Цвета Брестничка от Асоциация “Родители”: Приемното семейство не е формула за печелене на пари

Решението, което са взели родителите, които искаха да продадат бебето си в интернет, е изключително тежко, защото всеки родител е привързан към детето си. Все повече родители обаче продават децата си. Да дадеш детето в дом, не е подкрепа за семейството, то осигурява физическото оцеляване на детето, но това не помага на семейството да излезе от тази ситуация и да се грижи за детето. Родителите нямат само финансови затруднения, те имат и емоционални, и психологически трудности, кризи, през които минават. Това е изключителен скъп модел. Защото да изведеш детето от семейството и да го настаниш в дом, натоварва държавата финансово повече отколкото да помогнат на семейството да се справи с критичния момент и оттам – нататък да се грижат сами за детето.
Проблемът е, че приемното семейство е много трудна работа. Пускаш в семейството си едно дете и в същото време знаеш, че то не е осиновено. Ти просто му помагаш временно и после го връщаш при семейството. Задачата на приемното семейство е не да отдалечи детето от семейството му, а да му помогне да преодолее тежкия момент.
Много често в България хората осиновяват деца, защото имат емоционалната нужда, а не защото искат да помогнат. В приемното семейство ти знаеш, че това дете не е твое. Приемното семейство не е формула за печелене на пари, а много благородно и трудно начинание. Разбира се, че най-добре е детето да бъде при своите биологични родители. Затова и извеждането на дете от семейството се прави в много крайни случаи.
Българските осиновители рядко вземат дете с проблеми. Те търсят дете на ранна възраст, без проблеми. Докато чуждите осиновители са по-склонни да вземат деца на по-голяма възраст, които вече имат и тежки психологически проблеми. Гледната точка е различна. Осиновителите от чужбина често са склонни да се посветят на детето отколкото да мислят за себе си. Домовете са пълни с деца с увреждания, които са и на по-голяма възраст и имат тежки проблеми. Такива деца рядко намират осиновители. Трудно е да се справиш сам – да гледаш дете с увреждания или проблеми. Тези хора сами се справят и не намират подкрепа. Няма достатъчно подкрепа и в училище. Детето, когато тръгне на училище, децата не го искат, също и учителите. Когато детето е в първи клас и на шестгодишна възраст отиде на училище, то на практика не знае правилата за живот извън дома. Родителите на другите деца са настроени негативно спрямо него, защото можело да повлияе зле на техните деца – вместо да се възползват от тази възможност да научат детето си на толерантност, да помогнат на друг човек. Самите родители се опитват да изгонят това дете от клас. Учителите не го искат, защото едно такова дете по-трудно се справя с уроците и се нуждае от допълнително внимание. Тогава осиновителят се намира в много патова ситуация.




Източник: Национална мрежа за децата, 6.09.2012