Понякога животът на човек е на кръстопът още в самото начало. Единият коловоз води към щастливото детство, в топла и обгърната с грижи семейна среда, извеждаща до успешно бъдеще и щастлив живот. Другият е коловозът на децата, изоставени в институции за временно настаняване, които цял живот ще бъдат преследвани от чувството, че са нежелани и необичани. Чувство, което ще тегне като дамоклев меч над тях и ще ги изведе до нерадостно бъдеще, водещо след себе си и други нерадостни човешки съдби. И точно в този кратък момент, когато „локомотивът на живота“ поема по единия или другия коловоз, е нужен стрелочник, който да му даде вярната посока. Това правят от Сдружение „Бъдеще за децата“ от Казанлък, гражданска организации, посветила се на детските съдби. И то на онези – нелеките. Съдби, за които винаги се питаме: „Защо това трябва да се случи на едно дете…“.

Всекидневната битка да бъдеш като другите

Представете си трепета, с който всеки родител очаква новия живот. Колко надежди изгряват, още щом научим за него.Но понякога нещата не се случват като в нашите мечти. Десетки деца идват на този свят преждевременно родени, с увреждания и др., които обръщат наопаки живота на всичките им близки. Тогава започва тяхната ежедневна, ежечасова битка за съдбата на тези деца. За да имат това, което за другите е просто даденост. Като семейството на Иван и Петър – близначета, родени с увреждания, които имат нужда от ежедневни подкрепа, за да се интегрират в училище. Именно с такива деца работи гражданската организация – незрящи, с аутизъм, психо-социални и поведенчески отклонения, с езиково-говорни нарушения, различни физически увреждания, хиперактивност или интелектуални проблеми. Деца, за които простите умения, като това да ходиш, да четеш, говориш правилно или да полагаш елементарен труд, са истинско предизвикателство.

Всяка майка мечтае за момента, когато ще чуе за първи път думата „мамо“. Но понякога това се случва трудно.Така е например с тригодишния Милен. Детето не може да произнесе нито една дума, което води до изблици на агресия и безпокойство. След шест месеца интензивна работа с логопед и психолог той произнася първата си дума – „мама“. Това дългоочаквано събитие предизвиква сълзи на радост в очите на родителите му. Днес Милен вече има плавна и  нормална реч и е готов за своя първи учебен ден.

Мария Гинева е специален педагог, един от професионалистите, работещи в сдружение „Бъдеще за децата“ и негов изпълнителен директор.След дипломирането си започва да работи с деца с увреждания – предимно такива със зрителна и умствена изостаналост. Скоро разбира, че даването на равен шанс на тези деца в живота ще бъде не само нейна професия, но и лична мисия. Това я събира с родители на деца с увреждания, които са принудени от съдбата да мобилизират усилията си за решаване на техните проблеми. Така започва и дейността на сдружението, регистрирано през 2003 година в Казанлък. Днес то управлява Център за специална рехабилитация и интеграция, както и Център за обществена подкрепа. От година функционира и т. нар. детска къща в с. Горно Черковище, където родители се събират с деца си, играят и споделят. Най-новото предизвикателство са работилниците за младежи с увреждания, където те се учат на умения и се подготвят за трудова реализация.

Центърът за социална рехабилитация и интеграция за деца и Центъра за обществена подкрепа в Казанлък всекидневно работят с деца с различни проблеми. Специалистите подпомагат индивидуалното им развитие чрез терапевтични, консултативни и рехабилитационни дейности. Учат ги на нови умения за самостоятелен начин на живот. Помагат и на семействата, за да се справят с трудностите в грижата за децата, за да не се откажат от тази нелека битка. Подобни занимания, освен отдаденост и професионализъм, изискват и изключително постоянство. Оказвайки реална и упорита подкрепа на такива семейства, гражданската организация изиграва незаменима роля в изпълнението на тази „мисия невъзможна“.

Често децата трябва да бъдат подкрепяни буквално от рождението им до периода на тяхната професионална реализация. „Такива младежи не успяват да си намерят работа. Затварят се вкъщи и в училище и губят това, което преди сме постигнали заедно като напредък и интеграция“ – споделя Мария. Ето защо Сдружението разработва проект „Социално включване чрез заетост“ по Оперативна програма Човешки ресурси. Благодарение на него и в партньорство с Община Казанлък се разкриват две Работилници – една за приложни изкуства и друга малка работилница за бутикови бисквитки, в които да работят младежите. По този начин децата с увреждания придобиват нови знания и умения, и най-важното – увереност, че могат да се справят с предизвикателствата на живота.

Такъв е случая с  Петранка, която е с умствена изостаналост, но от години гражданската организация работи с нея, за да може тя да се подготви за реализация в живота. От няколко месеца Петранка има работа. „С изпълнението на своите задължения тя се справя по-добре и от „нормалните“ младежи, благодарение на своята всеотдайност и старание“, споделя Мария.

При децата с психологически травми или проблеми дори невинни събития могат да предизвикват сериозни емоционални сътресения. „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, твърди българският писател Богомил Райнов, но не е така с Христо – дете на 5 години, което изпитва неистов страх от дъжда. Паническите му атаки са напълно необясними за семейството. В сдружението, в резултат на упорита и систематична работа, тази паника е преодоляна. Искрена е радостта на екипа на „Бъдеще за децата“, когато при последното си посещение – част от терапията – майката и детето им показват своите дъждобрани, които са купили, за да се разходят заедно под топлия пролетен дъжд.

Подкрепа в критичен момент

Не по-лека е другата задача на „Бъдеще за децата“ – превенция на изоставянето на деца и на отделянето им от семействата.  За съжаление, изоставянето на деца продължава да се случва, като причините са различни – невъзможност за справяне с разходите за поредното дете,  липсата на подкрепа от близки, липса на жилище, непредвидена или рано настъпила бременност. В тези случаи сдружение „Бъдеще за децата“ чрез различни механизми, програми и кампании успява да осигури храна, консумативи, дрехи, лекарства, стоки от първа необходимост, с които подпомагат семействата. Консултират и оказват подкрепа в подготовка на документи, грижат се за децата и т. н.

Често изоставянето се случва не само с деца с увреждания. Такъв е случаят с Мария. Тя се ражда в семейство, в което вече има две деца. Скоро след раждането й майката умира и  няма кой да се грижи за подрастващите. Подобно предизвикателство се оказва непосилно за бабата и дядото на децата. Гражданската организация реагира своевременно, като поощрява семейството да задържи децата – набавят им консумативи и храна, посещават ги и им помагат всекидневно, консултират ги и ги съветват.  В резултат семейството задържа детето. А след години, сдружението получава изненадващ „златен“ подарък – донесен в офиса им кашон с райски ябълки. Възрастният човек набрал плодовете от градината си ги подарил на хората, които единствени протегнали ръка в трудния момент. „Тези ябълки ни трогнаха до сълзи, казва Мария. „За нас те бяха по-ценни от всичко! А в очите на човека видяхме искрена благодарност. Именно заради това нашата работа е за хора със сърца – да умееш да даваш, и да получаваш!„

От гражданската организация споделят десетки случаи за това как изоставените от родителите си деца, често имат емоционални и психологични проблеми, които предопределят целия им живот. Такъв е случаят с Валентин, който е осиновен, но проявява изблици на необуздана агресия, включително автоагресия – насочена към него самия. Това прави социализирането му в училище невъзможно. Организацията започва работа с него, когато е 7-годишен. В продължение на 8 години с него работят арт терапевт, логопед, психолог.  Включват го в различни спортни занимания – плуване, футбол и други. И тогава той намира „спасение“ в... народните танци. Започвайки заниманията, той става спокоен, позитивен, комуникира нормално. Постига напредък и в училище. Народните танци буквално променят живота му. Но за да стане това факт са били нужни 8 години упорити усилия на голям екип от хора, които да намерят път към сърцето и съзнанието му.

Съвместно с представители на Отдела за закрила на детето, членовете на сдружението посещават редовно и родилното отделение в града, където опитват да разубедят майките, решили да изоставят децата си. „Целта ни е да окажем подкрепа в тези първи дни, които са най-трудни, за да може да се създаде емоционална връзка между новороденото и неговите родители“, споделя Мария. „Понякога е нужно съвсем малко, за да се предотврати, изоставянето на децата. Всеки има нужда да чуе, че има някой, на когото да разчита в труден момент. На всички нас ни се е случвало да се страхуваме от неизвестното. Страхът, че няма да можеш да се справиш. Така че психо-социалната подкрепа на родилката и привличането на нейните близки е на първо място и е нужно да се стори от първия момент. Когато почувства сигурност, родилката започва да се колебае и постепенно везната се накланя в другата посока. В повечето случаи след шест-седем месеца, изобщо не си и помислят за раздяла. Има и случаи, в които за съжаление не можем да помогнем“, допълва Мария.

Сдружението не спира да работи и по време на извънредното положение, когато редица семейства останаха без работа и се увеличи риска от изоставяне на деца, от трудности в грижата. През този период съвместно с Община Казанлък и Дирекция „Социално подпомагане“ гражданската организация осигурява, подготвя и раздава хуманитарни пакети на десетки нуждаещи се семейства.

За да се окаже подкрепа на родителите в малките населени места, където хората често нямат достъп до социални услуги, неправителствената организация създава „Детска къща“ в село Горно Черковище. Къщата е оборудвана с много играчки и образователни материали, а деца и родители имат възможност да изградят връзка помежду си, да се учат заедно, да общуват. В детската къща работят две жени от местната общност, а специалистите на организацията подкрепят семействата при нужда.

Благодарение на своите дарители от цялата страна гражданската организация разполага с фонд за спешна подкрепа за семействата, в случаите, при които има нужда от незабавно оказване на помощ. В т. нар. Акция „Детски свят“ години наред хора от цялата страна изпращат пакети с най-необходимото в грижата за децата – дрехи, играчки, книжки, детски колички и т.н.

През годините сдружението е осъществило редица кампании за подобряване на материалната база на услугите, които предоставя. Така е направена детската площадка, сензорната стая и рехабилитационната зала в Центъра за социална рехабилитация. Последната дарителска кампания е съвместно с Община Казанлък, като за много кратък период са набрани средства за купуване на оборудване за родилното отделение в местната болница. В своята работа Сдружението е подкрепено от много дарители от фирми, организации и от цялата местна общност. Сред най-ентусиазираните дарители са тези с най-чисти сърца – децата! Такива са например  учениците от 5-Б  клас от ОУ „Никола Вапцаров“ в Казанлък, които за 4 години са успели да подкрепят над 20 каузи в различни точки на страната, заедно с класния си ръководител Лилия Рачева. 

„Не беше лесно“, споделя Мария, която като основател на организацията, е била част и от трудните моменти. „Отне ни време, години работа. Разговори, доказване, обучение…. И малко по малко нещата започнаха да вървят. Служителите на Дирекция “Социално подпомагане“ и отдел „Закрила на детето“, ни повярваха и разбраха, че можем да сме си от полза – ние разполагаме с допълнителни начини за подкрепа, за работа, за обучения, в които и те могат да се включат. Винаги, щом имаме нужда от помощ, съдействие, или имаме идея да се подобрят услугите, да започнем нови проекти, инициативи и кампании – кметът на община Казанлък и целият й екип, откликват. Когато има действия, има и резултати. Ние успяхме да постигнем балансираност в работата си и спазваме правилото на толерантността и уважението. Може би това е формулата. Пример като по учебник за успешно партньорство между държавните структури и неправителствения сектор“, допълва Мария, човек с над 15 годишен стаж в социалната работа.

Казанлъшката организация, основана с цел да помогне на местните деца с увреждания и техните семейства, днес бива разпознавана в района на община Казанлък като приятел на малки и големи, на семейството, на училището, на детската градина, на библиотеката, на бизнеса, на неправителствените организации. И постоянно допълва своите услуги и дейности, за да повишат благосъстоянието и качеството им на живот. Към днешна дата, екипът на сдружението е от 30 души – млади, амбицирани, с  гражданска позиция и човешко сърце. Терапевти, логопеди, педагози, родители. Всички те работят заедно и отдадено, за преодоляване на проблемите в обществото, с цел осигуряване на по-добро бъдеще за новото поколение.  Всеки, който милее за българските деца, и има желание и възможност да окаже реална и навременна подкрепа, би могъл да се запознае с дейността на сдружение „Бъдеще за децата“ и да окаже подкрепа. Така някой ден може и той да получи  „отплата в чисто злато“... като райските ябълки, подарени на „Бъдеще за децата“. Или като безценните детски усмивки, които са плод на положените от гражданската организация усилия.

Снимки: Сдружение "Бъдеще за децата"

 #регионалникореспонденти
#нпонапървалиния