Плащането на здравни вноски - въпрос на доверие в системата

В безсилието си да се справи с несъбираемостта на здравните осигуровки държавата предлага абсурдни мерки за ограничаване броя на некоректните платци. Досега всички оповестени мерки, по един или друг начин, ограничават права.

Първоначално се коментираше възможност за отнемане на личните карти и шофьорските книжки, впоследствие – лишаване от правото да се продава кола или имот. Последното предложение е Националната агенция за приходите в съвместна акция със здравната каса да проверяват по-заможните българи с неплатени вноски. Идеята е здравната каса да подава ЕГН на неосигурените на НАП, като агенцията ще проверя по данъчните им декларации с какви приходи разполагат. Както и да видят какво е имотното им състояние.

По последни данни на касата здравно неосигурените българи са 1,2 милиона и годишно ощетяват бюджета с над 600 млн. лв.

Изключително погрешен е подходът на властта по отношение на опитите си да ограничи здравно неосигурените. Това е мнението и на експертите в сектора на здравеопазването, за което Investor.bg вече писа, и на икономистите, чиято позиция представяме сега.

Управляващите в здравеопазването би трябвало да започнат от възстановяване на доверието на българина в системата, да предложат работещо здравно осигуряване, основано на солидарност и пазарни принципи. Около тази теза се обединяват икономисти от Индъстри уоч, Институт за пазарна икономика и институт „Отворено общество".

Лъчезар Богданов, Индъстри уоч

Първият проблем е, че неосигурените не са в България, а в чужбина. Но по-големият проблем е свързан с хората, които са в България, имат финансовите възможности да плащат вноски, но въпреки това, не го правят. Получава се така, че хора, които работят и имат достъп до качествено здравеопазване, нямат стимул да плащат на държавата, защото срещу парите си не получават сериозното лечение, което очакват.

Според заложеното в момента здравната осигуровка покрива малко и предвидими събития, а хората, които могат да си позволят да плащат, очакват да получат сериозно лечение. Това е един от големите недостатъци в системата, който демотивира пациентите в желанието им да плащат вноски за здраве.

Сега моделът покрива по-скоро хронични, а не сериозни заболявания. Този порочен кръг не може да се промени в рамките на настоящата система. 

Няма как да бъдат предложени и идеи за ограничаване на неосигурените, след като моделът, който действа, стимулира корупцията и източването на здравната система по различни механизми. Няма шанс за подобряване работата на този модел, защото той е погрешен и трябва да се смени.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Единственият начин държавата да намали здравно неосигурените, е да ги убеди да си плащат осигуровките, вместо да търси мерки, с които да ги накара насила да го правят. Това обаче е изключително трудно, поради наследствените проблеми в самата система - малко хора се осигуряват, но много хора ползват здравни услуги; дори да си здравно осигурен, не е сигурно, че ще можеш да ползваш здравни услуги, защото няма връзка между това, което плащаш и това, което ползваш като услуга.

Защо да плащаш нещо, от което не си доволен или не можеш да ползваш?

В такава ситуация са нужни реформи за подобряването на самата услуга и достъпа до нея и за обвързване на плащанията с услугите, които осигуреното лице получава. Когато хората видят смисъл в това, те отново ще започнат да се осигуряват. Това обаче означава и цялостна промяна на здравно осигурителната система в страната.

Докато се извърши подобна реформа, което, съдейки по последните правителства, може да отнеме много години, са нужни други мерки, които да ограничат един от каналите за източване на системата и по-конкретно - ползването на здравни услуги от лица, които не са осигурени. Това може да стане лесно – да не се предоставят здравни услуги на неосигурени лица, с изключение на такива по спешност. Именно те се извършват от спешната помощ, която се финансира директно от бюджета на Министерство на здравеопазването и няма да се окаже в тежест на здравно-осигурителната система.

Това обаче може да има краткосрочен ефект върху системата, докато не се намери начин ограничението да бъде заобиколено. Затова използването на подобна мярка трябва да е първа стъпка към бързото включване на частните здравни фондове в здравно-осигурителната система. Те ще оказват контрол върху разходите на болниците и разбиването на монопола на НЗОК, което ще въведе конкуренция в сектора и най-вече между болниците.

Когато хората намерят смисъл в плащането на осигуровки, те сами ще го направят по убеждение, а не защото управляващите ги задължават под заплахата да им отнемат изконни и конституционни права.

Георги Ангелов, институт „Отворено общество"

Държавата има механизми за събиране на вноските. Проблемът е, че нито Националната здравно-осигурителна каса, нито НАП някога са се опитвали активно да събират здравните вноски. Винаги се е разчитало на доброволно изпълнение - което невинаги работи, както и при останалите данъчни и осигурителни задължения. Необходим е анализ и изследване кои хора не плащат, защо не плащат, къде живеят, имат ли доходи и активи и след това да се проведат активни действия по събирането на вземанията.

НЗОК и НАП, заедно с другите държавни институции, могат да съберат необходимите данни, за да направят база данни на неплащащите и след това да започнат да събират вноските. Най-малкото, могат да се обадят на длъжниците по телефона или да им изпратят напомнящо писмо за плащане на вноските, а за тези, които дори тогава не си платят, има и други процедури за събиране на вземанията, както и съответните глоби и наказания. Но за да проработи всичко това първото изискване е да се направи база данни с неосигурените, с техните актуални адреси и координати и на тази база да се започне работа.

Част от неосигурените ще отпаднат, тъй като са емигрирали в чужбина, но това не е отчетено в регистрите. По този начин ще се изчистят данните за неосигурените и ще станат по-реални, съответно ще има възможност НЗОК и НАП да се концентрират върху тези, които са в България.

Друга част от неосигурените имат спорадични доходи (сезонни работници в чужбина, земеделски и тютюнопроизводители и пр.). За тях трябва да се направят по-гъвкави схеми за плащане, така че да плащат когато имат доход, а не да се очаква да плащат по равно всеки месец. Очевидно земеделците и тютюнопроизводителите получават големи национални и европейски субсидии, технически не е трудно от тези средства да се покрият здравните им вноски, но тези субсидии се изплащат веднъж годишно, съответно тогава трябва да се съберат и вноските.

Други се водят неосигурени, но реално работят в сивата икономика и имат доходи и имущество, от което да се съберат вноските.

Трети имат доходи, но отказват да плащат, защото са недоволни от системата или по други причини. От тях също могат да се съберат дължимите вноски, но е важно да се адресират и проблемите в здравната система, за да се увеличат стимулите за доброволно плащане.




Източник: Инвестор.БГ, 14.08.2012