Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
15



Мрежата на живота - НАТУРА 2000

Разкази за НПО

Граждани и природозащитни организации имат решаваща роля за опазване на природата чрез най-голямата екологична система в света




 

През последните седмици граждани и неправителствени организации активно се борят за опазване на плажа Алепу и поредния неуместен строеж по българското Черноморие. За жалост, случаят не е прецедент. Десетки подобни казуси през последните 30 години са повод за изява на активното гражданство в опит да бъдат запазени най-ценните природни места за идните поколения. Всички тези места са обект на защита и в една голяма международна инициатива – НАТУРА 2000.

 

От иглолистните бореални гори на Финландия до гипсовите степи на Сицилия, от Черноморските дюни в България до Ламанш във Франция се простира най-голямата екологична мрежа в света – европейската НАТУРА 2000. Близо 790 000  кв. км. съхраняват най-ценните природни места в Европа с амбицията да ги запазят за идните поколения. Над 26 000 защитени зони (близо 1/5 от територията на Европейския съюз)  попадат в обхвата на НАТУРА 2000. Мрежата е израз на волята на страните членки  да съхранят своята природа като неразделна част от високото качество на живот и необходимо условие за устойчиво регионално развитие.


Мрежа на живота


Общо 230 вида природни местообитания и 1500 вида животни и растения от Директивата за местообитанията, както и 500 вида птици, опазвани според Директивата за птиците, са обект на защита в мрежата, като по този начин се гарантира съществуването на природата и ресурсите на континента.


Още при създаването на Европейския съюз опазването на природата е определено като един от основните приоритети на страните членки. Икономическите ползи от мрежата са оценени на близо 300  милиарда евро годишно или 2 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Реално обаче истинската стойност на водите, дивеча, дървесината, хранителните ресурси, рекреационните и естетични функции на местата от мрежата е неоценима. Без съхраняването на тези най-важни места вероятно цели отрасли в много региони биха били обречени – от туризма до екстензивното животновъдство и земеделие.


Това е и причината мрежата да има свой празник. 21-ви май е обявен за Международен ден на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 2020 г.  денят беше отбелязан и в България от гражданската организация Зелени Балкани съвместно с медийните партньори от Дарик Радио,
www.dnevnik.bg и Хоби Тв. Предвид ограниченията на епидемиологичната обстановка кампанията се проведе онлайн, под надслов „Предизвикателството НАТУРА“, с идеята граждани от цялата страна да споделят защо Мрежата е важна и за тях. „Искахме да покажем, че има реална гражданска подкрепа и много хора от цялата страна са наясно с важността на НАТУРА 2000“, споделя Анелия Павлова от екипа на Зелени Балкани.



 

Граждански принос за опазване на природата

 

„Днес НАТУРА 2000  покрива близо 34% от територията на България, но за да се стигне до тук, беше нужна голяма мобилизация на гражданското общество за отстояване на реалното покритие на мрежата“, разказва Анелия. Самата мрежа се базира на две европейски споразумения, които имат задължителен характер за страните членки  – това са така наречените Директива за птиците и Директива за местообитанията. В тях са описани всички видове растения и животни, както и типове местообитания, които са от общоевропейско природозащитно значение, както и мерките, които страните членки трябва да предприемат за тяхното опазване. Всяка страна членка  е длъжна да транспонира (привнесе) тези мерки в националното си законодателство, което България е направила чрез Закона за биологичното разнообразие. Директивите описват и научните критерии, по които е определено каква част от страната трябва да се включи в мрежата НАТУРА 2000, като целта е този процент да е достатъчен за дългосрочното опазване на видовете и местообитанията.

 

„Смело можем да кажем, че гражданските организации имаха водеща роля в изграждането на мрежата НАТУРА за България. Още преди присъединяването ни към ЕС те преведоха текстовете на ключовите директиви, изготвиха издания и указания, базирани на международния опит. В последствие две неправителствени организации – Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) – ръководеха два проекта за картиране на всички ценни природни места в страната, като обработиха и предоставиха тези данни на отговорната по закон институция – Министерството на околната среда и водите. По този начин те оказаха незаменима подкрепа на държавата в това нейно задължително изискване за присъединяване към ЕС“, разказва Анелия. В проучванията в периода 2005–2008 г. участват над 150 учени от различни научни институции като Институтите по зоология, по ботаника, за гората към БАН, Национален природонаучен музей, Софийския и Пловдивски университети и Лесотехническия университет. Активно се включват и редица граждански организации – Зелени Балкани, БДЗП, СДП „Балкани“, WWF България, Българска фондация „Биоразнообразие“, Асоциация на парковете в България“  и други.  Оказва се обаче, че след определяне на местата, които отговарят на научните критерии, тепърва започва „битката за НАТУРА 2000“. Причината – липса на политическа воля на администрацията да включи в мрежата съответния процент от места, които отговарят на научните критерии.

 

„Докато в цяла Европа, страните членки полагат усилия да съхранят по-голяма част от своята природа за идните поколения, в България това се оказа проблем“, споделя Анелия Павлова. Главната причина е стремежът за застрояване на ценни природни места като Черноморското крайбрежие, Пирин, Рила и други. Това изкара хиляди граждани „на улицата“ в подкрепа на целостта на мрежата, въпреки напора на икономически заинтересованите от тяхното застрояване и унищожаване. „Много хора подкрепиха протестите ни през годините, като по този начин се възползваха от гражданските си права“, споделя Анелия. Гражданските протести предотвратиха важни законодателни промени, които биха увредили НАТУРА 2000 и природата на България в обслужване на частни  интереси. Като пример Анелия дава големите протести в защита на парк Странджа през 2007 г., които спонтанно събират на улицата десетки хиляди души след решение на ВАС, което заличава Странджа като защитена територия.

 



„Повече от година на протестите бяхме сравнително малка група от активни граждани. Но на този протест, без никаква предварителна организация, се появиха хиляди хора, които буквално наводниха централните улици на София и бяха готови на всичко, за да запазят парка“,
споделя Анелия. В резултат на бурната обществена реакция само за една седмица Народното събрание прие  поправка на закона и бе съхранен един от най-големите и стари природни паркове в Европа. Гражданският натиск води и до прецедент – разрушаване на незаконния строеж „Златна перла“ на територията на парк Странджа. Незаконността на строежа се доказва в съда включително с участието на граждански организации. „По този начин реално приложихме гражданската демокрация, като допринесохме с действията си за изпълняването на закона и бяхме реален коректив на институциите“, споделя Анелия.

 

За разясняване на значението на мрежата неправителствените организации, организират стотици срещи с хора в НАТУРА зоните – жители, представители на отговорни институции, земеделски стопани, журналисти, собственици на земи. „По това време офисите на много от организациите ни работеха буквално денонощно“ – споделя Анелия. – „В офиса на Зелени Балкани вечер идваха доброволците, които до сутринта рисуваха транспаранти, а сутрин идваха най-ранобудните ни колеги.“

 

Друга важна битка на гражданите е за защита на национален парк Пирин – също обект от НАТУРА 2000 и паметник на Световното природно наследство на ЮНЕСКО. Там от години има апетити за изграждане на нови ски писти и съоръжения. В същото време това е територия с най-строг режим на защита. „Унищожаването на дори малка част от този световнозначим обект би било фатално, обяснява Нели Дончева – горски експерт от WWF – България. Тук и единствено тук се срещат десетки ендемични видове, част от които са оцелели от последната ледникова епоха“, допълва екологът и заявява, че не става дума за конфликт със ски-туризма, тъй като той  би могъл да се развива извън тези 2 % от територията на страната, където са националните паркове и резервати. В резултат на дело, заведено от гражданските организации Асоциация на парковете в България, WWF България и отделни граждани, през 2020 г. е спряно приемането на Плана за управление на парк Пирин без екологична оценка, който в разрез със закона позволява застрояване на 66% от територията му.



 

.




Друг проблем, по който работят гражданските организации е, че въпреки голямото покритие на мрежата, тя няма реална защита. Две трети от всички защитени зони нямат заповеди за обявяване, няма обявени режими за защита
(които са конкретни за всяко едно място). По този начин мрежата съществува само „на хартия“. Вече са налице и няколко наказателни процедури от страна на Европейската комисия към България за нарушаване на европейското законодателство и увреждането на ценни природни места. Такъв е например случаят с опазване на степните съобщества в района на Калиакра и на Рила планина. Ако не изпълним задълженията си по европейските директиви, ще бъдем наказани с голяма глоба за всеки ден, в който са нарушени. За жалост обаче тези средства не се плащат от отговорните служебни лица, позволили това да се случи, а от българския данъкоплатец. „Този нонсенс показва, че гражданите трябва да упражняват реален граждански контрол върху народните избраници с цел да се спазва националното и международно законодателство и да не се позволява ощетяването на обществото“, споделя Нели Дончева.

 

Вече 18 години гражданите се борят и за биоразнообразието на Кресненското дефиле, където е планирано изграждането на магистрала Струма. В различни етапи на кампанията българските отговорни институции в лицето на Министерството на околната среда и водите и Европейската комисия одобряват план за изграждане на тунел, но той все още не е факт, а спекулациите и опитите да бъде заобиколен продължават. Гарант за опазване на биоразнообразието се явяват... гражданите. Сред тях беше и известния български биолог и алпинист Боян Петров, който се беше посветил на кампаниите за защита на национален парк Пирин и Кресненското дефиле.

 

Гражданите инициираха и кампании срещу вредни за природата и здравето добивни практики, каквито са например добива на шистов газ или добива на ценни метали с цианиди. Последния такъв случай е с незаконното изгаряне на отпадъци в ТЕЦ, за което вече има спечелено дело, заведено по инициатива на Грийнпийс България.

 

Сред най-важните казуси, около които се обединяват много НПО, е кампанията срещу унищожаването на българските гори – едно от местообитанията, обект на защита в НАТУРА 2000. Редица граждански инициативи за разследване на бракониерство или нарушения в системата на горите бяха организирани през последните 30 години, сред които инициатива за забрана на износа на горяла дървесина добита от държавните и общинските гори. Граждански организации предложиха забрана на износа на дървесина за огрев, тъй като големият стопански интерес в съседни страни става причина за бракониерство и умишлени палежи. За съжаление, такава забрана все още не е приета и вековни гори в България се изсичат за износ.



 

Няколко са дългосрочните кампании и за защита на реките, като например тази срещу неконтролируемото изграждане на миниВЕЦове или за коригиране на речните корита.

 

Небезизвестната „афера Дюнигейт“ също беше представена на общественото внимание от гражданското общество, в лицето на неправителствените организации в Коалиция „За да остане природа в България“. В резултат от действията на Коалицията по случая бяха изменени редица закони – като този за устройство на Черноморското крайбрежие; за държавната собственост; за устройство на територията; за опазване на околната среда; за защитените територии; за биологичното разнообразие; за опазване на земеделските земи, за горите и се допринесе за опазването на дюните.

 

В защита на най-ценните за природата места по Черноморието са и две други кампании на гражданите – за Иракли и за Камчийски пясъци. Районът на Емине–Иракли е една от последните 9 природни територии по българското Черноморие, което е запазило своята природа от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега. Обявена е за защитена територия и е включена в НАТУРА 2000 по предложения на гражданските организации, които повече от 15 години се борят за опазване на мястото. Защитена местност “Камчийски пясъци” включваше най-големия черноморски пясъчен плаж в България. Тя опазваше уникално съчетание от няколко вида дюни и лонгозни гори. Значението й бе признато както с националния й статут на защитена местност, така и с включването й заедно с резервата “Камчия” в Европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя допълваше резервата Камчия, като осигуряваше опазването на дюнните местообитания, намиращи се между резервата и морето. За да премахнат тази защита и да приватизират територията, заинтересовани инвеститори оспориха заповедта за защитената местност в съда и тя бе заличена от регистъра на защитените територии. След това последва приватизация и заменки на целия плаж с дължина 6 километра, като бяха приети планове за изграждането на голямо курортно селище, които бяха спрени само заради натиска на гражданите Моделът „Камчийски пясъци“ бе използван по-късно и за оспорване на заповедта на Природен парк „Странджа“ и така се стигна до неговото заличаване като защитена територия. Благодарение на гражданския натиск бяха приети промени в закона за защитените територии, които направиха заповедите за защитените територии необжалваеми.Това спаси  десетки такива територии в цялата страна. Емблематични са и  кампаниите в защита на Кара-дере, плаж Алепу, Яйлата, Силистар, Атанасовско, Поморийско, Шабленското и Дуранкулашко езера и много други.  

 

Една от гражданските инициативи за опазване на природата е насочена конкретно към законодателството. „ЗЕЛЕНИ ЗАКОНИ следи за нормативни промени, които не са в обществен интерес, информира гражданите и с механизмите на демокрацията се бори за отстояване и подобряване на българското законодателство.

 

Гражданите влагат в кампаниите и протестите си много енергия, лично време и емоция. „Въпреки сериозността на проблемите се опитваме се да бъдем позитивни и да покажем на гражданите, че се борим за тях и за гражданското общество“, споделя Нели Дончева. Като неин най-ярък спомен от протестите е ескалирането на напрежението по време на един от тях, когато обаче гражданите не се поддават и в предните им редици „срещу“ силите на реда излизат не провокатори, а красиви момичета, които им подаряват цветя и слънчогледи.



 

„За жалост казусите, по които работим, не са намалели значително през годините. Въпреки това постигнахме значителни успехи в съхраняване на най-ценните места от НАТУРА 2000. Най-големия ни успех е развитието на гражданското общество и активното гражданство“, заключва Анелия Павлова от Зелени Балкани.



Снимки:"За да остане природа в България",
Stratosperic Products, Боян Христов





 #регионалникореспонденти




Автор: Елена Тилова, кореспондент на НПО Портала за Югоизточен регион

Източник: НПО Портал, 25 юни 2020

 

 

 

Сходни публикации

16.07.2014
Slow Food в състезание с времето. Разказ Slow Food Bulgaria.

Slow Food става все по-популярно название сред активистите, гастрономите, земеделските производители и ...