Александър Кашъмов: „Прозрачността е инвестиция в доверие“

България стана арена на масови граждански протести в Европейската година на гражданите. Те започнаха спонтанно срещу монополите и високата цена на енергията, но прераснаха в бунт и срещу политическата система. Какви точно са те и дали недоверието в сегашните държавни и граждански институции е заради липса на прозрачност? – Отговор на тези въпроси дава в интервю за Радио България експертът от фондация „Програма достъп до информация" (ПДИ) Александър Кашъмов:

Исторически погледнато, подобни протести има почти от зората на човечеството до днес. За тях можем да прочетем още в историята на древна Гърция и Рим. Правото на свободно събиране и демонстриране на възгледи на група хора е основно човешко право. То е записано и в чл. 43 от Конституцията на България. Не трябва да се забравя обаче, че в нея има и много други основни права на гражданите, без които не можем да градим гражданско общество. Това са свободата на изразяване на мнение чрез медиите, достъпът до обществена информация, различните форми на структурирано гражданско участие в процеса на вземането на решения. И още – правото на честен съдебен процес при спор помежду ни или с държавата. Т. е. има цяла система от граждански права в правовата държава и демокрацията. Но, от друга страна, има различни публични форуми. Такъв е уличният протест, но и дебатът в медиите, в съдебната зала, в НС, на различни форуми и платформи за обсъждане на проектозакони например. Затова не можем и не следва да придаваме на тези протести по-голямо значение, отколкото могат да имат в демократичното общество. Обратно, историята познава случаи, когато, ако протестите се сметнат за по-важна от всички други форми, се стига до насилствени смени на властта, премахване на граждански права и свободи и дори до диктатури. Т.е. протестите не трябва да се подценяват – те са легитимна форма за израз на мнение и важен остен за подтикване на институциите да си вършат работата.

В последните 20 години редица неправителствени организации имат ключово значение за гражданското общество и го тласнаха напред. Хубавото на НПО, а и на инцидентно създадените граждански групи е, че работят максимално публично за възможно повече хора. ПДИ например има и сайт, и блог, и фейсбук-регистрация, и силно присъствие в медиите. Но и гражданските лидери носят лична отговорност. Те трябва да работят професионално и да не я прехвърлят върху масата от редови хора, които не се занимават с гражданско участие, прозрачност, натиск върху властовите структури ежедневно, категоричен е Александър Кашъмов:

В ПДИ се опитваме да запазваме един позитивен възглед за нещата, да показваме на хората, че човек може да използва и сам закона, за да накара едно министерство да се съобрази с искането му. И е много важно тези положителни послания широко да се разпространяват. Това е дълг и на гражданските организации, и на медиите. Защото гражданите могат да видят, че има закони, процедури, начини, по които те могат да упражняват успешно основните си права. Така хората, смятащи, че всичко е безнадеждно, ще се уверят, че е хубаво по-широко да ползват правата си. Чух отделни хора по време на протестите да казват: „Ние никога не сме си търсили правата. Никога не сме подавали заявления, жалби, не смятаме, че има смисъл." Напротив, смисълът е огромен и работата ни вече 16 години го доказва. В момента и обществото, и гражданите, а и институциите са много по-добре в това отношение. Но ние продължаваме да искаме още много от институциите у нас.

Има ли връзка между доверието в институциите и прозрачността?

Непрозрачността винаги е инвестиция в недоверие. Това управляващите, от което и да е правителство, трябва да си запишат с големи букви. Защото в България има недоверие в институциите по традиционни исторически причини. И то няма как да се промени освен с повече прозрачност. Прозрачността и почтеността вървят ръка за ръка. Това е и урокът на западните демокрации. Въпреки развитието през тези 20-ина години преход останаха и непрозрачни сектори. Монополите са типичен пример – те дори не са задължени да предоставят достъп до обществена информация за себе си. А тези, които са длъжни, най-арогантно го отказват. Съвсем пресен случай са сметките за отопление на „Топлофикация" – София. Явно ще ги съдим и тях. Но особеното е, че този сектор бърка пряко в джоба на хората. Навсякъде, където непрозрачността е в съчетание с разпределяне и вземане на големи пари и засяга въпросите за бедност и богатство, справедливост и несправедливост, се стига до естественото желание на гражданите нещата да бъдат радикално променени веднага. Това очевидно е основателно.

Относно исканията на протестиращите за смяна на политическата система в България Александър Кашъмов е категоричен:

Не виждам разумна логика в прехода от този протест към искания за такава смяна. Но можем да го обясним с наближаващите избори. Ясно е, че сме в предизборна кампания още от края на миналата година. Не бива да забравяме и че много политически сили във и извън НС имат интерес да засилят политическите мотиви на гражданите, за да ги привлекат да гласуват за тях. Затова всяка идея гражданите да влизат чрез квоти в НС, Министерски съвет, държавни комисии е чиста политика. Гражданите и гражданските организации нямат място в публичните институции. Там хората отиват след избори. Това е логиката на демокрацията, поне за последните 2500 години, друга няма. Това, че някой прикрива политическите си амбиции зад епитета „граждански", не променя същността на тези искания. Участието на гражданите означава само достъп до пълната информация на предварителен етап, преди едно решение да е взето – например при заповед за определяне на „синя зона" или проектонаредба за нея, и особено закон. Гражданите и техните организации трябва да знаят това на много ранен етап, за да могат да го обсъдят и да дадат становището си, а институциите писмено да им отговорят. Оттук насетне институцията – Общински съвет, Министерски съвет, министерство, НС – поема политическата си и институционална отговорност да отговори на гражданските искания и да вземе решение. Не може граждани, които отиват по някакъв неясен начин във властови структури, да носят отговорност. Защото те няма пред кого да носят тази отговорност.

Източник: БНР, 4.03.2013