Марина Бракалова, Българска хранителна банка: Банката може да има и мащабен екологичен и икономически ефект

От два месеца Българска хранителна банка е в действие. За този период тя успя да приеме над 30 000 кг дарени храни. Така на практика храната беше "спасена" от сметището и стигна до няколко организации, за да я получат нуждаещи се.

Поговорихме с изпълнителния директор Марина Бракалова за гаранциите и безопасността на храната, за равносметката и предизвикателствата малко след старта на тази уникална за страната ни служба.

На какво акцентирахте в работата си, за да заработи банката ефективно?

– Това, върху което се фокусирахме през първите месеци на работата, беше да изградим система, която да гарантира, че пътят на храната може да бъде лесно проследен. Трябваше да дадем ясни гаранции на дарителите, че от момента, в който получим храната, с нея се процедира по безопасен начин, а на Агенцията по контрол на храните – че има проследимост и безопасност.

Как проследявате пътя на храната?

– Имаме логистични системи, чрез които записваме приемането на всяка стока – как тя влиза, с какъв документ, с какъв срок и партиден номер. После – към кого се насочва, при какви условия и кога. Системата действа като една търговска система.

Каква е равносметката за ползите сега – два месеца след като започнахте активно дейността си?

– Тези храни се оказаха, както и очаквахме, абсолютно годни за консумация минимум една-две, а и много повече седмици, но по някаква причина е нямало шанс да бъдат продадени и са щели да бъдат унищожени. Хранителната банка ги спасява от това, като същевременно спестява и вредни емисии от метан. Особено не-животинските храни, които в България отиват на сметището, което значи отделяне на вредни метанови емисии при гниенето на отпадъци.

Спестен е и публичен ресурс за управлението на тези отпадъци. Освен от полза за нуждаещите се и околната среда, работата ни има и икономически ефект – спестяване.

Тук виждаме веднага няколко положителни ефекта. Една храна, която е произведена, за да се изяде, наистина се изяжда. Това е годна и безопасна храна, която подпомага хората в неравностойно положение и им спестява разходи, които могат да ползват за нещо друго. Това намалява и вреди за околната среда. Погледнато в перспектива това може да има мащабен ефект и да минимизира не само вредни емисии, но и икономически разходи.

Случват ли се нещата както очаквахте? Има ли изненади?

– Поставили сме си за цел да доставяме по 30 тона храна на месец. Сега за първите два месеца успяхме да съберем толкова. Може да се каже, че се справяме според очакванията ни като за начало и то през лятото.

Засега сме привлякли само четири търговци за дарители. Ако успеем да увеличим с още поне четири до десет регулярни дарители, ще е добре. Така количеството храна ще се увеличи. Сега може да се каже, че събираме трохите от това, което потенциално е възможно.

Показахме още веднъж това, което осъзнавахме преди да стартираме – че наистина има такава храна, тя съществува. Важно е това да се осъзнае от институциите, публичните субекти и от цялото общество – има я тази храна и е много важно да я отклоним от сметищата и да я канализираме към хората, които имат нужда от нея.

Как гарантирате, че храната ще стигне до нуждаещите се в срок на годност и ще е безопасна за тях?

Ние обикновено взимаме храни с по-голям срок на годност. Има, разбира се, и партиди с близък срок на годност, но тази храна е безценна за човек, който има нужда от нея днес или утре. В тези случаи има ясна процедура, която гарантира консумацията й в срок.

В банката приемаме храна само, ако сме сигурни, че има достатъчно време съответната организация да я поеме и предостави на хората в срока й на годност. Организацията от своя страна също гарантира, че ще я предостави в такова количество на нуждаещите се, че те също да имат време, за да я изконсумират в срок. Тук акцентът е, че храните се предоставят в срок, за да бъдат дадени на хората също в срок на годност.

Ако разполагаме с храни, които са само с два-три дни срок на годност, ние предоставяме на организацията минимално количество, така че да се изконсумира бързо или го предоставяме на кухня, така че да се сготви и да се изконсумира в същия ден.

Хранителната банка не приема всичко, а работи така, че когато получи предложение де факто потвърждава или не дали ще приеме партидата в зависимост от това дали е безопасна. Ако не можем да гарантираме, че ще се изконсумира в срок на годност, не я приемаме.

Имаме екпсерт, който отговаря за контрола на логистика и качество на храните. В склада освен документално, храната се проверява и физически и се връща, ако не отговаря на изискванията. В момента, в който излиза от склада, ние гарантираме на организацията, че храната е годна за консумация.

Кои са фирмите, които решиха да даряват до момента?

– За момента регулярно предоставят храни от Данон, Крафт Фуд и Пикадили. Водим преговори с Лидл и Нестле.

От ресторанти не търсим партньори засега, защото там става дума за сготвена храна и наистина тя трябва да се изконсумира до два часа след приемането й. Това е въпрос на потенциал и допълнителни разработки, разбира се.

Какви храни се даряват обикновено?

– Това са основно млечни, местни и зърнени продукти, както и сладкарски изделия.

А пресни зеленчуци и плодове има ли възможност да се предоставят?

– Да, от тази есен ще разработим система за прием на плодове и зеленчуци от тържища и борси, от където всеки ден ще търсим продукция, ще я сортираме и при годност веднага ще я предоставяме в малки количества, за да може тя бързо да бъде изядена. Това ще се случва на дневна база.

С какви трудности се сблъскахте?

Има много храна, до които не можем още да достигнем, тъй като все още няма голямо желание да се дарява храна. Очевидно е, че няма условия, които да накарат един производител да избере това решение за бизнеса си.

А има ли воля за промяна на законовите уредби, така че да се стимулира подобно дарителство?

Има изказани намерения, но няма предприети действия.

А как набирате доброволци? Казахте, че имате нужда от много такива за работата на банката?

Засега те са в сферата на професионалните услуги. Необходимо е още време, за да се развие система, която да изисква много доброволци и то часове наред през деня – за сортирането на храната примерно, когато се увеличат и количествата й. В момента търсим доброволен професионален труд в сферата на комуникациите и по подготовката на конкретни програми.

Имаме и стажанти по четири студентски програми в университети. За административната работа се обаждат най-често завършили студенти.

При старта на програмата за плодове и зеленчуци, ще има нужда от хора да сортират всеки ден по два часа. Това не е лесно, защото човек трябва да разполага с това време. На запад това са обикновено пенсионери или неработещи, но с добри доходи, докато тук това са студенти или ученици, често именно нуждаещи се – безработни, записани в социални програми.

Всичко сега се прави с идеята за постепенно развитие за десет години напред. Бавно и системно да се върви в една посока.

Знаете ли до кого стига дарената храна?

– Да, знаем, защото организациите, на които даваме тази храна, кандидатстват пред банката и описват на кого жалят да я предоставят. На месечна база ни връщат информация до колко човека и какъв тип хора са получили храната. Ние съответно посещаваме техните организации и присъстваме текущо на някои от раздаванията.

В момента организациите, които ни партнират, дават храната на възрастни хора с ниски доходи и болни. Например "Каритас" имат няколко вида програми – посещават хора по домове, но имат и център за самотни многодетни майки с ниски доходи, повечето от тях безработни. Анимус работят с жени, преживели насилие. Има и една евангелиска църква, която готви всеки ден за бездомни и възрастни хора, около 70 човека. "Мисия без граница" обикаля и подпомага бездомни. Работим и с няколко институции с домове за деца и за възрастни към Софийска община, на които също предоставяме храна.

Повечето от тези хора нямат за момента подкрепа от другаде и чрез банкатаполучават и храна, към другото, което им се дава. Иначе Каритас им предоставя здравни услуги, на майките им предоставят възможност за квалификация и надомна работа. Храната в случая е нещо допълващо, тъй като храненето все още няма утвърдени практики в България.

Банката в момента се опитва да генерира желание и все повече такива програми, които да си поставят за цел да организират и хранене – да направят кухня, да има персонал, който да я раздава и т. н.

В кои градове действате сега?

За първите месеци доста градове бяха включени макар и с единични практики. Повечето организации са в София, но имахме случаи и в Пловдив, Разград, Силистра и Варна без това все още да е регулярно.



Източник: Дневник, 13.08.2012