Възрастните хора рядко споделят проблемите си, а и няма пространство, в което да бъдат чути

Емануил Паташев работи в КАРИТАС БЪЛГАРИЯ от създаването на организацията през 1993. От тогава той е генерален секретар и организира дейността на секретариата. Понастоящем е член Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерски съвет на Република България и представлява Каритас България в Изпълнителния Борд на Каритас Европа с мандат 2007-2011.

Преди 20 години, когато започнахме дейността си в България, работехме с много широка група от хора и проблеми.
С времето ги селектирахме, но възрастните останаха категорично наша
целева група. Причината е, че ние работим в малки населени места, а там
миграцията (вътрешна и външна), се усеща силно. Старите хора остават в голяма степен сами, а нещата се случват по-трудно, отколкото в големите градове. Започнахме със създаване на социални кухни и по-елементарни грижи. Постепенно се задълбочихме и започнахме да търсим по-сериозно причините и да анализираме проблемите. Оказа се, че възрастните наред със социалните и здравословни проблеми, нямат достатъчно информация за различни услуги, които могат да ползват, самотни са, имат
нужда от общуване. Нашата програма „Домашни грижи" стартира пилотно в Русе, но в последствие отворихме още центрове и в други населени места – София, Малко Търново, Белене, Раковски, Житница. Мобилните ни екипи обгрижват 14 населени места, общо около 400 души ежедневно – опитваме се да съчетаваме социалната и здравна грижа. Разработваме и дневни центрове за възрастни – ето сега откриваме такъв в Бургас. Там хората могат да общуват с помежду си и с млади хора – доброволци и това осмисля по друг начин живота им. Възрастните хора рядко споделят проблемите си, а и няма пространство, в което да бъдат чути.

Бизнесът може да насочва усилията на служителите си да мислят по-активно и ангажирано в тази посока, защото това не е популярна кауза. Може да застава зад каузи, свързани с подпомагане на възрастни хора – например Райфайзенбанк с платформата „Избери, за да помогнеш" прави това – реално ги популяризира и сред своите служители и сред обществото. Наскоро при нас възникна и една по-нестандартна идея – „Осинови възрастен". Това няма никакво законодателно измерение, просто се роди като идея на едно събитие и не знам дали е възможна, но смисълът й е да се ангажираш с възрастен, така че за него и за теб да е обвързващо, устойчиво, да има смисъл от подкрепата ти, да го виждаш, да си говориш с него, да го подпомагаш и т.н. Имаме и една инициатива „Кафе за помощ" – на чаша кафе можеш да поговориш за проблемите на възрастните хора, чашата е брандирана с нашето лого, набраните от продажбата средства отиват за програмата „Домашни грижи", за която ви разказах.
Компании биха могли да предоставят в техните кафенета и търговски пространства възможност да се консумира подобно кафе и да се поощряват подобни теми за разговор.
Може да се помогне и с адекватни социални политики и последователност от страна на държавата. В момента общините имат възможност по европроекти да кандидатстват за програма, която събира всички грижи – социален асистент, домашен помощник, в една домашна грижа. Ако това даде добър резултат, има смисъл да стане държавно делегирана дейност, а да не се разчита на еврофинансиране. Една услуга трябва да се развива професионално  като методика и кадри, а не просто да я има в
един програмен период и да работи, а когато свърши финансирането – да спре. Реално в този случай, мерките са към понижаване на безработицата, а не към качеството на самата социална услуга. При една последователна държавна политика  може да се даде и една по-професионална грижа.

Тази година се включваме с една инициатива, насочена към училищата в София и Бургас. Тя се нарича „Бягащо чудо" и цели събирането на дарения за възрастни хора, но едновременно с това провокира размисли за солидарността между поколенията и самите деца да мислят по по-различен начин за тази тема. Идеята е учителите в час на класния ръководител да разговорят с децата за проблемите и грижата за възрастните. В определен ден тези деца трябва да пробягат определено разстояние като всяко дете трябва да си осигури спонсор, който да дари по 1 левче на километър. Така децата едновременно полагат труд и грижи да убедят родители и близки, че идеята им си заслужава.

Източник: Български Дарителски Форум, 2.05.2012