Милен Врабевски: На българите ни е необходимо да повярваме в себе си

Д-р Милен Врабевски е роден във Варна през 1968 г. Завършил е МУ-Варна. Той е лекар, бизнесмен и учредител на Фондация Българска Памет, създадена през 2007 г., с цел осъществяване на съвременната идея за национална идентичност в духа и ценностите на Обединена Европа. Фондацията работи за реинтеграция на диаспората, популяризиране на културно-историческото наследство, както и за борба с демографската криза. През 2011 г. беше избран от Българския дарителски форум за личност на годината. От 2012 г. е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън (Clinton Global Initiative). Наскоро той стана и един от българските лауреати на наградата за „Европейски гражданин" на Европарламента за 2013 г.

- Д-р Врабевски, Вие станахте един от българските лауерати на наградата за „Европейски гражданин" на Европарламента за 2013 г. За какво бяхте номиниран?

- Номинацията на Европейския парламент е за инициативата „Силна национална идентичност-силна европейска идентичност", това е последното ни мото от тази година. Но като цяло ние работим за приобщаване на младото поколение към европейската културна идентичност вече седма година, за да бъдем адекватни към мотото на ЕС „Единни в многообразието". Нашите образователни програми също излязоха на преден план, което поехме като ангажимент и към Clinton Global Initiative, на която съм член. Тази програма, която избрахме, е кандидат-студентските изпити на деца от десет селища в Югозападните Родопи да бъдат финансирани от нас. Това са общо 300 деца и първите добри резултати вече дойдоха. На предварителните изпити по биология в МУ-Варна десет от нашите деца, които се явиха, получиха оценки над 5.25. Тези деца са много съзнателни и талантливи и са наясно, че фонадцията има желание да инвестира в тях, за да могат утре в България да управляват по-знаещи и по-можещи хора. Защото реализацията на младите в България е крайната ни цел. Европейското членство е най-доброто в исторически план, което ни се е случвало до момента, но от друга страна афинитетът към едно общество е предпоставка за инвестиция в него. По този начин градим собствената си среда, като я обичаме. Това е нашата логика.

- Това са Вашите инициативи, но как българите като цяло да бъдат накарани да се чувстват добре от това, че живеят в България, защото много хора продължават да напускат страната и виждат в това единствена възможност за реализация и по-добър живот?

- Не можем да очакваме, че ще се случи нещо положително, без да има контрапункт. Нашата задача е да накараме българина да се обърне и към добрата новина. Малко му трябва на българина, за да върне своята увереност, и точно това е необходимо – вяра в себе си, да бъде донор на любов и хармония. Да разбере, че мисията в живота на всеки един човек е да живее за другите, да може да допринася за собствената си среда, вместо да се жалва, че тя не е тази, която иска да има. Ние сме неразделна част от държавата и трябва да участваме в нейното развитие.

- Все пак в една бедна държава е трудно да бъдат убедени хората, че е добре да се живее тук, те имат доста по-прагматични очаквания.

- Ние ги учим на прагматични неща, като основният акцент е как да се възползват от участиетто в ЕС, каква алтернативна заетост да си изградят, как се печелят европейски пари. Не правим само изложби за годишнини, но и практически неща, от които се извличат изгоди на секундата. Например децата в Якоруда само за 6 месеца успяха под нашето ръководство да си направят киносалон, да направят вестник, който списват сами, и за който кандидатстваха за пари и бяха финансирани. Направиха сами ремонт на паметника на Петко Славейков. По този начин показват как е възможно да се възползват на 100 процента от възможностите, които им предоставя еврочленството. Това е и целта ни – не да им сваляме звезди от небето за несъществуващи позитиви. Напротив, ние имаме доста технократски подход. Зависи как ще управлявате тази прагматичност. Черногледството на българина и неговата прагматичност подлежат на моделиране.

- Какво според Вас е основното, което ни пречи на нас, българите?

- Негативизмът и черногледството. На българина му е необходимо да се научи да бъде положителен, да се концентрира върху градивни неща. Защото това, върху което се концентрираш, е това, което се случва. Не случайно продуцираме музикални албуми с такава тематика. Всичко това се прави, не за да четем лекции на младите, че трябва да бъдат позитивни, но и да има и послание с музиката. За да можем да участваме в нещо като алтернатива на чалгизацията, а не само да се оплакваме от нея.

- Негативизмът само българска черта ли е, или го има и в другите нации?

- Много характерна балканска черта е, но го има и навсякъде по света. И депресивното състояние, в което изпадат младите хора по света, не е характерно само за този регион. Ние искаме точно от това да ги отърсим – да разберат, че си струва да се стараят, да инвестират в себе си и собствената си среда. А заедно с това да разберат, че са призвани да обичат родината си. Защото Господ ни дава две неща – родителите и родината, всичко останало избираш сам. Може да се каже, че с директните позитиви, които им дава еврочленството, ние ги „връщаме обратно в мача".

- Като спомнахме чалгизация, смятате ли, че ще отмине периодът на чалгата в България?

- Аз не съм музикален комунист. Всеки има право да слуша това, което му е на сърце. Не може след толкова вкаран ген, да нямаме някакъв сантимент към ориенталските ритми. Тя не може да бъде изкоренена, да изчезне. Аз не мога да си позволя да възпитавам децата си с тези стандарти, но за съжаление по електронните медии доминират неща, които без алтернатива ще си останат доминиращи. Затова се настройвам положително, работейки върху това да се произвеждат интелектуални музикални продукти, които да означават нещо стойностно. Правя всичко възможно да създам средата, която да накара моите деца да останат в тази държава.

- Какво трябва да се направи, за да се преодолее негативният имидж, който все още имаме навън, свидетели сме на широка кампания срещу българските емигранти?

- Трябва да се работи масово за реклама на България, не само като туристическа дестинация, но и като възможност за инвестиции. Да се покаже образователният ценз на младите и да се прави всичко възможно, за да се привлича мозъчният поток към България, визирам хората от български произход от близката чужбина. Да има изтичане в наша посока, а не обратното. И заедно с това да не забравяме, че сме в демографска криза и трябва да се вземат мерки да се съхраним, защото иначе утре няма да има кой да плаща пенсиите. Ще дам един пример – Ирландия, Чехия, Франция, също имаха отрицателен прираст, но те се справиха, защото създадоха възможност за реализация на младите си хора, особено Чехия. Това е страхотен пример за подражание – грижата за младите семейства, като им се дава възможност за нисколихвени кредити, възможност да закупуват жилища и всякакви други улеснения. За да имат интерес да остават в държавата си, да инвестират в собтвеното си образование. Има модели, които са вече утъпкана пътека и добра практика в чужбина. Но това е въпрос на държавна политика, не може една фондация да решава тези проблеми. Ние избираме не да учим хората какво да направят, а да кажем какво ние сме направили. Това е разликата между действията, и това да се дава акъл. А, както знаете, на Балканите да ни се дава акъл не е много популярно.

- Нещата, които правите, не се ли разминават със средата, в която масово живея младите хора, а и не само те?

- Винаги има процент от хората, които не участавт в негатвните тенденции. И аз, като фен на конкретните действия, правя нещата, които смятам, че трябва да се направят. Не можеш да оправиш цялото световно зло, но бъдещето на човечеството е да разбере, че положителното мислене е фактор за успех.

- Умеем ли да съхраняваме историческата си памет или сме склонни да забравяме някои неща?

- Ние бихме се радвали медиите да ни съдействат малко повече в това съхраняване и резултатите ще бъдат положителни. Сега отбелязваме 1150 години от Моравската мисия, която имам чувството, че само нашата организация празнува. Когато например стане въпрос за нашата азбука, всички признават цивилизационната ни роля за развитието на европейската култура. Нашата азбука е мнго ценен фактор, на нея пишат 300 млн. човека. За съжаление не го оценяваме достатъчно. Някой трябва да ни напомня тези неща, защо си струва да се гордеем че сме българи. В ЕС има три официални азбуки – латиница, гръцка и кирилица. Някой знае ли, че кирилицата е българска? Никой, а ние какво правим това да се знае – стоим си пасивни. Няма нищо по-ценно от азбуката и че си дал просветление на хората. Нашата битка в момента е в тази посока, да се знае, че тази азбука е българска. Всяка една държава би застанала зад подобна теза. За съжаление, ние мълчим за всичко, дори и за шамарите, които изяждаме.

Източник: Новинар, 16.06.2013