Дискриминация има дори при 4-годишните

"Учебниците насаждат стереотипи и погрешни представи за обществени, етнически и религиозни групи. По този начин възпитават в нетолерантност към различните от най-ранна детска възраст. Учителите не разполагат с единен стандарт какви ценности да възпитават у учениците си, така че да не се култивира у тях дискриминационно отношение. Негативните стереотипи за роми, турци, чернокожи, хомосексуалисти и прочее различни групи са устойчиви и в значителна степен се стимулират от учебното съдържание и пасивността на училището към тях."

Така "24 часа" представи миналата седмица част от изводите на изследване по поръчка на Комисията за защита от дискриминация. Нека уточним, че това изследване е отпреди близо година, но за резултатите от него странно защо се зашумя едва сега. То е национално представително. Обхваща от предучилищната възраст до 7-и клас.

Беше направено от 2 екипа. Първият - главно хора от образователното министерство и неправителствения сектор, се занимаваше с текстове в учебните планове и програмите, в учебниците и учебните помагала. Вторият екип, който аз ръководих, беше на Дружеството на психолозите. Идеята му беше да изследва социално-психологическите нагласи към дискриминацията сред учителите и учениците по отношение на това как се възприема и учебното съдържание, но и случващото се в училище и извън него. Направихме фокус групи с деца из цяла България - от София до Рибново.

Нагласите по отношение на дискриминацията са подсъзнателни, част от тях се формират още в ранното детство и са плод на социалната среда.

Всички образователни програми по света имат за цел да променят подобни нагласи така, че да се изгради обща и толерантна гражданска позиция, т.е. децата да станат граждани, които умеят да живеят заедно в среда, в която има различия. За съжаление установихме, че (поне до 7-и клас) училището е ялово в това отношение - то не формира нито отрицателни, нито положителни нагласи към различията. Понякога даже разговорът за тях е невъзможен. Детенце ни каза: "Ако ние питаме за хората с различна сексуална ориентация така, както вие питате нас, госпожата ще ни изгони."

Децата много рано формират дискриминационни нагласи спрямо различните. Такива спрямо малцинствата открихме дори при 4-годишни в предучилищните групи.

Тези нагласи се формират главно в семейството. Така е и при българчетата, и при циганчетата. Едно циганче ни каза, че циганите са по-добри от българите, "защото са по-съчувствени".

За съжаление голяма част от учителите също са носители на подобни отрицателни нагласи - 26% от тях са убедени, че циганите трудно се приобщават. Когато влезеш с такава нагласа в училище, мислиш, че каквото и да правиш, няма да е резултатно. Близо 1/5 от учителите допускат, че децата от малцинствата имат различни способности. Това е евгеника, която води до сегрегация и е в основата на апартейда. Страшно е и защото родителите от малцинствата пращат детето си на училището с идеята, че там ще има хора, които да го научат, а тези хора гледат на него като на второ качество човек.

Учителите се нуждаят от преквалификация и подготовка по отношение на приемането на различията и работата с различни деца - не само такива с различен етнически произход, но и такива със специални образователни потребности. Причина за такива нагласи сред учителите е и това, че те като професионална общност са много застарели - само 13% са на възраст до 35 г. Освен това училището е силно централизирана система, там има много силна стагнация, която засилва дискриминационните нагласи на учителите.

Много голям проблем е, че учебните програми и съдържание не са предназначени за децата от малцинствата. Те са правени от българи за българи.А децата от малцинствата нямат стабилна самооценка поради липсата на съзнание за идентичност - в масовия случай им липсват отговори на въпросите кой съм аз, какъв е моят произход, каква е моята родова памет. Обратните случаи са по-скоро изключение и за тях заслугата е предимно на семейството.

Ето един положителен пример с момиче турче на 13-14 г. На въпроса как се чувства, когато става въпрос за турското робство и за турците поробители, то каза: "Аз нямам нищо общо с тези хора. Това се е случило в друго време и при друг цар." Тази здравословна позиция детето беше получило в семейството си и нямаше проблем с това какво е и кое е. Но това беше единственият такъв отговор, който получихме в тази фокус група, другите деца мълчаха.

А как се интегрират хора, които не са наясно кои са? Кого всъщност интегрираме? Ето пример за такава обърканост: момиче българомохамеданче ни попита лошо ли е да си атеист. Може би търсеше за нещо да се залови, за да придобие някаква стабилност. Тя, изглежда, липсва на децата от тази общност, която говори български език и е с мюсюлманско вероизповедание. Въпросът на това дете показваше, че то няма стабилна идентичност и за да стане "някой", изглежда е разсъждавало дали да не се откаже от вярата.

Когато съзнанието за идентичност липсва, ти не знаеш кой си и изграждаш личността си върху нестабилна основа, затова можеш да бъдеш тласнат във всяка посока. Това за съжаление е полезно и за лидерите на тези малцинства. Затова ДПС говори за всичко друго, но не и за образование - на тях им е много изгодно това да се случва с българските турци и те да гледат на българите като на врагове.

Образованието ни не подготвя децата ни да живеят в мултикултурна среда и система като ЕС, където има всякакви различия - етнически, расови, верски, по отношение на сексуалната ориентация, увреждания.

Източник: 24 часа, 15.08.2012