Искат ли по-голяма прозрачност на властта депутатите?

След като четири години Народното събрание не прие нито една промяна в законите за прозрачността, след като депутатите се прочуха със защита на "личните им данни" – кой коя партия е финансирал с парите на данъкоплатеца, изведнъж на финалната права се затичаха да приемат допълнения в закона за прозрачност на доходите и имуществото на властта. Разбира се, както подобава за изменение на закон за прозрачност, текстът е внесен непрозрачно, без обществено обсъждане, гласуван е на първо четене, без да е минал през комисия, при нарушение на Закона за нормативните актове и правилника на Народното събрание.

Наистина ли вълкът си е сменил нрава

и народните избранници, които гражданското общество и Европейската комисия едвам принудиха през 2006 г. да извадят на светло доходите и имуществото си, желаят по-голяма прозрачност на властта, или други и тъмни са техните несподелени с гражданите въжделения?

Законът за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, е приет като антикорупционна мярка – да знаят гражданите с какво имущество и доходи извън заплатата влиза дадена личност в парламента, правителството, президенството, министерствата и с какво излиза. Мярката е превенция на корупция и търговия с влияние, на свързване с групи и групировки. В повечето европейски законодателства този закон е едно цяло със закона за предотвратяване на конфликти на интереси.

Този закон е всъщност едно изключение от общото правило за защита на личните данни, което действа в Европа по силата на Конвенцията за защита на личните данни, Директива 95/46/ЕО, Европейската конвенция за правата на човека. Затова публикуването на доходите и имуществото на висшите служители е изключение от тази защита, поради надделяващия обществен интерес от превенция на корупцията.

С предлагането на нова т.39 в закона, вносителите всъщност предлагат членовете на управителни съвети на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза също да подават декларации. На по-народен език,

това са лидерите на гражданските сдружения и други организации.

Предлаганите изменения показват, че от висините на своята камбанария возещите се в държавни автомобили с държавни шофьори, платени от данъкоплатците, народни избранници не знаят, че тези граждански сдружения подават финансови доклади в регистър към Министерството на правосъдието, който е публичен. Не знаят, че ръководството на министерството признава, че не успява да поддържа този регистър и не му търсят сметка. Не знаят, че членовете на управителните съвети на тези сдружения са доброволци – журналисти, социолози, юристи и др. общественици, които не получават възнаграждение за тази си дейност. Нито сдруженията получават пари от данъкоплатеца.

Но тези депутати, които са гласували измененията, мълчат за това защо не са задължили членовете на бордовете на държавни и общински фирми, някои от които получават може би десетки хиляди, да подават декларации. Защо не подават декларации роднините на депутатите и другите висши служители по права и съребрена линия и по сватовство. Зер не е известно къде се стичат облагите? Защо не задължиха шефовете на холдинги, опасали цялата страна, да подават декларации?

Защо ли? Защото

не прозрачност се търси, или поне не прозрачност на властта.

Както е било години наред, защитата на личните данни е за управляващите, а прозрачността е за частните граждани, вместо да бъде обратното. Тоталитарната и авторитарната мисъл не спи и същите, които в началото на мандата си искаха да въведат пряк достъп на МВР и службите да трафичните данни на всички граждани, днес искат да принудят гражданските лидери да дават информация на държавата.

Това е така, защото гражданските организации и медиите критикуват управляващите. Защото изобличават грешките им. Защото посочват, че "царят е гол". Но онези, които са мястото на царя и които са забравили, че са народни представители, а не олигарси, не прощават, а отмъщават. Отишли си сред дюдюканията на улицата, те ще направят нещо последно – ще нанесат удар на тези, които според собственото им дребнаво мислене, са виновници за тяхната неволя. Представители на гражданите обявиха война на гражданите.

* Авторът е ръководител на правния екип на фондация "Програма достъп до информация"


Източник: Капитал, 10.03.2013