Станимир Хасърджиев: Необходима е обществена дискусия за евтаназията

Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 година в Сливен. Завършил е медицина през 2003 г. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита "Хепастист", а през 2009 г. е избран за председател на сдружението. Д-р Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация. Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защита на правата на пациентите.

- Доктор Хасърджиев, какво е участието на вашата организация в изготвянето на законопроекта за правата и задълженията на пациентите?

- По покана на председателя на парламентарната група по здравеопазване д-р Даниела Дариткова излъчихме двама наши представители в работната група, които активно участваха в подготовката на законопроекта.

- Какво представлява самият законопроект?

- Смятам, че за да бъде този проект впоследствие действащ закон, ако бъде приет от парламента, са необходими няколко фактора. На първо място, трябва да са ясно дефинирани правата и задълженията на пациентите. Но това е само първият етап от един наистина добре работещ закон. Оттам нататък, за да бъде той наистина в полза на гражданите, е необходимо да бъдат формулирани и дефинирани следните допълнителни параметри: В случай че човек реши, че правата му са накърнени, пред какви институции би могъл да ги потърси или да отправи жалби. На второ място, ясно трябва да се дефинират сроковете, в които тези институции ще направят проверката и ще се произнесат. Друго необходимо условие за подобен законопроект е, в случай че бъде установено нарушаване на някои от правата на пациентите, какви ще са санкциите за нарушителите. И не на последно място, в случай че са настъпили някакви трайни последствия за пациента, било то за здравословното му състояние или загуба на близък, какви ще са обезщетенията за този, чиито права са нарушени и кой ще плаща за това. Виждате, че дефинирането на самите права е само първата част от един действащ закон. За да се подобри наистина положението с правата на пациентите у нас, са необходими всички останали условия.

- Трябва ли да разбираме, че в случая са повече защитени правата, отколкото са регламентирани задълженията на пациентите?

- В повечето държави този закон обикновено урежда правата на пациентите. Разбира се, правата, без да съм юрист, произхождат и от спазването на определени задължения на пациента. Така че в нашия законопроект ще бъдат дефинирани и част от задълженията на пациентите, които впрочем са част от тези на всички български граждани, независимо дали те са в качеството си на пациенти в даден момент или не. Това са задълженията гражданите да плащат здравните си осигуровки, което ясно е дефинирано в Закона за здравното осигуряване, профилактичните прегледи и т.н.

- Те са задължителни, нали?

- Профилактичният преглед в много държави е задължителен и той е свързан даже със заплатите на хората. Ако те не са отишли навреме на профилактичния преглед, не получават заплати. Така че има много практики по света, които в крайна сметка целят не да създават система, която да е в ущърб на гражданите, а напротив. В крайна сметка там се работи много сериозно за това профилактичният преглед да бъде полезен за хората, за да могат те да знаят какво е здравословното им състояние и в случай че има някакви начални форми на заболявания, навреме да се вземат мерки.

- Кое наложи да се забрани на лекаря със закон да обижда пациента?

- Връзката между лекаря и пациента е дълбока и изконна от незапомнени времена. Лекарят е един от най-уважаваните персони в нашата народопсихология. Но през последните месеци и години наблюдаваме много сериозна ескалация на напрежение. Разбира се, чуват се различни доводи на какво се дължи това. Аз лично смятам, че лекарите в момента наистина са поставени в много неизгодна ситуация да работят при тежки условия. Те са превърнати в търговци и буквално в търгаши и като че ли всичко това води до изкривяване на етиката в медицинската професия. Нещо, което винаги е било основополагащо за добрата медицина. Така че вероятно тук са част от причините, всичко това да се заложи в закон. Но аз не смятам, че каквото и да напишем в закон, то ще промени тези отношения. Цялата ни здравна система е поставена на много грешна основа. Лекарите не трябва да са търговци, в каквито се превърнаха през последните години, но за съжаление системата ги принуждава да бъдат точно такива. Лечебните заведения са търговски дружества. Техните шефове непрестанно упражняват натиск върху тях. Лекарите са задължени да си правят сметката за всичко и да не бъдат водени винаги от интереса на пациента, а по-скоро от интереса на лечебното заведение. Има много фактори, които изкривяват системата и озлобяват хората, което пък води до подобни неприятни ситуации.

- Как стои въпросът с евтаназията в новия законопроект?

- Това е въпрос, който няма как да се реши от една група хора, които заседават. Това е въпрос, по който цялото ни общество трябва сериозно да работи. Знаете, че почти няма държава по света, в която този въпрос да е окончателно решен. Предизвикват се много сериозни въпроси, които отдавна вълнуват човечеството като например има ли право човек, който е безнадеждно болен, да сложи край на живота си по собствено желание или да помоли лекаря да стори това. Има ли право лекарят да го направи, при положение че той е положил клетва, че ще се бори до последната искрица живот. Това са етични проблеми, за които ми се струва, че не е сега моментът набързо да минат в един законопроект за правата на пациента. По-скоро трябва наистина цялото ни общество да се включи в една дискусия, преди да се вземе решение.

- Вашето лично мнение какво е?

- Аз по-скоро бих казал, че всеки шанс трябва да се използва и наистина човек би трябвало да се бори докрай за собствения си живот, както и лекарите, които го обгрижват. Разбира се, това е мое лично мнение и в никакъв случай не е мнение на организацията, която представлявам. Но има и много доводи в полза на другата теза, че човек трябва да има правото да избере дали да продължи борбата си, или да сложи край на живота си.

- Защо пак трябваше да бъде записано в законопроекта, че пациентът не трябва да чака дълго пред лекарския кабинет, това се подразбира?

- За съжаление не се подразбира. Правото на уважение към времето на пациента е нещо, което най-често се нарушава у нас. Това право задължително трябва да се дефинира. При една по-добра организация на работата на самите лекари с предварително записване на час човек може да си направи сметка кога точно да отиде на лекар и наистина, когато отиде, да не се налага прекалено много да чака. Знаете, че е много неприятно той да излезе от работа, да обяснява на работодателя си и на колегите си, че не се знае колко време ще отсъства. Не е редно да не се уважава времето на пациента.

- Много ли е важно второто мнение при поставяне на диагноза?

- Разбира се, че е важно. И сега много пациенти искат второ мнение, а лекарите се обиждат. Смятат, че това е неуважение. Пациентът наистина има право да се консултира и с друг лекар, да чуе и неговото мнение. В медицината никога две и две не прави четири. Правото на второ мнение е изконно.

- Кой ще решава за докторските грешки?

- Ето това е проблемът. На мен ми се струва, че законът трябва да се концентрира върху процедурата, върху която ще се доказват не само лекарски грешки, но и нарушени права.

Източник: Новинар, 4.02.2013