Съветът на жените бежанки поздравява с „Добре дошли в българското училище”

Сдружение „Съвет на жените бежанки" е създадено през 2003 г. Основната му дейност е подкрепа на адаптацията и интеграция на жени, мъже и деца, които търсят закрила в България. Неговата основателка е Линда Ауанис, която е родена в Ирак, но през 1994 г. идва в България като бежанка. След като преодолява редица трудности при пристигането си, тя успешно се интегрира в българското общество и стъпка по стъпка изгражда живота си от начало. През 2002 г. тя решава, че с опита си може да помогне и на други в нейното положение и основава сдружението.

„Добре дошли в българското училище” е надсловът на последната дарителска кампания на сдружението в подкрепа на децата бежанци, които ще учат в български училища. Целта е да ги снабди с всичко необходимо, за да имат пълноценна учебна година – тетрадки, химикалки, раници, спортни екипи и маратонки, стари работещи телефони и компютри. Кампанията ще продължи до края на септември.

Всички знаем колко трудности срещат повечето български семейства, за да изпратят един първокласник на училище. При бежанците това е още по-голям проблем, тъй като най-често техните деца започват  първи клас в приемащата държава заедно, без значение от възрастта им. За кампанията, както и за дейността на организацията, разказва Александра Попова - експерт набиране на средства и комуникации.

Едно от семействата, на които сдружението помага чрез кампанията, е това на Алиамама и Яман от Сирия. Те напускат своя роден град Холмс, след като по време на войната домът им е разрушен. Родителите им – Ахмед и Хулуд – решават да потърсят международна закрила и в търсенето на спокоен живот пристигат в България. Първоначално те са настанени в центъра за бежанци във Военна рампа, но след като получават статут, се преместват в жилище под наем. За Ахмед обаче се оказва изключително трудно да издържа семейството си, тъй като не може да си намери постоянна работа. Семейството оцелява с помощта на приятели, роднини и Съвета на жените бежанки. Въпреки всички трудности Ахмед и Хулуд държат двете им деца да бъдат образовани и ги записват в българско училище. Алиамама и Яман вече говорят български свободно и през тази учебна година ще бъдат във втори клас. Техните мечти са свързани с България – Алиамама иска да стане учителка по рисуване, а Яман – лекар.

Дейността на сдружението не се изчерпва с дарителските кампании. Основна негова задача е да се грижи за интегрирането на мигрантите в приемащото ги общество. Именно за тази кауза работят социалните медиатори от сдружението.

Те са повече от служители, повече от преводачи. Те са хората, които чуват и преживяват историята на бежанците. За да работиш като такъв за подобна уязвима група, трябва да имаш наистина голямо сърце, споделя Александра.

Социален медиатор е нестандартна професия, при която работещият помага на бежанеца не само при всички административни процедури, през които преминава след пристигането си, но и при интегрирането му в обществото. Медиатори могат да бъдат и българи, и чужденци. Задължително условие за кандидатите е да владеят добре, както езика на чужденците – например арабски или фарси, така и български.

Най-важното качество на социалния медиатор обаче е хуманността, твърдят от сдружението. Трябва силно да искаш да работиш с тези хора, да показваш истинска солидарност и да имаш изключително силно желание да помагаш. Според Александра, въпреки че в България все още липсва цялостна държавна политика спрямо интеграцията на бежанците, обществото ни е изключително отзивчиво, гостоприемно и съпричастно.

Доказателство за това са успешните дарителски кампании на сдружението. Тяхната цел е да помогне на бежанците, които най-често пристигат в България само с дрехите на гърба си, като ги снабди с материали от първа необходимост. Всяка седмица в хуманитарния център на сдружението на ул. „Братя Миладинови” 66 в София се раздават хигиенни или домакински консумативи от първа необходимост. Една от последните кампании –  „Подари старата си чашка за кафе, помогни на бежанец да устрои живота си от начало” – успява да осигури  на много нуждаещи се бежанци кухненска посуда и прибори за новите им домове.

За да постигат всичко това, Съветът на жените бежанки разчита изключително много на своята мащабна информационна дейност.

Трябва наистина да бъдем информирани и да отворим очите си – коментира експертът по комуникации. – Затова се опитваме да представим човешката история зад юридическия термин „бежанец”. Искаме да образоваме обществото по темата за бежанците и мигрантите, защото те не са по-различни от нас.

Снимки: Съветът на жените бежанки