English   14406 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Стефан Аврамов, Българска фондация „Биоразнообразие”: Предлагаме да има финансова награда за заловен бракониер

 
Стефан Аврамов, Българска фондация „Биоразнообразие", координатор „Защитени територии и опазване на видове" пред Агенция „Фокус".

Фокус: Г-н Аврамов, какво е състоянието на популацията на дивата коза и кафявата мечка в България?
Стефан Аврамов: Числеността на дивата коза е малко над 2000 животни, които са разпределени в трите национални парка – Рила, Централен Балкан, Пирин и основно ловни стопанства в Западните Родопи. За мечката положението е почти същото, но там става въпрос за може би 500 – 600 животни. Точна численост и за двата вида няма, тъй като системите за оценка на числеността на популацията им са в една или друга степен дискусионни.
Фокус: По какъв начин се прави изчисляването на популацията?
Стефан Аврамов: Прави се чрез преброявания. За мечката последният анализ беше от миналата година, където се използваха три различни системи на проучвания и комбинираните данни показаха малко над 500 мечки. Това става като се ходи по следи, събират се ДНК материали. Но по принцип системите за двата вида са различни.
Фокус: От това да разбираме ли, че в последните години положението се е влошило много?
Стефан Аврамов: Не, няма рязко влошаване на положението през последните години. Можем да разграничим леко двата вида, тъй като числеността на дивата коза преди 1989 г. е била по-голяма, но след това вследствие на бракониерство, числеността й е спаднала с няколкостотин животни, докато популацията на мечката е относително стабилна и е на едно и също ниво може би от последните 20 – 30 години.
Фокус: А в сравнение с другите страни, какво е положението в България?
Стефан Аврамов: За дивата коза мога да кажа по точно. Реално като площ, която би могла да бъде заета от дивата коза, и реално като численост би могло да има десетки пъти повече животни. Тя обитава всякакви места, задължително е само да има скали. Може да се среща от морското равнище до няколко хиляди метра надморска височина, но за съжаление вследствие на бракониерството в България тя е изместена основно на труднодостъпни, високопланински места. Като пример мога да кажа, че в Алпите има няколкостотин хиляди диви кози. Даже и от ловна гледна точка, аз не съм ловец, но не отричам лова - в Алпите ловците я пазят, не бракониерстват и отстрелват годишно няколко десетки хиляди диви кози. Но в България положението е трагично, бракониерството е въпиющо и затова имаме 16, ако не се лъжа, отстреляни ловци тази година, понеже се стреля по всичко, което се движи, така наречената система всичко коз, при групов лов на диви прасета, най-вече.
Фокус: Тоест в европейските страни положението е много по-добро?
Стефан Аврамов: Като се изключи Гърция, балканската дива коза се среща на Балканите, но видът дива коза има доста по-широко разпространение и категорично мога да кажа, че в останалите европейски страни, особено страните от Алпите, видът въобще не е застрашен от изчезване, а е един от масовите ловни видове. Никой друг не бракониерства, освен ловците.
Фокус: Това са хора, които предполагам с това правят пари?
Стефан Аврамов: Не, това са хора, които имат разрешително за лов, но ловуват забранен за лов дивеч в огромни количества, така че намалят популацията му. Не го правят за пари. За да ловуваш за пари, трябва да спреш бракониерството. Ние сме съгласни с трофейния лов, например миналата година един трофей на дива коза беше продаден за 7 хиляди лева, които отидоха в местната ловна дружина, в района на Девин – Ловно – рибарско дружество- Девин, и местните ловци видяха, че имат много сериозни стимули да пазят козите, тъй като тези приходи отиват при тях. За да водиш трофеен лов, трябва да спреш бракониерството. Сериозният проблем е бракониерството, което се прави за месо, от скука, от простотия най-вече, което не дава възможност да се възстанови числеността на този интересен вид.
Фокус: Имате ли информация колко кози годишно се убиват от бракониери?
Стефан Аврамов: Ние сме се опитвали да правим някакви моделирания, по принцип прирастът на дивата коза би трябвало да бъде между 300 и 500 животни годишно, но популацията си стои на едно и също ниво и даже леко е спаднала след 1989 година, така че предполагаме, че не по-малко от 200 животни годишно се отстрелват от бракониери. Същото става и с мечката, където може би не по-малко от 30 животни годишно се отстрелват от бракониери. Това са математически моделирания, но има и множество доказателства в тази посока. Например, преди няколко години правихме едни акции за конфискация на незаконни трофеи по Западните Родопи и околностите на Рила и Пирин и конфискувахме 11 глави на диви кози от заведения, като по наша информация такива глави са били продавани на пазара в Банско за по 50 лева едната.
Фокус: Какви мерки се взимат за борба с бракониерите в България и колко ефективни са те?
Стефан Аврамов: Законодателството ни е много добро и за убийство на защитен вид, включително и за отстрел на едър дивеч, би трябвало да се влезе в затвора, но досега аз не знам за такъв прецедент. Същото е и с охраната - преди няколко години имаше една статистика на тогавашната Държавна агенция по горите, с която се оказа, че 3000 горски стражари са съставили 50 или 100 акта по Закона за лова, това е статистика от преди години, нямам данни за сега, но това е просто смешно. Прилагането на борбата с бракониерството в момента почти никакво го няма, като единствено изключение са държавните ловни стопанства и частните ловни стопанства, където на лова се гледа като на бизнес и съответно хората пазят много добре, но тези площи покриват не повече от 15% от територията на страната.
Фокус: Какво трябва да се направи, за да проработи системата за борба с бракониерството?
Стефан Аврамов: Ние планираме в най-скоро време да се обърнем с конкретни мерки към Изпълнителната агенция по горите. Някои от нашите предложения са да се въведе финансова награда за заловен нарушител, бракониер на едър дивеч, която да бъде в размер не по-малко от 1000 лева. Заплатата на горските стражари е една и съща и би трябвало тези хора да бъдат стимулирани, когато заловят някой бракониер, още повече това е или неговият съсед, който утре може да му запали къщата, или някоя влиятелна личност. Тези хора трябва да бъдат стимулирани. Преди време един служител на Национален парк Централен Балкан каза: „Нашите проблеми започват в мига, в който хванем бракониери". Ако си затворят очите, те нямат проблеми. В Национален парк Рила, когато бяха заловили едни бракониери, бракониерите бяха казали, че сега ще се обадят по телефона да ги уволнят. Това са съвсем реални заплахи. Така че за тези хора трябва да има някакъв материален стимул. Те да знаят, че си „пъхат главата в торбата", спирайки нарушител, но обществото ги възнаграждава. Също така смятаме, че трябва да има някакъв подвижен екип от юристи, които да консултират делата, понеже обикновено бракониерите си наемат много добри юристи. Ако заловиш някой, както ви казах, той може да отиде в затвора, и те си наемат юристи, които са много по – добри, тъй като обикновено на ниво горско стопанство няма юристи и актовете обикновено падат. Да кажем, такъв е случаят с едни нарушения в момента на територията на Ловно-рибарско дружество - Девин, където десетина човека, хванати с няколко разфасовани елена, сега ще се окажат невинни, те ги намерили елените и носили месото към горското. На първо заседание на съда е такова решението. Сега ще обжалва Районната дирекция по горите в Смолян, това е трагично.
Фокус: А хората често ли дават сигнали, все пак?
Стефан Аврамов: Сигнали има, но трябва и някой да има желание да ги хване. Иначе имаше доста интересни и забавни случаи, когато по сигнали, които са получени при нас, ние сме ги предавали на съответните институции, имало е разследвания и в няколко от тези случаи излязоха и незаконни оръжия. Не знам на последна инстанция какво реши съдът, но се започна с едно, пък завърши с друго, много по-сериозно наказание, но това са по-скоро изключения.
Фокус: Каква е политиката на Европейския съюз в това отношение?
Стефан Аврамов: Там няма бракониерство. В момента работим по един холандски проект за възстановяване на едри животни в Източни Родопи, аз бях и в Холандия. В Холандия, както и в цяла Германия, животните си ходят навсякъде, просто хората са съвсем различни. Като им кажеш бракониерство, те се чудят какво е това. Като им кажеш, че това е сериозен проблем и не можеш просто да си пуснеш животното някъде, защото утре някой ще ти го изяде, те не могат да повярват за какво става въпрос, особено в северните страни. В южните страни като Гърция, Италия, Испания, такива проблеми съществуват, но да кажем във Франция, където бяхме миналата година на обмен на опит с френски колеги, за тях на места елените са проблем, тъй като стават толкова много, че не знаят какво да ги правят и казват, добре че има ловци да отстрелят някои от животните, иначе ще ни карат нас да ги отстрелваме, понеже нямат вълци да регулират броя - става въпрос за горски служби. Такъв проблем в България въобще не съществува.



Източник: Информационна агенция ФОКУС, 27.02.2012

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар