Становище на БААТ и АБТТА по обществената дискусия свързана с приетия ЗИД в ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ

АБТТА и БААТ, приветстваме желанието на Министър председателя да се постигне съгласие по необходимите промени в гласувания ЗИД на Закона за горите. Основният проблем, който ние регистрираме е свързан от една страна с процеса по приемане на важни законодателни решения, второ с липсата на стратегическо планиране на развитието на територията чрез ОУП и такива планове на национално ниво и на трето място контрола и самото прилагане на законите /но и несанкциониране на нарушителите и отказа да се прилагат законите/.До
Г-н Бойко Борисов
Министър-председател на Република България

копие
Г-н Делян Добрев
Министър на икономиката, енергетиката и туризма
Г-н Мирослав Найденов
Министър на земеделието и храните


СТАНОВИЩЕ
на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
и на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ)
по обществената дискусия свързана с приетия ЗИД в ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ


Господин Министър Председател,

АБТТА и БААТ, приветстваме желанието на Министър председателя да се постигне съгласие по необходимите промени в гласувания ЗИД на Закона за горите. Основният проблем, който ние регистрираме е свързан от една страна с процеса по приемане на важни законодателни решения, второ с липсата на стратегическо планиране на развитието на територията чрез ОУП и такива планове на национално ниво и на трето място контрола и самото прилагане на законите /но и несанкциониране на нарушителите и отказа да се прилагат законите/.

Горите на България са единственото останало значимо публично богатство. Към днешния ден е нарушено доверието във властта (в последните няколко последователни правителства), че дори горите изключителна държавна собственост, намиращи се в националните паркове са подходящо защитени. Станахме свидетели на изграждането на незаконни писти и лифтове съоръжения в НП Пирин и НП Рила. Станахме свидетели на трудно обяснима държавна помощ на дружество с монополно положние в областта на ски-туризма в Пирин и Витоша, регистрирано в офшорна зона. Днес сме свидетели на мотиви за законодателни промени, които касаят българския туристически бранш, без предварително съгласуване с нас – неговите представители. Свидетели сме на една рекордна за Европа ниска заетост на легловата база – под 20% на годишна база. Свидетели сме на срива на имиджа на България като туристическа дестинация – туристическите пакети в България са на ценовото дъно на туристическото предлаганев Европа. Отчитаните ръстове в туристическия поток не могат да компенсират грешките в туристическото развитие – прекомерното развитие на леглова база и застрояването, липса на реална политика за кариерно развитие, липса на стратегическа визия за туризма като водещ икономически отрасъл.

На фона на всичко това ни се предлага да се облекчат и инвеститорите и в горите, да правят това което вече направиха по крайбрежието, да се добива и изнася с много ниска принадена стойност дървен материал, да се сече. От най-високо равнище се поддържа, че България може да развива ски-туризъм по модела на Австрия и Швейцария. А всъщност всичко започна от едно на пръв поглед невинно искане на „Витоша ски" за създаване на една ски-зона в един недопустим от Закона и Плана за управление териториален обхват и отказа на същата да заплаща права и сервитути, каквито се заплащат дори от кварталните магазини, с т.нар. тротоарно право.

Въпросът е приемливо ли е едно такова законодателство. Може ли да се създават закони по мярката на едни толкова тесни корпоративни интереси? Какво ни очаква: приватизация на Витоша, изкривено развитие на българските горски територии, разграбване на последния ценен национален ресурс, трудно и дори практически невъзстановим : гори, пеизаж и дива природа, и неговите производни чист въздух, вода все ресурси имащи пряко отношение към средата на живот и здравето на мнозинството българи, и към качеството на инвестиционната среда. Какъв пример ще дадем с гласуването на такива закони? Какви шансове ще дадем изобщо за развитието на малките и средни бизнеси в България, които очевидно страдат от липсата на такова специално внимание. Какъв шанс ще дадем на други сценарии за туристическо развитие в планините?

Ние не вярваме в икономическите аргументи свързани с развитието на ски туризма, с които се мотивират промените в Закона за горите. Време е да се спука балона, че България има изключителни перспективи като туристическа дестинация, с който се залъгват хората от общините в планините на България. Климатичните и географски условия не отреждат на България място на значима ски-дестинация – къс и непредвидим от гледище на сняг, мъгли и лошо време сезон до 2 месеца и половина. Но това не отрича възмъжността да се развие ски-туризма като част от целогодишното предлагане, както това правят в град Чепеларе например.

Българските планини в тяхната цялост, а не само териториите включени в националните и природни паркове, са за сметка на това изключително перспективни (България е поставена на 6то място в класацията на Adventure Travel and Trade Association на развиващите се туристически държави, индекса ATDI) за развитието на приключенски и еко туризъм; в техните подножия има изключителни ресурси за развитието на спа и балнео туризъм, на селски туризъм, на туризъм свързан с българската кухна, вино и живите традиции. Българските планини и защитени територии за разлика от повечето страни в Европа имат богато биоразнообразие, което е предпоставка за чиста вода, за био земеделие, за качествен живот.

В този смисъл приканваме Вашето правителство да прояви далновидност и да се откаже като цяло от промените приети на този етап в Закона за горите и да приложите законите към тези, които ги нарушават и по този начин дадете пример за уважение към законите. Очевидно е, че Законът за горите е източник на дебат, който изисква обществено време и условия за да бъде продуктивен. Предлагаме в Закона за горите от 2011г. да се приеме една единствена поправка, която да позволява изрично ремонта и новото строителство, без промяна в предназначението на горските територии по трасето на линейните/ ски съоръженията, и така че да се гарантират условия за инвеститорите в ски-курортите да подновят реално остарелите и опасни съоръжения, но без да се правят финансови подаръци и да се създават уславия за монопол. Същевременно е време държавата да се намеси в регулирането на пазарните механизми в ски-курортите, коити са далеч от свободните пазарни отношения. От това ще спечели и качеството и конкуренстоспособността на българските ски-курорти, а оттук може да се очаква и да се подобри тяхната посещаемост и да се завърнат българските туристи, което е легитимна цел и на българския бизнес и на правителството.

Вярваме, че в оставащите до края на мандата месеци правителството ще покаже воля за развитие на българския туризъм, без да засяга един от стълбовете на неговото развитие и основен ресурс – зеленото богатство на България – нейният пейзаж и природа. Важна стъпка би бил приемането на новия Закон за туризма, който обаче не решава въпросите на българското туристическо представителство в България и по света. Използваме случая да посочим и че целият туристически бранш, не е съгласен с анонсираното преместване на дирекции или отделни служители от ресор „туризъм" в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в град Пловдив, но това е част от друг дебат.

Като изразяваме съгласие да работим за намирането на нови и приложими към България модели за устойчиво развитие в областта на туризма и в частност на ски-туризма, които да гарантират качество, развитие на капацитета и благоденствие и за местните общности, моля приемете Г-н Министър-председател израза на нашите най-искрени уважения

С почит,
...................................... .............................................
/Ирена Георгиева/ /Любомир Попйорданов/
председател на УС на АБТАА председател на УС на БААТ


София, 29 юни 2012 г.

Източник: За да остане природа, 1.07.2012