В приют край Велико Търново „Приятели на четири крака“ спасяват животни, а чрез тях помагат и на хора

Макс и Мориц винаги са заедно. И пазят Пуки, докато спи. Андрей обича да се гали във всеки срещнат. Приема и чаша бира, ако някой го почерпи. Мирко само изглежда мъничък, иначе е стар бял дядо. Райко опровергава очакването да е инат и затворен – обратното – послушен и доверчив е. И всички те не са герои от приказка – посрещат ви с радостен шум, всички накуп, още щом се отвори вратата към техния дом. Не са и хора – Макс и Мориц са внушителни бели гъски. Пуки е сигурно най-огромното клепоухо прасе, което може да се види в България. Андрей е козел, Мирко е магаре, а Райко – овен.

Общото между всички тях е, че са обитатели на фермата „Приятели на четири крака“ във великотърновското село Хотница. Това е единствена по рода си в централна Северна България ферма приют за животни, които обикновено сме свикнали да наричаме селскостопански. За около 40 животни се грижат двама души – Вера и Виктор. Те са създатели на този граждански проект за рехабилитация и социализация на животни. Създават фермата през 2006 г. в село Орешак, Варненско, а преди известно време преместват цялата менажерия в Хотница до Велико Търново. Основната цел на начинанието е анималотерапия и приемане на посещения с образователна и развлекателна цел.

От хората за животните

„Работата ни е насочена както към добруването на животните, така и към положителното у хората“, казва Вера в началото на разговора ни. Уж съм подготвена за срещата ни, но се изненадвам твърде, щом козелът Андрей направо се отърква в чантата ми, а овенът Райко не иска да се отлепи от полата ми. И задавам на Вера доста неделикатен въпрос: „Ама тези животни не са ли за ядене – вие ядете ли месо?“. Тя се усмихва и явно ми прощава първосигналната реакция. И да – не яде месо.

„Кой каквото ще да яде – ако ще и слънчева енергия“, казва Вера. И продължава: „Тук просто животните не се ползват за ядене. Почти всяко от тях е било отгледано в стаята на къщата като истинско дете – на памперси, с безсънни нощи. Водило е живот като нас, хората. Животните не са дресирани, просто са отглеждани с любов и равнопоставено. И тъй както родителят е най-важното нещо в живота на едно дете, те дълбоко вярват, че аз съм майка им. Аз съм и мама овца, и мама коза… И както аз не бягам от моите гости и им се радвам, така и животните не бягат от гостите ни.“

Идеята на Вера и Виктор е тук във фермата да живеят в пълна хармония различни видове. Покрай нас бавно минават два коня, подушват ни и се скриват на хладно в обора, а в краката им сноват кокошки и миниатюрни петли.

Всяко от животните тук има собствена история на спасение или чудо, според Вера. Овенът Райко например вероятно е първият случай на овладяна мускулна дистрофия при този вид животни – нещо, което обикновено не се лекува. Изхвърлят го още като малко агънце. Вера и Виктор се грижат месеци наред за него – с инжекции, с нагръдник, за да проходи нормално на четири крака. Днес е толкова любвеобилен, че се гушка с всички деца, а те го прегръщат и му се радват колко е мек и достъпен. Подобна е историята на козела Андрей, любителят на бирата.

И Вера, и съпругът й Виктор са градски хора – тя е израснала във Варна, а той в София и бил виждал котка само върху контейнер за смет. Решават да променят живота си отведнъж – заради любовта на Вера към животните. Тя вярва, че не е случайно. Спомня си за детството, когато майка й я водела за награда в магазина за детски плюшени играчки. И Вера си избирала от коша с преоценените я зайче с разпрано ухо, я мече с едно око…

„Навсякъде по света има такива ферми приюти и това ни даде кураж“, казва Вера. Вярва, че любовта е единственият и най-мощен лек дори за обречените или безнадеждни на пръв поглед случаи. И тази същата любов превръща пернатите и космати обитатели в необичайно дружелюбни приятели.

От животните за хората

Тъкмо дружелюбността и „човешкото“ поведение на животните привлича посетителите към „Приятели на четири крака“. Най-често това са родители, които водят децата си да се запознаят с животните. Малките разпознават приятели, с които могат да поговорят, да поиграят, да ги погалят и да потичат заедно. Разказват за тях, когато се приберат у дома. Някои деца тепърва се учат да не се боят от животните или като цяло се повлияват благотворно от общуването с тях. Това е анималотерапията – умението на животните да успокоят хората, да им предадат позитивна енергия, да ги заредят с положителни емоции.

Фермата е популярна сред организациите на хора със специфични нужди. Идвали са групи на възрастни и деца с ментални проблеми, често ги посещават организирани ученици или скаути. Идват и доброволци от време на време, въпреки, че е много трудно, защото физическият труд е всекидневие – от сутрин до мрак, и в студ и в пек.

Видео от срещи на деца с животните във фермата.
 

Вход свободен, финансиране предимно от приятели

Входът за фермата приют е свободен. На излизане посетителите могат да дарят средства, ако желаят. Издръжката на цялото начинание – храната, почистването, обслужването – е поне две хиляди лева на месец. Питам Вера и Виктор как се справят с това предизвикателство. И двамата се усмихват и отговарят – с частни доброволни дарения, предимно от приятели и познати. Приятели се грижат и за активното присъствие на „Приятели на четири крака“ в социалните медии. Фейсбук страницата им има близо 15 хиляди приятели и последователи. Активни са в Инстаграм и Туитър, в платформите за видеосподеляне… Набират средства и в световната платформа за дарения Патреон.  Може да станете патрон на пиленце или кокошка, а може да осигурите и десет бали слама за конете и козите. Е, засега са събрали едва малко повече от сто долара, но не се отказват. На сайта им тук може да видите и другите най-разнообразни начини за подкрепа.

„Животните не се отглеждат за стопански нужди, така че не можем да разчитаме на субсидии. Радваме се на вниманието на хората, които идват и правят дарения, и на тяхното желание ние да съществуваме на всяка цена“,  обяснява Вера.

„Карантината и пандемията много лошо ни се отразиха. Животните започнаха да тъгуват истински, че нямаме гости. Преследваха човека, който идва да отчита водата, за да ги погали и да му се порадват, защото беше сред малцината посетители на фермата“, казва Вера. Затова са много радостни, че отново са отворили врати в началото на лятото. В сезона на пътешествията и отпуските ги посещават мнозина. В другия край на селото са известните Хотнишки водопади –любимо място за отмора сред природата и естествени красоти.

Христо е току-що приет гимназист, който идва с майка си и приятели от Русе в неделния ден. Свикнал е с домашни любимци – котки и кучета. Виждал е и ферми за овце. И все пак е силно изненадан от шареното присъствие на толкова различни и толкова „човешки“ реагиращи животни. Твърди, че би довел приятели – особено тези, които и без друго обичат животните. Питам го какво най-много му харесва тук. И той отговаря „Това, че Вера и Виктор не възприемат себе си като защитници на животните – просто истински ги спасяват и им дават шанс за нов живот“.

Снимки: Цвета Ненова и "Приятели на четири крака"
 

#регионалникореспонденти