Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
24



По пътя на усмивката

Разкази за НПО

Или как една фондация от Димитровград методично твори добро чрез доброволчество и благотворителност



Усмивката е едно от най-силните оръжия, с които човек разполага. Макар да спомага за постигане на цели, тя не се използва за налагане на волята, а за топене на ледове, за сближаване, за омайване. От усмивката се образуват бръчици на щастието, трапчинки на позитивността. Поражда блясък в очите и в душата. Светът е оцелял, защото се е смял – тази максима никога не отива в графа „демоде“.


Но за да има смях и усмивки, трябва да има и положителни емоции, които да ги предизвикват и презареждат. И тук стигаме до необятната тема за щастието – къде и кога вирее. В различни класации българите се самоопределяме като едни от най-нещастните хора в света. В такава ситуация всеки, който дарява усмивка и доза щастие, е повече от нужен.

Да даряваш усмивка


Преди повече от 13 години във вестители на усмивките се превръщат Наталия Делчева, нейният съпруг и техният приятел Милен Петков. Те основават в Димитровград фондация „Подари усмивка“. Основната идея – помощ за хората от града, които са изостанали сами някъде по пътя към щастието. Димитровград е считан за най-младият град в България, изграден в годините непосредствено след 1944 г от бригадири, които с немалка доза условност могат да бъдат наречени доброволците на своето време. Някогашен индустриален център, днес той тъне в безработица и бедност. Много от жителите му търсят спасение извън България, други се преквалифицират, трети намират препитание на национално известния димитровградски пазар.

В такава обстановка „усмихнатата“ гражданска организация подава ръка на  забравените, беззащитните, на изгубилите вярата си. Чрез доброволчество и благотворителни каузи фондацията насочва дейностите си към сиропиталища, детски градини, болници, социални центрове, затвори, църкви, старчески домове и социално слаби семейства. Сложните логистични процеси, водени впоследствие само от Наталия и мъжа ѝ, не им позволяват да разпрострат дейността си извън града, а и Наталия смята, че е по-добре да се концентрира и да промени съдбата на собствения си дом, преди да бленува за по-мащабна промяна. Градът има достатъчно нужда от помощ, така че и десет като нея не стигат.


Фондацията намира време и сили да работи и с легално емигрирали в България чужденци, като подпомага живота им тук. Както и да организира и финансира семинари, курсове и конференции за обучение на млади хора, да им даде познания, които ще послужат за тяхната бъдеща реализация.

Доброволци – добротворци


Курсовете за доброволци са един от основните елементи в работата на гражданската организация. Първият им такъв проект е „Да бъда доброволец“, който стартира през 2012 г. По него обучават доброволци между 15-29 години да работят в детско отделение към МБАЛ „Св. Екатерина“. За инициативата са подбрани 17 доброволци, които минават специализирано обучение от Националния алианс за работа с доброволци (НАРД), след което младежите се включват с практически дейности в болницата. Правят компания на децата, играят си с тях, организират тържество по случай Великден. Основната цел е след края на шестмесечната програма някои от доброволците да започнат работа в Дневния център за деца с увреждания, а други да останат като постоянни доброволци в „Св. Екатерина“.

През следващата година „Подари усмивка“, съвместно с община Димитровград, провеждат конференция на тема „Предизвикателството доброволец“, на която присъстват директори и представители на всички социални услуги, включително на градската библиотека и историческия музей. Именно тогава фондацията регистрира една от своеобразните си победи – Център за работа с доброволци, част от Националния алианс за работа с доброволци. Неговата функция е задълбочена работа с доброволците, тяхното обучение и работа в различни структури и институции в Димитровград. Към центъра се създава и ателие за изработка на сувенири, средствата от чиято продажба отиват за финансирането на каузите на фондацията. Така центърът започва засилено обучение, а включилите се младежи взимат участие в много събития, благотворителни каузи и мероприятия, организирани от „Подари усмивка“. „Като всяка една работа, включваща група хора, трябва да има правила. Затова НАРД, като по-опитна структура, ги създаде, а ние ги прилагаме. Самият алианс работи за приемането на Закон за доброволчество. Чрез него ще се уреждат всички права и задължения на организациите, а доброволният труд ще се признае не само като легална, но и като официална дейност. Законът също така ще предпазва от злоупотреби, ще наблегне върху привличането и задържането на бъдещи доброволци“, обяснява Наталия Делчева. И допълва – „В други страни доброволчеството е честа практика сред младежите, включително и защото носи точки при кандидатстване за професионална длъжност или университет. В САЩ, например, се опрощава част от студентския кредит. В България подобна практика не е популярна. Затова често младежите, желаещи да кандидатстват в чужбина, се записват като доброволци при нас“.

В България преди две години Законът за доброволчеството е приет на първо четене и после се губи в коридорите на неизвестността. Факт е, че доброволческите организации нямат устойчива подкрепа от местната и централната власт. Периодична подкрепа идва от програми на Министерството на младежта и спорта.

„Основен проблем е, че доброволчеството се тълкува като безплатен труд. Това е грешна представа. Тези хора имат вътрешна потребност да бъдат в полза на обществото. Те жертват от времето си, от забавлението си, от моментите със семейството си. Те са избрали да бъдат доброволци, защото някоя кауза им е интересна и не трябва да ги използваме като служители, които да ни свършат мръсната работа“, допълва Наталия.  




През 2014 г. гражданската организация започва програмата „Доброволците, които променят света“. Нейната цел е да популяризира същността на доброволчеството в община Димитровград. Да запознае гражданите с ценностите на доброволния труд, с какво се различава от дарението, какво печелиш и какво губиш, но не финансово, а емоционално, как помагаш за промяната. По този начин се надяват да привлекат още млади хора към каузата или поне да ги накарат да се замислят с какво могат да бъдат полени на света. С какво могат да допринесат за благополучието му. Една от основните разлики между доброволчеството и благотворителността е, че при второто хората даряват средства или материални продукти, докато при доброволния труд се включваме с физическа дейност за дадената кауза. От фондацията също споделят, е че да дариш старите си, скъсани дрехи, например, не е благотворителност. Когато човек се включва към благотворителна инициатива, трябва да подхожда отговорно, а не да я приема като средство, чрез което да се отърве от ненужните си домашни потреби.

Благотворителни инициативи


Освен с доброволен труд, „Подари усмивка“ се занимава и с благотворителни инициативи за подпомагане на социално слаби семейства или институции, които нямат финансиране, а ако имат, то е минимално. Така от години фондацията раздава кутии с подаръци за децата от Димитровград и селата във времето на Рождествените празници. Подаръците се подготвят в Европа и САЩ и се доставят в България от християнската организация „Самаританс пърс (Samaritan`s Purse)“.




Фондацията прави и кампания за събиране на дрехи, обувки и хранителни продукти за международния ден за изкореняване на бедността и подпомагане на социално слаби семейства от общината. Работи и за намаляване на насилието в училищата чрез превенция и изграждане на училищна среда на толерантност и разбирателство. В продължение на две години изнасят лекции в училища на тема потискане на гнева. Освен лекциите са водили и индивидуални консултации с по-проблемни деца.  Изработена е „Книга на добрите дела“ за учениците от ОУ „Алеко Константинов“. Проведен е конкурс на тема „Доброто около мен“ и „Най-добрия човек, когото познавам“ в направленията литература и фотография. Организират се и спортни празници, както и занимания за безопасен интернет с цел намаляване на риска за подрастващите да станат жертва на кибернасилие или сексуален тормоз.

„Аз обичам да работя с деца. Това е нещото, на което съм се посветила и което ме зарежда. Заради тях правя всичко. Децата са огледало на възрастните. Не можем да казваме, че има лоши деца, защото те отразяват нас. Наш ангажимент е да ги научим да бъдат добри, да правят разликата. Насилието в училищата приема различни форми, това беше и причината да започнем тези инициативи. Все още ходя като лектор в училищата, където говорим за различните видове насилие и превантивни мерки. Най-често срещаното насилие е вербалното, защото младежите не го приемат като такова, а като нормално общуване. Сега набира сила и насилието в социалните мрежи, като и там има различни вариации –  изнудване, заплахи, упражняване на натиск, сексуален тормоз, който е сбор от психическо, емоционално и физическо насилие. Проблемът е, че не се отчита от педагогическия персонал и се неглижира“, обяснява Наталия Делчева.




Тя допълва още, че нещата не могат да се променят само с лекции. Най-добрият вариант е да покажат на подрастващите нещо от реалния живот, което да ги докосне. Необходимо е да се промени мисленето и нагласата им, като в същото време е нужно съдействие от родители и педагозите.


Един такъв пример е собствената ѝ дъщеря. Когато е в 3-
ти клас, бащата на нейна съученичка почива и майка ѝ остава да гледа сама общо трите си деца. В класа започват да наричат момиченцето „сирачето“ . Един ден Наталия и дъщеря ѝ отиват до дома на семейството, за да занесат храна и помощи. По пътя дъщерята на Наталия е ентусиазирана и няма търпение да види стаята на „сирачето“, докато не пристигат на място и вижда, че вдовицата и трите ѝ отрочета се „ширят“ едва в две общи стаи. По пътя на обратно атмосферата в автомобила е тягостна и тиха. Вечерта дъщеричката на Наталия ѝ благодари за всичко, което с баща ѝ са направили за нея и за възможността да има собствена стая. След тази случка спира да нарича съученичката си „сирачето“. Така, чрез личен пример, малчуганите осъзнават реалността и взимат решението дали ще се постараят да я променят, или ще я приемат такава каквато е.

Помощ по време на пандемия



По време на пандемията от Covid-19, фондацията отново се включва в подпомагането на образованието на деца от проблемни или социално слаби семейства. Кандидатства пред дарителски фонд „Обединени срещу Covid-19”, организиран от Фондация „Америка за България“, Българският дарителски форум, Посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България, който събира близо 1 млн. лв. от дарители с цел да ги разпределят между общински и граждански организации, според необходимостта им, за справяне с икономическата криза. Всяко НПО има право да кандидатства с проект до 10 000 лв. „Подари усмивка“ кандидатства за 9360 лв., с които купува хранителни пакети за 100 семейства и плаща интернет връзката на 50 семейства, за да не се прекъсва дистанционното обучение на децата им. Списъкът с деца е подаден от директорите на димитровградските училища, а изборът е направен по определени критерии – със самотни родители, с поне един родител, изгубил работата си по време на пандемията, такива, които са в неплатен отпуск или с намалено работно време. От тези 100 семейства, седемте най-бедни са получили допълнително хранителни продукти. Стоките се набавят от местни производители и складове, за да бъдат и те подкрепени.


„Каузите, които през годините сме правили, са продиктувани от някаква конкретна нужда. Епизодично взимаме участие в кампании за набиране на средства за болни хора, но това не е основната ни цел. Аз лично се чувствам безсилна в подобни ситуации, затова гледам да се захващам с инициативи, които са наистина ефикасни“, казва Наталия.

По време на пандемията фондацията организира кампания, чрез която се събират компютри, лаптопи и таблети за учениците, които не притежават собствени у дома и не могат да се възползват пълноценно от дистанционното обучение. Насочват се към конкретно училище – ОУ „Пенчо Славейков“ – което се нуждае от 15 броя устройства. Ако се съберат повече, те ще се разпределят и из другите учебни заведения, които нямат достатъчни бройки, че да покрият нуждата на всичките си ученици. Кампанията е дългосрочна, предвид решението на МОН част от учениците да се обучават и през летните месеци. “Децата са героите на това специално време. В момента те пишат история“, споделя Наталия Делчева.

Признава, че не вижда бъдещето на „Подари усмивка“ в розови краски. Все по-трудно е да се финансират дейности, но тя и съпругът ѝ не се отказват лесно. Защото пътят към усмивката е трънлив, понякога болезнен, но всички жертви си заслужават на финала, в който можеш да се почувстваш поне малко горд, че си променил нечия съдба или си научил някого как той да променя съдбата на другите. Именно тази верижна реакция е от най-голямо значение при доброволчеството – да заразиш и останалите да последват примера ти.


Снимки: "Подари усмивка"

 

 

#регионалникореспонденти
#нпонапървалиния

 

 



 

 


Автор: Паулина Гегова, кореспондент на НПО Портала за Южен централен регион

Източник: НПО Портал, 29 май 2020

 

 

 

Сходни публикации

23.09.2020
Не стой и гледай, включи се! Не стой и гледай, включи се!

С подкрепата на доброволци и на местната власт Пловдивската гражданска организация „БГ Бъди ...

22.07.2020
Ако до всяко добро същество застане поне още едно Ако до всяко добро същество застане поне още едно

Общественият дарителски фонд „За Враца“ акумулира ресурси и ги насочва към добри идеи на ползу ...

29.06.2020
„Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция „Аз обичам Пловдив“ – сдружение със сърце и гражданска позиция

Или как една малка организация може да мобилизира обществената енергия в големия ...