И нас ни има

На вратата ме посреща Люба. Младо, лъчезарно момиче, което ме прегръща силно и не иска да ме пусне. Не ме познава, но се радва на моето присъствие все едно съм най-важният човек в живота й. Маха ми за довиждане, излизайки от Центъра за младежи с увреждания. Така разбрах, че и тях ги има. Не можех да се надявам на по-сърдечно посрещане от това.

„Те са различни. Тяхното различие се крие в това, че са невинни и чисти като децата. Те никога няма да те излъжат или подведат. Радват се и на най-малкото.", споделя Анжела Илиева, директор на Дневен център за млади хора с увреждания към асоциация „И нас ни има". Грижата за  лица със затруднения е кауза на живота й. Дъщеричката й е имала нелеката съдба на тези хора. Тя вече не е сред нас, но майчината борба остава. Днес Анжела, заедно с още няколко човека в екип, е глава на голямото семейство на Центъра към асоциация „И нас ни има".  Това са родители на млади хора с различни увреждания, които са се обединили, за да създадат нормални условия за живот на своите деца без да ги откъсват от семейната среда.

 В момента на територията на София има само един  общински Дневен център за младежи с увреждания  с капацитет 40 души.  Родителите на деца със затруднения могат да ги оставят на грижата на частни специалисти срещу сумата от 1000 лв. месечно. Абсурдът на тази ситуация е една от причините за създаването на Дневен център към асоциация „И нас ни има", в който срещу символична сума 15 лица с увреждания получават ежедневни грижи вече шеста година.

 „Един път влязат ли, няма излизане", шегува се Анжела. „На тях има харесва тук. Те нямат търпение да стане 8:30 и да дойдат. Случва се родители да се обаждат и да питат дали могат да ги пратят малко болни, защото не им се седи вкъщи.  Вече има сформирани различни групи и лагери като в едно мини общество. Сърдят се, обичат се. Имаме си приятели, гаджета, сватбари, като едно голямо семейство сме, ама от тези в латиноамериканските сериали", шегува се Анжела.  Като илюстрация на думите й на стената виси постер със снимки, запечатали различни моменти от ежедневието на „семейството"- на плажа, в бирарията, на Коледа.

На снимките е и  Тими. Той  е на 22 години, адски лъчезарен и симпатичен. Оказва се, че е IT мастера на групата и дори поддържа фейсбук страницата на асоциацията. Хобито му е фотографията и още по време на разговора ни вади фотоапарат готов за поредната фотосесия. Ралица пък е най-възрастният член в семейството. На 45 години е, но изглежда по-млада. Рисувайки, запява „О, Шанз-Елизе" , а веднага след това „Червено вино снощи пих". Този разнообразен  репертоар тя обича да изпълнява, въртейки колелото в центъра на стаята.

Любимото групово занимание се оказва готвенето, но най-любимото- яденето. Супа и торта са двата специалитета на заведението. „Докато приготвят храната, те се научават как да се справят с ежедневието.", обяснява Анжела.  Освен уроците на живота,  хората от Дневния център получават и знания по английски и музика от доброволци, които ги посещават.

Помещението, където се провеждат ежедневните занимания е светло и просторно. Има компютри, материали за рисуване и творене,  телевизор, колело и дори басейн пълен с пластмасови топчета. Любимо място на всички за релакс и приказка.  Изглежда като стая за забавления. И наистина е така! Хората там са щастливи и усмихнати. Въпреки че е шарено и чисто, мястото има нужда от спешен ремонт. Сградата е предоставена безвъзмездно от общината, но пари за ремонт няма.  Малкият екип прави всичко по силите си да освежи мястото и да го направи по-уютно и приятно. Те дори са си построили беседка с пейки и пързалка, където да прекарват горещите летни дни. „Идеята за беседката дойде, защото лятото прекарваме много време навън. Повечето от хората тук имат епилепсия. За тях е опасно да са изложени на слънце. Но вече няколко пъти младежи от квартала чупят и трошат това, което сме направили. Бяхме засадили дръвчета, с които искахме да направим жив плет, за да не падне някой по стръмнината. На следващата сутрин дърветата бяха изкоренени.", разказва с разочарование Анжела.

Центърът се посещава само от 15 души, защото такова е законовото ограничение. Екипът не би  могъл да се справи, защото е в прекалено малък състав. Децата не са съвсем безобидни. Те  са спокойно и усмихнати, но ако нещо силно ги притесни, могат да наранят без да искат.  Един от специалистките в центъра е  била ударена от дете, при което заболяването е било по-напреднало.  „Макар и да се шегува, че е имала нужда от масаж, не можем да си позволим да се грижим за такива деца. Те могат да разстроят останалите и да станат инциденти. Аз нося отговорност за всички тях, така че не мога да си позволя такова нещо.", разказва Анжела.

Издръжката на подобен младежки център е около 8000 лева месечно, за да функционира  съгласно изискванията на европейската общност. С 10 лева месечно всяко дете получава своята закуска, с 50лв. – обяд и закуска, със 150- нужната храна и обслужващ персонал, а също и квалифицирано обучение от арттерапевт, кинезитерапевт и тн. Асоциация „ И нас ни има" се издържа от дарения, спечелени проекти и продажба на ръчно изработени продукти. Периодично през годината организират базари, на които предлагат нещата, които са изработели заедно с младежите в Центъра. Картички, мартенички и куп други сувенири красят стаята за дневни занимания, а масата в средата е отрупана от  панделки, прежди и  различни цветове хартия.

Не само мястото, но и хората тук са шарени!

Снимки: "И нас ни има"