БЦНП със становище пред КЗК относно готвените промени в Закона за адвокатурата

25 март 2015 г.Позиция

В края на януари 2015г. група депутати внесоха за разглеждане в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИД на ЗАдв.). Намирайки част от текстовете за противоречащи на конституционно признати права, Български център за нестопанско право взе отношение по предложените промени, като изпрати писмено становище до председателите на парламентарните комисии, на които проектозаконът бе разпределен.

В свое последващо становище пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) БЦНП отново изложи позицията си, че внесеният ЗИД на ЗАдв. предвижда значително ограничаване достъпа на гражданите до правна помощ и подкрепа на уязвими групи, а също така и вътрешно-организационната самостоятелност на юридическите лица при подготовката на устройствени и други документи. Това с изключително голяма сила важи за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно становището: „Предвид функцията им за защита на нестопански цели и интереси на граждани, те разчитат основно на взаимопомощ между участващите в обединението лица, на техните знания и опит. С приемането на предложените разпоредби на ЗИД на ЗА ще бъде засегнато и правото на всеки гражданин и обединения на граждани, за свободно тълкуване и изразяване на позиция, мнения и становища относно правни актове, които регулират различни обществени отношения. Това непосредствено ограничава и свободата на мнение, на словото и печата, прокламирани в чл. 41, ал. 1 от КРБ."

Според БЦНП ЗИД на ЗАдв. ще доведе до необосновано разширяване обхвата на адвокатската дейност, като ще включва обществени отношения, които към настоящият момент са проявление на редица конституционно гарантирани права на гражданите в България:

„В НПО сектора предложените промени биха довели до ограничаване дейността на ЮЛНЦ в 3 направления:

1.) Вменяване на задължение за ползване на платени адвокатски услуги при подготовката на устройствени и други вътрешно-организационни документи (протоколи от общи събрания, решения на органи на управление, пълномощни, договори и други подобни). Изключва се правото им на вътрешна регулация, както и изборът им да ограничат достъпа на трети страни до вътрешна за организацията информация.

2.) Част от разпоредбите на ЗИД на ЗА на практика налагат ограничения в предмета на дейност на ЮЛНЦ. Тълкуването и анализирането на законодателството, подготовката на предложения de lege ferenda, участията в работни групи към държавни структури за промени в действащата правна рамка, информирането на обществеността с оглед повишаване на общата правна култура, включително и чрез практически семинари и конференции, са дейности, които единствено адвокати ще могат да извършват законосъобразно, ако бъдат приети предложените текстове. На следващо място, ЮЛНЦ, чиито предмет на дейност включва предоставяне на правни консултации, съвети и становища, ще бъдат неоправдано възпрепятствани при постигане на своите нестопански цели. Този проблем ще възникне за организациите, предоставящи подкрепа и закрила на уязвими групи (хора с увреждания, пострадали от насилие, жертви на трафик, бежанци и други), синдикалните и пациентските организации, организациите на потребителите, на пострадалите от катастрофи.

3.) Прегражда се възможността, предвидена в чл. 71, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, правозащитни ЮЛНЦ да инициират производства пред Комисия за защита от дискриминация и съд, както и да встъпват в процеса в защита на жертвите от дискриминация. Начинът на организиране на правната помощ в тези случаи позволява безплатен и лесен достъп до правна подкрепа и правосъдие, имайки предвид от една страна - изключително уязвимото положение на хората, които търсят защита по този ред, а от друга - липсата на финансов ресурс, с който те да обезпечат бързо и ефективно адвокатска помощ."

Според експертното мнение на юристите в БЦНП предложеният ЗИД на ЗА обезсмисля на практика и висшето юридическо образование:

„Считаме, че за свободното упражняване на юридическата професия, държавата е въвела достатъчно изисквания (5-годишен курс на висше образование, задължителна магистърска степен, полагане на държавни изпити пред държавна комисия по единни стандарти, задължителен юридически стаж по единни стандарти и полагане на единен изпит за правоспособност). Покрилият тези изисквания има право на избор в рамките на каква професия ще упражнява придобитите знания и умения – юрист на свободна практика, юрисконсулт, адвокат на свободна практика, магистрат, прокурор и т. н. Изискването, че за извършване на всяка една от посочените дейности, следва завършилият висшето си образование магистър по Право, придобил „правоспособност" съобразно единните държавно-образователни стандарти за това, да положи изпит пред адвокатска колегия и да се впише в адвокатска колегия са в разрез с правото на професионално развитие и правото на свободна стопанска инициатива. На следващо място, задължителното изискване за полагане на изпит пред адвокатска колегия, за да може да се упражнява придобита юридическа правоспособност, е на практика допускане на вътрешна регулация на пазара на юридически услуги. Конфликтът на интереси е явен: действащи адвокати взимат решение за допускане на нови конкуренти на пазара на юридически услуги."

Публикувано от: