Иванка Иванова,институт "Отворено общество": На крачка сме от "правосъден борд"

Иванка Иванова е ръководител на правната програма на института "Отворено общество". Разговаряме с нея за последните събития в съдебната система - уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, както и за предстоящия доклад на Европейската комисия (ЕК).

Как бихте определили решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) два месеца преди края на мандата му и няколко дни преди доклада на Европейската комисия, да уволни дисциплинарно председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова?

- Времето на вземане на решението не е от значение – това решение би било скандално дори и да беше взето миналата година. То се вписва в досегашната дисциплинарна практика на ВСС единствено по това, че има основания да се твърди неговата незаконност и най-вероятно, както и други решения на ВСС преди това, ще бъде отменено от Върховния административен съд (ВАС). Това решение не е мотивирано от желание на съвета да се бори ефективно със забавянето на съдебни дела у нас – изказванията на някои от членовете на съвета за съдбата на жертвите на престъпления са смешен плач.

Ако се интересуваха толкова от жертвите на престъпления, щяха да имат доста по-активна дисциплинарна практика и щяха да я съобразяват със закона в по-голяма степен, за да не бъдат след това решенията им отменяни от Върховния административен съд (ВАС). Това решение има политически мотив и той е да попречи на Съюза на съдиите да участва активно в изборите за следващ ВСС. Не случайно срещу него се образува такъв масивен обществен фронт – аз всъщност досега не съм виждала Висшият адвокатски съвет и Асоциацията на прокурорите, както и над 10 граждански организации, да са на едно мнение по някакъв въпрос. Подкрепата за съдия Тодорова е безпрецедентна и се радвам, че покрай този скандал в полезрението на публиката попадаха лицата на толкова добри съдии.

Решението на ВСС - най- критикуваната институция в междинния доклад на Европейската комисия (ЕК) - ще има ли отражение върху доклада тази седмица?

- ВСС не е непременно най-критикуваната институция в докладите на ЕК – през различни периоди е казвала много тежки думи и за прокуратурата и полицията; както и за значението на политическото лидерство. В един от докладите на ЕК се казва, че правоохранителните органи не са достатъчно активни и последователни, защото получават противоречиви сигнали от високите етажи на властта за това дали подкрепят активността им или не.

Не мога да предвидя дали точно това решение ще се отрази на текста на доклада – може би да, може би не. Но две други неща са по-важни – първо, докладът, който очакваме сега, със сигурност ще бъде един от най-критичните, които сме получавали досега, и то не заради уволнението на съдия Тодорова. Ще припомня, че важни препоръки на ЕК не бяха изпълнени – сериозни структурни реформи не бяха направени нито по отношение на ВСС, нито по отношение на прокуратурата. В тази връзка, макар да смятам да положително развитие новото структуриране на отдели във Върховната касационна прокуратура (ВКП), то далеч не е достатъчна реформа с оглед на целите на Механизма за сътрудничество и проверка – ще припомня, те са ефективно и отговорно правосъдие. Препоръката на ЕК за въвеждане на пряк избор на членовете на ВСС в последните изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ) също не беше спазена.

Ако към това прибавим множеството оправдателни присъди напоследък по ключови дела и бягството на братя Галеви, което окончателно развенча мита за "ние ги хващаме, те ги пускат", - вижда се, че няма въз основа на какво да очакваме положителна оценка отвън. Дори и законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество най-вероятно няма да бъде оценен от ЕК като положително развитие, преди да започне да действа.

Второто нещо, което има значение, е, че дори и да не бъде отбелязано в текста на предстоящия доклад на ЕК, уволнението на съдия Тодорова ще има значение за решението дали и как да продължи самият механизъм. Знаете, че ЕК се ангажира с това да даде оценка на целия петгодишен период досега и тази оценка е точно с оглед на необходимостта от преосмисляне на механизма.

Какво очаквате?

- Имаше някои оптимисти, които очакваха механизмът да бъде премахнат, но аз на този етап не виждам шанс за това. Не че ЕК много държи на него – просто нашето правителство няма формулирана и не прилага консистентна политика за неговото премахване. Защо нашето правителство не преследва такава политика – за мен е загадка. В същото време едно наше актуално изследване на общественото мнение показва, че гражданите подкрепят запазването на механизма и дори снабдяването му със санкции спрямо държавите, които допускат корупция по високите етажи на властта или неефективно правосъдие.

Механизмът ще продължи да действа, но най-вероятно ще бъде съществено ревизиран. Първо защото от 2013 година започва да действа наблюдение за ефекта от антикорупционните политики на всички страни членки. То ще се провежда на всеки две години и до някаква степен предметът му се припокрива в наблюдението. И второ, защото в сегашния си вид мониторингът не реализира в достатъчна степен капацитета си да стимулира реформи. Стъпка в тази посока, изглежда, беше предприета миналата седмица.

Бурната обществена реакция срещу уволнението на съдия Тодорова затъмни едно друго събитие – у нас има мисия от експерти от държави - членки на Европейския съюз (ЕС), които изследват какви са проблемите с пет дела от списъка с т.нар. дела от висок обществен интерес. Тази мисия се различава съществено от всичко, което е правено досега по механизма. Това е мисия на държавите членки, а не на ЕК и освен това досега комисията системно препоръчваше анализът на делата да се прави от националните власти. Явно с този подход вече се приключва и има направена още една крачка напред в посока на нещо като "правосъден борд" у нас. Тоест виждаме, че тежестта на външното наблюдение върху нашето правосъдие, вместо да намалява, се увеличава и това е много неприятно развитие.

Как при тези условия в ЗСВ за избор на ВСС могат да се излъчат принципни и отговорни членове на съвета, за да не се повтаря досегашната практика? Сред магистратите се говори, че принципни съдии и прокурори не искат да стават членове на ВСС - има ли начини да се преодолее това?

- Има. Аристотел в книгата си "Политика" казва две неща, които според мен са относими към актуалния български контекст. Едното е, че във всяка добра конституция трябва да се съдържа принципът, въз основа на който се раздават държавните длъжности – нашата конституция има големия пропуск, че не ни казва въз основа на какви принципи става растежът в държавната служба. Например, ако конституцията казваше, че при равна квалификация винаги расте първо служителят с по-голям стаж, част от проблемите, които имаме с решенията за кариерно развитие в съдебната власт, щяха да бъдат доста по-смекчени. Тогава например съдия Цанова щеше да стане председател на СГС.

Второто, което казва Аристотел, е, че когато системата за подбор и назначение в една държавна служба се корумпира във висока степен, тогава трябва да се вземе радикалната мярка и тази държавна служба да се заема от всички, които имат право да я заемат, но избирани чрез жребий. Не твърдя непременно, че жребият е най-добрата процедура за избор на членовете на ВСС, казвам, обаче, че тук се съдържа една важна поука.

За магистратите членството във ВСС не трябва да е концерт по желание. То е една възможност, но то е и дълг. И в други наши обществени системи виждаме хора, които са много талантливи и успешни в личните си дела и като професионалисти, но не искат да се ангажират с обществена работа. Като започнете от изборите за домоуправител и свършите с ВСС – кризата на обществените служби е една и съща. И точно от магистратите, които са сред елита на обществото, би трябвало да дойде и добрият пример за преодоляване на тази криза – най-кадърните от тях просто трябва да осъзнаят, че имат дълга поне да се опитат да променят системата си и не трябва да странят от решаването на общите дела. В никоя друга система не е дадена такава свобода на самоуправление и оттам трябва да тръгне промяната в разбирането за обществената служба – тя е служба, а не келепир; тя е дълг, а не просто възможност.






Източник: Дневник, 16.07.2012