Вила „Ривиера" Варна - място от и за хора с големи и чисти сърца

Споделям ви историята за едно място, което имах възможност да посетя за първи път, заедно с още две дами, случайно или не, в деня на Светите апостоли Петър и Павел. Ето го и него през моите очи.

Намира се в морската градина във Варна и носи подходящото име, създаващо усещане за вечно лято, свобода, топлина и морски бриз – Ривиера. Слизам от таксито и първи ме посрещат смирените усмивки на цветята, оживили триетажната сграда, и примамливо китният двор с беседка. „Какво райско кътче!“ – възкликвам наум.

Къщата има около тридесет обитатели и част от тях са вече на двора, потопили се в обичайните за деня занимания. Рисуване – за по-творчески настроените, и задачи за смятане – за онези, които обичат да предизвикват по малко ума си. Общуването е неизменна част от индивидуалните занимания, защото всеки споделя с останалите какво прави. Така морските рисунки провокират спомените  за приказката за златната рибка, провокират мечти.

Домакинята Мария Чанковани кани да влезем вътре, за да ни запознае и с останалите ежедневни посетители в Ривиера. Влизаме в най-сладкото място – кухнята, където вече се замесва празничният хляб. Ръцете на всички са в брашно, старателно оформящи питката. А тя… тя вещае да бъде неповторимо вкусна. Защо ли? Защото е замесена от хора с любов към родното. Любов, която бликаше, докато се рецитираха стиховете на „Аз съм българче“ и се пееха народни песни. А в духа на старата българска традиция, на питата бе положен и семейният печат.

Излизаме от това вкусно място и се отправяме нагоре по стълбите. Стените са обсипани със снимки от най-различни събития и с ръчно изработени пана, картини и фигури, които показват колко цветен е животът тук. Следващата ни спирка е залата за спорт. Двама младежи ентусиазирано играят тенис на маса заедно със своите учители и очевидно победата тук не е от значение – важно е споделеното удоволствие от играта. В съседство пък е т.нар. сензорна стая, която е предназначена за почивка и отмора на обитателите в къщата. Мария споделя, че това е любимо място на много от тях, защото могат да се отпуснат удобно под звуците на приятна музика и да помечтаят на воля.

Въпреки примамливата покана да се включа в тениса по двойки, казвам сърдечно чао на играчите с пожелание за успех и продължавам с разходката. Домакините ни отвеждат на горния етаж, където се помещава едно малко ателие с големи красоти. В работилницата всеки ден се изработват ключодържатели, бижута и какво ли още не. Майсторите тук с радост споделят и показват целия процес  как „от това става това, а после това“ и кой какъв принос има в него. С по един морско син ключодържател и истински заразени от вдъхновението и старанието на творците в ателието излизаме от тук, а аз вече си обещавам, че отново ще се върна.

Отиваме и на последния етаж, където е отрупано с награди от конкурси, грамоти и отново ръчно изработени пана и картини, които придават този неповторим облик на цялото място. Заговаряме се с Мария и тя ни разказва как преди десет години от една полуразрушена къща, с цената на много труд и благодарение на отдадеността на верни съмишленици Ривиера е това, което е днес. Трудностите по пътя са безброй, предизвикателствата не спират и днес, споделя тя, но не спират и плановете и мечтите на целия екип – за отделна пекарна, където всеки ден да има прясно изпечен хляб, за грънчарско колело, което да развие уменията на всички в ателието, за ново оборудване в баните и още, и още. Може би вече се питате какво точно е това място.

Звучи като лятна къща за занимания на хора с най-различни интереси – да, само че е отворена и през зимата. Звучи като втори дом за хора със сходни потребности – да, потребността да бъдат разбирани и приемани такива, каквито са. Звучи като споделено пространство, където всеки е добре дошъл – да, но най-вече хората с интелектуални затруднения. Защото Ривиера е Дневен център за възрастни с умствени затруднения във Варна. Едно място, на което разбрах колко малко (или колко много, всъщност) им е нужно на тези хора, за да бъдат щастливи – нужни са им хора със сърца. Като тези, които се грижат ежедневно за тях в дневния център. За Мария Чанкова - директор на дневния център и целия екип, това не е работа, а е живот, отдаден в името на човешкото, което всеки от нас носи, независимо от етикетите, налагани от обществото днес. Защото всички имаме своите различия, но в същината си сме едно цяло. И уважението към другите е, всъщност, уважение към нас самите. От хората тук научих, още, че няма по-силно от традициите, от любовта към песните, танците и хляба, защото те носят радост и чувство за единство, от което всички ние имаме нужда.

Мирисът на топло изпечената питка, която ни бе поднесена от момиче с носия и широка усмивка на лице, ще помня дълго време. Ще помня Ривиера и ще го давам за пример като едно място от и за хора с големии чисти сърца.

Дневен център „Ривиера” е социална услуга в общността на Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения, която предлага целодневна грижа за младежи и възрастни хора с умствени увреждания. Запознайте се повече с дейността на Сдружението и Центъра чрез сайта им и фейсбук страницата.

Поводът за посещението в Дневния център бяха откриване на изложбата „Решавам=Съществувам“ и дискусия на тема "Защита на правата = гаранция за правото на избор" в община Варна. Те са част от кампанията на Български център за нестопанско право и Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения за законодателни промени, които целят отмяна на режима на запрещението и въвеждането на подкрепено вземане на решения като система от мерки за подкрепа на хората с интелектуални затруднения. Можете да научите повече за промяната, както и да я подкрепите на http://www.equalrights.bcnl.org/ .