За доброволството от Тодор Ташев

Как реши да станеш доброволец?

Стана естествено, от само себе си. Просто дойде моментът, в който почувствах, че това е, което искам да направя и го направих. Сега ще ви обясня…

За много хора вече е ясно, че протичат едни много мощни процеси на промяна в света и старото си отива, отстъпва на новото, на светлото и прекрасно бъдеще, което предстои. Пробуждането на душите започна и усещам, че вече тече с висока скорост.

Аз скоро се пробудих от един доста дълбок сън и още сънено се изпъвам в леглото; смятам скоро да ставам да си направя кафе или чай.

И така – всичко, което се случва с мен е един процес на осъзнаване, на опознаване. Процес, в който аз разбирам какво искам и какво не искам да правя в живота си… Като дете и младеж бях много буен, правех много бели, „врях и кипях" в живота, както се казва. Преминах през много неща. Изпробвах, експериментирах, изследвах и света, и себе си. Никога не съм се ограничавал в това, което съм искал да направя, освен от някои наистина опасни неща, от които вътрешно съм знаел, че трябва да страня.
В един момент се наситих всичко това и реших, че искам да стана сериозен човек. Реших, че искам да опитам академичната среда и след това да се погрижа за благото на целия човешки род. Затова завърших висше образование в Пловдив, след което реших да надградя с една степен и записах магистратура в София. Веднага след като завърших и нея се реализирах по специалността си в частна фирма, където се занимавах с това, за което бях учил. Работих упорито, качвах стъпало след стъпало, вървейки напред и нагоре; бъдещето пред мен беше обещаващо и светло… Е, вярно, стресът беше огромен, а и нередностите бяха повече, отколкото можех да понеса. И в крайна сметка се оказа, че от това, което правя всъщност много малко мога да допринеса за благото на човечеството – по-скоро работех за своето благо, за своето собствено добруване.

Ден след ден напрежението се трупаше все повече и повече. Депресията в мен беше невидима под сериозния ми спретнат външен вид, сакото, идеално изгладената риза и лъснатите обувки. Повечето бездомници, с които се разминавах не разбираха всъщност колко много ми пука за тях…
И така, в един хубав слънчев пролетен ден просто реших, че не мога да продължавам да живея по този начин, подтискайки необходимостите на сърцето и душата си, ударих по масата и си подадох едномесечното предизвестие.
И, О, Чудо! Почувствах се окрилен, освободен, жив! Животът ми пое в съвсем различна посока. През времето, през което работих на онази работа, успоредно с това се интересувах от Пермакултура, еко-земеделие, еко-ферми и т.н. Всъщност, винаги съм се вълнувал от Екологията, винаги съм имал нужда от пряка връзка с живата Природа, със Земята…

Чрез една добре позната социална мрежа се свързах с много хора със сходни на моите интереси и научих за места, където хората вече живеят близо до природата и близо до себе си.

На Еньов ден, миналата година, посетих една еко-ферма и изживях един ПРЕКРАСЕН ден заедно с хората там. Още същият ден разбрах (усетих с цялото си същество), че аз на това място ще бъда доброволец… и така и стана. И оттогава досега доброволствам. 

На колко места си бил доброволец досега?

Не са много, но броят всъщност няма голямо значение за мен. Всяко място е толкова различно от другите и навсякъде можеш да научиш толкова много.
В началото тръгнах с идеята да обиколя всички места в България, където мога да отида като доброволец, да се запозная с много хора, които са избрали различния начин на живот от масата – далеч от града (а някои и от селото). Някъде оставах за ден или два, а някъде оставах за много по-дълго от плануваното. Всичко зависеше от това до колко мога да бъда полезен там, където съм и до колко имам уроци за усвояване на даденото място.

Какво всъщност е доброволството за теб?

Доброволството означава много за мен. Наистина.

То е път, училище, опитност. Път на познание и самопознание. Общувайки и работейки с различните хора научавам все повече и повече неща, обогатявам се, ставам все по-добър в уменията си. Работата е чудесно забавление, когато се прави с искрено желание, а не защото някой ти я налага. И когато доброволстваш няма задължителни неща – ако искаш работиш, ако искаш почиваш, ти си решаваш. Никой не те дебне дали не си решил да се насладиш на красотата около себе си или си решил да попишеш в своя тефтер. Няма я вилата опряна на врата. Именно тогава се случва магията – човек получава искрено желание да положи труд и трудът му носи щастие и полза и на него, и на домакините му.

Общуването с другите е изключително мощно средство за израстване. В него аз разбирам повече за човешката същност – за своята и за тази на другите хора. Този процес на обмен на придобито знание и опитност повдига всички участници в разговорите.

Доброволството е даване и получаване. Интересното е, че полученото от мен винаги е повече от даденото. Не, не ме разбирайте погрешно – няма предвид, че си пестя силите, когато нещо се върши, а това, че колкото и да давам от себе си, опитът и знанието, които получавам в замяна винаги са по-ценни от даденото от мен. Да, неминуемо в един момент доброволствайки достатъчно дълго на различни места, ставам съветник по някои въпроси на хората, на които гостувам, но това даване на знания, умения и съвети отново е по-малко от получената благодарност, която струи от душите на събратята ми. Но дори и когато не съм получавал уважението, което смятам, че съм заслужил, пак съм доволен, защото правя всичко от сърце, на добра воля и не очаквам нищо в замяна. 

Какво е най-характерното за теб като доброволец?

Знам ли!? Може би това, че се старая да съм в хармония с всичко и всички около мен. Винаги се старая да давам максимумът, на който съм способен, без това да вреди на здравето ми. Обичам да работя. Обичам да се докосвам до работата. Най-много обичам да работя със земята – това ми доставя истинско удовлетворение, успокоява ме, хармонира ме… И никога не отказвам да измия чиниите. 

Към какво се стремиш?

Идва ми на ум една мисъл на големия Стивън Кови, който казва: "Стреми се първо да разбереш, а след това да бъдеш разбран". Това се опитвам да правя като доброволец. Отивайки на ново място, където се срещам с нови хора и установения вече ред, първо се старая да разбера максимално добре защо дадено нещо се прави именно така, а не иначе и след това, ако преценя, че е нещо може да бъде подобрено и е уместно, тогава изказвам мнението си. Това според мен е много важно. Тази практика развива едно ценно за мен качество – наблюдението. За да бъда добър наблюдател аз оставам тих и събирам информация във времето и колкото по-дълго го правя, толкова по-точни са заключения ми.

Стремя се още, освен да наблюдавам хората и природата около мен, да насочвам вниманието си и навътре към себе си. Следя как определени събития пораждат различни емоции в мен. Старая се да бъда чист в мислите, чувствата и действията си; да не съдя и критикувам останалите. Просто не позволявам на критичния ум да вземе контрол над ситуациите. Хубаво е, че има трудности в живота ми, понеже от тях научавам най-много.

Какво е необходимо, за да стане човек доброволец?

Много малко. Чисто сърце, искрено желание да дадеш нещо от себе си, малко време и внимание.

Вече много хора, предимно от големия град, имат нужда да „разпуснат" така да се каже, понеже често работата им е твърде стресираща, обездвижваща и липсва досега с природата и истинските, веществените неща като лопатата, например. Затова избират през почивните дни от седмицата да посетят някое място, където могат да се включат в някоя благородна инициатива като засаждане на дръвчета, например. Това е наистина прекрасно и често е огромна помощ за хората, които са избрали изцяло да се посветят на живота извън града. Невероятно е как само за ден една групичка от ентусиазирани доброволци може да преобрази дадено място като му вдъхне живот и буквално да извърши чудо пред очите на някой закъсал земеделец или фермер. Случвало се е доста пъти и ще продължава да се случва, защото има все повече хора с добра воля!

Ще си позволя да отправя един съвсем добронамерен съвет за всички настоящи и бъдещи доброволци, а и да припомня отново на себе си – може би ще е добре, ако се стараем да се поставяме на мястото на нашите домакини, когато отиваме някъде на помощ, т.е. да се опитваме да наблюдаваме от какво имат нужда тези хора в този момент и да опитваме да им го даваме. Казвам това, защото съм бил свидетел как, въпреки че доброволците отиват да помогнат, всъщност поради невнимание не успяват да напипат пулса на събитията и не разбират, че всъщност от тях зависи какво ще се прочете в очите на стопанина, при който са, в края на деня. Не се изисква много, наистина, а отплатата получена чрез благодарността от онзи в нужда е безценна!

Как го приемат семейството и приятелите ти?

Понеже много се промених през годините, старите ми приятели, които много обичам и винаги ще обичам, намират заниманието ми за голяма загуба на време. Разбира се всеки има право на мнение и каквото и да е то, аз го приемам, колкото и да е различно от моето. С по-новите ми приятели положението е много различно – повечето ми се радват и подозирам, че тайничко ми завиждат за това, което правя.

Отдавна не живея при родителите си, но това не значи, че са свикнали с моята липса. Следвам пътя на сърцето си и те го знаят. Не им е лесно, но какво да се прави! И въпреки всичко много ми помагат, за което съм им безкрайно благодарен.

Кой е изворът на добрата воля за теб? От кого се учиш на доброволство?

Изворът е вътре в мен. От никого не се уча, освен от себе си. Давам това, което имам вътре. Не можеш и не е нужно да се опитваш да се учиш на доброволство – ти го имаш в сърцето си. Просто трябва да го проявиш – безкористно, без очаквания, без претенции; с любов.

Какви качества развиваш по пътя, по който вървиш?

Това е много съществен въпрос.

Изповядвам философията, че за да бъда полезен на другите и на себе си е необходимо да изграждам личност, която да притежава качества, които разпознавам като положителни. Това е, което съм правил през голяма част от живота си и ще правя и занапред. Имам много дълъг път да извървя и съм в самото начало; никак не смятам, че съм напреднал, но това не ме притеснява. Важното е, че имам желанието да се уча и го правя всеки ден.

Качествата са много – самостоятелност, взаимност, екипност, съобразителност, креативност, търпимост, търпение, приемане, доволство, устойчивост, твърдост, гъвкавост, наблюдение (за което вече говорих), преодоляване на страха, ранно ставане и куп други.

В живота на доброволеца се явяват както много хубави и приятни моменти, така и моменти на трудности и изпитания. Поемайки пътя на доброволеца, аз приех да поема отговорност за самия себе си, излизайки от зоната на сигурност, която системата по принцип ми даваше. Това може би е най-трудната крачка. Възникнаха куп въпроси в ума ми, който се сблъска с нещо ново и непознато – ама дали е възможно, ама дали ще се справя, какво ли ще стане – спокойно, възможно е, ще се справиш, всичко ще се нареди(!) – това е отговорът ми сега на онези първи въпроси.

Научих се да се грижа за себе си, да нося отговорност за постъпките си пред другите и пред самия мен. Това е много важен момент.
Разбрах, че в днешно време сам човек може да постигне много малко. Синергията между хора, които проявяват единомислие е огромна сила и често си припомням фразата, че „едно плюс едно е равно на три, четири, а може би и повече". Заедно наистина можем да постигаме много, много повече, отколкото по единично. Но да бъдеш заедно с някого е по-висша степен от самостоятелността, която изисква и други качества като търпимост, приемане, уважение. И всичко това трябва да става искрено, да става вътре в нас, в мен, понеже, ако аз търпя само външно определени неща, които не ми харесват и ме дразнят, то аз ще събирам в себе си едни негативи, които рано или късно ще избият нанякъде, неизбежно е. И тук на помощ идва онова толкова ценно качество наречено смиреност. Да умееш да запазиш вътрешния си мир при всички условия – какво прекрасно упражнение! И това се постига чрез (само)наблюдението.

Други качества са твърдостта и гъвкавостта. Изглежда, че се самоизключват, но не е така. В определени ситуации ми се налага да проявявам едното, в други другото. Когато времето е лошо, а има нещо важно и неотложно да се свърши ми се налага да проявя воля, да пожертвам комфорта си, но винаги си заслужава. А когато реша да направя нещо по определен начин, но има по-добро предложение се старая да прилагам другото качество и да приема промяната леко и без инат.
А може би най-важното качество, върху което упорито работя е вярата. Много пъти до сега съм имал моменти, в които, заедно с хората, при които съм бил доброволец, сме се изправяли пред определена задача, която ме е стряскала със своя размер и трудност. И в началото съм си казвал, че това е невъзможно; че просто няма как се получи. Голяма грешка! Всичко, което сме си поставяли като задачи, сме успявали да го направим.

Ясно се е отпечатал в паметта ми един случай, в който разбрах колко е важно да вярваш, че ще успееш. Беше ден изпълнен с проблеми, всевъзможни трудности, неочаквани за никого. Времето напредваше, Слънцето падаше под хоризонта, а това, което имахме да свършим през светлата част на деня не беше никак направено. Не можехме да оставим работата за следващия ден – просто обстоятелствата бяха такива. Трябваше да преместим тежък и чуплив товар и да го спуснем в дълбока яма без да го съсипем. Спомням си, че си казах: „Това е абсурд, няма как да успеем", но въпреки това останах и продължих да работя заедно с другите четири момчета… Отдавна се беше стъмнило, бяхме много изморени, а на всичкото отгоре челниците бяха само два. Всеки трябваше сам да реши докъде се простират неговите възможности, дали да се откаже или да продължи. Ако само един от нас се беше отказал, трудността за другите би се увеличила до такава степен, че би направила успеха физически невъзможен. Бях на прага на своите възможности… Не, всъщност преминах този праг. Разширих границите на своите възможности, ограничени от вярата, която имах към онзи момент и с мен се случи нещо много важно, за което съм толкова благодарен на Живота – научих се да вярвам.

Вече е ясно, че успяхме да направим всичко, което трябваше да се направи. Оттогава, когато се изправя пред някоя на пръв поглед непосилна задача не бързам да заключа, че няма начин.

Кой среща добрата воля?

Добрата воля идва от добри хора и отива пак при такива. Едно наглед малко дело може да промени много неща във времето. Има един принцип, който много харесвам: „Мисли глобално, действай локално". С малки крачки в правилната посока, всеки ден всички ние градим своето бъдеще. Отдавайки частица от себе си за онези, които имат нужда от нас, ние почти незабелязано променяме хода на събитията. И така, подпомагайки пионерите в малките общности из селата и закътаните места в България, създаваме условия за плавно преминаване към един по-добър, по-хармоничен и по-истински начин на живот по-скоро.

Източник: Здрав живот, 13.02.2013