ДЕКЛАРАЦИЯ до политическите партии и протестните граждански обединения

ДЕКЛАРАЦИЯ

До политическите партии и протестните граждански обединения

Ние, 111 граждански организации от цялата страна, обединени в Национална мрежа за децата, сме част от исканията на българите за по-добър живот на семействата им и за активно участие на гражданите в управлението на страната. Ние, като граждански формирования, винаги сме се застъпвали, за възможността гражданите да участват адекватно в различните форми на държавно управление, така че държавната администрация да бъде в услуга на гражданите, а не обратното!

Ние нееднократно сме алармирали, че трябват спешни мерки, защото:

• българските деца  са най-бедните в Европа. Всяко второ дете живее в риск от бедност, а това са 52% от детското население; на първо място сме в Европа по брой изоставени деца от 0-3 години – над 2500 бебета се изоставят годишно в големите домове отново поради бедност, проблеми в семейството и липса на подкрепа;
• детската смъртност е 8.5‰  през 2011 г. и остава 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС (4.18‰) като има области, в които тя е сравнима със страни от третия свят и достига стойности от 14.6‰ и 17‰;
• образованието продължава да генерира неравенство за децата с увреждания, децата от етнически малцинства, децата от отдалечени райони и др.

Като граждански организации, ние нееднократно сме поставяли пред политическите партии и правителствата тези проблеми, но ДЕТСКОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ И СЕМЕЙНАТА ПОДКРЕПА НЕ БЯХА ПРИОРИТЕТ НА НИТО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО И НА НИТО ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДОСЕГА.

Затова отново отправяме нашето предложение – независимо от политическата криза и структурата на новото правителство и на народното събрание – РАБОТАТА В ИМЕТО НА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО ДА ПРОДЪЛЖИ! Имено затова, работата по вече приетите стратегии и планове за действие в областта на деинституционализацията (затварянето на големите домове за деца), детското правосъдие, предотвратяване отпадането от училище и създаването на приобщаваща среда за децата с увреждания и децата от етническите малцинства трябва да бъдат приоритет на всяко едно управление.

Ето конкретните ни предложения, които изискват неотложни действия:

1. Разработване на самостоятелна политика за семейството с ясна цел, мерки и дейности, която планира конкретни ангажименти в различните сектори. Семейството и подкрепата на родителите трябва да се разглежда приоритетно и цялостно в икономическите политики, жилищната политика, борбата с бедността и социалното изключване и др., а не семейството да бъде разглеждано предимно като обект на санкции и глоби. Системата за закрила на детето трябва да се реформира и укрепи, тъй като в момента тази система е в  тежко състояние и в някои случаи вреди на децата, отколкото да помага.
2. Развитие на интегрирани здравно-социални услуги за превенция и подкрепа. Това включва: пълно обхващане на бременните жени в медицински изследвания и здравни грижи, независимо от социално-осигурителния им статус и местоживеенето; осигуряване на реален достъп на всяко дете до качествени здравни грижи; разкриване на нови здравно-социални услуги в общността и гарантиране или увеличаване капацитета на вече съществуващите.
3. Модернизиране на образователната среда за децата ни. Училището, детската градина и детските ясли трябва да станат достъпни за всички деца и родителите активно да са включени в образованието на децата. Услугите за грижа в периода на ранното детство да бъдат гъвкави, съобразени с нарастващото многообразие на нуждите на децата и капацитета на семействата.
4. Предприемане на спешни мерки за намаляване на бедността, вкл. чрез икономически мерки за насърчаване на бизнеса за разкриване на работни места. Обвързването на мерките в областта на социалната политика с въвеждането на икономически стимули за бизнеса за наемане на работа и с мерки за образование и грижа за децата е важно условие за прекъсване на кръга на бедността.
5. Гражданското участие и диалогът трябва да бъдат водещи при формиране на политиките за детето и семейството. Сега е налице симулация на консултации, в която години наред голяма част от предложенията на гражданския сектор бяха пренебрегвани. Допълнителни ограничения поставя изключително краткото време за публични дискусии. Изпращат ни се огромни документи за обратна връзка до 3 дни и като цяло се наблюдава смесване на роли и отговорности между държава, общини и граждански организации.

В заключение бихме искали да отбележим нашата голяма тревога, че деца  биват използвани за политически цели. Виждаме деца подтиквани от отделни лидери, политически сили и формации да скандират в подкрепа на една или друга политическа цел или политически искания. Това е неприемливо за нас и е в разрез със законите на страната и призоваваме всички да се въздържат от въвличането на децата в политически действия.

8 март 2013

Национална мрежа за децата

Източник: Национална мрежа за децата, 9.03.2013