Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
18



Що е то икономика на солидарността и каква почва има у нас?

Разкази за НПО
Що е то икономика на солидарността и каква почва има у нас?

Накратко, това е алтернативна икономика, извън държавните и корпоративните структури. Икономика от хората за хората и с грижа за околната среда. Имало я едно време, има и сега, и по света, и в България. Основава се на взаимопомощ и на доверие. Сред най-популярните й форми са градски градини, фермерски пазари, хранителни банки, магазини на дребни производители, етични банки, платформи за споделяне на храна, фондове за групово финансиране, мрежи са споделяна на услуги и други видове кооперации.

В Италия, например, групи хора се обединяват от идеята да си осигуряват качествена местна храна. Подобни форми вече има и у нас. Хората се кооперират, като събират средства помежду си и наемат други хора, които да отглеждат в стопанство прасета, крави, кози, кокошки, зеленчуци, плодове и др. Според членството си и срещу размера на личната си вноска те имат право периодично да получават определена част от продукцията на стопанството. Така си гарантират чиста храна на добра цена, без отрови, без измама.

В Южна Испания пък безработни млади хора в селскостопански регион се обединяват, за да произвеждат заедно зеленчуци и плодове, като разменят част от продукцията си за други стоки и услуги с други производители. За целта използват своеобразна местна „социална валута". По този начин се облагодетелства местната общност, а не някоя банка или корпорация. Стимулира се местното производство и се гарантира частичен пазар на всеки от участниците.

В САЩ (и не само) са популярни т. нар. банки за време (time banks). Във всяка от тях членуват хора, които имат определени професионални умения и ги разменят за услуги на други членове в мрежата. Разменната валута е часове, а не пари. Или просто казано – услуги на бартер.   

Социалната солидарна икономика (ССИ) е стара колкото света, но се възражда поради многобройните глобални икономически, социални и екологични кризи. Днес тя е движение на практици, професионалисти, на граждани, които искат да променят начина, по който е структурирана съвременната икономика. Така че да печелят тези, които произвеждат и създават, а не само малцина от техния труд. Да се произвежда и консумира локално, да се щади природата, да се съхранява биоразнообразието.

В центъра на ССИ са:

  • хората и планетата;
  • работа с достойнство и самоуправление;
  • демокрация, човешки права, участие;
  • равенство между половете;
  • защита на околната среда и биологичното разнообразие, положително отношение към природата в цялата верига на производство  и дистрибуция;
  •  суверенитет върху общите блага: вода, въздух, енергия, храна, знание и културно наследство. 

Социалната солидарна икономика в Европа представлява 10% от всички предприятия в съюза и включва над 11  милиона души – около 6% от заетите в ЕС.
 

Множество примери за форми на този тип икономика от цял свят можете да намерите на http://www.solidarityeconomy.eu/, в раздела SUSY MAP. Сайтът  е един от продуктите на много мащабен международен проект, в който участва и нашата страна, и за който ще стане дума по-късно.

Като правна форма практиките на ССИ по света могат да бъдат кооперативи, социални предприятия, формални мрежи или клъстери, неправителствени организации, частни фирми. Сферите, в които най-често се срещат тези форми, са органично земеделие, справедлива търговия, критична консумация, устойчив начин на живот, повторна употреба, рециклиране и преразпределение, екологични стоки, предоставяне на услуги.

Защо е важна?


Според изследвания1 767 млн. души в света живеят под международното ниво на бедност от 1.9 щатски долара на човек на ден. Близо 198 млн. души нямат работа, 400 млн. нямат достъп до основни здравни услуги и 67 млн. деца са извън училище. Разликата между Севера и Юга продължава да расте, докато в същото време разликата между богати и бедни в Европа се е увеличила, като 9.6% от европейците са изправени пред ситуация на сериозни материални лишения. Технологиите и автоматизацията в производството и селското стопанство освобождават все повече работна ръка.


 


Икономиката на солидарността е един от отговорите на тези тенденции, на бедността, на уязвимите социални групи от хора и малки бизнеси, чрез самостоятелно организирани форми на помощ и взаимопомощ.


Български експерти по темата работят в Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП). НПО Порталът ви среща с д-р Димитър Матев, заместник-председател на неправителствената организация. Той е и хоноруван преподавател в Нов български университет и в Американския университет в България. Има над 20 годишен опит в управлението на фондове и програми. Експерт е по корпоративна социална отговорност и развитие на човешките ресурси.

Балканският институт е една от 26-е организации от 32 държави, които участват в тригодишния проект SUSY (SUstainability and SolidaritY in Economy) за изследване на социалната икономика по света. 23 от включените държави са членки на ЕС, а 9 са страни от Африка, Азия и Латинска Америка – Боливия, Бразилия, Индия, Малайзия, Мавриций, Мозамбик, Палестина, Тунис и Уругвай. Основната задача на проекта е да събере информация за конкретния опит по света, да спомогне за по-доброто разбиране на съдържанието на солидарната социална икономика, да информира широката общественост за ролята, която този вид икономика може да играе в борбата срещу бедността и в насърчаването на устойчивия начин на живот. Цел на проекта е и да свързва заинтересованите хора в мрежа, така че да си взаимодействат.



България, чрез Балканският институт, е една от четирите държави, които участват в управителния комитет на проекта. Институтът отговаря пряко за подготовката и провеждането на работни семинари по места, в които се събират различни институции, организации, работодатели, профсъюзи и хора с отношение към социалната и солидарна икономика. Целта на  дискусиите е да се набележат какви са проблемите в тази област и какво може да се направи, за да бъдат решени.

У нас такива срещи са се провели в Габрово за Северен централен регион и в София за Югозападния регион. На срещата в София работодателска организация и всички участници подкрепят актуалното тогава предложението за освобождаване от данък добавена стойност на дарени храни. (Благодарение на усилията на различни организации от 1 януари 2017 г. тази промяна вече е факт. Отпадна облагането с ДДС на дарени храни в полза  на хранителни банки. С условието, че общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не трябва надхвърля 0,5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през предходната календарна година.)

Димитър Матев споделя, че за пореден път е бил приятно изненадан от предприемчивостта на хората по места. И дава пример с интересна фирма от Габрово, която събира производители на храни и хранителни продукти. Особеното е, че те се произвеждат натурално, по начина, по който са ги произвеждали нашите баби и дядовци – без инсектициди, пестициди и пр. „Беше им много трудно да намерят фурна, която пече хляб само на дърва, а не на газ или електричество. Другият им проблем беше да намерят майстор грънчар, който да произвежда автентични и евтини глинени съдове, а не такива, които са продават на туристите – лакирани и нашарени. Те са хубави, но не са автентични, а и са по-скъпи. Намерили такъв майстор в Троян и днес ползват тези съдове за „опаковка“ на храните, които предлагат. Ако върнете гърнето, ви връщат и парите“ – разказва той.

Солидарният момент в този случай е, че се подкрепят уязвими бизнеси – такива, които произвеждат ръчно, по естествен начин. Те трудно могат да се конкурират на големия пазар по цена. Тяхното конкурентно предимство е качеството и социалният елемент като добавена стойност.

Според д-р Матев у нас инициативата за солидарна икономика е изцяло в ръцете на отделни предприемчиви хора, защото няма държавна политика, свързана със стимули за развитието й. От доклад на проекта SUSY научавам, че това важи и за Източна Европа въобще. Държавата у нас се фокусира върху социалната икономика (има и национална концепция за нейното развитие), но д-р Матев смята, че на нея се гледа преди всичко като икономика, която може да създаде заетост сред хората с увреждания. Това, разбира се, е важно, но според него социалната икономика е много повече. Тя е икономика, която инвестира част от печалбата си в различни аспекти от развитието на местните общности или цялото общество.

Терминът социална и солидарна икономика включва две понятия, между които има някои разлики. Социалната икономика „съжителства" с традиционната пазарна икономика, като се бори с обществените неравенства, които тя създава, докато солидарната е алтернатива на традиционната и се стреми да промени цялата социално-икономическа система в името на благосъстоянието на хората и планетата.  "Социалната солидарна икономика е начин да се задоволят човешките потребности чрез икономически дейности - като производство и обмен на услуги които укрепват такива ценности като социална справедливост, екологична устойчивост, сътрудничество, взаимно подпомагане, общност и демокрация" - обобщава д-р Матев.

Проучванията в рамките на SUSY показват, че държавата с най-добре развита солидарна икономика в Европа е Италия, а извън Старият континент – Бразилия, където голямата пропаст между бедни и богати се оказва силен фактор за самоорганизацията на хората.




„В България кооперативното движение има много стара традиция преди 1944 г. Но има и доста дълъг период, в който тази форма на социална и солидарна икономика не съществуваше. Кооперативите бяха дискредитирани от ТКЗС-тата, които бяха насилствено формирани, а хората в тях работеха цял ден за 30 стотинки. Днес си припомняме какво е било преди този период. Чувам, че благодарение на инициативни хора има ТКЗС-та, които са се запазили и са се върнали към първоизточника, към онази доброволна форма, в която е в интерес на своите членове, а не на държавата. Такива примери ме карат да мисля, че ситуацията е оптимистична“
– споделя д-р Матев.

Примери, с които държавата ни е отбелязана на глобалната картата на  социалната и солидарна икономика, са включени в сайта на SUSY solidarityeconomy.eu:

  • Българска хранителна банка (БХК) в София е неправителствена организация и работи за оползотворяване на годна храна, от която е било произведено по-голямо количество и/или по технологични причини не може да бъде продавана. Организацията събира целогодишно дарени храни в срок на годност и ги раздава на партньорски социални организации, чрез които те достигат до нуждаещи се хора в цялата страна. Всяка година Хранителната банка  спасява 270 тона годна храна.
  • Обществен клуб фурна в Габрово е и социално предприятие, и културен център. То е част от „Мрежа хлебни къщи", чиято мисия е да възроди традицията на старите квартални фурни. Обществения клуб фурна предлага квасен хляб и хлебни изделия, възраждащи изчезнали кулинарни традиции, но е и място за колективно творчество, за обединение, за приобщаване към обществото на хора в неравностойно положение.
  • Хранкооп – кооперация на хора, търсещи чиста храна. Основната й дейност е осъществяване на пряк контакт и диалог с производители на био, еко и органична храна. Хранкооп организира фермерски пазари.
  • Farmhopping – спасение за градския човек, който иска да пазарува чиста храна от малки български ферми, произведена с грижа за неговото здраве  и за природата.




За всяко подобно начинание според д-р Матев са необходими предприемчиви хора с добра идея, съмишленици, които имат доверие помежду си и първоначална инвестиция. „Много е важно да бъде направен добър бизнес план за развитие. Банките могат да помогнат много на този тип предприемачи с опита на кредитните си експерти, те да ги посъветват дали даден бизнес ще успее или не. Банките са консервативни институции и ако не могат да видят в някой бизнес печалба, не биха го подкрепили. Това е добра обратна връзка за предприемача“ – обяснява той.

Гражданските организации могат да подкрепят развитието на социалната солидарна икономика, като дават гласност на добри инициативи и проекти. „Ние в НПО сектора сме добри в предоставянето на неформални обучения, в които можем да работим със заетите в малкия бизнес“ – споделя д-р Матев. Той смята също, че ако едно НПО бъде привлечено като партньор в някаква форма на солидарна икономика, то самото може да добави бизнес елемент в работата си, в рамките на позволеното от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.


Проблеми, които решава икономиката на солидарността


„Неотдавна на една конференция говорихме, че в съвсем близко бъдеще, след 2-3 години, огромна част от заетите хора ще останат без работа. И вече не трудът ще произвежда благата, а технологиите. В развитите държави като Дания и Холандия заетите в селското стопанство хора са вече едва 2-3 процента. В Германия са 3-5%. Така че можем да предположим, че съвсем скоро всички селскостопански стоки в Европа ще бъдат произвеждани от около 5 % от цялата работна ръка. По данни на Евростат в момента  10-12% са заетите в производството на промишлени стоки. Но с темповете на автоматизация този процент също ще намалява. В близко бъдеще 10 % от работната сила ще произвежда всички блага. Заетостта и в услугите намалява вече е 50 % процента, при 60% до преди няколко години. И какво става? 50-60 процента от хората в Европа след две три години няма да имат работа“ – разказва д-р Матев. Според него солидарната социална икономика може да поеме част от тази работна сила, която ще бъде „освободена“. Тези хора ще могат да се занимават с нещо, което е полезно и за тях, и за обществото, и което не може да бъде произведено от технологиите. Наред с това солидарната икономика допринася за опазването на околната среда и за устойчивото използване на природните ресурси.

Какво предстои по проекта SUSY у нас


Между 24 и 28 октомври, в културния център Г8 в София ще се състои кинофестивалът COECONOMY, който се организира от Балканския институт по труда и социалната политика. В петте дни ще бъдат показани документални филми, които разглеждат темата за солидарната икономика. Входът е свободен.

Предстои да бъде пуснато и мобилно приложение – карта с инициативи на ССИ от цял свят.

Проектът SUSY ще приключи в началото на 2018 г. с конференция в Брюксел и среща с европейски парламентаристи. „Подготвили сме декларация, която искаме да внесем за обсъждане в ЕП и се надяваме да бъде приета, колкото и дълъг и сложен да е процесът. Целта е да призовем към създаване на стимулиращи условия в държавите членки за развитие на солидарната и социална икономика“ – споделя д-р Матев.

-------------------
1Източник: SUSY - Данни от Световната банка, МОТ, СЗО, ЮНЕСКО и Inequality Watch

Материали от проекта:

  • 30 минутен филм, представящ някои от добрите практики по проекта и самата идея на социална и солидарна икономика. На английски език.

Снимки 1,2,4,5 - стопкадри от документален филм по проект SUSY
Снимка 3 - екипът на SUSY на първата работна среща в Атина.



Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 09 октомври 2017