Малчуганите се превръщат в арехеолози и откриватели

Интервю с Весела Герчева, иницатор на идеята за детски кътове в музеите

Как се роди идеята за детски кътове в музеите? Кой е инициаторът?

Проектът започна през 2009г, а първият детски кът в музей в България е направен в Археологическия музей във Варна през 80-те години. Идеята няма единствен родител. Инициативата за повече деца в музеите започва в Западна Европа и САЩ през 70те години на 19 век. Своят пик бележи през 80-те и 90-те години, когато става ясно, че музеите имат нужда от нов подход, за да стигнат до младежката и детската публика.  Инициатор на проекта в България съм аз, Весела, но зад неговото осъществяване стоят Нов български университет, фондация Америка за България, Асоциацията на детските музеи във Вашингтон и повече от 40 човека - архитекти, дизайнери, теоретици, педагози. Без всички тях проектът нямаше да се случи.

Къде у нас има подобни детски зони?

Детски кътове има в Регионален исторически музей - Благоевград, Национален музей „Земята и хората"- София, Национален военноисторически музей - София, Регионален исторически музей - Кюстендил, Архитектурно-етнографски музей „Етъра"- . Габрово. Благодарение на активността на директора на Национален исторически музей - Шумен там е и пътуващата изложба "Археологията зад кадър", изградена по проекта и посетила четири града между 2011г. и 2013г. Пилотната фаза на проекта приключи с откриването на детския кът в Националния военноисторически музей- София на 7 февруари тази година.

В кои музеи смятате, че е най-подходящо да се направят такива кътове?

Всички музеи в България са ориентирани традиционно около събирането на знание и информация в различни научни области - археология, литература, геология, военна история, традиционни занаяти, история, технически науки, изкуства и други. Всяка от тези (а и други) области има какво да даде на децата, ако бъде представена адекватно за тяхната възраст и интереси. В този смисъл ми се струва, че всички музеи не просто могат, а и трябва да имат детски кътове и/или програми.

Нека направим кратка въображама разходка. Разкажете ни какво ще видим в детските кътове?

В детските кътове са разработени игри на различни теми, които са насочени към деца в различни възрастови групи. Наприемр в детския кът в Национален музей „Земята и хората" има игра, в която и най-малките деца могат да сглобят плочки с различни цветове и форми. Но има и занимания за по-големите, които могат да подредят кристалните форми на няколко различни минерала като пъзел и така да разберат как геолозите ги различават. В детския кът в Регионален исторически музей в Благоевград има пясъчник, в който и много малките деца могат да потърсят „находки.Намерените в пясъчника вещи трябва да бъдат подредени в специални форми, където малките „откриватели" могат да намерят и допълнителна информация за всяка от своите „находки"

Каква е посещаемостта?

Като цяло детските кътове са увеличили традиционната посещаемост в музеите между 2 и 10 пъти в сравнение с предишни периоди. Те работят успоредно с музея, като работното време варира според вътрешната организация. Препоръчваме на посетителите да го проверят преди посещение, за да могат да планират визитата си максимално добре. Така например през зимния сезон детският кът в Етъра гостува на училища и други музеи, тъй като по принцип заради спецификата си е разположен на открито.

Какво мислят родителите за проекта?

Родителите бяха и са мнгоо важен партньор в проекта . С тях органзизирахме фокус групи, правихме наблюдения, разговаряхмеформално и неформално по време на посещения на детските кътове. За тях е важна подкрепа от страна на музейния екип при първите посещения в детските кътове . Това ги прави уверени и спокойни, че могат да удовлетворят любопитството на децата си и да им бъдат максимално полезни.

На каква възраст са малчуганите, които посещават детските кътове?

Забелязваме, че в музеите, в които има детски кътове виждаме деца от различни възрастови групи - от 2 до 11 - 12 години и това е едновременно предизвикателство и радост.

На какво най-много се радват малките?

Децата (както и възрастните) имат индивидуални предпочитания и интереси, за някои сглобяването на пъзел е дейност, която може да продължи час, други й отделят 5 минути. Разнообразието на концепции и предпочитания е вероятно най-силната страна на този проект. . Игра, която в един музей се определя като неуспешна, често се радва на голям интерес на друго място.

Какво научихте Вие от децата ?

Оооо, безкрайно много. С голяма упоритост изпробвахме моделите на игритес деца и често се случваше те да променят цялата ни концепция. Децата се интересуват от неща, за които ние, възрастните, трудно се сещаме.. Един от любимите ми моменти е, когато представихме пред детска група сложната си и комплексна концепция за детски кът в Националния природонаучен музей в София. Питахме децата дали това им е интересно и какво още биха искали да научат за насекомите. Ттова беше централната тема. Едно момченце на 6 ни погледна много сериозно и каза "За мен най-важно е защо пчелите трябва да са толкова зли и защо искат да хапят всички наред? Може ли да включите това?". Изобщо не бяхме мислили по този въпрос.

Снимките са предоставени от Весела Гречева