Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
25



Българският фонд за жените: Има феминизация на бедността в световен мащаб

Разкази за НПО
Българският фонд за жените: Има феминизация на бедността в световен мащаб

Българският фонд за жените (БФЖ) е неправителствена организация с над десетгодишна история. Наред с борбата срещу домашното насилие, преодоляването на джендър стереотипите сред младежите и подпомагането на маргинализираните групи,  сред приоритетите на фонда е икономическото овластяване на жените. За да ни обясни какво означава това, от НПО Портала се срещнахме с Гергана Куцева – отговорник за комуникациите и фондонабирането в БФЖ.


Какво означава икономическо овластяване на жените?

Жените са много по-силно засегнати социално и икономически в сравнение с мъжете в три основни направления: по-голяма безработица, по-ниски заплати, по-малко заемани управленски постове. Властта предполага достъп до финансов ресурс, а финансовият ресурс предполага достъп до власт. Това е двустранен процес.

Необходимо е повече жени да участват във вземането на решения и в създаването на политики, за да бъдат гарантирани интересите на всички членове на обществото. Икономическото овластяване е ключово за преодоляването на редица проблеми пред жените, най-мащабният от които е домашното насилие, засягащо всяка 3-та жена на планетата и всяка 4-та в България.  




Значи ли това, че жените са по-бедни от мъжете?

Според  международна статистика на ООН 70% от хората, които живеят в бедност, са жени. Това дава основание да говорим за феминизация на бедността в световен мащаб.

Според изследване на КНСБ, над 23% процента от българските жени живеят в бедност и са отхвърлени от обществото. Ниският им социално-икономически статус е последица от значително по-ниските им трудови доходи, в сравнение с тези на мъжете, и по-неблагоприятните позиции на работното място. Домакинствата, в които глава на семейството е жена, са по-бедни с 25-30% спрямо останалите. Проблемът с бедността при жените се задълбочава особено при хората в пенсионна възраст.


Какви са предпоставките за феминизацията на бедността?

Това е цял цикъл, който води до социално изключване и бедност. Концепцията за феминизация на бедността се основава върху връзката между бедността и неравенството между мъжете и жените и постулира, че жените са по-уязвими към бедност поради съществуващите джендър неравенства в областта на достъпа до пазара на труд, разделението на платения и домашен труд, управлението на ресурсите, в икономическите възможности и участие във властта и политическите права и свободи.  


Първо, оказва се, че при жените има по-голям риск да отпаднат от училище, особено тези от маргинализираните групи, поради културни или социално-икономически причини. В същото време жените, които завършват средното си образование, обикновено се представят много по-добре от мъжете, когато кандидатстват в университет, но тогава пък биват измествани заради разпределението по квоти.

По-нататък, на пазара на труда, се предпочитат мъже, заради скритата дискриминация по отношение на бременността и раждането и заради предразсъдъци по отношение  на лидерските качества на жените. Факт е, че жените се изправят пред т.нар. „стъклен таван” навсякъде. Например, в класацията на най-големите компании в света „Форчън Глобал 500”през 1998 г. е имало само една жена. В момента те са 25%, но това е едва 5% от всички изпълнителни директори.

Вече в зряла възраст жената има период на бременност и на майчинство, когато доходите ? са по-ниски. Много често жените гледат и болните или безпомощните членове на семейството. В такива случаи те трябва да приемат по-гъвкави форми на заетост, които са съответно по-ниско платени.

Накрая, жените се пенсионират по-рано от мъжете, а статистиката сочи, че пенсиите им са с цели 40% по-ниски от тези на мъжете.

Какво може да бъде направено, за да не ставаме част от този цикъл?

Първо, да бъдат въведени механизми, които регулират заплащането – за сходен труд мъжете и жените трябва да получават сходно заплащане. В глобален аспект жените получават с 24% по-малко, в България – с около 16%.


Трябва и у самите жени да бъде развиван лидерския потенциал и предприемаческия дух, за да може те самите да бъдат по-активни икономически и сами да могат да повишават доходите си, а не да разчитат на мъжете до себе си. Необходимо е и младите момичета да станат по-уверени в себе си  да не се съгласяват на по-ниски стартови заплати и позиции и да искат по-често повишение. Ако има повече жени на високи мениджърски позиции, те ще бъдат добър пример и това постепенно ще доведе до промяна.Трябва да се разбие и стереотипът за т. нар. „женски” професии, които се смятат за естествено продължение на биологично заложените им функции – детегледачки, учителки, възпитателки, медицински сестри. Тези професии се оказват сред най-ниско платените професии по принцип, въпреки важността им. Феминизирането или маскулинизирането на определени професии не е в услуга на никого и възпрепятства индивидуалния избор и мечтаната реализация и на двата пола. 


Как фондът работи за справянето с този проблем?

Фондът работи по проекти и програми, които стимулират икономическата активност на жените, разработва или финансира обучения, осигурява достъп до ресурси. Важна част са и застъпническите кампании, срещи и лобиране. През 2015-2016 Български фонд за жените реализира мащабна кампания за подписване и ратифициране на т. нар. Истанбулска конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие), беше активен участник в работната група за приемане на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете в България.




Трябва ли жената да остави на заден план семейните си задължения и раждането, за да не попадне в този порочен кръг?


В никакъв случай. Тук говорим за равнопоставеност, а не за това жените да се откажат от нещо. Партньорите им трябва да участват наравно. В много чужди държави се забелязва такава нагласа. Скандинавските страни са пионери. Например Норвегия работи от 1950 г. за социална промяна, която дава равни възможности на жените. През 70-те въвежда квоти в политическите листи, за да гарантира равно участие на жените в политическия живот. През 2011 г. е постигнат пълен джендър баланс – 50 на 50 % участие в правителството и политическото представителство. Постепенно изискването за баланс се въвежда и в местната власт и в бордовете на държавните и публични компании, днес обществото и бизнеса са узрели за въвеждане на квоти и за частните компании. Данни на тяхната статистика категорично доказват, че участието на жените на пазара на труда е причината днес страната да е на първо място по стандарт на живот, и потвърждават, че жените се справят точно толкова успешно, колкото и мъжете на лидерски позиции. Необходим е шанс и позитивен пример.

А в България тази равнопоставеност възможна ли е?

Това е форма на еволюция и вярвам, че е възможна. Съвсем скоро говорих с мъж на около петдесетгодишна възраст, който ми сподели как е пропуснал бащинството. Не е бутал количка, не си е играл с детето си. Той твърди, че осъзнал себе си като баща едва когато детето му навършило 20 години. Такъв е случаят за мнозинството татковци от близкото минало. В момента обаче, ако се разходите по детските площадки, ще установите, че все повече бащи се грижат за децата си. Преди е било някак си неудобно за един мъж да бута количка. Сега не е така и това е доказателство, че нещата се променят. Също така, в старите закони присъстваше само терминът „майчинство”. Сега той е заменен от „родителство” – което включва и майчинството, и бащинството. Връщайки се назад към дейността на фонда, всъщност всички кампании, които правим, залагат именно на еволюционната промяна.




Има ли трудности в разговора с институциите?


По-скоро срещаме разбиране. Има няколко причини за това. Дори ние в началото не си давахме сметка колко важен е станал въпросът за равнопоставеността като глобална тенденция. Всяка от целите на хилядолетието има джендър аспект и ако се постигне равнопоставеност, много по-лесно ще бъдат постигнати всички останали цели.

Добър стимул за работещите жени е нещо, което социалното министерство въведе наскоро – когато една жена се върне по-рано на работа, да ? се изплащат 50% от майчинските надбавки. Ако останеш много време извън пазара на труда, ти се деквалифицираш и губиш трудови навици (особено в сферата на технологиите и ИТ сектора). Имам приятелка, която се върна на работа още на третия месец. Чувстваше се добре и взимаше в пъти по-висока заплата от съпруга си, а той пое родителството и просто нямаше нищо против това, но сега и двамата родители имат изградена много силна връзка с детето, което е много важно за неговото психологическо развитие.

Срещаме трудности с разбирането какво е това „феминизъм”, често понятието се асоциира само с неговата негативна конотация. Погрешно се смята, че феминизмът иска жените да вземат превес. Всъщност, феминизмът иска равнопоставеност за всички. Ние говорим за изравняване на достъпа до ресурси, възможности, право на избор. Това не е дискриминация спрямо мъжете, а преодоляване на дискриминацията спрямо жените и възстановяване на равновесието.


Снимки: БФЖ
Снимка 1 - Гергана Куцева
Снимка 2 - момент от кампанията "Извърви километър в нейните обувки"

Снимка 3 - посланието на БФЖ  -"Ние овластяваме жените"
Снимка 4 - Откриване в Народното събрание на
кампанията „#Всеки4ти: виж истинското лице на насилието“.


Автор: Симона Миленкова, стажант на НПО Портала, студентка по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски"