Алианс "Усмихни се с мен": Брутално поведение на служители от трето помощно училище "Едуард Сеген-София"
01 декември 2014 г.Позиция
Позиция от "Национален алианс усмихни се с мен" по повод брутално поведение на служители от трето помощно училище "Едуард Сеген-София" до Министъра на образованието и науката Проф. Танев, Омбудсмана на Р. България Г-н Пенчев, Държавната агенция за закрила на децата Г-жа Ева Жечева
На 29.11.2014 год., Красимира Стоянова завежда дъщеря си Пасионария на училище в III Помощно училище „Едуард Сеген", където детето е ученичка в 3-ти клас.
Най-неочаквано, в присъствието на детето, учители и специалисти от училището обиждат и нагрубяват Красимира, като свидетели на всичко това стават и останалите деца от класа на Пасионария. В крайна сметка Красимира и дъщеря й си тръгват с официален документ, „удостоверение за преместване", без майката да е завела писмена молба с подобно искане и без да е налице документ от приемащо училище, каквито са законовите изисквания.
Част от изречените от служителите на училището реплики са: „Мърла с мърла..."; „Не стига, че ти гледаме детето тук, като искаш рехабилитатор върви в Токуда и си плащай, всички си плащат и ти ще си плащаш...!".
Няколко дни преди това Красимира Стоянова участва в репортаж по БТВ, по повод проекта на Закон за предучилищното и училищното образование. Репортажът е излъчен във вечерните новини на 24.11.2014 год., а думите вбесили служителите на помощното училище са:
„Изобщо няма рехабилитатор, детето ми е лишено от жизненоважна терапия".
Красимира Стоянова е майка е на три деца, най-малката, Пасионария, е с тежки и множествени увреждания. Като активен и отговорен родител Красимира има отношение и лична позиция за необходимите промени в училищното образование и особено тези, касаещи децата с увреждания. Участвайки в репортажа по БТВ, Красимира е упражнила правото си на свободно изразяване на мнение, гарантирано от Конституцията на Р. България:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Правото на свободно изразяване на мнение на всеки български гражданин е безпрекословно. Недопустимо е училищен директор и служители да търсят сметка от родител защо е упражнил това си право, още повече да го „санкционират" като нарушат правото на детето му на образование, отново по Конституция.
Случилото се с Красимира Стоянова и дъщеря й Пасионария не е проблем на отделни служители, директори или помощни училища, това е красноречив пример за цялостното функциониране на самозабравили се държавни институции. Още по-притеснителното е, че в случая става дума за такива, претендиращи да са образователни.
Средствата, които държавата плаща за издръжката на дете като Пасионария в помощно училище е 5000 лева а ако ученикът е на интернатно обучение – 7000 лв. На фона на тези никак не малко средства обаче, или може би точно заради тях, нормативната ни уредба е доста неясна относно статута, функционирането и вида услуга, предоставяна от тези уж образователни институции. Помощните училища не са споменати нито в Закона за народната просвета, нито в Правилника му за прилагане, нито в Закона за интеграция на хората с увреждания, там са упоменати единствено специалните училища. Чак в Наредба 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, в глава IV, разписваща обучението на деца и ученици в специални детски градини и училища, само в няколко текста, се споменават и помощните училища.
Но отново без да е налице изричен запис за статута им. Не става ясно част ли са от системата на специалните училища или не?
В чл. 48, ал.3 от същата наредба, на помощните училища им се вменява задължението да организират обучението за учениците с умствена изостаналост до 16 год. възраст, настанени в домовете за умствено изостанали деца и младежи, които са към социалната система.
Това е единственият текст, който дава насока за предназначението на помощните училища. И защо отсъстват текстове за тях във висшите ни нормативни актове, а се прокрадват едва между редовете на по-ниски нива. Вероятно, за да не ни се налага да отговаряме на неудобни въпроси, защо са ни помощни училища, след като си имаме специални, и каква е разликата между едните и другите.
Помощните училища са наследство от срамното ни минало, в което всички тези деца бяха дамгосвани като „необучаеми" и са създадени с цел да осигурят образователната изолация на децата и младежите с умствена изостаналост, отглеждани от държавата в изолирани от обществото „социални" институции.
Докога не само ще издържаме, но и ще стимулираме изолацията на деца, и ще нарушаваме както социалните, така и образователните им права?
Случилото се ни прави още по-уверени в правилността на реформите, заложени в проекта на Закона за предучилищното и училищното образование.
По конкретния случай с Красимира Стоянова и дъщеря й Пасионария, настояваме за следните незабавни действия от страна на МОН:
1. Да бъде потърсена отговорност на директорката на Трето помощно училищe, тъй като си е позвилила по недопустим начин да „улесни" родител в преместването на детето му в друго училище, несъобразно законовите изисквания за такава процедура – писмено зявление от родител.
2. Разследване и административни наказания на всички служители от училището, участвали в изгонването на детето и майката, и в грозните сцени разиграли се по тяхна вина пред децата.
3. Максимално бързо оказване на съдействие на Красимира Стоянова с цел връщане на детето й в образователната система и осигуряването на подходящата образователна подкрепа за него.
Родителите от „Национален алианс Усмихни се с мен" вярваме, че живеем в държава, в която гражданите имаме право на свободно изразяване на мнение, че имаме право да отстояваме своите и на децата си права, когато считаме, че са нарушени, че имаме право да настояваме и се борим за равноправно и достойно образование за децата си.
Линк към репортажа.
Адрес за обратна кореспонденция: гр. София - 1408, кв. „Иван Вазов", бул. „Витоша" 137, e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg , тел: 0888-87-97-98
Позицията се подкрепя и от:
На 29.11.2014 год., Красимира Стоянова завежда дъщеря си Пасионария на училище в III Помощно училище „Едуард Сеген", където детето е ученичка в 3-ти клас.
Най-неочаквано, в присъствието на детето, учители и специалисти от училището обиждат и нагрубяват Красимира, като свидетели на всичко това стават и останалите деца от класа на Пасионария. В крайна сметка Красимира и дъщеря й си тръгват с официален документ, „удостоверение за преместване", без майката да е завела писмена молба с подобно искане и без да е налице документ от приемащо училище, каквито са законовите изисквания.
Част от изречените от служителите на училището реплики са: „Мърла с мърла..."; „Не стига, че ти гледаме детето тук, като искаш рехабилитатор върви в Токуда и си плащай, всички си плащат и ти ще си плащаш...!".
Няколко дни преди това Красимира Стоянова участва в репортаж по БТВ, по повод проекта на Закон за предучилищното и училищното образование. Репортажът е излъчен във вечерните новини на 24.11.2014 год., а думите вбесили служителите на помощното училище са:
„Изобщо няма рехабилитатор, детето ми е лишено от жизненоважна терапия".
Красимира Стоянова е майка е на три деца, най-малката, Пасионария, е с тежки и множествени увреждания. Като активен и отговорен родител Красимира има отношение и лична позиция за необходимите промени в училищното образование и особено тези, касаещи децата с увреждания. Участвайки в репортажа по БТВ, Красимира е упражнила правото си на свободно изразяване на мнение, гарантирано от Конституцията на Р. България:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Правото на свободно изразяване на мнение на всеки български гражданин е безпрекословно. Недопустимо е училищен директор и служители да търсят сметка от родител защо е упражнил това си право, още повече да го „санкционират" като нарушат правото на детето му на образование, отново по Конституция.
Случилото се с Красимира Стоянова и дъщеря й Пасионария не е проблем на отделни служители, директори или помощни училища, това е красноречив пример за цялостното функциониране на самозабравили се държавни институции. Още по-притеснителното е, че в случая става дума за такива, претендиращи да са образователни.
Средствата, които държавата плаща за издръжката на дете като Пасионария в помощно училище е 5000 лева а ако ученикът е на интернатно обучение – 7000 лв. На фона на тези никак не малко средства обаче, или може би точно заради тях, нормативната ни уредба е доста неясна относно статута, функционирането и вида услуга, предоставяна от тези уж образователни институции. Помощните училища не са споменати нито в Закона за народната просвета, нито в Правилника му за прилагане, нито в Закона за интеграция на хората с увреждания, там са упоменати единствено специалните училища. Чак в Наредба 1 от 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, в глава IV, разписваща обучението на деца и ученици в специални детски градини и училища, само в няколко текста, се споменават и помощните училища.
Но отново без да е налице изричен запис за статута им. Не става ясно част ли са от системата на специалните училища или не?
В чл. 48, ал.3 от същата наредба, на помощните училища им се вменява задължението да организират обучението за учениците с умствена изостаналост до 16 год. възраст, настанени в домовете за умствено изостанали деца и младежи, които са към социалната система.
Това е единственият текст, който дава насока за предназначението на помощните училища. И защо отсъстват текстове за тях във висшите ни нормативни актове, а се прокрадват едва между редовете на по-ниски нива. Вероятно, за да не ни се налага да отговаряме на неудобни въпроси, защо са ни помощни училища, след като си имаме специални, и каква е разликата между едните и другите.
Помощните училища са наследство от срамното ни минало, в което всички тези деца бяха дамгосвани като „необучаеми" и са създадени с цел да осигурят образователната изолация на децата и младежите с умствена изостаналост, отглеждани от държавата в изолирани от обществото „социални" институции.
Докога не само ще издържаме, но и ще стимулираме изолацията на деца, и ще нарушаваме както социалните, така и образователните им права?
Случилото се ни прави още по-уверени в правилността на реформите, заложени в проекта на Закона за предучилищното и училищното образование.
По конкретния случай с Красимира Стоянова и дъщеря й Пасионария, настояваме за следните незабавни действия от страна на МОН:
1. Да бъде потърсена отговорност на директорката на Трето помощно училищe, тъй като си е позвилила по недопустим начин да „улесни" родител в преместването на детето му в друго училище, несъобразно законовите изисквания за такава процедура – писмено зявление от родител.
2. Разследване и административни наказания на всички служители от училището, участвали в изгонването на детето и майката, и в грозните сцени разиграли се по тяхна вина пред децата.
3. Максимално бързо оказване на съдействие на Красимира Стоянова с цел връщане на детето й в образователната система и осигуряването на подходящата образователна подкрепа за него.
Родителите от „Национален алианс Усмихни се с мен" вярваме, че живеем в държава, в която гражданите имаме право на свободно изразяване на мнение, че имаме право да отстояваме своите и на децата си права, когато считаме, че са нарушени, че имаме право да настояваме и се борим за равноправно и достойно образование за децата си.
Линк към репортажа.
Адрес за обратна кореспонденция: гр. София - 1408, кв. „Иван Вазов", бул. „Витоша" 137, e-mail: na_usmihnisesmen@abv.bg , тел: 0888-87-97-98
Позицията се подкрепя и от:
- СДРУЖЕНИЕ "СВЕТИ МИНА"- РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, гр. Добрич
- СДРУЖЕНИЕ "РАВЕН СТАРТ - 2008" – РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР – гр. Габрово
- ФОНДАЦИЯ " ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ"
- ФОНДАЦИЯ "СТЪПКА ЗА НЕВИДИМИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" – ОРГАНИЗАЦИЯ ОТ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА
Facebook
TwetterСходни публикации
12 август 2021 г. Позиция
Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19
.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с
04 август 2020 г. Позиция
Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти
Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван
11 юни 2019 г. Позиция
Медиите, институциите и опасността от радикализация
По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня:
