Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
13



По пътя на усмивката

Разкази за НПО

Или как една фондация от Димитровград методично твори добро чрез доброволчество и благотворителност



Усмивката е едно от най-силните оръжия, с които човек разполага. Макар да спомага за постигане на цели, тя не се използва за налагане на волята, а за топене на ледове, за сближаване, за омайване. От усмивката се образуват бръчици на щастието, трапчинки на позитивността. Поражда блясък в очите и в душата. Светът е оцелял, защото се е смял – тази максима никога не отива в графа „демоде“.


Но за да има смях и усмивки, трябва да има и положителни емоции, които да ги предизвикват и презареждат. И тук стигаме до необятната тема за щастието – къде и кога вирее. В различни класации българите се самоопределяме като едни от най-нещастните хора в света. В такава ситуация всеки, който дарява усмивка и доза щастие, е повече от нужен.

Да даряваш усмивка


Преди повече от 13 години във вестители на усмивките се превръщат Наталия Делчева, нейният съпруг и техният приятел Милен Петков. Те основават в Димитровград фондация „Подари усмивка“. Основната идея – помощ за хората от града, които са изостанали сами някъде по пътя към щастието. Димитровград е считан за най-младият град в България, изграден в годините непосредствено след 1944 г от бригадири, които с немалка доза условност могат да бъдат наречени доброволците на своето време. Някогашен индустриален център, днес той тъне в безработица и бедност. Много от жителите му търсят спасение извън България, други се преквалифицират, трети намират препитание на национално известния димитровградски пазар.

В такава обстановка „усмихнатата“ гражданска организация подава ръка на  забравените, беззащитните, на изгубилите вярата си. Чрез доброволчество и благотворителни каузи фондацията насочва дейностите си към сиропиталища, детски градини, болници, социални центрове, затвори, църкви, старчески домове и социално слаби семейства. Сложните логистични процеси, водени впоследствие само от Наталия и мъжа ѝ, не им позволяват да разпрострат дейността си извън града, а и Наталия смята, че е по-добре да се концентрира и да промени съдбата на собствения си дом, преди да бленува за по-мащабна промяна. Градът има достатъчно нужда от помощ, така че и десет като нея не стигат.


Фондацията намира време и сили да работи и с легално емигрирали в България чужденци, като подпомага живота им тук. Както и да организира и финансира семинари, курсове и конференции за обучение на млади хора, да им даде познания, които ще послужат за тяхната бъдеща реализация.

Доброволци – добротворци


Курсовете за доброволци са един от основните елементи в работата на гражданската организация. Първият им такъв проект е „Да бъда доброволец“, който стартира през 2012 г. По него обучават доброволци между 15-29 години да работят в детско отделение към МБАЛ „Св. Екатерина“. За инициативата са подбрани 17 доброволци, които минават специализирано обучение от Националния алианс за работа с доброволци (НАРД), след което младежите се включват с практически дейности в болницата. Правят компания на децата, играят си с тях, организират тържество по случай Великден. Основната цел е след края на шестмесечната програма някои от доброволците да започнат работа в Дневния център за деца с увреждания, а други да останат като постоянни доброволци в „Св. Екатерина“.

През следващата година „Подари усмивка“, съвместно с община Димитровград, провеждат конференция на тема „Предизвикателството доброволец“, на която присъстват директори и представители на всички социални услуги, включително на градската библиотека и историческия музей. Именно тогава фондацията регистрира една от своеобразните си победи – Център за работа с доброволци, част от Националния алианс за работа с доброволци. Неговата функция е задълбочена работа с доброволците, тяхното обучение и работа в различни структури и институции в Димитровград. Към центъра се създава и ателие за изработка на сувенири, средствата от чиято продажба отиват за финансирането на каузите на фондацията. Така центърът започва засилено обучение, а включилите се младежи взимат участие в много събития, благотворителни каузи и мероприятия, организирани от „Подари усмивка“. „Като всяка една работа, включваща група хора, трябва да има правила. Затова НАРД, като по-опитна структура, ги създаде, а ние ги прилагаме. Самият алианс работи за приемането на Закон за доброволчество. Чрез него ще се уреждат всички права и задължения на организациите, а доброволният труд ще се признае не само като легална, но и като официална дейност. Законът също така ще предпазва от злоупотреби, ще наблегне върху привличането и задържането на бъдещи доброволци“, обяснява Наталия Делчева. И допълва – „В други страни доброволчеството е честа практика сред младежите, включително и защото носи точки при кандидатстване за професионална длъжност или университет. В САЩ, например, се опрощава част от студентския кредит. В България подобна практика не е популярна. Затова често младежите, желаещи да кандидатстват в чужбина, се записват като доброволци при нас“.

В България преди две години Законът за доброволчеството е приет на първо четене и после се губи в коридорите на неизвестността. Факт е, че доброволческите организации нямат устойчива подкрепа от местната и централната власт. Периодична подкрепа идва от програми на Министерството на младежта и спорта.

„Основен проблем е, че доброволчеството се тълкува като безплатен труд. Това е грешна представа. Тези хора имат вътрешна потребност да бъдат в полза на обществото. Те жертват от времето си, от забавлението си, от моментите със семейството си. Те са избрали да бъдат доброволци, защото някоя кауза им е интересна и не трябва да ги използваме като служители, които да ни свършат мръсната работа“, допълва Наталия.  




През 2014 г. гражданската организация започва програмата „Доброволците, които променят света“. Нейната цел е да популяризира същността на доброволчеството в община Димитровград. Да запознае гражданите с ценностите на доброволния труд, с какво се различава от дарението, какво печелиш и какво губиш, но не финансово, а емоционално, как помагаш за промяната. По този начин се надяват да привлекат още млади хора към каузата или поне да ги накарат да се замислят с какво могат да бъдат полени на света. С какво могат да допринесат за благополучието му. Една от основните разлики между доброволчеството и благотворителността е, че при второто хората даряват средства или материални продукти, докато при доброволния труд се включваме с физическа дейност за дадената кауза. От фондацията също споделят, е че да дариш старите си, скъсани дрехи, например, не е благотворителност. Когато човек се включва към благотворителна инициатива, трябва да подхожда отговорно, а не да я приема като средство, чрез което да се отърве от ненужните си домашни потреби.

Благотворителни инициативи


Освен с доброволен труд, „Подари усмивка“ се занимава и с благотворителни инициативи за подпомагане на социално слаби семейства или институции, които нямат финансиране, а ако имат, то е минимално. Така от години фондацията раздава кутии с подаръци за децата от Димитровград и селата във времето на Рождествените празници. Подаръците се подготвят в Европа и САЩ и се доставят в България от християнската организация „Самаританс пърс (Samaritan`s Purse)“.




Фондацията прави и кампания за събиране на дрехи, обувки и хранителни продукти за международния ден за изкореняване на бедността и подпомагане на социално слаби семейства от общината. Работи и за намаляване на насилието в училищата чрез превенция и изграждане на училищна среда на толерантност и разбирателство. В продължение на две години изнасят лекции в училища на тема потискане на гнева. Освен лекциите са водили и индивидуални консултации с по-проблемни деца.  Изработена е „Книга на добрите дела“ за учениците от ОУ „Алеко Константинов“. Проведен е конкурс на тема „Доброто около мен“ и „Най-добрия човек, когото познавам“ в направленията литература и фотография. Организират се и спортни празници, както и занимания за безопасен интернет с цел намаляване на риска за подрастващите да станат жертва на кибернасилие или сексуален тормоз.

„Аз обичам да работя с деца. Това е нещото, на което съм се посветила и което ме зарежда. Заради тях правя всичко. Децата са огледало на възрастните. Не можем да казваме, че има лоши деца, защото те отразяват нас. Наш ангажимент е да ги научим да бъдат добри, да правят разликата. Насилието в училищата приема различни форми, това беше и причината да започнем тези инициативи. Все още ходя като лектор в училищата, където говорим за различните видове насилие и превантивни мерки. Най-често срещаното насилие е вербалното, защото младежите не го приемат като такова, а като нормално общуване. Сега набира сила и насилието в социалните мрежи, като и там има различни вариации –  изнудване, заплахи, упражняване на натиск, сексуален тормоз, който е сбор от психическо, емоционално и физическо насилие. Проблемът е, че не се отчита от педагогическия персонал и се неглижира“, обяснява Наталия Делчева.




Тя допълва още, че нещата не могат да се променят само с лекции. Най-добрият вариант е да покажат на подрастващите нещо от реалния живот, което да ги докосне. Необходимо е да се промени мисленето и нагласата им, като в същото време е нужно съдействие от родители и педагозите.


Един такъв пример е собствената ѝ дъщеря. Когато е в 3-
ти клас, бащата на нейна съученичка почива и майка ѝ остава да гледа сама общо трите си деца. В класа започват да наричат момиченцето „сирачето“ . Един ден Наталия и дъщеря ѝ отиват до дома на семейството, за да занесат храна и помощи. По пътя дъщерята на Наталия е ентусиазирана и няма търпение да види стаята на „сирачето“, докато не пристигат на място и вижда, че вдовицата и трите ѝ отрочета се „ширят“ едва в две общи стаи. По пътя на обратно атмосферата в автомобила е тягостна и тиха. Вечерта дъщеричката на Наталия ѝ благодари за всичко, което с баща ѝ са направили за нея и за възможността да има собствена стая. След тази случка спира да нарича съученичката си „сирачето“. Така, чрез личен пример, малчуганите осъзнават реалността и взимат решението дали ще се постараят да я променят, или ще я приемат такава каквато е.

Помощ по време на пандемия



По време на пандемията от Covid-19, фондацията отново се включва в подпомагането на образованието на деца от проблемни или социално слаби семейства. Кандидатства пред дарителски фонд „Обединени срещу Covid-19”, организиран от Фондация „Америка за България“, Българският дарителски форум, Посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България, който събира близо 1 млн. лв. от дарители с цел да ги разпределят между общински и граждански организации, според необходимостта им, за справяне с икономическата криза. Всяко НПО има право да кандидатства с проект до 10 000 лв. „Подари усмивка“ кандидатства за 9360 лв., с които купува хранителни пакети за 100 семейства и плаща интернет връзката на 50 семейства, за да не се прекъсва дистанционното обучение на децата им. Списъкът с деца е подаден от директорите на димитровградските училища, а изборът е направен по определени критерии – със самотни родители, с поне един родител, изгубил работата си по време на пандемията, такива, които са в неплатен отпуск или с намалено работно време. От тези 100 семейства, седемте най-бедни са получили допълнително хранителни продукти. Стоките се набавят от местни производители и складове, за да бъдат и те подкрепени.


„Каузите, които през годините сме правили, са продиктувани от някаква конкретна нужда. Епизодично взимаме участие в кампании за набиране на средства за болни хора, но това не е основната ни цел. Аз лично се чувствам безсилна в подобни ситуации, затова гледам да се захващам с инициативи, които са наистина ефикасни“, казва Наталия.

По време на пандемията фондацията организира кампания, чрез която се събират компютри, лаптопи и таблети за учениците, които не притежават собствени у дома и не могат да се възползват пълноценно от дистанционното обучение. Насочват се към конкретно училище – ОУ „Пенчо Славейков“ – което се нуждае от 15 броя устройства. Ако се съберат повече, те ще се разпределят и из другите учебни заведения, които нямат достатъчни бройки, че да покрият нуждата на всичките си ученици. Кампанията е дългосрочна, предвид решението на МОН част от учениците да се обучават и през летните месеци. “Децата са героите на това специално време. В момента те пишат история“, споделя Наталия Делчева.

Признава, че не вижда бъдещето на „Подари усмивка“ в розови краски. Все по-трудно е да се финансират дейности, но тя и съпругът ѝ не се отказват лесно. Защото пътят към усмивката е трънлив, понякога болезнен, но всички жертви си заслужават на финала, в който можеш да се почувстваш поне малко горд, че си променил нечия съдба или си научил някого как той да променя съдбата на другите. Именно тази верижна реакция е от най-голямо значение при доброволчеството – да заразиш и останалите да последват примера ти.


Снимки: "Подари усмивка"

 

 

#регионалникореспонденти
#нпонапървалиния

 

 



 

 


Автор: Паулина Гегова, кореспондент на НПО Портала за Южен централен регион

Източник: НПО Портал, 29 май 2020

 

 

 

Сходни публикации

29.06.2020
„Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция „Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция

Или как една малка организация може да мобилизира обществената енергия в големия ...

28.04.2020
НЕслучайно… спасение дебне отвсякъде НЕслучайно… спасение дебне отвсякъде

Или как едно сдружение от Ловеч помага на деца в риск и възрастни хора в нужда да ...