Деменцията- един от най-значимите здрави и социални проблеми на XXI век

24 милиона души по света са диагностицирани с деменция и техният брой се удвоява на всеки 20 години. В България хората с тази диагноза наброяват 100 000, като половината от тях са с Алцхаймер. Единодушно е становището на експертите от Световната здравна организация, че деменцията е един от най-значимите здравни и социални проблеми на 21-ви век, нареждайки се до съдовите и онкологични заболявания.

Хората с деменция имат нарушения в паметта, ориентацията, вниманието и езика. Поради тези причини те не могат да се справят с ежедневните си занимания самостоятелно. Заболяването засяга възрастни над 60 години, предимно жени. Около 5–15% от населението в света между 65 и 79 годишна възраст и 20–30% между 80 и 95 години боледуват от деменция.

За да може да бъде овладяна, болестта трябва да бъде диагностицитана в ранен стадий на развитие. Според проучване на сдружение „Алцхаймер - България" при около 30% от случаите диагнозата е поставяна със 6-месечно закъснение. Липсват и медицински заведения със специализирани отделения за хора с Алцхаймер. Близки на болните споделят, че са връщани от лекарски екипи, защото болестта е нелечима. „Най-много хора ни звънят, за да ни попитат къде могат да намерят професионална помощ. Много голяма част от тях нямат необходимата информация как да се грижат за болния", споделя изпълнителният секретар на сдружението Ирина Илиева.

Галя Баевае една от жените с горчив опит от медицинските и социалните грижи за възрастен човек с деменция. Нейната майка  е боледува 8 години и вече не е сред нас. „Когото и да попитах как да се отнасям с майка ми, отговорът беше: „Ако знаете езици, четете в интернет." За мой късмет, аз знам езици. А хората, които не знаят?", пита невярващо жената. В опит да помогне на майка си, тя започва да чете чуждестранна специализирана литература за проблемите и терапевтичните подходи при дементни възрастни. Нейни приятели психолози й препоръчват немското издание „Как да се отнасяме към хората с деменция" на Вики де Клер Рубин. След като я прочита, Галя решава да я преведе, за да помогне на други объркани хората в нейната ситуация. Това е единствената книга по тази тема, преведена на български.

Проблемът е, че няма нито достатъчно медицински специалисти, които да поставят точна диагноза навреме, нито обучени болногледачи. Освен че не получават специализирана помощ при грижата за болните, хората като Галя не получават и психологическа подкрепа, за да се справят с промените, които настъпват в живота им. В повечето случаи те нямат време за себе си, за семейството и приятелите си. Постоянно се тревожат за болния и за безопасността на близките си. "Всеки има нужда от познати и приятели, но посещения и събирания са ограничени поради обстоятелствата. С времето контактите отпадат", споделя един от близките на болните.

Според тях огромна нужда има от информационно-консултативни центрове и групи за взаимопомощ. Дневни центрове, специализиран персонал за дома, реимбурсация на лекарства са другите им желания. Цената на лекарствата, които трябва да се закупят, е средно 60%от ресурсите за човек от домакинството. "Наложи се синовете ми да теглят кредити, за да купуваме лекарства, памперси и други помощни материали. За 4 години сме похарчили над 15 хил.лева", разказва близък на болен от деменция. „ Средният доход на домакинствата, които взеха участие в изследването ни, е 827 лв. От тях около 159 лв. всеки месец отиват за лекарства.", обяснява Ирина Илиева. За да облекчи бремето на хората, сдружение „Алцхамер - България" доказва в съда, че хората с болест на Алцхаймер са дискриминирани от Министерството на здравеопазването. В резултат на това

вече има реинбурсация на лекарствата, но само за болните от Алцхаймер. Другите форми на деменция, като например Съдова деменция, за които са нужни същите лекарства, не попадат в реинбурсния списък и лекарствата трябва да се купуват от семействата.

Организацията е започнала работа и по проекта „ Да се чуе гласа на болните с деменция. Техният глас е важен". Те планират през 2014 да проведат 6 работни срещи в страната между общински власти, социални служби, представители на лекарското съсловие и близки на болни. Теми на тези обсъждания са нуждата от информираност, координацията между здравната и социалната система и др. Първата работна среща беше в Габрово през февруари, а вторатав Пловдив само преди ден (на 10.04).

Екипът на „Алцхайемр- България" дискутира и необходимостта от мотивация и специализирано обучение на лица, ангажирани с грижа за страдащи от деменция. Сдружението заявява ,че имат готовност и капацитет да се включа активно в инициирането на такава обучителна програма.„Програмите могат да бъдат както за социални дейности, така и за социални асистенти или болногледачи – има законова основа да се предприемат такива действия, списъкът на професиите дава тази възможност", уверяват експерти от Българска стопанска камара. Остава обаче отворен въпросът, свързан с мотивацията на обучаващите се, чиято отговорност и специфика на дейност са изключително натоварващи, а финансирането – незадоволително.