Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
окт
20



НЕслучайно… спасение дебне отвсякъде

Разкази за НПО

Или как едно сдружение от Ловеч помага на деца в риск и възрастни хора в нужда да подобрят живота си, да преживеят сегашната криза и да вървят напред

 

Весела Цанкова и нейният екип разбиват на пух и прах мнението, че социалните работници са преди всичко администратори, които се крият зад букви, параграфи и членове от закона.

Това са петнадесет човека, които работят със сърцата си, за които общуването с хората в нужда е дар, за които заплатата е най-маловажният мотив, за да си свършат работата добре.

Понякога една крачка назад са две крачки напред




Сдружение „Граждански инициативи – Ловеч“ се създава през 2013 г. Весела Цанкова е негов вдъхновител и председател на управителния съвет. Това бе някаква съдба за мен“ – разказва ми тя. „Винаги съм искала да се занимавам с право. Когато не ме приеха веднага, съвсем случайно реших да кандидатствам „Социални дейности“, без въобще да знам къде отивам и за какво отивам.“  Весела завършва и започва да работи в защитено жилище за младежи с увреждания. Справя се с лекота. По-късно все пак завършва право и се отказва от „случайната“ професия на социален работник. Но не се чувства на място. Осъзнава бързо, че проблемът не е в правото, а в това, че не спира да мисли за социалната работа.

„Още една година ми трябваше да взема решение какво да правя. Казвах си, че няма да се върна назад, но после осъзнах, че понякога една крачка назад са две крачки напред.“ Решава да създаде неправителствена организация и да кандидатства за доставчик на социални услуги, да започне да променя системата отвътре, а не просто да помага на няколко човека.

В момента в организацията работят петнадесет отдадени, надъхани, ентусиазирани съмишленици – социални работници, психолози, логопед, рехабилитатор, клиничен психолог.

Във времето много хора се сменят. Създаването на екипа не върви „по мед и масло“, но отправната точка винаги е една – търси се  професионализмът и хората, които са млади по дух и имат хъс. „Изискваме отношение, изискваме грижа към човека, изискваме да искаш да го правиш!“

„Да си първокласник, туй не е шега"


През 2020 г. „Граждански инициативи – Ловеч“ става на седем години – първокласници!  И като първокласници са изправени пред изпитания, каквато е сегашната кризисна ситуация.

Още от първия ден на кризата организацията заслужава шестица – за бързата и адекватна реакция, за пренастройката и гъвкавостта. Те са от първите граждански организации в страната, които реорганизират така работата си, че да бъдат максимално полезни на всички нуждаещи се в общината.

Весела намира обяснение на този успех в две неща. На първо място това са хората от екипа, на които тя може да разчита напълно – въпреки страховете, защото страховете ги има.

Успешната реорганизация се дължи и на дългогодишните, много добри партньорски взаимоотношения с Община Ловеч. „Формулата и сега беше проста – събираме се, мислим с  какво можем да сме полезни, веднага взимаме решения и започваме да работим.“

С подкрепата на Българския център по нестопанско право и други граждански организации е създаден специален Координационен механизъм за доброволчество по време на криза и се развива доброволческа мрежа. „Това доста надгради нашата работа по грижата за възрастни. Защото не е достатъчно да развиваш доброволческа дейност. Това трябва да става по правилния начин, за да не се допускат злоупотреби. В този координационен механизъм ние, Община Ловеч, кметовете на малките населени места си взаимодействаме по начин, по който не допускаме външни хора да стигат до домовете на възрастните. Така ги подкрепяме, но и им осигуряваме  безопасност.“






В търсене на „невидимите“ хора


Весела и нейните 14 мускетари осъзнават нещо много важно, отново плод на опита от работа на терен, а не на бюро – че колкото и да се създават организационни програми и дейности, винаги остават хора, които не могат да попаднат в системата. И точно тук е мястото на сдружението „Граждански инициативи – Ловеч“. Те издирват и подкрепят хората в нужда, до които не достига организираната помощ на институциите. Така те взаимно се допълват.

Във сегашната кризисна ситуация екипът работи по няколко направления. Буквално на втория ден откриват горещ телефон за възрастни хронично болни лица, които не могат да си пазаруват сами, да си купят лекарства. „Най-важното бе да създадем условия да не им се налага да излизат навън и много хора се възползват от тази подкрепа.“

Открита е и гореща телефонна линия за психологическа подкрепа. Прави се връзка с ловешката болница, защото освен хората от общността, тези, които работят на първа линия, също имат нужда от такава подкрепа.

Организацията започва дарителска кампания за купуване на респиратори за ловешката болница. В  началото на кризата там има само един, който обслужва спешното отделение – хората, които са пострадали от катастрофи. Впоследствие кампанията е преустановена, защото Министерството на здравеопазването осигурява шест респиратора. Със събраните до този момент средства сдружението купува колектор за кислород. Предстои набавянето на други консумативи. „Хубавото в тази кампания за мен бе, че хора, обикновени хора, отделиха от своите доходи, за да направят нещо за болницата.  Това е осъзнаване, че всички ние сме основата да вървим напред! Имаме и по-големи дарители, но не сме давали публичност, защото актът на дарение е много личен акт. Даваш, без да очакваш нещо насреща.

Общуване в 21 век


Екипът продължава да работи и със своите потребители, макар и онлайн. Поддържа се ежедневен контакт с всеки ползвател от социална услуга. В тази ситуация хората от уязвими социални групи, хората с увреждания имат още по-големи затруднения, защото не могат да излизат от къщи.

Голяма помощ в това отношение е дарението на Теленор – компанията осигурява 20 компютърни конфигурации на сдружението. Те пък ги предоставят на децата и младежите от четирите Центъра за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в общината, два от които за деца с увреждания.



.
В момента това много помага за ежедневното общуване на екипа с децата. Освен това децата вече могат адекватно да се обучават онлайн, както всички останали.

„Ако знаете как се вълнуваше едно от тези деца, когато започнахме работата с компютрите – то беше с увреждания и вероятно за пръв път се сблъскваше с предизвикателството да застане пред компютър, да държи мишка… Справи се много по-добре, отколкото очаквах.  И ако едно дете с увреждания може да се справи, останалата част от обществото няма оправдание да не го направи.“

Да подадеш ръка, когато свободното падане започне


Сдружението управлява ЦОП (Център за обществена подкрепа), Център за социална интеграция и рехабилитация и Наблюдавано жилище. Работи и с четирите ЦНСТ на територията на общината. Всяка от тези социални услуги изисква специално внимание и различен подход, търпение и обич. В "Центъра за социална рехабилитация и интеграция" се дава дневна почасова услуга. Деца и възрастни в риск от социално изключване, с различни увреждания, жертви на насилие получават социално-правни консултации, рехабилитация, образователно и професионално ориентиране, подкрепа за социално включване.

В наблюдаваното жилище са настанени младежи, навършили 18 години, изведени от специализирани институции и социални услуги от общността. Оказва им се подкрепа за пълноценен старт в самостоятелния им живот като пълнолетни.

Работата в ЦОП е много важна сега – социалните „спасители“ на Весела подпомагат семейства, които са изпаднали в криза. Не само такива, с които са работели и преди, а и такива, които се обаждат за пръв път и казват, че нямат пари да купят храна за децата. Такива са няколко в момента. Има самотен баща на четири деца, има самотна майка на три деца. Има жена,  изхвърлена на улицата след домашно насилие.

„В днешния ден, когато сме съсредоточени върху коронавируса, ние подценяваме, че има хора, които изпадат в много тежки житейски кризи. И ако някой не им подаде ръка в точно този момент, при тях това наистина може да бъде фатално“ – казва тя.

Бомба със закъснител


Така определя Весела ситуацията в Центъра за настаняване от семеен тип днес. „Защото, когато говорим за семеен дом, вероятността да се разболееш е много по-малка от това да си в дом, където живеят 15 деца с увреждания плюс десет човека персонал.“

Хората, които работят там, имат своите семейства, своите контакти. Това води до по-големи рискове от заразяване за всички. „В Центровете в страната трябва да създаде адекватна организация, за да не се допусне това. В нашите ЦНСТ успяхме да го направим и засега се справяме. Но трябва да се мисли по въпроса постоянно, както и да се подкрепят хората, които работят в тези услуги. Те наистина са на първа линия всеки ден.“

Ъндърграунд, или какво остава скрито


Това е една от големите тревоги на Весела днес. В настоящата ситуация на заден план остават жертвите на домашно насилие и гладуващите деца от семейства с нисък социален статус или етнически общности. „Тези общности са, от една страна, изключително рискови по отношение на разпространението на заразата, а от друга – в тях има бедност, която е несъпоставима с живота на средностатистическия българин. Тази бедност я има и при възрастните хора с много малки пенсии. Няколко пъти, отивайки на адрес да купуваме продукти за възрастен човек, разбираме, че той няма пари.“

Като че ли днешната криза замазва много други проблеми и те остават скрити. „Ние се фокусираме върху проблема с вируса, но забравяме, че има хора, които, докато си стоят вкъщи, ядат шамари, че има деца, които си лягат гладни  и ние не достигаме до всички тях.“

Успехът





Питам Весела как разбира, че са успели в работата си. „Разбирам го всеки ден, когато се случва нещо хубаво, когато изпълним някаква задача, която изглежда невъзможна.

Разказва ми поредната красива приказка. Преди около две седмици получават сигнал от полицията за жена, изхвърлена на улицата с детенцето си след домашно насилие. Било студено, те били с леки дрехи, треперели от страх и студ. Срещнал ги случаен човек и ги прибрал. Дал им подслон, а Сдружението им подсигурило храна и започнало търсене на Кризисен център, за да ги настани. Е, към днешна дата това не е нужно. Възрастните се харесали, пламнала любов. „Даже не носим и храна. Мъжът й намери работа. Сега се чуваме просто така, за „здравей“. Тази майка в момента можеше да е на улицата, а детенцето в институция.“

„Можеш да станеш и разказвач на приказки“ – казвам й.

„Зная, зная, имам много, но не само хубави“ – усмихва се Весела.

Една човешка съдба се променя със силата на емоцията, със силата на хъса на човека, който помага, с желанието за подкрепа. Това не може да бъде вписано в никоя длъжностна характеристика. Затова и успява екипът на Сдружение „Граждански инициативи – Ловеч“.




Весела обяснява, че гражданските организации, които предоставят социални услуги, имат съвсем различен подход от Общините, при които надделява административното начало, поради естеството на работа. „Общината има много функции и няма как хората, които са в административна институция, да бъдат ту администратори, ту в друго амплоа – на подкрепящи, емоционални. Ние даваме душа на социалната услуга. В същото време спазваме всички административни правила, дори повече от институциите.“ 

Късмет, дар или кръст


Веселата Весела говори за работата си като за радост, щастие, дар, удоволствие. Разказва приказки. Мечтае скоро хората да осъзнаят, че гражданските организации са законната форма да променяме света около нас. Мечтае работата на социалните работници, на учителите, на лекарите да бъде оценена. В заключение, отново с усмивка, ми казва: „Всеки от нас страда от сегашните ограничения. Ние в момента правим неща, които нямаше да направим по никакъв друг начин, защото нямаше какво да ни предизвика!“

Дали пък тези предизвикателства няма да ни научат как всички приказки да завършват щастливо! Ще бъде прекрасно, нали!


Снимки: Сдружение "Граждански инициативи" Ловеч


#регионалникореспонденти
#нпонапървалиния






 


Автор: Петя Генова, кореспондент на НПО Портала за Северозападен регион

Източник: НПО Портал, 28 април 2020

 

 

 

Сходни публикации

23.09.2020
Не стой и гледай, включи се! Не стой и гледай, включи се!

С подкрепата на доброволци и на местната власт Пловдивската гражданска организация „БГ Бъди ...

22.07.2020
Ако до всяко добро същество застане поне още едно Ако до всяко добро същество застане поне още едно

Общественият дарителски фонд „За Враца“ акумулира ресурси и ги насочва към добри идеи на ползу ...

29.06.2020
„Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция „Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция

Или как една малка организация може да мобилизира обществената енергия в големия ...