо прилагане на Конвенцията, като превърнем правото на най-онеправданите, уязвими и социално изключени деца на здраве, образование, закрила и равни възможности в централен приоритет на обществото.
В Конвенцията за правата на детето се посочва, че „висшите интереси на детето са първостепенно съображение" във всички действия, отнасящи се до децата. Ако поставим тези интереси в центъра на нашата програма за бъдещето, ние не само изпълняваме дълга си към правата на децата, но и градим собственото ни бъдеще.
В хода на историята, напредъкът на цивилизацията се свързва тясно с идеята, че всички хора имат права — всеобщи, неотменими права на свобода, достойнство и сигурност, на справедливо отношение и на живот без потисничество. Здравето и духът на всяко общество зависят от това как тези права се признават и осъществяват.
Допреди 25 години обаче, когато бе замислена и приета Конвенцията за правата на детето, правата на най-младите жители на света не бяха изрично признати от нито един международен договор, както не бе призната и важната връзка между благополучието на децата и силата на обществата, в които живеят. Тъкмо затова Конвенцията е толкова важен крайъгълен камък, а нейната 25-та годишнина е предизвикателство за всички нас да открием нови пътища за изпълнение на универсалния й мандат по отношение на всяко дете, когато световната общност набелязва плановете си за периода след изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 година.
Конвенцията ясно прогласи за първи път, че децата също притежават присъщи и неотменни права, равни с тези на възрастните — право на здраве, на образование, на закрила и на равни възможности независимо от пол, икономически статус, етническа принадлежност, религиозни убеждения, увреждане или географско местоположение. А в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията недвусмислено признава, че тези права са „в основата на свободата, справедливостта и мира в света".
Но признатото право не е непременно осъществено право. Правата на децата стават реалност не чрез изявления, а чрез траен политически ангажимент. Силата на дадено общество се постига не с добри намерения, а със стратегически инвестиции. А обществените промени се постигат не само със силни думи, а и чрез действията, които тези думи могат да насърчат. Защото без действия и без резултатите, които могат да се постигат само с действия, най-добрите цели, заложени в Конвенцията за правата на детето, остават само думи на хартия.
Както става ясно от есетата в настоящия сборник, през 25-те години след приемането на Конвенцията светът наистина предприема действия. Във всеки регион и на практика във всяка страна по света Конвенцията е вдъхновила законови промени, които осигуряват закрилата на децата и политики, с които им се помага да достигнат пълния си потенциал. В по-широк смисъл, така се предоставя ясен мандат за претворяване на правото на всяко дете на здраве, закрила и надежда в практически програми и услуги.
Този мандат води до значителни резултати, като спомага за спасяване и промяна в живота на милиони деца по света. Повече от всякога са децата, доживели петия си рожден ден. Повече са ваксинираните деца срещу болести като детски паралич, който е почти ликвидиран. Повече деца се възползват от по-добър достъп до образование, санитарна инфраструктура, вода и храна. Повече младежи са ангажирани с проблемите, засягащи собствения им живот и имат своя роля в определянето на собственото им бъдеще.
Тези постижения са впечатляващи и важни. Те доказват, че с общи цели и споделени усилия може да се постигне истинска промяна в името на децата на глобално, национално и местно ниво.
Но самите национални средностатистически данни, с които доказваме напредъка си, твърде често скриват тежкото положение на прекалено много деца. Когато тези обобщени осреднени данни се разпределят, стават видни задълбочаващите се различия, които показват високия брой деца, до които постиженията не достигат. Деца, оставени на заден план, защото живеят в трудно достъпни райони – в изолирани селски общности или в бедни градски квартали, или в общности, разкъсвани от конфликти или катастрофи. Деца, които са жертви на предубеждения и системна дискриминация, основана на пол, етнически произход, увреждания, религия или цвят на кожата. Деца, лишени от почти всичко.
Не можем да твърдим, че правата на децата се спазват, когато 17 000 деца на възраст под 5 години умират всеки ден главно по причини, които можем да предотвратим. Когато момиче в Афганистан е държано вкъщи и не ходи на училище, за да изпълнява домакински задължения, докато братята й се образоват. Когато майка в Пакистан няма достъп до обикновена ваксина срещу детски паралич за детето си, защото живеят в отдалечен район. Когато приблизително едно от четири американски деца живее в бедност. Когато деца биват откъсвани от семействата им, мобилизирани във въоръжени групи и принуждавани да се сражават и умират за каузи, които едва ли могат да проумеят.
Тези лишения и несгоди са нарушения на правата на децата и жестоко предателство на детските надежди и мечти за по-добър живот.
Предателството често започва в началото, в най-ранните години, когато в развиващия се мозък на най-малките деца се образуват изключително важни невронни връзки. Изследванията показват, че лишения, недохранване, травми и токсичен стрес засягат сериозно синаптичните връзки, което допълнително нарушава възможността на децата да развият пълния си потенциал. Тази загуба се усеща най-силно от отделните деца и семействата им, но дългосрочното въздействие за обществото, в което живеят, е огромно.
Мащабът на тази заплаха се вижда най-ярко в страни, разкъсвани от конфликти — в Сирийската арабска република, където децата от години са подложени на насилие, лишения и разселване, в Централноафриканската република, където децата са едновременно свидетели и жертви на масова жестокост и междуобщностно насилие, в Южен Судан, където гражданската война причинява криза с продоволствието и защитата на населението, довела до смъртта на десетки хиляди деца и застрашаваща здравето, благополучието и бъдещето на много повече. Наблюдаваме я в Ирак и в Газа, където продължаващите въоръжени конфликти и безразборни нападения излагат на опасност толкова много деца и подкопават стабилността на родните им места.
Тези деца са бъдещите лидери на своите общности, бъдещите лекари и новатори, мечтатели и хора на действието. Как ще възприемат те света и отговорността си към този свят? Ако собствените им права са нарушени, как ще се научат на уважение към правата на другите, което е в основата на гражданския дълг и гражданството? Как ще устоят на изкушението на цинизма по отношение на бъдещето, ако надеждите им за по-добър живот са разрушени?
Тези въпроси трябва да се задават и да получават отговори сега, когато светът отбелязва 25-та годишнина на Конвенцията и прави преглед на постигнатия напредък в изпълнението на нейния мандат. Моментът за това е особено важен, тъй като международната общност, ангажирана с развитието, както и по-широката световна общност обсъждат приоритетите за периода след 2015 г. и постигането на Целите на хилядолетието за развитие.
Сега имаме отговорност да намерим нови начини за справяне с предизвикателствата, които още не сме преодолели, да достигнем до децата, до които още не сме достигнали и да поставим справедливостта и правата на децата в центъра на плана за действие в името на всички деца, в това число онези, които изостават от хода на прогреса.
Това не е само морален императив, а практическа възможност да ускорим своя напредък в изпълнението на универсалния мандат на Конвенцията. Възможност, която от своя страна води до напредък в целите ни за развитие, тъй като е ефективна от гледна точка на разходите. Проучванията показват, че когато планираме политики и програми, насочени не към най-лесно достижимите, а към най-трудно достижимите, можем да постигнем повече резултати. Това предполага допълнителни разходи, но нашите анализи сочат, че тези разходи са компенсирани в достатъчна степен от допълнителните резултати.
В действителност инвестирането в децата в най-неравностойно положение е стратегически императив за всички нас. Проучване на УНИЦЕФ показва, че в регионите, в които са снижени различията в равнищата на доходите, се наблюдава и най-бърз спад на детската смъртност. А според проучване на списание „Лансет" от 2013 г. намалената смъртност в страните с ниски и средни доходи е причината за около 11% от постигнатия през последните няколко години икономически растеж в тези страни.
Когато инвестираме в здравето, прехраната, закрилата и оцеляването на дете, ние не просто спасяваме живот. С подобряването на детското оцеляване се увеличава, разбира се, и продължителността на живота. Увеличение от една година на продължителността на живота на дадена нация се свърза с 4% увеличение на нейното икономическо производство. Когато инвестираме в образованието на дете, поставяме началото на пътя към просперитет, даване на права и социално приобщаване не само за отделния индивид, но и за обществото и икономиката. Всяка допълнителна година училищно обучение се равнява на около 10% ръст на потенциалните доходи. Сега създаваме и следващото поколение родители и лидери, които, щом израснат здрави, добре образовани и защитени, ще имат повече желание и възможност да водят и напътстват следващите поколения. Затова правата на децата са в основата на силно, но и справедливо общество.
Бързата и повсеместна ратификация на Конвенцията за правата на детето и постигнатите благодарение на нея резултати за децата, са сред най-ярките триумфи на последния четвърт век. По морални, икономически и хуманитарни причини и като средство за насърчаване на мира и възможностите за всеки човек във всякакви условия сме длъжни да продължаваме постигнатия напредък.
Постигането на всеобща ратификация е важно, но трябва да продължим и дейността си за всеобщо прилагане на Конвенцията, като превърнем правото на най-онеправданите, уязвими и социално изключени деца на здраве, образование, закрила и равни възможности в централен приоритет на обществото.
В Конвенцията за правата на детето се посочва, че „висшите интереси на детето са първостепенно съображение" във всички действия, отнасящи се до децата. Ако поставим тези интереси в центъра на нашата програма за бъдещето, ние не само изпълняваме дълга си към правата на децата, но и градим собственото ни бъдеще.
Източник: УНИЦЕФ България , 20 ноември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 август 2022 г. Позиция
15 хиляди деца вече няма къде да потърсят помощ при онлайн насилие!
Дете, което е изнудвано да праща голи снимки на възрастни, ще се опита да се обади на горещата линия за безопасен интернет.
12 август 2021 г. Позиция
Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19
.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с
04 август 2020 г. Позиция
Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти
Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван
