English   14403 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Министерският съвет внесе в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

 
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация.

На 29 април 2015 Министерският съвет внесе в парламента и публикува текста и мотивите на приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.

Като цяло промените са положителни. Програма Достъп до Информация (ПДИ) участва в работната група към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по изработването и дискутирането им, както и в общественото обсъждане.

 

Основен двигател на законодателната промяна е въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО за повторната употреба на информация от обществения сектор. С измененията в обхвата на директивата се включват архиви, библиотеки и музеи, създават се задължения за публикуване на определена информация, например калкулацията на разноските за повторна употреба, създава се задължение за преглед и унифициране на практиките. Част от промените в ЗДОИ са насочени към въвеждането на тези изисквания.

 

Междувременно ПДИ внесе редица предложения за подобряване на достъпа до обществена информация, основани на реалните потребности, констатирани в практиката. Изрично се записа, че към електронните заявления не следва да се изисква електронен подпис, че администрацията е длъжна да дава информация и по електронна поща, че в тези случаи не е нужно да се подписва протокол за предоставяне на информация. Разширяват се задълженията за публикуване в интернет на информация от институциите. Към досегашните 4 категории за публикуване се прибавят още. Информацията от значение за живота и правата на хората, както и тази от обществен интерес, която трябва да се оповестява съгласно чл.14 от ЗДОИ, ще се съобщава и онлайн. Ръководителите на институциите в изпълнителната власт ще създават и развиват списъци с информация, която трябва да се публикува освен изискваната от закона. Всяка институция, включително фирмите – възложители на обществени поръчки, ще предвиди поетапно публикуване на документи в интернет в отворен формат.

 

С измененията се създава за пръв път Платформа за достъп до обществена информация, в която всеки ще може да види подадените чрез нея заявления, отговорите и предоставените документи. Друг е въпросът, че не става ясно как ще се защитават личните данни в нея, има ли капацитет държавата да я изгради и поддържа, при положение, че далеч по-развити държави не са го направили, както и до какви последици ще доведе двойният режим на подаване на заявления – чрез Платформата и по досегашния ред. Нима има по-добър начин да се осигури прозрачност на правителството от изпълнението на задълженията за публикуване в интернет и спазването на сроковете за произнасяне по заявленията?

 

Не става ясно не се ли натоварват бездруго заетите с по няколко дейности държавни служители, които работят по ЗДОИ. Оказа се, че тайната е по-важна за българските управляващи, тъй като служителите по сигурността на информацията работят само това, а тези по ЗДОИ съвместяват различни дейности. Не е отразено и предложението на ПДИ да се засили контролът по прилагането на ЗДОИ. След закриването на Министерството на държавната администрация през 2009 г. няма институция, която да следи и унифицира практиките по прилагане на закона. В различните държави функционират информационни комисари или пък националните омбудсмани разглеждат и жалби срещу откази на информация.

 

Критиките на ПДИ към предложения с промените в ЗДОИ подход да се овластят 265-те общински съвети да приемат тарифи на общините за повторно използване на информация не бяха приети. Така законът се влошава в сравнение със сегашния вариант, приет през 2007, според който тарифата на разходите за повторна употреба на информацията е една и се приема от Министерския съвет. Духът на Директива 2013/37/ЕО е да се уеднаквят практиките в 28-те държави членки на ЕС, като се минимизират и направят публично достъпни таксите и калкулацията за повторна употреба, а България ще приеме по пътя на феодалното раздробяване на може би 265 различни тарифи.

Срокът за въвеждане на директивата изтича през юли 2015. Предложените промени са положителни и с активна работа в парламента посочените проблеми могат да се разрешат по най-добрия начин.


*Коментарът е публикуван в бюлетина на ПДИ: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Министерският_съвет_внесе_в_парламента_проект_за_изменение_и/106109/1000558511/


Сходни публикации

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

АЕЖ призовава министър Kалин Стоянов да подаде оставката заради дело шамар срещу BIRD

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущение от поредното дело шамар (SLAPP), заведено срещу екипа на

Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат

                         Oбръщението е отворено за граждани и организации, които искат да се присъединят към него

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Сред основните роли на правозащитните организации е да защитават уязвими групи, включително чрез воденето на стратегически