Становище на Българската библиотечно-информационна асоциация
30 ноември 2015 г.Позиция
Относно: Проектобюджет 2016 и националния протест на библиотечните специалисти
Като професионална организация, която защитава правата на българските граждани за достъп до информация, култура и образование чрез библиотеките и отстоява статута на библиотечната професия, изразяваме своето принципно несъгласие с водената финансовата политика по отношение на библиотечния сектор. Години наред той е неглижиран и страда от хронично недофинансиране, което накърнява правата на българските граждани за ползване на съвременни библиотечни услуги. Библиотеките днес изпълняват и важни функции, свързани с опазването, достъпа и популяризирането на културното наследство, насърчаването на четенето и ученето през целия живот, дигиталното и социално включване. Системното недофинансиране не позволява пълноценното изпълнение на тези функции. Икономическите и финансовите фактори се отразиха негативно на състоянието на библиотеките и доведоха до:
- Хроничен недостатък на средства за набавяне на нови източници на информация. Поради остарелия библиотечен фонд потреблението на библиотеките у нас е сред най-ниските в ЕС – около 10% от населението на страната ползва обществени библиотеки при над 60% в развитите европейски страни. За единствената програма „Българските библиотеки – място за четене и информираност за всеки" през тази година са заделени само около 140 000 лв., или средно по 2 стотинки на човек от населението!
- Сериозно технологично изоставане – в болшинството от библиотеките се използва остарял софтуер и технологично оборудване, който не позволява внедряването на интегрирани библиотечни системи и предлагането на качествени библиотечни услуги.
- Остарял сграден фонд и материално-техническа база, която не съответства на изискванията на съвременния потребител на информация. Над 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ до 100 кв.м.
- Невъзможност за изпълнение на нормативните изисквания за опазване и съхраняване на книжовното културно наследство и изоставане в процесите на дигитализацията му. Според национално проучване на ББИА само 5% от книжовното наследство в библиотеките е дигитализирано. Това рефлектира негативно и върху представянето на страната ни в Европеана.
- Съкращаване на квалифициран библиотечен персонал и изключително ниско ниво на заплащане на труда, което не позволява привличането и задържането на необходимите за съвременната библиотека висококвалифицирани специалисти. За годините на прехода библиотечният персонал е намалял над 2 пъти.
Започналата реформа в мрежата на обществените библиотеки не се осъществява последователно. Шест години след приемането на Закона за обществените библиотеки (2009) бе утвърден Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който обаче не е взет предвид при изготвянето на проектобюджет 2016.
Като подкрепяме изцяло исканията на синдикалните организации по отношение на заплащането на труда на библиотечните специалисти и финасирането на библиотеките през 2016 г., ние апелираме за:
- преосмисляне на ролята и функциите на библиотеките като съвременни информационни, образователни и културни центрове и формиране на последователна национална политика към библиотечния сектор;
- въвеждане на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване като инструмент за финансово обезпечаване на основните библиотечни дейности за 2016 г.;
- приемане на нов начин на финансиране на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в рамките на предложението за финансиране със стандарти на 13-те държавни културни института в системата на МК с цел отстраняване на неравностойното положение на изпълняващата национални и държавни задачи библиотека спрямо останалите културни институции. За преминаването към новия и по-ефективен модел за финансиране – делегиран бюджет, по предварителни изчисления са необходими 1,156 млн. лв.;
- увеличение на единния разходен стандарт за субсидирана бройка в библиотеките с регионален характер на 14,000 лв., което ще даде възможност за увеличаване на работните заплати на библиотекарите;
- осигуряване на възможности за обновяване на материално-техническата база на библиотеките и технологичното им развитие;
- целево финансиране на дейностите по опазването и съхраняването на книжовното културно наследство чрез национална програма;
- засилване на административния капацитет на Министерство на културата и обособяване на структура за развитие на библиотечните политики.
Като професионална организация, която защитава правата на българските граждани за достъп до информация, култура и образование чрез библиотеките и отстоява статута на библиотечната професия, изразяваме своето принципно несъгласие с водената финансовата политика по отношение на библиотечния сектор. Години наред той е неглижиран и страда от хронично недофинансиране, което накърнява правата на българските граждани за ползване на съвременни библиотечни услуги. Библиотеките днес изпълняват и важни функции, свързани с опазването, достъпа и популяризирането на културното наследство, насърчаването на четенето и ученето през целия живот, дигиталното и социално включване. Системното недофинансиране не позволява пълноценното изпълнение на тези функции. Икономическите и финансовите фактори се отразиха негативно на състоянието на библиотеките и доведоха до:
- Хроничен недостатък на средства за набавяне на нови източници на информация. Поради остарелия библиотечен фонд потреблението на библиотеките у нас е сред най-ниските в ЕС – около 10% от населението на страната ползва обществени библиотеки при над 60% в развитите европейски страни. За единствената програма „Българските библиотеки – място за четене и информираност за всеки" през тази година са заделени само около 140 000 лв., или средно по 2 стотинки на човек от населението!
- Сериозно технологично изоставане – в болшинството от библиотеките се използва остарял софтуер и технологично оборудване, който не позволява внедряването на интегрирани библиотечни системи и предлагането на качествени библиотечни услуги.
- Остарял сграден фонд и материално-техническа база, която не съответства на изискванията на съвременния потребител на информация. Над 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ до 100 кв.м.
- Невъзможност за изпълнение на нормативните изисквания за опазване и съхраняване на книжовното културно наследство и изоставане в процесите на дигитализацията му. Според национално проучване на ББИА само 5% от книжовното наследство в библиотеките е дигитализирано. Това рефлектира негативно и върху представянето на страната ни в Европеана.
- Съкращаване на квалифициран библиотечен персонал и изключително ниско ниво на заплащане на труда, което не позволява привличането и задържането на необходимите за съвременната библиотека висококвалифицирани специалисти. За годините на прехода библиотечният персонал е намалял над 2 пъти.
Започналата реформа в мрежата на обществените библиотеки не се осъществява последователно. Шест години след приемането на Закона за обществените библиотеки (2009) бе утвърден Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който обаче не е взет предвид при изготвянето на проектобюджет 2016.
Като подкрепяме изцяло исканията на синдикалните организации по отношение на заплащането на труда на библиотечните специалисти и финасирането на библиотеките през 2016 г., ние апелираме за:
- преосмисляне на ролята и функциите на библиотеките като съвременни информационни, образователни и културни центрове и формиране на последователна национална политика към библиотечния сектор;
- въвеждане на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване като инструмент за финансово обезпечаване на основните библиотечни дейности за 2016 г.;
- приемане на нов начин на финансиране на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в рамките на предложението за финансиране със стандарти на 13-те държавни културни института в системата на МК с цел отстраняване на неравностойното положение на изпълняващата национални и държавни задачи библиотека спрямо останалите културни институции. За преминаването към новия и по-ефективен модел за финансиране – делегиран бюджет, по предварителни изчисления са необходими 1,156 млн. лв.;
- увеличение на единния разходен стандарт за субсидирана бройка в библиотеките с регионален характер на 14,000 лв., което ще даде възможност за увеличаване на работните заплати на библиотекарите;
- осигуряване на възможности за обновяване на материално-техническата база на библиотеките и технологичното им развитие;
- целево финансиране на дейностите по опазването и съхраняването на книжовното културно наследство чрез национална програма;
- засилване на административния капацитет на Министерство на културата и обособяване на структура за развитие на библиотечните политики.
Facebook
TwetterСходни публикации
06 юни 2022 г. Позиция
Асоциация „Българска книга“: Закон за книгата ще защитава интересите и на писатели, и на издатели
Много важно нещо е Законът за книгата, защото един закон ще осигури закрила на книгата като културно, обществено и икономическо
11 юли 2016 г. Позиция
Отворено писмо до Министър-председателя и Министъра на културата
О Т В О Р Е Н О П И С М О До: Бойко Борисов
15 юни 2015 г. Позиция
Ирина Бокова: Човечеството има нужда от защитени културни зони
Човечеството се нуждае от защитени културни зони. Това е мнението на генералният директор на ЮНЕСКО – Ирина Бокова, която даде
