Стивън Фар: Образованието има силата да преодолява ефектите от бедността

10 декември 2014 г.Позиция

Стивън Фар е образователен директор в Teach For America - неправителствена организация, която подготвя млади професионалисти да бъдат учители в проблемни райони. Той изследва качествата и начините на преподаване на тези учители, които са успели да повишат успеха на учениците си въпреки ограничените финансови възможности и маргинализирания статус на семействата и общностите, от които децата идват. На база на тези проучвания Фар създава модела "Преподавай като лидер", който се прилага от учители в близо 40 държави по цял свят. Преди това той е бил университетски преподавател и учител на Teach For America. Завършил е университета в Тексас и право в Yale Law School. Стивън Фар беше в България, за да разкаже как един учител може да стане максимално ефективен в класната стая на конференцията "Образование" на фондация "Заедно в час" миналия петък.

Как работят учителите, чиито ученици са успели да повишат значително резултатите си?

- Те залагат изключително високи и амбициозни цели пред децата за това какво ще постигнат накрая на обучението си. Работят усилено, вярват в учениците си и искат те да успеят. Тези учители планират отзад напред - не определят днес урока за утре, а имат цел какво учениците трябва да знаят и могат накрая и започват оттам. Освен това вярват, че точно те са хората в класната стая, които учат най-много, и работят на този принцип. Те учат в движение, експериментират и променят преподаването според опита си. Ключово е, че тези учители не виждат ролята си просто като участници в процеса, а я определят спрямо резултата, който учениците им постигат. Например, ако искат техните второкласници, които в момента четат като деца в детската градина, до края на годината да четат като третокласници, приемат, че работата им е да направят всичко каквото трябва, за да може това да се случи. Понякога това означава да ходят до домовете на децата и да говорят със семейства им. Да търсят начини да помогнат на ученик, който не получава достатъчно храна, за да може да учи. Тези учители всъщност разширяват значението на това да преподаваш.

Как учителите могат да бъдат мотивирани да работят по този начин?

- Мотивацията може да е различна при всеки, но накрая се стига до две неща - ценности и визия. А ценностите и визията се определят от отношенията. В началото учителите може да искат да са най-добрите, да се харесат на директора. Но горивото за упоритата работа е връзката между учителя и учениците. Колкото повече опознават учениците си и започват да градят връзка с тях, учителите осъзнават, че ако не променят нещо, учениците им ще имат много малки шансове за реализация в бъдеще. А те не искат това да се случи. Така тези учители с помощта на семействата могат да създадат визията за това каква е алтернативата за детето след десет години. Когато стане на 19 например, ще има възможността да отиде в добър университет. И какво трябва да стане сега, за да може ученикът да поеме по този път. Така започваме да мислим за образованието по различен начин - не само като академични постижения, но и като лично израстване, като издръжливост, упоритост и убеденост, че семействата от по-нисък социален статус трябва да бутат напред.

Заплатата на учителите има ли значение за тази мотивация?

- Заплатата е важна, но не е основният мотивиращ фактор за учителите, които срещам. Когато ги попиташ какво би ги задържало да останат да преподават, първото, което казват, е възможността за по-широкo влияние. Те искат шанс да въздействат на повече хора. За съжаление в много от държавите, които съм посещавал, учителската професия е много негъвкава - започваш като учител и се пенсионираш като такъв. Това не може да привлече най-добрите кадри, които искат да бъдат добри учители, но също така и да помагат на други свои колеги и на училището като цяло.

Как изглежда подготовката на добрите учители?

- Първо трябва да признаем, че преподаването не е за всеки. Трябва да избираме истинските учители и да бъдем взискателни при този подбор. Да намерим тези хора, които имат правилната нагласа, високи очаквания, силно желание за влияние - всички тези лидерски качества, които ще са нужни, за да успеят. След това трябва усилено да ги подкрепяме - за мен това означава както предварителна подготовка, така и подкрепа по време на самото преподаване. Можем да направим много, за да подготвим учителите за техния първи учебен ден. Но те научават повече на него или по време на първия си месец в училище, отколкото са научили по време на подготовката. Ключът е в това да подкрепяме учителите в практиката им и да направим рамката на преподаването такава, че учителите да бъдат основните учащи. Имаме нужда от учители, които опитват различни неща и успяват, а когато се провалят, ние сме до тях и търсим заедно начини да направим нещата по друг начин.

Вие изследвате учители, които преподават на ученици от ниски социални слоеве. Как според вас образованието може да промени живота на тези ученици?

- Образованието има силата да преодолява ефектите от бедността. Затова трябва да гледаме на дефиницията за образование по-широко. Академичните знания със сигурност отварят врати. Но ако си ученик от ромски произход, който трябва да премине през системата и накрая да има шанс да влезе в добър университет, трябва да създадеш у него и упоритост, и вяра в личното му развитие. Ако съм учител на дете от ромски произход например, ще трябва да следя дали това дете въобще има достъп до образователната система.

В момента образователната система е направена така, че да обслужва учениците, които нямат проблеми. Тя помага на децата, които вече имат големи възможности пред себе си, да не изпаднат по пътя. Но система, която променя предначертания път на учениците, е вече нещо съвсем друго.

Кои са пречките пред такава промяна на образователната система?

- Да променяш система означава да поставиш под съмнение ползите, които хората имат от нея. В САЩ например след три години в професията учителите получават постоянно гарантирано място и е почти невъзможно да бъдат уволнени. Има периодични оценки на работата им и над 99% от тях са оценени високо. Това не може да е вярно. Ако искаме да променим системата, трябва да важат правилата от други пазарни сектори - ако не вършиш добра работа, ако учениците ти не постигат успех и ако не успееш да се подобриш, след като получиш помощ, трябва да си тръгнеш. Имаше огромни политически битки около това. Няма съмнение, че такава промяна би била в полза на учениците - аз не бих искал децата ми да учат в класове, чийто успех намалява всяка следваща година, а учителите въпреки това продължават да им преподават. В интерес на учениците е да не държим тези учители на работа. Но има огромни интереси това да продължи. Това е в интерес на възрастните, но не и на децата.

Ключът е в информацията. Ако има данни за това какви са резултатите в конкретното училище и при конкретния учител, целият разговор ще бъде различен. Защото нито един родител няма да се съгласи да прати детето си в клас, в който учениците не учат. А ще опита да го изпрати там, където учениците напредват.

Автор: Люба Йорданова

Източник: Капитал , 19 ноември 2014 г.

Сходни публикации

12 април 2024 г. Позиция

Стивън Фар: Образованието има силата да преодолява ефектите от бедността

Сходни публикации

11 пъти избори и нула реформи в образованието

По-високите учителски заплати са добра новина

Учебни занятия от 7:30 ч. ще забавят процеса по преминаване на всички училища към едносменен режим