Георги Богданов: В България един социален работник отговаря за 112 деца в риск, нечовешко е

В началото на август хакери от добилата популярност група "Анонимните" направиха невъзможен достъпа до интернет-страницата на българския парламент. Един от мотивите им за тази постъпка бе: "срещу приемането на закона на детето". Същевременно от партия "Атака" внесоха декларация в социалното министерство срещу същия закон и протестираха на 2 август пред сградата на Министерството на труда и социалната политика. Междувременно правителството само отмени законопроекта, предизвикал много обществени дебати. В началото на тази седмица социалният министър Тотьо Младенов обяви, че 25 милиона лева ще получат 81 български общини, за да започнат да извършат пълната деинституционализация на досегашните детски домове, а над 200 от общо 950 деца, настанени в такива институции са изведени успешно. По темата за отговорността на държавата към децата ни, включително и тези в риск, към настанени в институции, потърсихме Георги Богданов Изпълнителен директор на Националната мрежа за децата.

- Според сега действащата нормативна база и начина, по който функционират всички ведомства, възможна ли е реалната закрила на децата?

- Ако Ви кажа еднозначно – „да", няма да е честно. Ако Ви кажа „не", пак ще е еднозначно и неправилно. Системата за закрила на децата е нова система, която работи в България от 10 г. Тя е изградена в Агенцията за социално подпомагане със своите Отдели за закрила на детето. Тези отдели, за съжаление, нямат достатъчно ресурс за поемане на всички случаи. В България един социален работник отговаря средно за около 112 случая на деца в риск, което е абсолютно недопустимо и нереално за задълбочена и същностна социална работа. В другите страни натовареността на социалния работник е между 20 и 30 случая на деца. Представете си това са 112 деца и семейства, с които един специалист трябва да работи. Най-големият проблем по закрилата на децата е, че тази система все още не е достатъчно добре укрепнала. Текучеството в нея е огромно, социалните работници нямат необходимата подкрепа, супервизия и обучения. Разчита се предимно на проекти от Европейския съюз или от някоя неправителствена организация. Налице са много доклади, които посочват проблемите на системата, но за съжаление, до този момент нито едно правителство в България не е предприело каквато и да е реформа за стабилизиране на отделите по закрила на детето. Това е доста притеснителен факт. До голяма степен това, което беше казано в редица от тези доклади, става дума за административен капацитет и административна воля за проверяване на системите. В същото време обаче ми се иска да кажа, че аз помня времената, когато нямаше никой, който да се застъпи за правата на децата, времена в които нямаше никаква услуга за деца които са жертви на насилие, деца с увреждания и пр.  Днес ситуацията е значително по-добра. Имаме социални работници и служби към които хората и пострадали могат да се обръщат, но ние неправителствените организации искаме повече и по-енергични действия от държавната администрация и политическите лица в тази посока.

- Социалният министър Тотю Младенов обяви, че 25 милиона лева ще получат 81 български общини, за изваждане на децата от институциите. Много ли са тези пари или са малко?

- Намираме се в критичен момент, много важно е услугите, които ще бъдат развити от общините да бъдат качествени. Важно е как тези пари ще бъдат изразходвани така че децата и семействата да получат адекватна грижа. Много страни-членки на ЕС като Унгария, Словакия и т.н. направиха доста разходи под предлог за деинституционализация, но не взеха всички необходими мерки. За съжаление, неправителствените организации бяха изключени от процеса на деинституционализация. В конкретен план е необходимо увеличаване на издръжката на социалните услуги, те не са променяни от 4 години. В отделите за закрила на детето социалните работници продължават да получават ниско възнаграждение, защото са приравнени към държавните чиновници. Също е много важно да има супервизия и обучение на социалните работници. Работата им е много отговорна и трябва да имат подкрепа.

- Каква бе разликата между сега действащия Закон за закрила на детето и проекта на Закон за детето, който падна?

- Идеята бе този закон да се отнася за всички деца, не само за децата в риск. Законът, който е в момента в страната, засяга само децата в риск.

- Защо правителството отмени този проект?

- Правителството реши да отложи закона до следващото правителство. Така отложиха някои необходими  реформи. Една от тях беше наистина да се забрани настаняването на деца от нула до три години в институции за деца. Да се предприеме и реформирането на Агенция социално подпомагане, но това не стана. Не зная какви са мотивите, но по всичко личи, че няма достатъчно политическа воля да се предприемат някои реформи за закрилата на децата. Някои длъжностни лица казват, че имало твърде много противници на идеята, но ако трябва да сме честни нямаше достатъчно кураж да се говори с хората, да се прокарат основните реформи и това е най-вече в системата на Агенцията за социално подпомагане. Това е най-голямата агенция в страната и тя разполага с голям финансов ресурс. Правителството на Сакскубурготски централизира системата и след това всяко следващо правителство я задържа при себе си и не я децентрализира, за да използва този мощен финансов ресурс за политически цели. Този проект на закон се отмени, и защото трябваше да се реформират и много други държавни структури, които засягат децата в страната.

- Но проекта на Закон оставяше възможности за спекулация – ако едно дете боледува повече от месец, то попада в графата „трайно непосещаване на училище"…

- От Националната мрежа на децата имаме големи критики по отношение на проекта на Закон за детето, който вече е отменен. В него трябваше да бъдат регламентирани темите, свързани с бедността и бедните семейства, защото голяма част от изоставянето на децата в страната става от бедни семейства. Вътре трябваше да бъде много по-сериозно засегната ролята на семейството, така че да става ясно, че държавата, неправителствените организации, всички институции на национално и на местно ниво да работят в подкрепа на семейството, така че да се стабилизират нарушените връзки, когато семейството е в риск. В този проект на закон отсъстваха дори някои групи деца, като децата в конфликт със закона, децата бежанци и пр… Но ние го защитавахме в дадени моменти, защото една група хора се появи с искания против правата на децата.

- Странно как в отложения проект на Закон беше вложена възможността детето да подава донос за родителите си. Имаше случай в чужбина, когато един пораснал син заведе дело срещу родителите си, за това, че бил глезен. Възможно ли е със закон да се намери златната среда?

- Ако едно дете е системно тормозено у дома, то трябва да има право да подаде сигнал. Държавата трябва да осигури гореща телефонна линия, социални работници, да има обучителни програми за детето и други условия, така че то да може да направи сигнал против насилника възможно на най-ранен етап. Нещо повече дори обикновените граждани трябва да сигнализират, когато се вижда че дете системно се малтретира от по-възрастен. Законите се прилагат от хората, а хората са различни и имат различен житейски опит именно за това законите трябва да са ясни и недвусмислени. Важно е как се комуникират тези закони и как се учат гражданите на тези норми, които са създадени. Вие говорите за чужбина, но всеки случай е много различен. Аз лично бих предпочел да следваме примера на развитите общества, отколкото общества, където жените се убиват с камъни.

- Да, така е, но този проект провокира реакция дори в Българската православна църква, която много рядко представя мнение. Идеята за такъв закон, означава ли, че се опитваме да рамкираме човешките отношения, да предвидим всяка една ситуация?

- Законите дават възможност да се интерпретират от хората, които ги прилагат. Църквата бе изключително остра по един текст, който и в момента съществува. Той съществува от 10 г. в страната – детето не може да бъде въвличано в религиозни и в радикални политически дейности. Този текст е от 2000-та година в Закона за закрила на детето. Този текст е сложен там, тъй като законодателят тогава е искал да предпази децата от сектите и от това да насилствено и без волята на родителите да се обръща религията на децата от мюсюлмани в християни и от християни в мюсюлмани. Освен това подобен текст има и в закона за вероизповеданията, където се казва, че чл. 7, ал. 5: „Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни лица, освен с изричното съгласие на техните родители или настойници. Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институции, освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители." Не може една политическа партия да отива в училище и да използва децата като инструмент за определени партийни цели, същото е и със синдикатите при водене на стачки и други протести…

- Знаете ли къде са сега децата, заразени със СПИН, които бяха открити в Дом „Асен Златаров"?

- Нямам точна информация, но това беше един от домовете, в които започна реформата за децата като цяло. Там се прилагаха нови и модерни форми на работа, но през последните години бедността и изолацията зае огромни размери в страната и много деца и семейства се маргинализират.  Повече деца остават на улицата, употребяват се много повече наркотици, алкохол и като цяло се увеличават зависимостите. Случаят в „Асен Златаров" е показателен, че в много от домовете за деца има подобни случаи – твърде много отхвърлени деца, твърде много семейства в риск, с които няма кой да работи. Тези домове трябва да се реформират, трябва много повече организации да работят на място в най-уязвимите общности.

- Какво става в дом „Асен Златаров"?

- В момента три неправителствени организации започват проект в дома, за да помогнат на социалните работници, на възпитателите там. Въпреки това стандартите за издръжка на дете продължават да са изключително ниски. Един възпитател остава с 20-30 деца, за да ги възпитава, което е на границите на човешките възможности.

- Къде трябва да се променят нещата, защото бюджетът ограничава възможностите, дори да има добро желание?

- Имаме организации, които дофинансират услугите с почти 50% и това са услугите за децата с увреждания, така наречените Центрове за настаняване от семеен тип. Около 7500 лева е годишният бюджет за едно дете от такъв дом. В това влиза храна, заплати, медикаменти и всичко останало. Неправителствените  организации, които работят по места дофинансират с още толкова пари предлаганите услуги, за да могат да наемат повече персонал да се грижи за тези деца, да осигурят повече услуги, да имат по-добри медикаменти и средства за придвижване и интеграция. Тези пари те ги набират от бизнеса, правят кампании и какво ли не, но това не е начинът по който да се развива добро качество на услугата. Това е сериозен проблем и ние няколко пъти сме поставяли въпроса на социалния министър. Имаме обещание, че това ще се промени за 2014 г., но не съм сигурен, защото не виждаме движение в тази посока въпреки обещанията, най-вече от страна на министерството на труда и социалната политика.

- От кого зависи да има решение на този проблем?

- Това зависи първо от управлението на социалните услуги на всяка една община, особено на по-големите, както и от политиката на правителството, т.е. министерство на труда и социалната политика заедно с Агенцията за социално подпомагане. Зависи от това, как са организирани тези системи, как се контролира качеството на социалните услуги, какво е финансирането и дали се използва ефективно ресурса на неправителствените организации по места.  В момента няма единна политика в тази посока. Ние, неправителствените организации имахме по-големи надежди в началото на това правителство, но за съжаление съществени реформи не се предприеха, за да не се пропиляват човешки съдби. От това пропиляване всички губим!

- Има ли морал – при писането и прилагането на законите, при сблъсъка с нередностите?

- Трябва да има морал и ние като общество трябва да направим така, че законите, да се прилагат правилно. От всеки от нас зависи какви морални цености има, какво прави със собствения си живот, какво прави с взаимоотношенията си с останалите, независимо дали това са хора от неговото семейство или близки или непознатите хора на улицата. Не може да направиш такъв видеоклип, че почти цялото ти разголено тяло да се показва на екрана и да не си даваш сметка, че това се гледа от деца. Да направиш такава реклама по телевизията, и да насърчиш децата да употребяват алкохол. Ние всички трябва да градим моралните устои и ценностите на обществото ни. Иска ми се да имаме повече усет за това, когато правим нещо да си даваме сметка „влиянието върху конкретно дете". Възприемаме борбата с живота много едностранчиво – да можем ние самите да успеем, моето дете, моето семейство да успее, но какво ще стане с другия човек, с другото дете, като че ли не си даваме сметка за това. Важно е да знаем, че ние трябва да работим за общия просперитет и за изграждане на средата с общи и споделени ценности и морал към ближния. Само тогава ние бихме вървели напред, ако не сме фокусирани само върху нашия личен интерес, но и върху обществения интерес.

Източник: Аргументи, 10.08.2012