Със социолога Алексей Пампоров разговаря Женя Милчева

Алексей Пампоров e магистър по културология и доктор по социология. Главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието - БАН, и ръководител "Социологически изследвания" на Институт "Отворено общество" - София.

- Г-н Пампоров, променят ли се клишетата, с които българинът мисли за себе си и за своите съграждани от малцинствата?

- Социологическите изследвания от периода 1990-2001 г. показват, че в България се наблюдават значително силни предразсъдъци към традиционните малцинства в страната - евреите, турците, помаците и най-вече към ромите. От изследванията след 2007 г. обаче се вижда, че има намаляване на социалните дистанции и съответно повишаване на склонността на българите да приемат като съседи, съкварталци или колеги повечето от тези групи. Казано иначе, средностатистическият българин става по-толерантен към малцинствата.

Важно е да се отбележи, че не само ромите са стигматизирано малцинство. Има и други групи, които биват приемани още по-зле.

- Кои са те?

- Изследванията от 2007-2008 г. открояват като най-отхвърляни всички групи с африкански произход независимо дали са наистина от Черна Африка, или са граждани на страни от ЕС, или са афроамериканци - т.е. от САЩ, Канада. Те винаги са в дъното на социалните скали. Сред най-неприетите са и мюсюлманските имигрантски общности - араби, кюрди, албанци. Също виетнамците и китайците. Но от 2009 г. насетне се наблюдават изключително позитивни тенденции в общественото мнение особено по отношение на арабите и китайците - социалните дистанции към тях значително намаляват.

Например през 2008 г. едва около една трета от българските граждани биха се съгласили в техния квартал да живеят араби или китайци. В края на май т.г. малко над половината от населението на страната вече не би имало нищо против.

- Кои общности българинът приема с отворено сърце?

- Най-добре приети като цяло са гражданите на ЕС, мислени като принадлежащи към бялата раса. Те са възприемани като "възпитани", подсилено от "цивилизовани", умни и богати, подсилено от "с висок стандарт на живот". Много са малки социалните дистанции и по отношение на руснаците. Макар че водещ стереотип за тях е, че са "пияници", те биват смятани за "весели", "братушки" и "освободители". Любопитно е, че те са единствената група освен българите, спрямо която се появява стереотипът "красиви".

Интересен е и случаят с японците - спрямо тях няма негативни стереотипи, те са изключително добре приети, когато става дума да работим или учим заедно с тях. Но не и като хора, с които можеш да направиш семейство - по този показател са като китайците и ромите.

- А македонците?

- Те са в групата на добре приеманите, както и други православни славянски групи - бесарабски българи, сърби и украинци. Тях приемаме добре и като брачни партньори и колеги, с които можем да работим рамо до рамо, но стане ли дума да са ни началници или граждани на България, не са добре приети. Преобладаващата част от стереотипите спрямо тях са положителни, сред които" весели, емоционални".

Водещият стереотип за македонците е, че са българи. Приемани са като "съседи", но и като "националисти".

- Как възприемаме съседите си - гърците, румънците, сърбите?

- Основният стереотип за гърците е, че са хитри и коварни, но и представители на древна култура. Появява се и стереотипът, че са лоши, подсилено от определения като високомерни и скъперници.

Румънците възприемаме като съседи, "цигани", крадливи. Два други негативни стереотипа са, че са измамници и далавераджии. Но румънците са единствените, за които съществува стереотипът, че са "като нас". На сърбите, както и на македонците гледаме като на съседи, добродушни, весели и купонджии, но и националисти. Вероятно заради косовската криза спрямо сърбите се появява асоциацията "война", което обаче липсва в стереотипа за македонците.

- Как българинът гледа на себе си?

- Стереотипът, с който българите мислят за себе си (т.нар. автостереотип), съществено се е променил спрямо преди. Сега на преден план изпъкват множество положителни характеристики - че българите са трудолюбиви, гостоприемни, добродушни, умни. Но се запазва и водещият стереотип, че са завистливи, макар и да е по-слабо изразен от изброените положителни стереотипи. Всъщност българите на всички намират кусури, дори на самите себе си.

- Какви са стереотипите за турците, ромите, арменците, евреите, с които традиционно съжителстваме?

- Някои стереотипи са устойчиви, като се имат предвид предишни изследвания. Но има и промени в обобщения образ на отделни етнически малцинства. При турците например водещият преди стереотип е бил "религиозни фанатици". Днес той значително е изгубил силата си. Негативните "отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са заменени от стереотипите "трудолюбиви" и "търговци". Т.е. има положителна промяна в образа на турците, той се изчиства от негативните стереотипи. При ромите обаче стереотипите са устойчиви - определенията "крадливи", "мръсни" и "необразовани" запазват водещата си позиция.

Известна промяна се наблюдава в образа на арменците. В началото на прехода са смятани за "възприемчиви, културни, дейни и кротки", докато днес са определяни като "хитри, скъперници, търговци, дружелюбни и весели". По отношение на евреите се запазват основните стереотипи. Те са възприемани като "богати", "умни" и "хитри". Нов момент спрямо предходните изследвания е стереотипът, че са "скъперници".

- След атентата в Бургас някои сякаш забравиха, че обявеният за атентатор е бял европеец, а не арабин. Пренася ли се страхът от ислямски тероризъм върху арабите и мюсюлманите като цяло?

- В България има ясно разграничение в начина, по който се възприемат традиционните мюсюлмански общности - турци и помаци, от една страна, и новите имигрантски общности, идващи от ислямските страни, от друга. Турците и българите мюсюлмани биват възприемани като "добри", "трудолюбиви", "гостоприемни", докато албанците, кюрдите и арабите са възприемани като "лоши", "терористи" и "фанатици". Забравя се, че значителна част от албанците, както и арабите, дошли у нас от Сирия, Ливан и Египет, са християни. Подминава се фактът, че ако бяха религиозни фанатици, щяха да изберат да емигрират в някоя от ислямските теокрации, а не в православна страна, където ще са принудени да се откажат от част от своите културни специфики, включително от забулването на жените.

- Какви са нагласите у нас спрямо имигрантите от арабските страни?

- Изследванията на Институт "Отворено общество" показват, че в периода февруари 2008 г. - май 2012 г. социалните дистанции към арабите в България намаляват. В момента 52% от населението на страната биха се съгласили араби да живеят в квартала им, а 61% - в съответното населеното място. Преди 4 г. тези дялове са били съответно 33% и 36%. Казано иначе, има все по-малко предразсъдъци към арабските имигранти.

Виж графиката в галерията!

- Какво представлява тукашната арабска диаспора? Как се интегрира?

- В България тя е много разнообразна. От една страна, защото има имигранти от редица държави, всяка от които има различна култура и обичаи. От друга страна, има огромна разлика между новите бежански вълни и онези, които са дошли да получат образование в България преди 1989 г. и са останали тук. При "старата имиграция" вече има второ поколение родени в България, които постъпват в училищата и детските градини и напълно се интегрират. Новите бежанци обаче все още са застрашени от бездомност и безработица поради усложнените административни процедури по получаването на статут и поради липсата на достатъчно възможности да научат езика, докато изчакват решението на държавата.

- Размириците в Близкия изток заплашват ли ни с имигрантска вълна?

- Разбира се. Статистиката за бежанците в България показва, че през последните 20 г. са подадени около 6000 молби за статут от афганистански граждани и над 5000 молби от иракчани. Приблизително 1000 са молбите от ирански граждани и 400 - от турски, като и в двата случая става дума основно за кюрди, които търсят закрила. Изследване на БАН и Върховния комисариат за бежанците на ООН за пътищата на миграция показва, че чрез турски контрабандисти в България влизат потоци по осите Афганистан-Иран, Ирак-Сирия и Сомалия-Судан-Египет.

Обикновено имигрантите влизат легално в Турция и нелегално в България. Трябва да се подчертае, че за част от тях България не е транзитна страна, а крайна цел и че някои от тях имат в страната роднини, имигрирали у нас още преди 1989 г. В София през последните 10 г. започна да се оформя и арабски квартал, затворен между улиците "Мария Луиза", "Константин Величков", "Сливница" и "Тодор Александров".

- Започна процес срещу мюсюлмански духовници от Пазаджишко по обвинения, че разпространяват радикален ислям. Те отричат. Нетипично за нашата действителност строго забулени жени се появиха пред съдебната зала в тяхна подкрепа, една от тях каза, че започва нов възродителен процес, а Мюфтийството излезе с позиция, че обвиненията към имамите са репресия спрямо мюсюлманите у нас. Какво се случва всъщност?

- Процесите, които наблюдаваме в мюсюлманските общности в България днес, са бомба със закъснител, която е заложена още с подписания през 1909 г. договор между България и Османското правителство след обявяването на независимостта на Царство България.

Към договора има допълнителен протокол, съгласно който е създадено главно мюфтийство в София - то трябва да отговаря за духовния живот на мюсюлманите в България. По този начин сунитската ни съседка успява да осигури господстващо положение на сунитския ислям в страната, макар че поради своите специфики в Европейските територии на Османската империя (в т.ч. България) значимо разпространение имат бекташите и къзълбашите. Познати под общото име алевити (т.е. последователи на Али ибн Абу Талиб - братовчед и зет на Мохамед). Тези две общности са считани за еретици дори в днешна Турция, където през 1993 лидерите на алевитите в страната са изгорени живи от фанатизирани сунити.

Алевитите вярват в личното общуване с Бог. Те не посещават джамии, защото в тях се практикува сунитски ислям. Събират се в определени дни от годината край свещени места (текета), свързани с гробници на мюсюлмански светци. Тези дни често съвпадат с дните за честване на големи християнски светци съгласно юлианския календар (т.нар. стар стил) - Гергьовден и Илинден.

Например най-известното днес в България Демир баба теке три пъти е разрушавано със султански заповеди, защото мюсюлманите пият вино и ракия, пеят, танцуват и палят свещи при поклонението си. Алевитските практики са изключително силно разпространени в областите Разград, Силистра, Търговище, Хасково, Пловдив и Кърджали. Именно в тези области днес се среща и население, което нарича себе си "миллет", и което нито турците приемат като турци, нито ромите-мюсюлмани като роми. Добър пример за това са жителите на кв. Столипиново в Пловдив, по отношение на които тече постоянен спор те цигани ли са или турци или какви? И много удобно всички забравят, че има етнографски сведения за съществуването на поне три къщички на баба (т.е. дух/светец-покровител)в квартала през 70-те и 80-те години на ХХ век, разрушени по заповед на ОФ.

Фитилът на заложената от Фердинанд бомба е запален след Втората световна война, когато доктрината на комунистическата партия насърчава атеизма, а религиозните институции (както мюфтийството, така и Българската православна църква) се превръщат в инструменти на ДС и губят авторитета си и доверието на населението в страната.

- Основателни ли са притесненията, че има опити традиционният за нашите земи ислям да бъде изтикан или поне "подлютен" от радикални идеи?

- Алевизмът, пропит от мистиката на суфизма и пренесен на Балканите от еничарите и Бекташкия орден, е "мек" ислям, пригоден да съжителства в чужда среда. Основно кредо на тази доктрина е, че разликата между мюсюлманите и християните "е колкото вътрешната ципа на лука" - т.е. почти никаква. Именно това разбиране заляга в ежедневното мислене на мюсюлманските домакинства, които избират да останат в България след 1909 г. и след последвалите Балкански войни. По време на социализма ислямът в България е допълнително "смекчен" от дискредитирането на местните имами и дори сред сунитите се наблюдава "фолклоризиране" на исляма и свеждането му до обикновеното празнуване на големите мюсюлмански празници: Мевлид, Рамазан байрам, Хъдърлез, Арефе и Курбан байрам (каквото между другото се случва и с православните християни). Докато в арабските страни яденето на свинско, употребата на алкохол и цигари се смята за "харам" (т.е. забранено), тези неща присъстват във всекидневието на голяма част от мюсюлманите в България.

- А не е ли възможно радикализацията да бъде внесена от вън?

- След 1989 г. различни лица се свързват с ислямски фондации в Турция, Иран и Арабските страни. За едни това е просто начин да си изкарат прехраната в първите години на прехода, но други определено са недоволни от либералния ислям у нас.

Религиозните фондации, съвсем естествено, имат за цел да разпространят и наложат такъв ислям, какъвто е характерен за съответната страна. По тази причина е напълно основателно притеснението, че либералният Ислям в България е застрашен от радикални "подправки".

Добър пример за това е фактът, че в алевитския ислям например жените са смятани за равни на мъжете. Те не носят фереджета и шалвари и участват наравно във всички ритуали. Всъщност, доскоро шалварите и белите чембери бяха характерни само за някои селски райони. Фактът, че пред съда се появяват възрастни жени със забрадки, още не значи, че има радикален ислям. Същевременно е белег, че има група от хора, която е готова да отстоява своята религиозна идентичност. Ако тази идентичност бъде застрашена, тогава може да се очаква и "втвърдяване" и радикализация на някои локални мюсюлмански общности.

- То би ли намерило благодатна почва у нас и защо?

- Не само радикалният ислям, но и всякакви радикални религиозни движения могат да намерят почва. Секуларизацията на населението (т.е. скъсването на връзката с традиционните религиозни практики) по времето на социализма отваря много широко вратата за всякакви нови религиозни движения - както в исляма, така и в християнството. Това, че духовният клир е дискредитиран през архивите на Държавна сигурност, дава възможност за навлизането на нови проповедници, на нови имами, т.е. нови "примери за подражание".

От тази гледна точка, да, има благодатна почва и това се дължи на дългия период на държавен атеизъм, като и на дискредитирането на духовниците.

- Как се отразяват на тукашните мюсюлмани твърденията, че у нас има спящи терористични клетки на ислямски екстремисти? Такива изказвания се появяват все по-често, особено след атентата в Бургас. Със съдебния процес срещу имамите пружината не се ли натяга допълнително?

- След 11 септември 2001 г. светът се промени. След края на Студената война, Западът откри свой нов враг на Изток - ислямските държави. Всички казват, че е естествено това, което се случва в Северна Африка и на Арабския полуостров, но то се случва, след като САЩ и големите европейски играчи спряха да виждат партньори в страни като Либия, Иран, Ирак, Афганистан, Египет и Сирия. Вероятно е вярно твърдението за "спящи терористични клетки", но то е вярно за всяка страна в Европа и на практика на казва нищо.

Източник: 24 часа, 27.09.2012