Или как една малка организация може да мобилизира обществената енергия в големия град

Питали ли сте се някога как се ражда доброто дело? Как се създава гражданска организация? Как тя работи със и за хората? Сдружението със симпатичното име „Аз обичам Пловдив“ е един възможен начин да получим отговор на тези въпроси. Създадена по  нюйоркски модел „I love New York“, гражданската организация от града на тепетата провежда успешни инициативи, създава концепции за градоустройство, облагородяване и защита,  успява да събуди желанието за промяна и действие у много други хора.

Началото на една осъзнатост

Гражданската организация е основана от Любомир Чакъров на базата на личния пример, който всеки социално ангажиран човек трябва да прояви, ако желае да постигне реален резултат. През 2014 година, когато все още е студент, Любомир се прибира към дома си, намиращ се в близост до хълм Бунарджик – едно от малкото останали тепета в Пловдив. То е в централната част на града, изпълнено е с тайни – военни бункери, пещери, каскади и паметници – което го прави любимо на жители и туристи. За него могат да се изпишат томове с исторически факти и легенди, но може би някой друг път. Хълмът и паркът в него имат инфраструктурни проблеми от години, които аха-аха се закърпят, и се появяват нови. Прибирайки се с автомобил по един от основните  и най-натоварени булеварди, бул. „Руски“, Любомир попада на голяма локва от наскоро разтопен сняг. Под локвата зеела дупка. Автомобил я улучва, отскача и за малко да прегази жена на тротоара.

 „В такива моменти имаш право на избор – или подминаваш, радвайки се, че не ти се е случило на теб, или правиш нещо по въпроса. Замислих се какво мога да направя в този конкретен случай, в този конкретен момент. Първото, което ми хрумна е, че имам телефон. Извадих го, заснех видео и го качих в YouTube, за да покажа проблема, защото той не бе виден. Заглавието на клипа съдържаше само две думи: „Внимание, дупка!!!“. В описанието обяснявах къде е тя, за да се избегнат бъдещи поражения. После написах пресрилийз за първи път в живота си. Пуснах го до няколко медии и в страницата си във Facebook. Изведнъж клипът имаше над 2000 гледания, а всички градски медии гръмнаха. Най-интересен беше резултатът. Два дена по-късно целият булевард бе закърпен, а след седмица започнаха да асфалтират по-големи части от него“, припомня си той.

Изглежда подобен модел работи, затова Чакъров решава, че трябва да се мултиплицира. Знае, че го иска, но не знае как да го направи. На следващата година нещата се повторили под друга форма. Пак прибирайки се вкъщи, но този път през пешеходната алея на Бунарджика, попаднал на завършването на гимназисти. Всички автомобили били паркирани на велоалеята, а един джип „влязъл с 300“ в пешеходната зона и на косъм се разминал от майка с количка. Шофьорът спрял, излязъл и отишъл да празнува в заведението, издигнато непосредствено до алеята. Вече с опит, Любомир Чакъров заснел над 50-те коли, които бил в нарушение. Намерил телефонния номер на Общинска полиция, продиктувал им номерата и час по-късно всички били глобени. Ефектът в медиите бил толкова голям, че тогавашният заместник кмет по транспорта поставил антипаркинг колчета и спрял безцелното влизане на автомобили в хълма.

Амбицията на Любомир донякъде е провокирана и от лична трагедия. Дядо му живеел на ул. „Зора“, която и до ден днешен стои неосветена. На рождения си ден дядо му тръгнал към магазина и бил ограбен и убит заради 50 лв. Това мобилизира пловдивчанина да насочи силата си към всички места, на които няма осветление и охрана. Организира подписка, с която поне успяват да изгонят наркозависимите от улицата.„Трябва да има светлина, защото когато едно зло е осветено, то вече не е страшно. Това е още една наша основна цел – да се борим за местата, забравени от Общината. Хем да запазим уникалността им, хем да ги направим безопасни“,споделя Любомир Чакъров.

Малко по малко концепцията започва да придобива яснота и проблясва с пълна сила по Великден с първата благотворителна кауза – „Топъл обяд по Великден“. Оказва се, че в Дома за настаняване на бездомни хора към Община Пловдив  събират пари, за да купуват храна на настанените, защото финансирането за изхранването им е спряно. Любомир започва кампания, в която се включват над 120 човека. Жена от Варна дори се качва на микробуса си и пътува до Бургас, като по пътя събира от всичките си приятели „тонове“ храна.

„Тогава видях, че хората имат нужда да правят добро, но ако то е разпокъсано, няма да постигне крайната си цел. Доброволчеството и дарението са нещо лично, което се нуждае от лице. От човек, който дава примера и носи отговорността при изпълнението. Всичко това се прави с намерението инициативите да не са анонимни, да са проследими и прозрачни, за да се вдъхва доверие.“

 На преден план - Любомир Чакъров

Сформиране и каузи

През 2016-а се появява сдружението в обществена полза „Аз обичам Пловдив“, То няма членски внос и заплати, за да не привлича хора, които биха се включили заради финансови изгоди. Основателите са седем, като всеки от тях е специалист в собствената си област – изкуство, ПР, бизнес, право. Основната им философия е да организират дебати и да показват истината, без да е филтрирана и намазана с красиви думи.

Започват с подкрепянето на други инициативи, макар да не забравят хълма. Те са основната причина да се смени 70 метров магистрален водопровод по бул. „Руски“, след като събират над 450 подписа. Започват да учат хората как правилно и успешно да комуникират с държавни и общински институции, как да пишат и входират жалби и подписки, как да търсят правата си.

През зимата на 2019 година организират благотворителна кауза за дарение на кашони с храна за социално слаби семейства в Пловдив, областта и Козлодуй. Събират над 700 кашона с пакетирана храна и ги разнасят с личен превоз за Коледа.

 .

През годините правят и няколко почиствания на зелени площи в сътрудничество със студентите по дентална медицина в Пловдив. Чистене е трябвало да се организира и през 2020-та, заедно с едно от училищата в Пловдив, но заради пандемията от Covid-19се отлага.  Вместо това се набляга на друга инициатива с двустранна полза. По време на извънредното положение семейство хлебари остават без доходи, защото се налага да се затвори обектът, в който работят. Сдружението ги привлича към идеята да омесят и изпекат козунаци, от които 400 да раздадат на социално слаби граждани. Правят и онлайн кампания, в която жители на Пловдив и областта си купуват козунак за Великден, а  събраните средства се използват за изработването на още козунаци, които отново се раздават на бедни семейства. Каузата се кръщава „Козунаци за Великден с кауза от сърце“ и достига до над 700 човека. В момента сдружението развива два нови клона – в Козлодуй и Хасково.

Как да обединиш обществото в благотворителна кауза - моят личен опит

Досега съм участвала в не една кампания, но единствената гражданска организация, от която по някакъв начин съм била част, е „Аз обичам Пловдив“. През 2018 година работех с Любомир Чакъров в медийната среда, когато поех инициативата за създаване на нещо по-голямо от нас. Моя близка е учителка в Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Пловдив. Тя помага на деца с нарушено зрение. Тогава ми разказа за малкия Станислав Чонев, който още на една годинка развива тежка форма на хидроцефалия. Туморът в мозъка му го ослепява, а за лечението му в болница в Турция бяха нужни 63 000 евро. Когато аз реших по някакъв начин да помогна, бяха събрани 40 000 лв. След множество статии и разпространяване на разкази за съдбата му, средствата започнаха да нарастват, но знаех, че това не е достатъчно. Знаех, че можем да направим повече. Че трябва да направим повече.

Предложих на Любо да създадем благотворителна инициатива в квартала на творческите индустрии „Капана“. Извадихме всички разрешителни, направихме кутии за дарения с помощта на организацията, която събираше средства за Стаси. Създадохме концепция, която включваше базар с крафт изделия и книги, концерт на изявени млади пловдивски изпълнители, фолклорни танцови формации, фотосесии с ЛАРП клуб, тениски с лого на инициативата. Включиха се десетки творци и автори, а в деня на събитието присъстваха стотици хора. От всички дарения в кутиите и от всички продадени изделия събрахме 12 495, 65 лв., които допълниха сумата, нужна за насрочената операция на Стаси. Никога не съм се чувствала толкова горда от себе си и хората, с които работя, защото без сдружението и колегите си, нищо нямаше да се реализира.

.

За жалост съдбата често е жестока и колкото и да се опитваме, не можем да изменим хода ѝ. Всички усилия не бяха достатъчни да дадат на едно малко, крехко и невинно същество шанс за живот. Стаси си отиде, а аз дълго след това отказвах да се включвам в каквито и да е благотворителни каузи, защото не исках да изпитвам повече чувството на безпомощност. На гняв, че светът не е справедлив. Но сега знам, че съм грешала. Човек никога не трябва да се примирява и да се отказва, дори това да означава от време на време да усети соления вкус на сълзите…

Събуждането на гражданската енергия

Концепцията на „Аз обичам Пловдив“ е да дърпа напред, да обединява хората, да решава проблеми от всекидневието. „Ако решим малките проблеми, големите ще се решат от само себе си. Ако няма кауза в едно дело, не се занимаваме с него. Много хора се хвърлят с главата напред в дадени инициативи, мотивират съмишленици, но когато няма точно определена обществена цел, нищо не се получава, а хората се разочароват. Ние не искаме да разочароваме хората! Ако те виждат, че нещата се случват стъпка по стъпка, то енергията ще става по-голяма и силна.“ – казва Любомир.

А силата на обществото се проявява най-мощно при превърналите се в традиционни протести от последните две години против застрояването на зелените площи в кварталите на града. Под ножа на частните инвеститори попаднаха кв. „Кършияка“, кв. „Смирненски“, Гребната база, район „Южен“, поречието на река Марица. „Аз обичам Пловдив“ помага за създаването на петиции, подкрепя и популяризира всякабитка на гражданите за чист въздух, детски площадки и възможността да живеят, заобиколени от така или иначе малкото останала растителност.

„Администрацията не се научи на елементарното гръцко правило да пита. Тя трябва да се съобразява и чува всички гледни точки, защото е съвкупност от нашия избор. Нейната роля е да администрира и обединява нашите идеи, да обработва и създава правила, с които да свързва различни звена на града, а не да прави каквото пожелае, защото визионерът е обществото. Ние трябва да работим повече заедно, отколкото поотделно.“ - споделя Любомир.

Младежкият хълм и защита за животните

Един от най-сложните и сериозни казуси, по който сдружението работи, е предпазването на уличните и домашни животни. Публична тайна е, че на Младежкия хълм в централен Пловдив периодично се извършва масово изтребление на кучета и котки чрез отрова, хвърлена от анонимни недоброжелатели. Десетки животни умряха през 2019-а, а наказани няма. Тази омраза е опасна не само за четириногите, но и за човеците, защото на хълма си играят и деца, правят се пикници и събития.

Затова сдружението изготвя проект за създаването на най-голямата кучешка площадка от затворен тип в България, разположена на една от ливадите на тепето, която в момента не се използва. В Пловдив има 30 кучешки площадки, но не и толкова голямо пространство, на което животните да тичат самостоятелно. Младежкият хълм е перфектната локация за подобна идея, защото е притегателна точка за различни квартали. За да се избегне конфликт с хората, които не обичат кучета, се предлага изграждането на място, на което животинките да бъдат свободни. На площадката ще се провеждат и обучения на кучетата от професионални треньори. На същото място обаче има входирана и идея за изграждането на паметник за падналите пловдивчани през всички войни, в които страната е участвала. Тя е дело на инициативен комитет който вкарва предложението  в плана за управление на Младежкия хълм в Пловдив. Предстои да се насрочи обществено обсъждане на идеята.

„Не, че омаловажаваме идеята им, но не си представям маршируването на военен парад на Младежки хълм за почит на умрели хора. Някак си не е релевантно. Този хълм е символ на младостта, на живота, има и детска железница, правят се фестивали на него, пълни с емоции. Ние трябва да работим по запазване на тези зелени зони, а не за превръщането им в мемориални паметници от бетон“, коментира Любомир. 

Какво ще се случи и ще имат ли животните обособено място, в което ще са защитени от недоброжелатели, ще покаже бъдещето.

Мечтата за по-добро управление на Стария град 

„Старинен Пловдив“, разположен върху три от хълмовете – Небет, Джамбаз и Таксим тепе – е най-популярната туристическа дестинация в града. Но зад красивите фасади картинката е по-различна. На резервата му липсва общ план и визия, има затруднения с подземната инфраструктура, като канализация и вода, занаятчийските ателиета пустеят, а влизането на автомобили още не е регулирано и обществото се лута между предложенията да бъде ли пешеходна зона или не, да има ли бариери или не. В същото време започнаха да се появяват доста частни имоти, които не кореспондират с архитектурата на зоната.

„Културните ни и исторически ценности започнаха да се унищожават, затова направихме инициатива за автомобилите, защото в източната част нямаше бариера и всеки паркираше абсолютно безплатно в центъра на Пловдив, при това пред къщите на живущите там. Беше изключително неприятно да виждаш едно бижу, затрупано с коли. С времето мястото придоби вид на безплатен обществен паркинг, а не на архитектурно-исторически резерват.“

В момента управлението и стопанисването на Стария град е разделено между Голяма Община и район „Централен“. Кой за какво отговаря е „тъмна Индия“. „Аз обичам Пловдив“ подпомага сформирането на сдружение от живущите в Старинен Пловдив, които искат да възвърнат ежедневния живот в него. Не да е изграден само от галерии и музеи, а да функционира като отделен жив организъм. Например да се възстанови административната дейност от миналото, като пощата, полицейското управление, кметството, клон на Националния институт за недвижимо културно наследство, каквито е имало преди. Да се определи с взаимно съгласие човек, който да отговаря за проблемите в резервата, за да прави връзките между институциите и да се изгради установен ред.

Представено така, изглежда, че Европейската столица на културата има много трески за дялане. Заради просперитета и красотата си, Пловдив разбираемо е пресечна точка на много интереси. Гражданите имат нужда някой да ги подтиква да са смели, да отстояват позицията си и организации като „Аз обичам Пловдив“ са силна опора в моменти, в които няма на какво да разчиташ. И колкото по-активни са, толкова повече хората ще поемат контрола в свои ръце и сами ще изграждат съдбата си.

Винаги в началото е трудно, защото в миналото ни е втълпявано, че една птичка пролет не прави, но тук ние ще поспорим, защото без първата птичка пролет няма да има.

 Снимки: Сдружение "Аз обичам Пловдив"

#регионалникореспонденти