Антоанета Цонева: Машината на статуквото ще продължи да продуцира безлично политическо представителство

Антоанета Цонева е ръководител на Института за развитие на публичната среда, който е сред най-активните наблюдатели на изборния процес. Тя проследи подготовката на промените в Изборния кодекс, които бяха приети на две удължени заседания на парламента миналата седмица. Потърсихме мнението й за това дали има положителни изменения, гарантирана ли е честността на вота и защо партиите се отказаха от т.нар. преференция.

Промените в Изборния кодекс изпълниха ли препоръките от доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)?

- Истината е, че този доклад задвижи процеса за промени в Изборния кодекс. Загубено беше много време, докато управляващото мнозинство се съгласи да подкрепи промени в правилата. Не знам дали някой си спомня, но по искане на опозицията беше прието решение през февруари миналата година – до три месеца оттогава правната комисия да изготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада. Тогава според управляващите докладът на OCCE изглеждаше по-скоро хвалебствен за тях, а проблемите с изборния процес се определяха като технически и продукт на неподготвеност на прилагащите закона.

Доста мъчително през октомври започна гледане в правната комисия, докато не се стигна до скандала преди Коледа, предизвикан от липсата на аргументи, с които се отхвърлят предложенията на опозицията в зала. Тогава и лявата, и дясната опозиция напуснаха, ГЕРБ изпадна в изолация, процесът спря. След консултации между политическите сили и срещи на опозицията и управляващите с посланиците се очерта рамка за сближаване на позициите и така измененията бяха приети.

Остават нерешени въпроси за начина, по който ще се отразява предизборната кампанията от медиите – отново няма да има маркиране на платеното съдържание и избирателите няма да знаят това, което гледат или четат, дали е политическа реклама и пиар или редакторско съдържание, няма предвидено и безплатно време за диспут в обществените медии. Преди да бъде приложена, преференцията за парламентарни избори беше отменена. Няма въведени нови подходи за съставянето на актуален избирателен регистър.

Кои са съществените изменения, които бихте отчели като плюс на тази първа поправка на Изборния закон?

- Чувствително е подобрена възможността за независимо наблюдение на различните етапи на изборния процес. Впрочем това беше едно от основните изисквания на опозицията, за да се върне на масата на преговорите по кодекса. Има значителни стъпки към подобряване в организацията на изборния процес – възможност за присъствие на заседанията на изборната администрация, електронни страници за обявяване на решения, публикуване на протоколи от заседания и протоколите с резултатите от преброяването в секционните комисии, връчване на копие от протоколите с данните от броенето на всички заинтересувани, онлайн излъчване на заседанията на ЦИК и РИК.

Всичко това следва да се отрази на прозрачността на взиманите решения. В България има много ниско доверие в честността на изборите. Затова инвестирането на доверие в процеса има ключово значение.

Мислите ли, че новите правила гарантират честни избори и че няма да се повтори хаосът от вота "2 в 1" през октомври 2011 г.? Възможностите за манипулации отстранени ли са и защо?

- За да се въведат новите правила и да няма хаос, ЦИК трябва да мобилизира значителен организационен, експертен и финансов ресурс в следващите месеци, така че да осигури условия да се приложи всичко предвидено в закона. Партиите трябва да подготвят добре своите застъпници за новите елементи на процеса, трябва да има широка мрежа за независимо наблюдение на изборите, която да следи за правилното прилагане на закона.

След промените ЦИК става отделно юридическо лице, със самостоятелен бюджет и своя администрация. Комисията трябва да се разработи и да въведе множеството електронни инструменти – регистри на застъпници, политически представители, наблюдатели, излъчване на живо на заседания, поддържане на регистър на избирателите от ЦИК, регистри на жалбите и т.н. След влизане в сила на промените ЦИК е задължена да приеме правилник за дейността си, чрез който да въведе такава организация на управляваните от нея процеси, която да гарантира прилагането на закона.

Партиите тихомълком и набързо се отказаха от преференцията. Как ще коментирате, че това влезе изненадващо преди второто четене и всъщност е извън обхвата на приетия на първо четене законопроект?

- Когато се създаваше Изборният кодекс, ГЕРБ застана зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип, която разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и така да повишава степента им на ангажираност. Това бяха изявления тогава на вицепремиера Цветан Цветанов и председателя на правната комисия Искра Фидосова.

За парламентарни избори беше определен преференциален праг от 9% от гласувалите за една листа, за евроизбори - 6%. Месеци преди парламентарните избори обаче управляващите пласираха идеята, че преференцията на изборите през 2013 г. трябва да отпадне, защото ЦИК не може да произведе някакви фамозни свирещи устройства - кутии, които трябваше да пускат на избирателя само по една бюлетина.

От ЦИК отрекоха да са разисквали този проблем и да са заемали позиция, че не могат да подготвят изработването на т.нар. модулни кутии, предложени именно от управляващите като иновация в изборния процес.

През декември 2012 г. правната комисия на второ четене прие да отпадне преференцията – имаше включително аргументи, че избирателите щели да се объркат и никой не иска да носи отговорност за хаоса, който ще се създаде, за множеството невалидни бюлетини и т.н.

Преди идеята за премахване на преференцията с абсурдния аргумент за невъзможността да се произведат свирещите модулни кутии още през лятото РЗС внесе предложение преференциалният праг да стане от 9 на 20%. Аргументът беше, че ако не се вдигне прагът за преференциално гласуване, ще се стимулира купуването на повече гласове, ще започнат "братоубийствени" войни в партиите и бламиране на ръководствата им. Тогава никой не зададе въпроса какво правят в листите хора, които ще организират пазар на гласове, за да се придвижат напред в листата, и как така партиите се съмняват в интегритета на кандидатите, които сами номинират.

Именно в това Народно събрание и по време на изборите за Европейски парламент се осветиха практики, посредством които "лоялността" на кандидатите на избираемите места в листите се бетонира с подписване на запис на заповед, гаранции по кредити, заплащане на крупни суми за получаване на челна позиция в листата. В началото на февруари беше внесена куриозна промяна в Наказателния кодекс. Изисква се защита на кандидатите за депутати от поставянето им в зависимост чрез подписването на записи на заповеди и гарантиране на заеми. През 2009 г. Веселин Марешки заяви пред медиите, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с шестцифрена сума за място в листата за Европейския парламент и след като отказал, бил изваден оттам.

Отмяната на преференциите препречва възможността гражданите реално да влияят върху избора на своите политически представители и обслужва директно партийните апарати. Подписалите запис на заповед, за да станат депутати, купувачите на избираемите места в листите и техните селекционери няма от какво да се притесняват. Машината на статуквото ще продължи да продуцира безлично политическо представителство.

По своя замисъл преференциалният вот трябва да усилва персонализирането в политиката и да прави политическите представители по-разпознаваеми. Очевидно е, че интересът на политическия елит е разположен фронтално срещу развиването на здрава вътрешнопартийна конкуренция, която би провокирала избирателите да се интересуват от кандидатите на партията, а самите кандидати да развият собствена кампания и след като бъдат избрани, да имат стимул да поддържат близък контакт с избирателните си райони, за да получат нужните преференции и следващия път.

Освен това се запазва правото един да се кандидатира в два избирателни района, т.е. осигурява се застраховка за най-издигнатите в партийните йерархии чрез поставянето им на челните избираеми места в две листи.

Дали активната регистрация не би разколебала избирателите още повече, макар че всички признават, че това е единственият начин да се прочистят избирателните списъци?

- Въвеждането на активна регистрация или други способи за създаване на актуален регистър на избирателите не се предвиждат, така че на парламентарни избори пак ще отидем със 7 милиона избиратели.

Наблюдавахте референдума, който поне за лявата опозиция беше нещо като суха тренировка за изборите. Установихте ли притеснителни неща, които заплашват честния вот през лятото?

- На референдума не беше използван "допинг" – нямаше купуване на гласове, защото според мен нямаше достатъчно висок залог. Няма обаче никакви индикации, че играчите на изборите ще се откажат от тези способи за влияние върху вота. На парламентарни избори залогът е властта и целият престъпен арсенал ще бъде форсиран по мое мнение. Тези, които са склонни да използват такива способи, съхраняват ресурса си именно за предстоящите избори.

Удължаването на изборния ден е решение, което не способства за препречване на тези практики – напротив, дава се допълнително време, когато вече има предварителни данни от екзит-пол, да се "активират" избиратели и да се изпратят пред урните чрез раздаване на стимули и контролиран вот. Особено при местни избори и в малки избирателни райони на парламентарни избори това може да даде силно отражение на резултата.

Има ли опасност опозиция и управляващи взаимно да не си признаят резултата?

- Възможността за такъв сценарий бе многократно изтъквана от опозицията на срещите с посланиците. Зависи много от начина, по който ще протекат предизборната кампания и самият изборен ден. Ако социалното напрежение продължава да ескалира и се нагнети силно фонът, на който се провеждат изборите, може и да има такава реакция.





Източник: Дневник, 20.02.2013