Русаля: Частно училище за социално слаби деца

Звучи като оксиморон (частно, пък за социално слаби деца), но е факт вече втора учебна година. Училище  „Димитър Екимов” във великотърновското село Русаля е училище за даровити деца от различни етноси, които се нуждаят от подкрепа. Децата са избрани заради потенциала, който екипът на Русаля е видял в тях и заради фактическата невъзможност на родителите им да поемат отглеждането им. Поради крайна бедност и не само, всяко от децата в един или друг момент е попадало в домове за деца, лишени от родителски грижи, други институции или приемни семейства.

Това е разказ за тях - даровити деца от бедни семейства, за средата и трудностите им. Разказът е и за училището, което прави възможно тези деца да живеят нормално и да развиват потенциала си – как функционира то, какъв е смисълът да го има и от какво се нуждае, за да продължи да съществува.

Децата живеят на пансион към училището, като ваканциите прекарват с близките си. Периодично сдружението финансира и гостувания на родителите в Русаля, организират се и общи посещения на родители, на които са канени и специалисти от местните отдели  „Закрила на детето”. Така има възможност да се провеждат и неформални разговори и консултации.

В Русаля децата получават безплатен достъп до нормални битови условия, качествено общо образование, лекарска и психологическа грижа. Образованието е базирано на съвременната педагогика, а отскоро и всички учители са обучени по системата Jump math, разказва Анимари Димитрова – мениджър на Сдружение "Русаля".

Освен основното образование, в концепцията е застъпено обучение по изкуства. С децата работят експерти в различни направления – музика, танц, рисуване. Целта е изкуството да не се преподава като в масовите училища, а обучението да е по-организирано. И в резултат общата култура на децата в тези посоки да бъде на добро ниво.

Свободното време се организира от менторите– те са нещо като познатите ни възпитатели, но в съвременен нюанс. „Ако тези хора не дадат 120 % енергията си, ние нямаше да имаме резултатите, които имаме”, казва Анимари. Те поемат цялостното изграждане като емоционална интелигентност на децата, както и сериозна част от общата им култура.Менторите, които имат учителска правоспособност, водят занималнята следобяд, а всички провеждат специални активности според образованието си. Провеждат се занимания по таекуондо, комикси, готварство, антропология. Последното може би звучи сложно предвид възрастта на децата, но част от антропологията са например "разходки" с летящо килимче из различни държави.

Важен акцент в програмата е концепцията за устойчивото развитие - децата се учат да уважават природата, учат какво е съхраняване и укрепване на почвите, отглеждат зеленчуци, рециклират отпадъците. Затова и на уебсайта на сдружението е отбелязано, че "се захранва изцяло от вятърна енергия" - стараят се да бъдат зелено училище и да възпитават децата в “зелено” мислене.

В училището учат общо 18 деца – между предучилищна възраст и трети клас, като идеята е всяка година да има нова предучилищна група, докато се постигне капацитет на средно училище.

Екипът на сдружението работи с отделите  „Закрила на детето” в различните градове – обаждат се, разказват за мисията си, пращат презентации и снимки. От отделите преценяват и насочват екипа към подходящи за модела на „Русаля" деца. От сдружението се надяват за в бъдеще да имат възможността и техен екип да обикаля страната в търсене на даровити деца.

Началото

Зад проекта стоят актьори от Театрална формация Бис Бард – частна трупа, която, изнасяйки представления из страната, решава да прави и безплатни такива за деца от домове. Следват 8 години и различни проекти, в които чрез изкуство работят с децата по теми като домашно насилие, трафик на хора, деинституционализация и други. Лека полека достигат до извода, че краткотрайните дейности бързо губят ефекта си – при децата настъпва положителна промяна, но тя бързо изчезва. И започват да обмислят дългосрочен проект. Така стигат до идеята за училище, което към момента е уникално за България и Балканите.

Как протича един ден в Русаля

В 7:30 сутринта дежурните ментори събуждат децата - те спят в стаи по трима. Помагат им да се измият и облекат, съветват ги кои цветове си подхождат. После всички закусват в столовата и децата отиват на училище. Когато се върнат, по-малките лягат да спят за един час, по-големите лудуват. В 14:30 започва занималнята, където подготвят уроците за следващия ден. След нея има свободна програма и периодични дейности, подготвяни от менторите. В събота и неделя ходят на пикници, екскурзии, на театър, изложби, кино.

Първата учебна година

Началото на учебния процес е и период на адаптация към новия живот, опознаване и изобретателни щуротии, разказва Анимари. Децата са с очакване, че се намират в „поредната институция“ и са колебливи в реакциите си.

Паралелно все още текат строителни и ремонтни дейности.

В изморителна откъм бит и психология атмосфера идва време за зимната ваканция и всички деца са заведени при семействата си. А след нея ясно се вижда промяна. Откъм поведение, езикова култура, резултати в училище, начин на забавление. Децата търсят контакт с менторите и помежду си, развиват любопитство към учебния материал и към света.

Даровити деца в риск

В известната Пирамида на потребностите последните са разделени във възходящ ред на физиологични, екзистенциални, социални, престижни и духовни. Според автора й, психологът Ейбрахам Маслоу, ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от следващо ниво.

Ако базовите потребности на едно дете са неудовлетворени, то трудно мечтае за бъдещето. Ако детето е в неравностойно положение, логично и без излишен патос можем да приемем, че талантът му също е в неравностойно положение.

У нас термините „дете в неравностойно положение” и „дете в риск” са често използвани и рядко разяснявани. Най-общо казано, те са събирателни за всички тези деца, които поради икономически, социални, здравословни и други фактори (често и логично вървят по няколко наведнъж) са лишени от равен старт със своите връстници. Често децата са местени от дом в дом, през приемно семейство, после обратно при родителите си, отново в дом и т.н.

Такива промени са крайно стресови, особено в най-ранна възраст. И колкото повече са, толкова по-голяма е вероятността да се отключи симптоматика на травма. Тези деца трудно се доверяват, могат да бъдат агресивни, често са изцяло или почти неграмотни, което след навършване на пълнолетие означава затруднена реализация на пазара на труда.

И колелото се завърта. Травмата и объркаността често се изразяват чрез девиантно поведение, което ескалира в престъпност. Ниската финансова култура също е нещо обичайно, както и ниската здравна култура. В един момент (често твърде ранен) тези деца стават родители. И колелото продължава да се върти.

Когато става въпрос за политиката на деинституционализация, Анимари подчертава, че от ключово значение е начинът, по който тя се прилага. „Прекрасно е децата да отидат на по-добро място от дома, но за 75 % от тях няма по-добро място. И те ги връщат. След което ги пращат в други приюти или различен вид социални институции. Ние видяхме, че това не работи. И моралът ни започна да се бие с това. Видяхме с очите си как след един от проектите ни върнаха шест деца в семействата им и ги унищожиха. Едни будни деца. Тоест, губим си поколението.”

През 2010 година у нас е приета Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, която предвижда закриването на 137 институции за деца в рамките на 15 години. Идеята накратко е семействата да бъдат стимулирани да приемат обратно децата си, а когато това е крайно невъзможно, децата да бъдат настанявани на места със среда, близка до семейната – каквито са центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ).

Вследствие на промените в социалните политики предстои да видим каква ще бъде съдбата на децата, растящи в период на нови решения и как те ще се интегрират в обществото.

В момента в активна възраст е поколението, родено в периода около демократичните промени у нас – период на промени във всички политически сектори, включително и в социалния. От медиите научаваме различни истории за младежите от това поколение, израснали в институции – в едни случаи историите са позитивни и вдъхновяващи, в други – тъжни, в трети – шокиращи и ужасни.

Терминът „дете в риск” съдържа в себе си стотици истории и сто плюс хикс варианти за развитие. За да бъдат повече от тях „от добрите”, е необходимо да се изследват нови и нови модели, да се влагат хора и ресурси в подобряване на социалните услуги.

Не знаем в какво положение ще бъдат институциите след десетина години и дали ще ги има. „Русаля" е един различен модел за работа с деца в общността и резултатите досега говорят, че се справя успешно.

"Русаля" в бъдещето

Все пак, за да се реализира идеята, освен вятърна и човешка енергия, е необходимо и финансиране.

Сдружение „Русаля" стартира проекта си благодарение на подкрепата на датската фондация Велукс. Възстановяват сградата на бившето начално училище в селото и развиват дейността си като частно начално училище. Изградили са къща, подходяща за живеене на 30 деца и 10 ментора, както и столова и къща за офиси на екипите.

Дългосрочният план включва изграждане на още сгради за настаняване, сгради за основно и средно училище, и придобиване на съответните лицензи.

Краткосрочният план се състои в оцеляването – в момента финансирането е забавено и училището трябва да оцелее до юни, когато може да получи нова подкрепа. Екипът има идеи за развитие на социално предприемачество.

Информация за дейността на Сдружение „Русаля", както и как можете да ги подкрепите при желание, може да намерите на сайта им.

*Авторът има наблюдения над деца в риск и пряк професионален опит с младежи в риск.

Снимки: Сдружение "Русаля"

Снимка 1 - Първи стъпки в професионално звукозаписно студио
Снимка 2 - На сцената
Снимка 3 - В училище
Снимка 4 - На екскурзия до Преображенския манастир