Антоанета Цонева: Главният прокурор трябва да се избира с таен вот

Гражданското общество инициира българския вариант на операцията „"Чисти ръце" и това се видя при случая Марковска, казва шефът на Институт за развитие на публичната среда

Г-жо Цонева, каква диагноза може да се постави на ситуацията в момента след скандалните избори на конституционен съдия и споровете около правилата за избор на Главен прокурор?

 

Тези неуспешни български номинации на високопоставени позиции в държавни органи показват, че в България трудно се извършва положителна селекция. Т.е. да се изберат, да се излъчат хора, които да бъдат с безспорни професионални качества и почтени. Хора,за които няма съмнения за тежки зависимости. Всъщност двата провалени избори за конституционен съдия, напрежението, което съществува около процедурата за избор на главен прокурор проектират този проблем. От една страна процедурата за избор на конституционни съдии се превръща в тясна за самия политически елит, който не може да промуши през нея кандидата си. Защото кандидатите, които имат най- голяма подкрепа не успяват да преминат през нея успешно. Тя се оказва своеобразен скрининг за почтеност, за изследване на връзки, зависимости, така че да бъдат предварително отстранени всякакви съмнения. Дори започнаха коментари, първо от СДС, а и министърът на вътрешните работи подхвърли, че може би трябва да се мисли за промяна на процедурата. Вероятно става дума за някакъв вид „разхлабване",така че да се промушват по-лесно кандидатите през тези иглени уши, които в крайна сметка самото гражданско общество постави. Трябва да се знае, че процедурата за избор на конституционен съдия е реплика на изборите за членове на Висшия съдебен съвет, която беше направена по настояване на гражданските структури. У нас имаше един доста дълъг консултативен процес, първо с министерството на правосъдието, за да се промени закона за съдебната власт и да се въведат нови принципи за избор, за изслушване, за проверка на кандидати, за възможност за задаване на въпроси.

 

Какъв е положителния ефект от този граждански натиск?

 

Показа се, че има предел, който е преминат, че има омерзение и несъгласие от страна на гражданското общество, има една по-висока претенция към тези кандидати, които бяха силно осветени както никога досега. Това е резултат от процедурата, наложена от гражданските организации, които са ангажирани с проблемите на съдебната реформа. Това е процес, в който образно казано, е ударен фундамента на тази гъста мрежа от зависимости, създадена в разстояние на 20 г. и през която се търгува влияние и се защитават основно само частни интереси, много далече от идеята за обществен интерес. Фундаментът на тази система беше ударен от тази процедура и оттук нататък и ние самите не знаем какви последствия ще произведе.

Но ударът е такъв, че самата сграда не може да се върне в предишните си параметри. Има рубикон, който е преминат и който поставя на голямо изпитание политическия елит, който е конструиран в други условия и при други принципи. За него тази процедура е тясна. Има голямо неразбиране защо е необходимо да се обследват сигнали и как може да се поставят пред анонимни сигнали тези високопоставени хора, които са всъщност част от една прослойка на недосегаемите. Разби се идеята за недосегаемост, което разклаща основите на тази мрежа. В определени части тя има престъпен характер, защото търгувайки влияние, на практика е възможно в държавни органи с изключително значение за удържане на конституционния ред, какъвто е КС, да попаднат хора, които имат зависимости. Виждате колко тревожна е ситуацията с г-жа Венета Марковска. Сигналът, че нейното име"протича", както казват прокурорите и полицаите, беше изваден едва след като тя беше избрана, едва след нейното абсурдно второ бутафорно изслушване и вече достигането на финала на самата процедура. И не всички си задават въпроса, ами ако това не се беше случило по този начин, щяхме ли някога изобщо да научим за тази преписка? Хора, които имат подобни зависимости, които знаят, че имат проблем, изобщо не трябва да тръгват към тази процедура. Т.е. тя трябва да има възпиращ характер, превантивен спрямо хората, които осъзнават своите дефицити и да изтласка хора, които имат смелостта и почтеността да се прокарат през тези иглени уши. От една страна спира тези, които не искат да си причинят болката от този процес и насърчава онези, които са живели и изграждали кариерата си по почтен начин и са готови с открито лице да кажат:аз искам да участвам, защото мога да премина тази процедура и да участвам отвъд договорките, съображенията, зависимостите, които поддържат тази мрежа от зависимости десетилетия.

Този фундамент е разклатен много солидно и политическият елит се оказа неподготвен за подобни действия. Защото тази инициатива не произлиза от него, тя е външна за него. Инициативата произлиза от гражданското общество и в момента се сблъскват два ценностни модела- този, че трябва да се стъпи на почтеността, да се заложи на личността, която е готова чрез качествата си да удържа стандарта и да го гарантира. И другата страна е гъстата мрежа от зависимости на прехода, в която е възприето, че чрез уговорки и размяна на услуги и влияние определени хора ще застанат на определени позиции. Чувството за несправедливост, което до такава степен е разкъсало българите, е продукт и на това, че нашите институции не могат да действат истински по стандартите на правовия ред. Това е българската операция „Чисти ръце". Но започната не по начина, по който започна в Италия и с цената, която разтърси самата политическа система на страната. У нас тази операция е инициирана и гарантирана в голяма степен от несъгласието на гражданското общество нещата да продължават по този начин. Това е възглас „Баста!".

 

Срещу статуквото ли застава гражданското общество?

 

То е срещу възпроизводството на една върхушка, която припознава само себеподобни, издига ги, гарантира тяхното и собственото си благополучие за сметка на обществения интерес. Някой ще каже, че това са лозунги, че звучат много добре… Не, не са лозунги, защото след 22 години преход виждате къде се намираме. И има причини ние да напредваме толкова бавно и демократичният стандарт да е непрекъснато оспорван. Ние да не сме държава, в която има върховенство на закона. И тези причини са част от това, за което говорим.

 

Ще бъде ли повлиян изборът на Главен прокурор от това, което се случи около избора на конституционни съдии?

 

Във всички случаи е важен контекстът, който се създава. Фокусът на внимание се държи по-ясно върху определени процедури, хора, кандидати, внимава се по начин, по който надали се е случвало в друг период. Аз мисля, че периодът е безпрецедентен. Може би някой ден той ще бъде етикиран, наречен някак, но сега всички участници са част от самото му случване и затова не го оценяваме с полагащата се историчност. Няма патос в това, но имам такова усещане. И изборът на Главен прокурор в този контекст се влияе, но за съжаление, няма научени уроци. ВСС при многократно подчертаване, че запазената процедура с т. нар. електронно гласуване на избор, не гарантира тайна на вота и равнопоставеност, я запази. Това за мен е изключително тежък проблем, защото е конституционно изискване Главният прокурор, и изобщо Тримата големи, заедно с председателите на ВАС и на ВКС, да бъдат избрани чрез таен вот. Един дори член на ВСС да изпитва върху себе си натиск и да не чувства спокоен, че неговият съсед ще види неговия вот, означава, че вотът е опорочен. Всеки трябва да се чувства свободен, да бъде оставен на собствената си воля и смелост, на разбиране какво трябва да свърши и с една интегрална бюлетина да даде спокойно своя вот за предпочитания кандидат. Огромното упорство това да не се случи за мен означава, че в този състав на ВСС има несвободни хора.

 

Прогнозирате ли реакция от европейските структури?

 

Ще има такава реакция, ЕК няма да приеме такъв вариант. Ако тя не се беше намесила чрез своите говорители в случая Марковска, Марковска щеше да се закълне. И в последния доклад е записано: нищо тук не се случва без външен натиск. Промените и реформите нямат траен характер, не изглеждат необратими именно защото те не се правят и прилагат от хора, които притежават иманентно демократичен стандарт и стандарт за правов ред. Затова няма устойчивост, затова постоянно се лутаме. Много е трудно на елита да го направи, защото и продуциран в среда, в която са били заложени принципите на частния и корпоративен интерес, а сега се реже живо месо и се рушат дувари. Има периоди, когато имаш чувството, че чуваш как падат преградите. Ние в момента живеем в такова време в България. Затова гражданският сектор трябва да съзнава отговорността и ролята си сега. Той не може да компенсира липсата на държавност, но може да предизвика промяна. Този разговор нямаше да е възможен в друго време и щяхме отдавна да сме забравили избора на конституционен съдия. Но ситуацията днес има други параметри.

Източник: Коментатор, 19.12.2012