Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
ное
25



Чуйте нашите гласове!

Разкази за НПО

Как гражданската организация „Сийдър" подкрепя деца и младежи в неравностойно положение в борбата за независим живот и социално включване

 



Антон[1] е агресивно, много ядосано на целия свят и на всички момче. Постъпва по спешност в един от центровете за деца и младежи, лишени от родителска грижа на фондация „Сийдър“ в Казанлък. Четири години по-късно, вече на 20, Антон е зрял мъж. Намира си работа и квартира. „Дойдох при вас с чифт дънки и една раница багаж, а пък станах човек. Аз не ви напускам, вие продължавате да бъдете моето семейство“, казва на тръгване и е готов да предаде опита си на останалите младежи, разказвайки за трудностите и за успехите в живота след центъра. „Антон е пример за това, че при нас децата идват като потребители, както ги наричат в социалната сфера. Да, много бездушно звучи това „потребители“, но важното е, че стават хора“, подчертава Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“. Тя знае имената на всяко от близо 100-те деца, настанени в 9-те центъра на организацията, а примерът с Антон е от тези, които радват, изпълват с удовлетворение,  зареждат с нови сили и ентусиазъм.




Каузата „Сийдър”


„Сийдър” е общност, която променя. Общност, която обединява енергия и смисъл”, казва актьорът Стефан Щерев, активист на организацията, създадена преди 15 години. Тогава, през 2005-та, над 10 000 деца в България живеят в държавни домове. Живеещото в Казанлък ирландско семейство Марк и Пени О’Съливан основава фондация, за да оказва подкрепа на тези деца и да работи за по-доброто качество на грижата към тях. Наричат фондацията на името на своя най-голям син Сийдър и започват да събират дарения, организират обучения, осигуряват терапии. Марк О‘Съливан живее в България до 2013 година, но и до днес е член на борда на фондацията, която продължава по своя път като българска организация. През февруари 2010 година българското правителство обявява, че 137 институции ще бъдат закрити за период от 15 години, като ще се започне от домовете за деца с увреждания. Целта е да се промени философията на грижа за децата с увреждания, поставяйки акцент върху осигуряването на семейна или близка до семейната среда за тях. Тогава това са 1 797 деца над тригодишна възраст и младежи с увреждания, често наричани „невидимите деца“ на България, живеещи далеч от очите на обществото в 55 институции – 23 дома за деца с интелектуални увреждания, един  дом за деца с физически увреждания и 31 дома за медико-социални грижи.

 

Пионер в промяната на отношението към  децата в неравностойно положение


През 2010 година фондация „Сийдър“ проправя пътя на промяната в социалната политика на България. Тогава домът в село Горна Козница, община Бобов дол, е закрит, а неговите обитатели – настанени в създадените и управляваните от организацията центровете от семеен тип в Кюстендил. Това е годината, в която зарочва процесът на т. нар. деинституционализация в България.


Старият дом в Горна Козница


Гражданската организацията „Сийдър” се превръща в двигател на реформата, сътрудничи си с всички участващи страни: местни власти в общините Бобов дол и Кюстендил, Областна администрация – Кюстендил, Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето.
Изминат е целият дълъг път на планиране и координиране на всички етапи на процеса на закриване на дома и разкриване на нов. Натрупаният опит е споделен в специална книга, която можете да прочетете под заглавие „Създаване на нови хоризонти“
 на сайта на фондацията.

„Сийдър“ дава своя принос в закриването на още 10 институции за деца и младежи с увреждания в страната, организира набирането и обучението на екипите за работа с тях след преместването в новия им дом, слага началото на промяната на негативните обществени нагласи към хората в неравностойно положение и тяхното приемане като значима част от обществото. Това е труден, деликатен и комплексен процес. Днес фондация „Сийдър“ е най-голямата неправителствена организация в България, доставчик на социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип”. Работи на територията на общините Казанлък и Кюстендил, предоставя 24-часова индивидуална грижа и специализирана подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение, директно се грижи за повече от 100 обитатели на собствените си осем центъра за настаняване семеен тип и един център за социална рехабилитация и интеграция, посещаван не само от младежи с интелектуални увреждания от центровете на организацията, но и от живеещи в семейна среда в Кюстендил и района. Само за 2019 година са отделени 11 000 часа за специализирана терапия, оказана е помощ на 3000 деца и младежи. Обикновено те са със сериозни интелектуални и физически увреждания, които в 95% от случаите ще останат в такава форма на грижа за цял живот.


 

„Сийдър“ работи в тясна връзка с местните власти и социалните служби. Често се случват и така наречените „спешни настанявания“, които са изключително тежки, защото става дума за деца, жертва на домашно насилие, сираци, разсиновени или изоставени от приемни родители. „Промените изискват много време, търпение и смирение, особено за деца и младежи преживели много години в институции. Младежите все по-спокойно и успешно участват в групови сесии, подкрепят се и учат заедно, чувстваме се „с една крачка по-уверени”, разказва Светла Васева, управител на центровете за настаняване от семеен тип „Сияние” в Кюстендил. Всеки ден децата и младежите в центровете на „Сийдър“ придобиват нови умения, опознават себе си и света, показват развитие. Ходят в детски градини и училища, някои работят, други развиват хобитата си, посещават и участват в събития, създават приятелства. Деца, за които се е смятало, че никога няма да ходят, вече го правят без помощ. Голямата част от тях се хранят самостоятелно, а много от тези, които са използвали едва по една-две думи, могат да водят разговор.



.


 

„Майка съм на 19-годишно момче с увреждане – незрящо, с лека форма на детска церебрална парализа и лека към умерена умствена изостаналост, но със запазен интелект. От няколко месеца ползвам услугите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на фондация „Сийдър”. С детето ми работят всички специалисти в центъра и с чиста съвест мога да заявя, че съм много доволна от тях. Там работят хора, които обичат професията си и подхождат с внимание и любов към нашите деца с увреждания. Надявам се да има повече такива центрове, за да социализираме децата си, а не да ги превръщаме в затворници в собствените си домове. Трябва да има повече хора като тях, които със своите умения, знания и най-вече професионализъм и много търпение обучават и социализират нашите деца. Благодаря ви!“, с признателност споделя родителската си благодарност Венета Зарева.

 

Животът като фотоапарат


Животът е като фотоапарат.

Фокусирай се върху най-важното,

улови хубавите моменти,

трансформирай негативите

и ако не се получава, направи нова снимка.“

Автор на стиха е Ваня Стратиева-Димитрова, програмен директор на фондацията. Той ясно показва смисъла на усилията, които полага организацията, как и защо работи упорито, последователно и прозрачно, качествено и безкомпромисно, с отдаденост,  размах и перспектива. Екипът на „Сийдър“ е от 95 човека, като 45 от тях работят в центровете в Кюстендил,  44 – в  Казанлък и шестима – в централния офис на фондацията в столицата. Това са социални работници и терапевти, арт и трудови терапевти, физиотерапевти, психолози, логопед. Работата им е трудна, налага се самите те да получават психологическа и професионална подкрепа, постоянно да се обучават от български и международни експерти. Фондацията е въвела съвременни бизнес модели в управлението на екипа си, заимства опит от Великобритания, Ирландия и Исландия, утвърждава нови стандарти, които прехвърлят социалните услуги от релсите на административния подход към тяхното качество и целесъобразност.

 

„Проблем са ниските възнаграждение и голямата натовареност на работещите в социалната сфера. Трудно се намират кадри, трудно можем да ги задържим, има отлив на хора от социалните услуги към образователната сфера, където в последните години значително повишиха заплатите. По-голямата част в момента са хора в предпенсионна или пенсионна възраст, а младите хора не избират работа в социалната област“, споделя тревогата си Александрина Димитрова. Самата тя е млад човек и като изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ търси възможности за промяна и в тази област.




Основна дълголетна задача на „Сийдър“ е изграждането на силна организационна култура у екипа и поддържане на финансова стабилност на организацията. 60% от дейностите в центровете на фондацията се финансират от националния бюджет. Останалите нужни средства, годишно около 600 000 лева, „Сийдър“ набавя чрез индивидуални дарения и корпоративни партньорства, разнообразни събития и акции. По този начин работят сравнително малко организации в нашата страна, а тази година заради коронапандемията процесът е по-труден. Наложила се е промяна в стратегията за тази дейност, като се правят онлайн акции, търсят се повече индивидуални дарители.
В момента е актуална кампанията на „Сийдър“ „Отново на училище: тетрадка, раница, дезинфектант“. Нужни са 3000 лева за учебници, учебни пособия, дрехи, обувки и предпазни средства. До 28 септември 2020 всеки може да направи своето дарение чрез „Платформата“.

По отношение на доброволците във фондацията са много внимателни, особено с тези, които работят директно с децата и младежите в домовете в Кюстендил и Казанлък. За тях изискването е да доброволстват  дългосрочно, но в офиса в София различни млади хора помагат в различни събития за набиране на средства, с преводи, с административна работа. „Сийдър“ има признанието на институциите, пример е за добри иновативни практики, ефективно управление на социалните услуги и устойчиво развитие. Носител е на отличие на Националния алианс за социална отговорност за цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България. Осъществява активна застъпническа и обучителна дейност, разпространява своя опит в процеса на закриване на държавни домове и разкриване на нови социални услуги, разработва образователни програми за предизвикателствата в социалната сфера и ролята на гражданското общество. Участва в изготвяне на анализи за състоянието на центровете за настаняване от семеен тип в България, както и в разработването на Закона за социалните услуги. Член е на Коалицията “Детство 2025”, на Националната мрежа за децата и Eurochild. Поредна година е съпредседател на Постоянната експертна работна група по деинституционализация към Държавната агенция за закрила на детето. Активната работа в социалната сфера е осъзнатата необходимост от пряка връзка на практиката с политиката и вземането на решения. От фондацията отбелязват, че често тази връзка се къса  и се вземат решения, които са далеч от реалните нужди на хората. Затова е нужен опитът на тези, които от години работят с уязвими деца и хора с увреждания, за да насочват политиките и управленческите процеси във вярната посока. Според експертите на фондацията новият закон за социалните услуги е добър, утвърждава съвременни критерии за качеството на социалните услуги, както и по отношение на кадрите – за тяхното нормално възнаграждение, изисквания за квалификация, обучение. Остава открит въпросът за подзаконовата уредба и как законът ще се прилага практически.

Малките неща влияят на големите планове


„Съвсем в началото на процеса на деинституционализацията и в Казанлък, и Кюстендил  имаше доста настроения против изграждане на подобни центрове и преместването на деца с проблеми в града, в квартала, изобщо в съседство. Имаше протести, много страх в хората какви ще са тези деца, как тяхното поведение ще повлияе върху поведението на собствените им деца“, припомня първите стъпки на реформата  Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“.  След десет годни живот на нейните центрове в Кюстендил и пет години в Казанлък,  картината вече е различна. Местните жители реагират много по-спокойно, познават обитателите на центровете, общуват с тях по съседски. Безспорно е направена голяма крачка, но все има неразбиране и негативни обществени нагласи. Александрина припомня случай от миналата година, когато организират планински лагер за младежите от техните центрове в Кюстендил. В хотела, в който са настанени, срещат две семейства от друг град, които обаче си тръгват веднага заради неочакваното съжителство. „А нашите младежи бяха изключително любезни, възпитани и естествено придружени от хора от нашия екип“, подчертава Александрина. Ето защо едно от постоянните усилия на екипа е да обяснява, да разказва, да показва  на обществото какво и защо се прави, от каква подкрепа имат нужда настанените в домовете от семеен тип, както и да се спре порочната практика да се сещаме за обитателите им само по празниците. Те нямат потребност от епизодичните подаръци, а от хора, които да бъдат с тях, нуждаят се от терапевтична подкрепа и най-вече да бъдат приети в обществото. В България все още има държавни домове за деца, лишени от родителска грижа  и домове за медико-социални грижи. В тях  се отглеждат около 500 деца. Очакването е процесът да приключи в края на 2021  година.


Няма друго място като у дома




Най-мащабното благотворително събитие на фондация „Сийдър” тази година е съобразено с реалностите на коронакризата. Петнадесетото му издание ще премине под формата на първи по рода си благотворителен коктейл: There Is No Place Like Home (Няма друго място като у дома). Насрочен е за 30 септември 2020 година от 19.00 часа и ще бъде излъчван онлайн. Специално е създадена уеб платформа, през която може да се даряват средства за нуждите на обитателите на центровете на организацията. С интерес се очаква представянето и на непознатия за България механизъм за набиране на средства, наречен Paddle raiser.

Чуйте нашите гласове!


В центровете от домашен тип попадат деца и младежи, за които няма алтернатива. Те нямат семейство, отминал ги е късметът да бъдат осиновени или да постъпят в приемна грижа. Това са най-трудните деца. Но екипът на „Сийдър“ вярва, че те имат шанс да се развиват, да се радват на живота, да бъдат видими за обществото и съществена част от него. Затова работят здраво, с постоянство и отговорност. И успяват да променят животи!

 

Снимки – фондация „Сийдър“


[1] Името е променено






#регионалникореспонденти



Автор: Росинка Проданова, регионален кореспондент на НПО Портала за Югозападна България

 

 

 

Сходни публикации

23.06.2020
Да бързаш да видиш света… Да бързаш да видиш света…

Как фондация „Нашите недоносени деца“ помага на родителите и за това как всеки от нас може да ...

29.05.2020
Мисия „Равен шанс” Мисия „Равен шанс"

Сдружение от Казанлък помага на деца със специални потребности и техните семейства да намерят коловоза ...

23.04.2020
Фондация „Конкордия България”: Да помагаш на онези, които разчитат на теб Фондация „Конкордия България": Да помагаш на онези, които разчитат на теб

В кризисна ситуация като настоящата пандемия от коронавирус на преден план излиза една от ...