Как сдружение „Фабрика за идеи" създава среда за генериране на обществено значими идеи и търси пътища за осъществяването им

Какво е общото между баба Гълъбина и дядо Данчо от село Неговановци, EMPATHEST, село Делейна, „Катапулт“, лютиката? Свързват ги четири момичета, вярващи, че социалната промяна зависи от всеки един от нас – от желанието ни за споделяне и взаимопомощ, от „фабрикуването“ на нови идеи за оживяване и осмисляне на действителността около нас, за съхранение на традициите и събуждане на българските села.

Янина Танева, Милица Джанджова, Зорница Базлянкова и Йоана Стоянова са двигателят на сдружение „Фабрика за идеи“, което чрез социалното предприемачество и емпатията постига промяната.

Звучи малко сложно, понякога няма как да не използваме „купешки думи“, но всъщност става въпрос за обич, отговорност, идеи, идеализъм и отечестволюбие. Увличат след себе си нови и нови доброволци (фабриканти) и създават усмивки.

За „Фабрика за идеи“ повече ми разказваМилица Джанджова, бивш доброволец, а сега формален член на екипа на сдружението.

Що за хора са „фабрикантите“

„Ние сме хора от една кръвна група. По естествен начин са ни довели пътищата до „Фабрика за идеи“. Основателят на нашия екип и на Фабриката е Янина – много борбена и голям родолюбец, носител на новото, на бунтарското начало, на социалната промяна в обществото ни.“

Самата Янина казва, че „сега е времето да преформулираме думата “развитие” и да я ориентираме към човешкото щастие“.  „Създаването“ на щастие събира дамския екип – освен Янина, Милица и Йоана са бивши доброволци, а Зорница е ментор в част от форматите на организацията. Всеки от тях е носител на идеи, на българското, на визията за промяна в селата. И четирите искат добро бъдеще за страната ни, за децата ни и работят за това чрез вдъхновяване и подкрепа „на малки идеи и мечтаещи хора с необикновен потенциал за социална промяна“ (Янина).

За началото… и днес

През 2009 г. Фабрика за идеи започва като неформална група от млади активисти, които организират различен род събития за промяна в обществото – кампании, конкурси, протести. Успяват да увлекат със себе си много хора новатори, самите те да създадат среда, в която да се раждат идеи за промяна. Всъщност „идеи“ и „промяна“ са думите, които слепват всичко във Фабриката. Днес женският квартет организира различни събития – по-кратки или за по няколко седмици, на които най-често се търсят проблеми или дефицити, след което се генерират идеи за решения и се търсят начини за тяхната реализация. Това се случва през опознаване на различията, както е с гостуването по селата; или пък с взаимно „бомбардиране“ до раждането на идеи по време на Предизвикателството за социална промяна; или пък чрез споделяне на опит и изкуство, каквито формати са EMPATHEASTиTandem for culture.„Самите участници, които преминават през форматите, обучаваме в социално предприемачество. Именно това е и една от целите на Резиденция „Баба“ – най-актуалният формат, по който сдружението работи. В резиденцията участниците, които живеят един месец в конкретно българско село, до края на престоя си трябва да генерират конкретна идея, която да е свързана с развитието на селото, с развиването на местната общност и връщане на хората в селата. От тук е и нашето име „Фабрика за идеи“. Много често ни казват, че ние сме една истинска фабрика, защото идеите ни не спират. Но нашето старание е да превърнем идеите в някакъв краен резултат“ – разказва с вълнение Милица.

Резиденция „Баба"

Милица е посветила последните няколко години на това начинание. През 2016 г. започва като доброволец в програмата, а днес е координатор на инициативата. „Дори не мога да кажа, че това е проект, защото един проект има начало и край. Резиденция „Баба“ има начало – през 2015 година е първото издание в  четири села в Родопите. Но и до ден днешен ние продължаваме. Приемам това като мисия и за мен е ценно да бъда част от този екип, да координирам цялата инициатива, да продължавам да откривам нови и нови села.“

Няколко седмици младежи гостуват на бабите и дядовците от някое обезлюдяващо българско село. Споделят опита си, събират знанията и мъдростта на миналото, работят за съхраняване на традициите и фолклора, дори правят етноложки изследвания на терен. Крайният резултат е оживяване на селата, търсене на пътища за решаване на конкретни проблеми там.

През 2015 г. е „вдъхнат“ живот на четири обезлюдяващи се села в Община Лъки. Заедно с Асоциация “Онгъл” и Общинска фондация “Пловдив 2019” е направен контакт с безработни младежи, завършили своето образование през последните 2 години, но без ясна перспектива за реализация. Те са първите гости на възрастните хора от тези забравени села.

Резултатите са впечатляващи – студиен запис на диск с песни от родопското село Дряново, социално предприятие за износ на тъкани продукти от жените в селата, разчистена еко-пътека, нова камбана на мястото на открадната над параклиса “Св. Богородица” в с. Манастир, обучения по програмиране за децата от град Лъки, създадена детската игра ИгралО с мотиви от български шевици, частична реставрация на църквата в село Югово, възстановяване на старата фурна в село Джурково. Но най-важното, което мечтателките споделят е, че се създават нов тип човешки взаимоотношения –между поколенията, между градските и селските общности.

.

Селото среща града, старите срещат младите

През годините движението преминава през различни села в България – в Родопите, в Северозападна България (Врачанско и Видинско), в община Гоце Делчев, в община Карлово (Пловдивско).

В началото хората от селата са по-скептични. „Това е обяснимо – те са малка затворена общност, която не всеки ден е свидетел на млади хора, на много активности“ – обяснява Милица. – „Когато ние предложим безвъзмездно доброволческа подкрепа, ни гледат малко зорко – защо пък някой ще отиде на село, и то безвъзмездно, да помогне. Но когато стане тази среща между града и селото, нещата изглеждат по различен начин и границата пада много бързо. В последствие селата се свързват с нас, искат да им гостуваме и втори път, и трети път.“

.

.
Възрастните хора са жадни да споделят своите истории, за това как са живели в миналото. И остават истински радостни и възторжени от това, че едни млади хора са заявили своя интерес да отидат на село, да се докоснат до начина им на живот. Много е ценно това, че хората от селата се чувстват видени, чувстват се значими, че някой се интересува.

Доброволците, които се включват в инициативите, са млади будни хора, които имат интерес към българското село, вярват, че то не бива да бъде „заровено в чекмеджето на миналото“. Готови са да дадат своите идеи, да помогнат със своя ресурс, идвайки от големия град.

Общуването като учене и родова памет

Процесът на учене е едно от най-важните неща при срещите по селата. Със сигурност се случва естествено в процеса на общуване. И двете страни имат какво да научат едни от други. От една страна младежите учат забравени занаяти, свързани с населеното място, учат стари технологии на производство, забравени песни. Възрастните хора пък взимат за себе си частица от градския начин на живот, от възгледите на младите хора, учат се да работят с интернет, с Вайбър. Милица, която е закърмена с фолклора и играе народни танци, се впечатлява от всяка песен, от всяка нова носия, от всяко стара рецепта за хляб и ястие. Обожава да експериментира с научените рецепти, да запява новите песни, да играе новите хора – особено на сърце са й влашките от Видинско, необработени, характерни със своята автентичност. Сред най-любимите са и „Матилда“, „Батута“, „Шира“. Облича народната носия при всеки възможен повод на вечеринките с домакините. „Тя е  нещо, което трябва да пазим. Може би да му придадем нова и модерна интерпретация, но в никакъв случай да го превръщаме в някаква пошла модерност, както в последните години се случва с организирането на балове и различен род събития. Обличането в народна носия не трябва да се приема като маскарад, а  напротив – човек да я носи абсолютно съзнателно и с преклонение.“

Влашките манджи също й лягат на сърцето.„Много обичам селски гулаш,  пръжено, както му казват в Северозапада, обичам лютика, влашките сърми с месо, кокарцу (качамак с месо и лук). Тези простички наглед и на съставки ястия са много вкусни. Не знам каква е тайната съставка – дали това, че се приготвят в стари автентични съдове или това че се ползват домашни местни подправки. Документирам с видеа, записки. И се опитвам да ги пресъздавам.“

И всичко минава през личните истории…

Но не само това – онази истинската, чистата любов в семейството се е запечатала в сърцето на Милица чрез историите на нейните домакини.

Разказва ми историята на баба Мария и дядо Иван от с. Челопек, Врачанско. Имали са толкова невъзможна любов. Дядото е пътувал от София до Враца с влак и е работил в мината. От влака е пускал писма на любимата си. Такава била тяхната платонична любов до момента, в който след две години се събрали.  Баба Мария, редом до дядото, помага да си построят къщата. После става кранистка в мината – една изключително тежка и мъжка професия. Но това, че при тях няма разделение между мъжката и женската работа, когато става въпрос за прехраната на семейството, е нещото, което много силно впечатлява.

Срещат двойки в селата, които са заедно повече от петдесет години. Миналата година в с. Неговановци Милица отсяда при баба Гълъбина и дядо Данчо. Тя е от Видинско, а той – от Търговище. Когато се влюбват, младият момък решава да дойде зет във Видин. Двамата съграждат свой дом. Всяка вечер си лягат по едно и също време. Точно в 21 часа заспиват с целувка, сутрин се будят с целувка. Обядват в 12 часа, вечерят в 19 часа. В тази безпрецедентна, но красива рутина в техния семпъл живот има толкова много любов. Баба Гълъбина споделя, че най-важното нещо за мъжа е да му е изпрано бельото и да му е топъл обядът. „Толкова е трогателно и просто, това е чистотата на човешките взаимоотношения. Толкова е красиво да видиш вече възрастни хора с такава струяща любов и запазен младежки дух“ – вълнува се Милица.

Предизвикателство за социална промяна

Това е друга оригинална идея на сдружение „Фабрика за идеи“. Един кратък формат в градска среда, който се провежда се в рамките на четири дни. Хора от цялата страна могат да се регистрират и да участват като екип в решаването на социално значим проблем. Използва се методологията „дизайн мислене“, според която се търсят решения от долу на горе, решения от човека за човека. В рамките на тези дни, допитвайки се до местната общност и местните власти, се определят проблемни области – изкуство, образование, икономически проблеми на населеното място. След това екипите генерират възможни решения. „Търсим реалистични решения, такива, които не изискват мащабни инфраструктурни промени и намеси, а могат с човешки ресурс и с малко подкрепа и единство да се осъществят“ – обяснява Милица.

Най-добрите идеи получават възможност да участват във финален „Катапулт“. Там те могат да получат реална подкрепа – финансова, доброволческа или експертна от въвлечените местни власти и бизнес, от специалисти.

Целта е да се генерират много решения, те да бъдат реалистични и адекватни за средата. Обикновено предизвикателството се случва паралелно в няколко града, които са избрани на базата на установени местни партньорства. Миналата година за пръв път предизвикателството е направено успешно и в селска среда.

Социална промяна чрез емпатия

Форматът EMPATHIST (Емпатист) е своего рода кулминация на инициативите, които сдружението прави през годината. Представлява тридневен форум за социална промяна чрез емпатия – всяка година в различен град в България. Канят се лектори от България и Европа. Споделят се добри практики от цял свят за качеството на човешките взаимоотношения, за качеството на човешкия живот. Това е и място, на което се събират много доброволци, които се включват активно в подготовката на форума и в последващи инициативи. Тази година EMPATHIST няма да се проведе заради финансови причини и здравната криза, но пък догодина всички се надяват изданието да се състои.

Предизвикателствата на 2020 година

.
.
Екипът на Фабриката вижда нови възможности да разшири и укрепи мрежата си от села и сподвижници в сегашната ситуация. Организират дарителски кампании за подкрепа на основни нужди на общностите в селата – от лекарства и предпазни средства до дигитални устройства, позволяващи на децата достъп до онлайн образование. Организират и доброволческа кампания на национално ниво, която подпомага селата да поддържат общите си блага и свързва потенциала на младите хора от градовете с нуждите и ресурсите на местните общности.

Нов прочит на резиденция „Баба“ ще започне съвсем скоро в с. Делейна, Видинско. Инициативата се нарича „Артистична резиденция“ и ще се състои от 23-ти август до 13-и септември. Артисти от различни жанрове на изкуството – визуално, приложно – ще имат възможност, изследвайки средата в селото, да създадат свой продукт  със социална значимост. Има чуждестранни участници, които ще работят дистанционно в ролята на експерти и ментори и ще предлагат концептуално идеи заедно с българските участници, които ще живеят на място в селото.

„Рожба“ на 2020 г. е и инициативата „С ръце за село“. В рамките на един уикенд, доброволците чисто физически помагат за облагородяване на селата. Акциите са свързани с ремонтни дейности, инвентаризиране на библиотечен фонд в едно от читалищата, гроздобер, реновиране на екопътека.  За този формат в момента тече кампания за набиране на средства – за материали, транспорт и настаняване на доброволците.  Парично дарение може да се направи на Платформата.бг (https://www.platformata.bg), както и по банковата сметка на „Фабрика за идеи“.

За отечестволюбието

Янина, Милица, Йоана и Зорница са имали много възможности да напуснат страната ни. Но не са го направили и не искат да го правят. Те вярват, че всеки човек, раждайки се на конкретно място, носи определена мисия – път, който трябва да бъде извървян. За тях устои като семейство, като род, като дом значат много. Знаят, че камъкът наистина си тежи на мястото. „Във всяко кътче, във всяко село аз намирам частица от себе си и това ми дава заряд да продължавам да работя. И докато не изуча страната, докато не изуча автентичната ни история, предавана от уста на уста, мястото ми е тук. А това е необятно, това е нещо за цял живот“ – със сърцето си завършва Милица своя разказ. 

Снимки: Фабрика за идеи