Джийн Хачерсън: „България вече не е страна от третия свят“

От колко години се занимавате с доброволчество?

Международен доброволец съм от 1977 година. Но реално започнах с доброволчески дейности още, когато бях на 8 години, в трети клас и от врата на врата събирах в малка чашка дарения за важна за мен кауза.

Какъв е поводът да сте в България?

През последните няколко години фокусът на дейностите, с които се занимавам, малко се промени, но все още, когато ме повикат, се занимавам с деца-сираци. Като цяло фокусът ми се измести в насока образование и именно това ме привлече в България и в акцията на сдружение „ГЛОУ".

Какво ви мотивира да помагате на толкова много хора в различни държави по света?

Първата доброволческа акция, в която участвах извън Щатите бе в Корея и се изразяваше в това да връщам в Корея деца-сираци, осиновени в САЩ. В последствие това отвори много врати за мен като възможности за по-нататъшно доброволчество.

Кое ви привлече към тази дейност?

Това, което ме привлича най-много, е да показвам на хората, че има с какво да им помогна в това, което правят, без значение дали е умение или опит – просто споделям с всички, които имат нужда.

Всичко съм научила в семейството – ценностите се предават от поколение на поколение. Отгледана съм като католичка. Баща ми беше изключително грижовен и раздаващ се човек и благодарение на възпитанието по този начин, част от моите ценности е да давам каквото мога на света и да помагам с каквото мога.

Ценностната система ли е най-важното, за да може един човек да се реализира като доброволец?

Да, това е едно от най-важните качества и определено всеки доброволец трябва да ги има. Но също така е много важно да не забравя да се съобразява с потребностите на домакините си, да не забравя, че е просто гост и да се постарае да се съобразява с мястото, на което се намира.

Като част от Лидерска академия ГЛОУ каква е вашата цел?

Да разберем с какво можем да сме полезни. Академията се организира до голяма степен с помощта на доброволци от Корпуса на мира, които от тази година спират участието си в България. Моята цел до голяма степен е да видим с какво и как да бъдем полезни. Ще се постарая в следващите години да доведа тук други доброволци от Америка, които не са част от Корпуса на мира, за да продължим съдействието дългогодишно.

Това, което ме впечатли през седмицата, прекарана тук, е, че организацията е изключително добра. Много ми хареса искрата, която намерих в лидерската академия. Не съм сигурна дали се учат или просто помагат и това е много фин баланс. Иска ми се да продължа да водя тук ученици, защото смятам, че това е полезно и за двете страни.

Коя е причината Корпусът на мира да преустанови участието си в България?

Мисията завърши, защото България е интегрирана европейска държава и вече не се счита за „страна от третия свят". Вече сме нужни повече другаде, затова се придвижваме на място, където ще имат по-голяма нужда от нас.

Смятам, че Лидерска академия ГЛОУ е една от трите продължителни програми, с които Корпусът на мира е работил и това е един вид нашият „печат за одобрение". Гордеем се с това, което основахме и постигнахме тук.

Разкажете за срещата си с Майка Тереза…

Една от организациите, с които се свързах и с която работих, бе на Майка Тереза  - „Мисионерите на благотворителността". В края на 70-те години ескортирах сираци от Индия, които бяха осиновени в САЩ и това ме отведе в Ню Дели, където имах шанса да се запозная лично с нея. По това време тя отваряше там нов дом за болни хора.

Винаги бе заобиколена от много хора - те я обожаваха. Всички много държаха на нея и за мен моментът да се запозная лично с жив светец бе невероятен.

Източник: Север, 26.08.2012