English   14410 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Красимира Величкова от Български дарителски форум: Държавата гълта все повече дарения, вместо да мисли политики и работещи модели

 

В период на криза държавата все по-често се обръща към дарителите, за да попълни някакви липси и недостиг на средства. В същото време успява и да печели от дарителските кампании за набиране на пари, които тя не може да осигури. Като цяло даренията се увеличават въпреки кризата, а компаниите и гражданите все повече участват в благотворителни инициативи или се мобилизират около спонтанно възникнали каузи. За тези и други тенденции, както и какво е нужно, за да не се разпилява дарителският ресурс, Mediapool разговаря с Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум, обединяващ големите дарители (компании и фондации).

 

"Въпреки кризата, въпреки затруднената икономическа ситуация, даренията се увеличават. От една страна, организациите започват по-професионално да правят кампании и те да са по-видими. Това привлича съпричастност от хора и от компании. От друга страна, тенденцията компаниите да бъдат социално отговорни се превърна в ангажимент, задължение, традиция. Преди беше повече мода, повече чужда вълна, докато сега почти всяка голяма компания, а и не само – и малките, и средните предприятия се опитват да правят благотворителни инициативи. Дори да не са дарения в пари, а в доброволен труд на служителите, стоки или услуги има активност в полето", коментира Величкова.

 

Даренията към бюджетните организации се увеличават

 

Тя определя като интересна тенденция това, че в последните години драстично се увеличават даренията за така наречените бюджетни организации - всички онези структури, които имат държавна субсидия – общини, министерства, агенции, училища, детски градини.

 

"Ако за 2009 година даренията от корпоративни дарители към тези субекти са били 9 млн. лева, за 2010 година са били 19 млн. лева. Това е огромен ръст, а ние не знаем защо те се увеличават. Пуснахме искане по Закона за достъп до обществена информация да ни дадат какви типове са тези бюджетни организации, за да изследваме закономерностите, по които те получават дарения, дали имат отчети, дали всичко е прозрачно, дали в това число влизат даренията към МВР. Но за съжаление все още нямаме отговор", посочва Красимира Величкова.

 

"Ние не искаме да предпоставяме, че това е задължително негативно явление, въпреки че по-скоро е странно и говори за странни неща, които се случват. Но дали изведнъж тези бюджетни организации са станали по-активни в правенето на кампании, дали са имали огромни дупки в техните бюджети и е трябвало да ги запълнят, дали става въпрос за скрита корупция...Но така или иначе това е интересен казус и се превръща в световна тенденция. Във време на криза държавата обръща поглед към дарителите и оказва натиск върху тях за това те да допринасят, да попълват дефицити", коментира Величкова.

 

"С колеги от Великобритания и от Германия сме коментирали този въпрос и не всички смятат, че това е задължително негативен процес, защото когато държавата е затруднена, естествено, че дарителският ресурс може да бъде употребен за това някакви политики, някакви социални услуги за нуждаещи се да бъдат продължени. Въпросът е обаче е къде е границата. Защото, когато говорим за кампании за набиране на средства, каквито са кампаниите на МВР за децата на загиналите полицаи, Българската Коледа, стои въпросът каква е ролята на политиците. Ние виждаме ролята на политиците като правене на политики, а не да набират средства, за да запълват дупки", посочва тя.

 

Величкова коментира, че благотворителните кампании, които организира държавата в лицето на министерства, президентство и общини оказват по-голям натиск към дарителите.

 

"Първо, тези институции имат много по-голям достъп до медиите. Защото няма медия, която да откаже партньорство на тези кампании. Тези кампании са навсякъде. Естествената кампания на човек е да дарява за нещо, за което чува постоянно. А в същото време ако се заровите в сайта на МВР ще видите, че няма никакъв публичен отчет за тази кампания – колко пари точно са се събрали, за какво точно са се похарчили, кой е решил как да бъдат похарчени. А всъщност дарителските пари изискват много по-голяма отговорност от публичните пари. За да има култура на дарителство ние трябва да сме безупречни в управлението на дарителското доверие, което означава максимално да е ясно средствата, които са набрани какъв резултат са постигнали, каква разлика е постигната", пояснява Красимира Величкова.

 

Да се мислят политики, а не дребни решения на парче

 

"Ако аз съм дарител на болно дете, няма да ме интересува кой и как прави кампанията, а че то има шанс. Нашето притеснение обаче е, че зад децата, на които се помага, стоят хиляди невидими други, за които няма достъп, за които няма система и въпросът е какво правим за тях. Ние имаме предложение към новия президент да се мислят политики, а не дребни решения, които се отнасят само до избрана група хора и то избрана по неясни критерии и с неясна мотивация", коментира Величкова.

 

На този фон държавата се отказва от работещи модели. "Ето например Фондът за лечение на деца, който работи от пет години. За здравното министерство през тази година стана проблем, че механизмът сработи, съответно започнаха да се оползотворяват повече пари за повече деца и беше въведен лимит от 180 000 лева за лечение на дете. Мисля, че общо около 500 деца са лекувани тази година, което е огромен брой на фона на лекуваните между 35 и 50 деца годишно. Миналата седмица депутатите отказаха глобите им да отиват във Фонда за лечение на деца. Не че са длъжни, но е въпрос на политика. Ако не се инвестира в работещи механизми, а в някакви кампании и хаотични усилия, хората ще даряват все по-малко. Да, кампаниите имат смисъл, дори да се помогне на две деца, затова и хората даряват, но ще даряват все по-малко. Например миналата година Българската Коледа продължи много по-дълго от обикновено, а събра много по-малко пари. Това освен на кризата, трябва да се отдаде на липсата на доверие", коментира директорът на Български дарителски форум.

 

По думите й едно от нещата, които подкопават общественото доверие, е купуването на дарителска апаратура без обществена поръчка, без никоя от страните да поема отговорност защо така се случва – нито самата президентска администрация, нито ангажираните медии, нито болниците. "И се оказва, че отговорността към дарителските средства е всеобща безотговорност", посочва Величкова.

 

Любопитен факт е, че възмущението на хората от някои държавни политики ги кара да даряват. Такъв е случаят с първото и засега единствено дете, чието лечение беше под въпрос именно заради въведения от държавата лимит от 180 000 лева. "Нужни бяха още 50 000 лева, които се събраха буквално за два дни и двама от по-големите дарители са споделили именно, че даряват от гняв срещу нелепата система. Те са дарили с желание да се докаже, че и сами можем да се справим, без държавата", коментира тя.

 

Сред хората се заражда солидарност около спонтанни каузи

 

Вече е налице тенденция, която тепърва ще се развива – хората да се мобилизират около определени каузи. "Такъв е примерът с едно момче, което цяла година си събирало пари в касичка и решило в края на годината тези пари да ги дари – около 350 лева. Направил блог и още хора се присъединили, след, което избрали кауза и дарили средствата. В този смисъл се забелязват млади активни хора със среден социален статус – работещи, активни, които правят нещо, искат да променят, да дарят, да доброволстват и го правят много първосигнално, консултират се с приятели. И изобщо не се интересуват от целия контекст." - разказва Красимира Величкова.

 

Тя посочва, че хората, които професионално се занимават с дарителство, имат твърде много съображения и са много критични, докато тези млади хора имат първичен ентусиазъм. "Рискът е не винаги това, което правят, да е най-смисленото и ефективното, но пък добрата новина е, че не им пука и че правят нещо. Това е страхотно. Например имаше едно момиче от класическата гимназия, която беше организирало няколко класа в благотворителни акции, постоянно чуваме за някакви училища в страната, които организират различни кампании. Това е добра новина, защото виждаме хора, които се усещат значими да направят нещо. Така се генерира солидарност и енергия от едно малко нещо, да се създаде култура", казва Красимира Величкова.

 

Държавата да застава зад смислените кампании, а не да прави собствени

 

"Ако държавата осъзнава важността на дарителството, може да направи няколко неща. На първо място е да застане до дарителите, да показва, че ги зачита и да ги поощрява", смята тя.

 

"Държавата може да застава зад кампаниите на организациите и да ги легитимира в очите на обществото, а не да прави свои собствени", допълва тя. Според нея трябва да се промени Закона за радиото и телевизията, така че да се позволи на медиите да цитират имената на дарителите. "Дарителите не се лоши хора с пъклени планове за това как на всяка цена да влязат в медиите. Те така или иначе имат рекламни бюджети и за тях е много лесно да си купят време за реклама. Естествено търсят публичност, но с друга цел и затова според мен трябва да има либерализиране на този закон.

 

"Друго наше предложение е да няма ДДС върху благотворителните есемеси .Това е един от най-използваните начини за дарение, тъй като е най-достъпен и най-евтин. И се получава така, особено за кампаниите за болни деца, че няма система, която да обгрижва тези деца, търси се дарителска помощ, за да бъдат обгрижени и в същото време се оказва, че държавата печели от това, че не е създала система. Това е пълен цинизъм. Вече сме изпратили седем-осем писма до Министерството на финансите и те казват "не", защото, ако направят отстъпка за това, ще трябва и за много други неща", обяснява Величкова.

 

Тя съветва хората да не дават пари на улицата, защото в повечето случаи не могат да проследят какво се е случило със средствата им. "Съветвам ги да гледат на дарението си като на инвестиция. Когато правиш инвестиция, ти очакваш резултат. Когато си направиш труда да потърсиш резултата от дарението, тогава много по-трудно ще бъдеш измамен", казва Величкова.



Източник: Медиапул, 26,12,2011

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар