Семейството е най-добрата среда за отглеждане и за развитие на всяко дете

ПОЗИЦИЯ

на Национална мрежа за децата

относно синхронизация на процедурите по приемна грижа и осиновяване

Националната мрежа за децата (НМД) участва в консултативния процес по политиката по деинституционализация от самото начало на този процес и приветства държавните усилия за реализирането му. Като сдружение на 103 неправителствени организации, работещи за създаване и прилагане на качествени политики и услуги за децата и семействата, ние винаги сме подчертавали необходимостта да бъде осигурена по-добра и целенасочена подкрепа за най-уязвимите с убеденост, че семейството е най-добрата среда за отглеждане и за развитие на всяко дете.

През последните три години ние неправителствените организации работим активно по темите, свързани с деинституционализацията, с готовност споделяме наши добри практики и винаги сме били на разположение за участие на добра воля в дискусии, работни срещи и консултатции в подкрепа на правителствените дейности в тази сфера. В тази връзка сме обезпокоени от някои практики, демонстриращи липса на координация в дейностите на органите по приемна грижа и осиновяване, които в крайна сметка водят до травми за детето в риск и остро нарушаване на интересите му.

Настоящата позиция е изработена в съответствие с опита на организациите, членове на НМД, които имат практика в предоставянето на услугата „приемна грижа" и изразява споделените в мрежата притеснения относно:

• Липсата на координация и постоянен обмен на информация между Регионалните дирекции „Социално подпомагане" (РДСП) и Дирекции „Социално подпомагане" (ДСП) и съответните отдели „Закрила на детето" (ОЗД) по отношение на взимането на решение за бъдещето на детето.

Това често води до дезинформация за водещия ОЗД, детето и приемното семейство, че детето е вписано в регистър за осиновяване. Приемните родители остават неинформирани за предстоящите събития, и те и детето остават неподкрепени в прехода. Преминаването от приемно към осиновително семейство се случва без да е отделено необходимото време за подготовка на страните в този сложен процес, като това причинява допълнителни травми на детето, което и без това вече страда от негативен житейски опит.

• Липсата на ясен план за мястото, участниците, начина и времето за изграждане на доверителна връзка между детето и осиновителите.

Освен детето, приемните и осиновителните семейства също стават жертви на некоординираните процедури и нерядко това се проявява в конфликти помежду им. Липсва подготовка  и придружаване на осиновителите за среща с детето от специалист, който да ги подкрепи и да спомогне посрещането на емоционалните им потребности. Срещи с осиновителите се провеждат на места, които допълнително стресират детето (напр. институционални сгради). Няма гаранция, че в срещата ще вземат участие представители на ОЗД и на доставчика на услугата „приемна грижа", които са познати за детето, наясно са с историята му и са способни да подкрепят комуникацията между приемното и осиновителното семейство.

• Липсата на инструмент за оценка на готовността на детето за преминаване от приемно към осиновително семейство, както и на инструмент за оценка на ефекта от мярката върху детето.

Често интересът на детето остава незащитен, т.к. то става обект на процедура, в която няма право на глас и нерядко бива извеждано от приемен дом в момент, в който след дълги усилия вече има изградена привързаност към приемния родител. Периодът на напасване с кандидат-осиновителите не е регламентиран, процесът често остава без подкрепа и наблюдение от специалисти, липсва информация за този процес, която би могла да бъде включена в доклада пред съда за вземане на решение за осиновяване.

• Сигналите за бездействие от страна на ОЗД по отношение на деца, настанени в институции до изтичането на 6-месечния срок, след който децата се вписват в регистър за осиновяване.

Често ОЗД пропускат възможностите за работа по реинтеграция в родното семейство като издават направление за оценка на родителския капацитет точно преди изтичането на 6-тия месец от настаняването на детето. Така става невъзможна подкрепата за биологичните семейства в адекватна времева рамка, която да позволява постигане на положителни резултати по отношение т.нар. „родителски капацитет". Не е ясно дали възможностите за реинтеграция са изчерпани, а в същото време детето се вписва в регистъра за осиновяване, като в много случаи това става без ОЗД да е положило необходимите усилия да открие и уведоми родителите, че тази мярка предстои. Липсват и методически указания към ОЗД за тълкуването и прилагането на разпоредбата: „Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред […] и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция „Социално подпомагане" […] уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2 […] регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. […] Когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция „Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.". Това често води до вписване на детето в регистъра за осиновяване при „бездействие" на родителя, без оглед на интересите на детето.

• Дългосрочните административни заповеди за настаняване в приемно семейство (2 години или „до навършване на пълнолетие").

Такива срокове подвеждат приемните родители за това какво предстои след настаняването на приемното дете при тях. Те не биват информирани дали се работи по реинтеграция или детето вече е вписано в регистър за осиновяване, което води до заблуди във взаимоотношенията и създаване на погрешни очаквания.

Във връзкa с гореизложеното и водени от принципа, че всички мерки трябва да са съобразени с най-добрия интерес на детето, ние апелираме за синхронизация на процедурите по приемна грижа и осиновяване.

В Национална мрежа за децата членуват редица неправителствени организации с дългогодишен опит и доказан професионализъм при предоставянето на услугата „приемна грижа". Наши колеги прилагат отделни добри практики на местно равнище за координация на действията на ангажираните органи, разработили са и проект на процедура при случаи на осиновяване на деца от приемни семейства. Обединени от желанието за осигуряване на по-качествена грижа за българските деца ние подкрепяме инициативата на фондация „За нашите деца" за сформиране на работна група с всички ангажирани страни за преодоляване на изложените проблеми. Изразяваме готовност за участие в такава работна група и обсъждане на конкретни предложения за реформа в действащата нормативна уредба.

Източник: Национална мрежа за децата, 8.05.2012