English   14410 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




ЛГБТ активисти: Толерантността на българина е един мит

 

Българинът е свикнал да се възприема като отворен към света, свободомислещ и толерантен. Но дали това е наистина така? Докъде се простират тези прословути търпимост и свободомислие и готови ли сме да приемем хората, които обществото възприема като различни? Борци за правата на българската ЛГБТ общност (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) имат малко по-различна гледна точка. „Толерантността на българското общество е абсолютен мит", заяви пред „Новинар" Марко Марков от младежката организация „ЛГБТ Действие". Според него хубавото последствие от гей прайдовете, които се провеждат у нас от четири години е именно развенчаването на заблудата, че българинът е толерантен и приема различните хора. „Гей хората, които решават да бъдат открити, в много от случаите стават жертва на вербална и физическа агресия. Лично аз съм ставал жертва на насилие и съм бил нападан, само защото съм хванал приятеля си за ръката на улицата", добави младият мъж. На същото мнение е и председателят на фондация „София прайд" Десислава Григорова.

Фондацията е организатор на гей парадите, които всяко лято се провеждат в столицата. „Когато попиташ някого дали приема хомосексуалните хора, привидният отговор винаги е „да". Изречението обаче винаги завършва с думите „само да не ги виждам, да не ми се натрапват, да си седят вкъщи и там да си правят каквото поискат", каза тя пред „Новинар". Борецът за човешки права е категорична, че това не е толерантност и приемане. „По-голямата част от българите не приемат тези хора. Това може би се дължи на факта, че все още обществото не е дорасло достатъчно и не се говори по темата", смята Григорова. Според нея самата гей общност не е достатъчно видима а медиите все още говорят със стереотипи за тази част от българските граждани. Българската ЛГБТ общност се сблъсква всекидневно с отричането, отрицателното отношение и неразбирането на българското общество, смятат гей активистите. „Проблемите, с които се сблъскват хората с нехетеросексуална ориентация, са много тежки. Като се започне с това, че те израстват в една изключително хомофобска и хетероцентристка среда и култура която започва от дома и се пренася в училище и на улицата", обясни Марков. Той допълни, че в масовата култура съществува единствено хетеросексуалната идентичност и това е навсякъде – детски приказки, филми и телевизия. Това създава проблеми на децата с нехетеросексуална ориентация, тъй като те израстват в среда, в която хомосексуалните отношения не съществуват. Когато тези млади хора осъзнаят, че изпитват различни чувства от тези, които виждат навсякъде около себе си, те много бързо осъзнават, че околните възприемат емоциите им като нещо страшно и неморално. Затова започват всячески да крият своята идентичност, подчерта Марков. Това обаче може да доведе до тежки психологически травми, депресия и опит за самоубийство
„ЛГБТ хората се изправят пред страха да не бъдат отхвърлени от семейството си, приятелите и работодателите си. Да не останат сами, ако кажат на хората какви са", посочи Григорова. Според ЛГБТ активистката заради налаганите с години стереотипи в обществото за младите е много страшно да се изправят и да признаят своята хомосексуална ориентация. „Хубавото е, че това вече започва да се променя, обществото се образова от филмите и по друг начин, така че нещата малко по малко се променят. Все повече тийнейджъри по-открито заявяват своята ориентация", изтъкна тя.

Страхът е водещ, когато човек осъзнае своята хомосексуална ориентация

затова е много важно каква ще бъде реакцията на човека, на когото я споделят. „Ако тя е негативна, има едно обратно прибиране в гардероба и оттам започва един двойствен живот, който е една голяма лъжа, лъжеш родителите си, лъжеш приятелите си, лъжеш себе си дори. Някои хора живеят в себеотрицание, което води до много личностни проблеми, затова отрано трябва да се работи с тийнейджърите, които осъзнават себе си и избират да признаят на хората, които са важни за тях", отбеляза тя. Според представителите на българската ЛГБТ общност България има един от най-добрите антидискриминационни закони в Европа. За съжаление, както често се случва у нас, обаче той често не се спазва. „На хартия нашият закон е един от най-добрите в Европа, но само на хартия", заяви Григорова. Според нея хората все още не го познават достатъчно и ги е страх да търсят правата си. Тя коментира и че самата Комисия за защита от дискриминация не е проактивна Комисията просто очаква жалбите на хората, тя не търси нарушенията, аргументира се Григорова. Освен това предвидените глоби са жалки, смята тя. „Става въпрос за санкции от 500 лв. при първо провинение до 2000 лв. максимум при повтарящи се случаи и никой не би се притеснил от тази глоба", обясни тя. Хората от ЛГБТ общността доста често стават жертва на насилие от негативно настроени групи от хора с хетеросексуална ориентация. „През последните 2-3 години се опитваме да направим точно това, законът да защитава тези хора. Колкото гей общността е по-видима, толкова по-агресивни стават и хората, които открито ги мразят", заяви председателят на „София прайд".

Почти всеки месец има случаи на хомосексуални хора, които са претърпели физическо насилие на улицата

Това, за което се борим в момента, е да се вкарат в Наказателния кодекс (НК) престъпленията от омраза на база хомосексуална ориентация, каза още Григорова. Тя уточни, че това означава, че когато един хомосексуален човек е пребит на улицата, наказанието за насилника ще е по-тежко от предвиденото за обикновено пребиване. Защото, когато се осъществява престъпление срещу човек с хомосексуална ориентация, това престъпление цели да изпрати послание на цялата общност, от която той е част, подчерта активистката. Тя добави, че в повечето страни от Евросъюза този тип престъпления се наказват по-тежко от обикновеното хулиганство. В момента в НК има престъпления от омраза, тоест срещу роми или хора от турски произход или мюсюлмани, но сексуалната ориентация все още не фигурира, посочи тя. „Присъдите са минимални и има едно чувство на абсолютна безнаказаност, а не както е в повечето западни държави, където мотивът хомофобия е признат за утежняващо вината обстоятелство", добави Марко Марков от младежка организация „ЛГБТ Действие". Продължава борбата и за признаването на фактическото съжителство и гей браковете.

„Борим се и активно следим предложенията, които се правят за промени в Семейния кодекс. За съжаление не намираме политическа воля и подкрепа да се говори изобщо за фактически съжителства, каквито има в повечето европейски държави. Това, което искаме, е да се въведат фактическите съжителства както за хомо, така и за хетеро семейства - заяви Григорова. - Защото има много млади хора, които живеят заедно 5-6 години, в един апартамент, имат обща собственост – движима и недвижима, случва се нещо и членовете на тази доскорошна двойка остават абсолютно незащитени.

По някакъв начин законът трябва да се направи така, че да защитава хората в тези двойки

Това е дискриминация, която е очевидна и доста голяма", добави тя. Остава и проблемът с осиновяванията. „Това е доста противоречива тема. Заради наложените от обществото стереотипи се говори как осиновеното от гей двойка дете ще бъде увредено и ще стане гей, ако е момче, ще носи рокли и пера и други подобни неща. Не, това не е така", бе категорична Григорова. Тя подчерта, че за да реши да има дете, една хомосексуална двойка е обсъждала въпроса с години и е наясно с всички плюсове и минуси.

Те са преживели предварително всички страхове, които преживяват хората, решили да имат деца, и решението да имат дете е напълно осъзнато и взето зряло, каза тя. „Любовта, която едни хетеросексуални хора могат да дадат на едно дете и да го възпитат, е същата като при гей двойките", заяви борецът за човешки права. Тя отрича твърденията, че отглежданото от гей двойки дете би могло да стане хомосексуално. „Има милиони изследвания, които са правени сред хомосексуални двойки, които имат дете, и процентът на хомосексуалните деца от такива семейства е не по-голям от този на деца, отгледани в хетеросексуални семейства", подкрепи доводите си тя.

Няма нито един случай на регистрирано насилие над дете в хомосексуално семейство

тъй като тези двойки постоянно са под лупата на социалните работници, съседите си и обществото, подчерта тя. „Напротив, тези деца се развиват много добре, стават много сигурни, интелигентни и образовани хора, каквото трябва да бъде всяко едно дете", завърши Григорова.


Психолози: Обществото трябва да се научи на търпимост

„Няма научни данни за биологични и генетични причини за хомосексуализма", обясни пред „Новинар" клиничният психолог и сексолог Яна Костова. „Биологичните фактори могат да играят роля на предразположеност към хомосексуализъм, но не са и носещи и ключови. Социалните фактори са тези, които раждат и оформят една хомосексуална нагласа", уточни експертът.

Според Костова най-базисният фактор за хомосексуалната ориентация са ранните семейни отношения и тяхната специфика и проблематика. Тя посочи, че все още не е открит „хомосексуалният ген", което означава, че явлението хомосексуалност не е природно обусловен феномен на човешката сексуалност. „Истината е, че явлението хомосексуалност поставя сериозно изпитание пред нашата морална и емоционална интелигентност, пред хоризонтите на нашето съзнание на съвременни същества", коментира психологът.

„Ние дължим свободата и правото на избор на всеки един човек. По същия начин и ние живеем в същата нужда да бъдем разбрани и приети, неосъждани за нашата индивидуалност и различност", изтъкна тя. Според психолога обществото ни трябва да се събуди за толерантността. По отношение на гей двойките, отглеждащи деца, Костова отбеляза, че има значение дали детето е отгледано и възпитавано от еднополови родители и това най-вероятно би дало своето специфично отражение върху оформянето му като психика, като личност, като характер и духовно.

„Но всички най-съвременни психологични и аналитични изследвания и техните достижения са стигнали до извода, че проблемите, дефицитите, затрудненията, нехармоничността, разстройствата на процеса на съзряване и оформяне на малкия човек в детството му не са резултат на нещо друго, а на липсата на обич, емоционална топлота и подкрепа, на активно любящо родителско присъствие и отношение и атмосфера на задружност, съпричастие и мир", поясни тя.

Според Костова извън тази формула на отношения значението дали ние възпитаваме дете в хетеросексуална или хомосексуална двойка е неголямо, защото при липса на такъв климат между родителите, в дома и към детето като отношение дефицити винаги има и това са източниците на всичките ни затруднения от какъвто и да е характер като възрастни.




Източник: вестник "Новинар", 13.02.2012

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар