Весела Банова, психолог: Понякога психичното страдание се бърка с умствена изостаналост
20 януари 2015 г.Позиция
Как се работи с деца с увреждания? Как трябва да се отглеждат те в семейна среда? Кои са най-подходящите услуги за тях и техните родители и близки? На тези въпроси отговаря сборникът с текстове за работа с деца от специализирани институции и техните родители "Връзки, раздели, срещи".
Целта книгата е да подпомогне реализацията на операция "Да не изоставяме нито едно дете". Тя е насочена към всички специалисти с помагащи професии, които участват в процеса на извеждане на деца с увреждания, проблеми в развитието и психични страдания от домовете и преместването им в нови малки социални услуги в общността.
Основните теми, които са засегнати в сборника, са: функциите на родителите и на детето, как трябва да бъде съобщавано на родителите за увреждането от страна на медицинските специалисти, как ще се постигне приемането на децата с увреждания от страна на обществото.
За темите, които засяга наръчникът, разказва съставителят му, психоаналитикът Весела Банова
"Да живее детето в семейна среда е негово право и идеал, който ориентира професионалистите с помагащи професии. Директната работа с деца и семейства, които за дълго време са били разделени е нещо различно от един идеал. За успешните решения в тази работа няма модели, няма рецепти. Има опит. Има също така и опорни точки", казва Весела Банова. Тя пояснява, че една от тези опорни точки е свързана с разбирането за функциите на родителите - на майката и бащата, които могат да се изпълняват от различни фигури в живота на детето при определени условия. Друга опорна точка е разбирането за значението на начина, по който слушаме и разговаряме с детето и хората от неговото обкръжение.
Весела Банова обяснява, че често възникват недоразумения и пример в това отношение е съобщаването на увреждането. "Когато на родителите се говори с медицински термини и дори загрижеността на лекарите и акушерките се изразява по такъв начин, те често чуват, че детето им е отхвърлено, че няма право на живот, даже че е умряло", казва психоаналитикът и отбелязва, че тази е една от основните причини за разделите между родното семейство и детето с увреждане.
"По същият начин думите, с които възрастните говорят в институцията, са от решаващо значение дали детето ще намери опорни точки, за да разбере, че има тяло и място сред останалите човешки същества или ще потъне в самота, която го разрушава. Предизвикателството, пред което се изправят всички професионалисти, работещи с деца в риск и участващи в реформата по деинституционализация на грижите за деца в България, е срещата с психичното страдание на децата от институциите и неговите прояви, които често са непоносими за околните", казва Банова.
Психологът казва, че работещите с деца в риск често назовават проявите на психичното страдание на децата в институциите с думите от речника на "умствената изостаналост". А всъщност става въпрос за едно непоносимо страдание, причинено понякога от раздялата с майката, с родителите и близките или причинено от анонимната грижа, в която детето е сведено до уста, която трябва да бъде нахранена и тяло, което трябва да бъде къпано и преобличано.
Въпросът, който вълнува всички е как да помогнем на хора, които са били разделени години наред, отново да се срещнат и тази среща да бъде щастлива. На детето и на родителите? Как да помагаме и да придружаваме професионалистите, които се грижат за децата, които работят с родителите, така че децата и родителите да се срещнат, да намерят опори един в друг?
В търсене на отговори на тези въпроси във втората глава на сборника са подбрани сполучливи практики от България и от Белгия. "Случаите са разказани с автентичния език на тези, които са работили по тях. Те са ценни защото показват, че работата в най-добрия интерес на детето не е клише, нито рецепта, а много внимателен процес, изискващ екипност", казва психологът.
Ето няколко от представените добри практики:
Родители, които по документи изглеждат безотговорни, защото са оставили увредената си дъщеричка в дом за медико-социални грижи и са подписали декларация с която дават съгласие тя да бъде осиновена, се втурват към дома и започват да се грижат за нея, щом разбират, че е жива.
Дете, което расте в институция успява да надрасне психичното си страдание и да покаже на всички, че иска да живее при баба си и дядо си и да работи на село.
Бедни семейства, които на пръв поглед като че ли нямат никакви ресурси - нито материални, нито интелектуални - намират пътя към болните си и увредени деца, доверявайки се на социалните работници.
Малко момиченце с хипотрофия и гастрална сонда, (сонда, през която храната се впръсква директно в стомаха на детето; практиката показва, че поставянето на такава сонда в много случаи е поради презастраховане или поради неразбиране на отказа на детето да се храни) решава да живее благодарение на внимателното отношение на една медицинска сестра и на една кинезитерпевтка, преодолява телесните си страдания, пораства и бива осиновено.
Някои деца, чието душевно страдание става непоносимо за семейството, имат нужда да бъдат отделени от от него, за да се запазят връзките дете - родители.
Целта книгата е да подпомогне реализацията на операция "Да не изоставяме нито едно дете". Тя е насочена към всички специалисти с помагащи професии, които участват в процеса на извеждане на деца с увреждания, проблеми в развитието и психични страдания от домовете и преместването им в нови малки социални услуги в общността.
Основните теми, които са засегнати в сборника, са: функциите на родителите и на детето, как трябва да бъде съобщавано на родителите за увреждането от страна на медицинските специалисти, как ще се постигне приемането на децата с увреждания от страна на обществото.
За темите, които засяга наръчникът, разказва съставителят му, психоаналитикът Весела Банова
"Да живее детето в семейна среда е негово право и идеал, който ориентира професионалистите с помагащи професии. Директната работа с деца и семейства, които за дълго време са били разделени е нещо различно от един идеал. За успешните решения в тази работа няма модели, няма рецепти. Има опит. Има също така и опорни точки", казва Весела Банова. Тя пояснява, че една от тези опорни точки е свързана с разбирането за функциите на родителите - на майката и бащата, които могат да се изпълняват от различни фигури в живота на детето при определени условия. Друга опорна точка е разбирането за значението на начина, по който слушаме и разговаряме с детето и хората от неговото обкръжение.
Весела Банова обяснява, че често възникват недоразумения и пример в това отношение е съобщаването на увреждането. "Когато на родителите се говори с медицински термини и дори загрижеността на лекарите и акушерките се изразява по такъв начин, те често чуват, че детето им е отхвърлено, че няма право на живот, даже че е умряло", казва психоаналитикът и отбелязва, че тази е една от основните причини за разделите между родното семейство и детето с увреждане.
"По същият начин думите, с които възрастните говорят в институцията, са от решаващо значение дали детето ще намери опорни точки, за да разбере, че има тяло и място сред останалите човешки същества или ще потъне в самота, която го разрушава. Предизвикателството, пред което се изправят всички професионалисти, работещи с деца в риск и участващи в реформата по деинституционализация на грижите за деца в България, е срещата с психичното страдание на децата от институциите и неговите прояви, които често са непоносими за околните", казва Банова.
Психологът казва, че работещите с деца в риск често назовават проявите на психичното страдание на децата в институциите с думите от речника на "умствената изостаналост". А всъщност става въпрос за едно непоносимо страдание, причинено понякога от раздялата с майката, с родителите и близките или причинено от анонимната грижа, в която детето е сведено до уста, която трябва да бъде нахранена и тяло, което трябва да бъде къпано и преобличано.
Въпросът, който вълнува всички е как да помогнем на хора, които са били разделени години наред, отново да се срещнат и тази среща да бъде щастлива. На детето и на родителите? Как да помагаме и да придружаваме професионалистите, които се грижат за децата, които работят с родителите, така че децата и родителите да се срещнат, да намерят опори един в друг?
В търсене на отговори на тези въпроси във втората глава на сборника са подбрани сполучливи практики от България и от Белгия. "Случаите са разказани с автентичния език на тези, които са работили по тях. Те са ценни защото показват, че работата в най-добрия интерес на детето не е клише, нито рецепта, а много внимателен процес, изискващ екипност", казва психологът.
Ето няколко от представените добри практики:
Родители, които по документи изглеждат безотговорни, защото са оставили увредената си дъщеричка в дом за медико-социални грижи и са подписали декларация с която дават съгласие тя да бъде осиновена, се втурват към дома и започват да се грижат за нея, щом разбират, че е жива.
Дете, което расте в институция успява да надрасне психичното си страдание и да покаже на всички, че иска да живее при баба си и дядо си и да работи на село.
Бедни семейства, които на пръв поглед като че ли нямат никакви ресурси - нито материални, нито интелектуални - намират пътя към болните си и увредени деца, доверявайки се на социалните работници.
Малко момиченце с хипотрофия и гастрална сонда, (сонда, през която храната се впръсква директно в стомаха на детето; практиката показва, че поставянето на такава сонда в много случаи е поради презастраховане или поради неразбиране на отказа на детето да се храни) решава да живее благодарение на внимателното отношение на една медицинска сестра и на една кинезитерпевтка, преодолява телесните си страдания, пораства и бива осиновено.
Някои деца, чието душевно страдание става непоносимо за семейството, имат нужда да бъдат отделени от от него, за да се запазят връзките дете - родители.
Автор: Видка Атанасова
Източник: Дневник , 17 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
12 август 2021 г. Позиция
Правата на децата да бъдат защитени в контекста на новата вълна на COVID-19
.Четири НПО, ангажирани с правата на човека, правата на децата и правата на хората с увреждания се обърнаха към институции с
04 август 2020 г. Позиция
Необходима е цялостна промяна в модела за разрешаване на родителски конфликти
Позиция на Национална мрежа за децата Във връзка със случая от 30 юли, при който в социалните медии беше публикуван
11 юни 2019 г. Позиция
Медиите, институциите и опасността от радикализация
По повод новината за случая от Пловдив на радикализирал се ученик, Асоциацията на европейските журналисти – България напомня:
