Трудното бягство от домашното насилие и как една гражданска организация от Търговище помага всеотдайно и иновативно на изпадналите в беда

„Аз съм Мария. На 36 години съм и през последните години от живота си пазех огромна тайна. Това, че човекът, когото обичах повече от всичко на света, ме нараняваше най-жестоко. Повече пъти, отколкото помня. Не искам да разказвам за унижението, заплахите и побоите, след които винаги получавах букет червени рози. Успях да се измъкна от този капан, когато разбрах, че този мъж щеше да ме убие, ако му бях позволила. Наруших мълчанието и потърсих помощ. Напуснах съпруга си преди една година. Започнах работа и си намерих удобна квартира. Справям се добре и сама се грижа за детето си. Никога повече не получих букет с червени рози.”

Разтърсващата изповед на Мария, за съжаление, не е прецедент. Нейната история е като тази на много други жени, получаващи удари в буквален и преносен смисъл от най-близките си хора. Мария обаче е сред щастливките, успели да се спасят от капана на домашното насилие. Защото е имала силите и куража да започне това трудно бягство. И е потърсила помощ от точните хора.

Гражданска организация срещу насилието

Мария е една от десетките жени, закриляни и подкрепяни от „Асоциация НАЯ“. Създадена през 2002 г. в Търговище с мисия да се бори срещу насилието над жени и деца, тази неправителствена организация разбива клишетата за малкия град.  Търговище може да е една малка точка на картата на България, но екипът на „Асоциация НАЯ“ вече учи колегите си от страната и от Европа на своите практики, които отговарят на най-високите стандарти. И съвсем не случайно. Асоциацията получи Наградата за гражданското общество за 2019 г. на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

„Ние от екипа на „Асоциация НАЯ” близо 20 години подкрепяме жени като Мария, за да заздравеят синините по тялото и раните в душата, за да повярват отново в себе си, да бъдат пълноценни и успешни“. Така се представят в своя сайт хората от асоциацията. Звучи, сякаш е лесно да се направи. Но всъщност зад всяка Мария се крият огромни усилия, работа и съпричастност от целия екип и понякога са необходими дълги години, за да спасиш една жертва на домашно насилие.

От 2006 г. към асоциацията е разкрит Център за социална рехабилитация и интеграция, който работи пряко с жени и деца, жертви на насилие. Вече 14 години социални работници, психолози и адвокати оказват специализирана помощ на пострадалите, консултират ги, съдействат им при контактите с различни институции, помагат при решаване на социални проблеми. Асоциацията си партнира много активно и с учители, полицаи, социални работници и ги обучава как да работят всички заедно, така че да разпознават случаите на домашно насилие и да предоставят комплексна грижа на деца и жени.

„През първите години Центърът се поддържаше чрез проекти, но за щастие от 2018 г. тези услуги станаха държавно делегирана дейност“, припомня си началото председателят на „Асоциация НАЯ“ Светла Сивчева.  Според нея, това е голям успех за организацията, защото е основа, която дава сигурност и устойчивост на дейността им и е основа за доразвиване на програмите.

През 2014 г. „Асоциация НАЯ“ беше първата в страната, която започна програма за работа и с извършители на домашно насилие.  „Обикновено насилниците остават извън погледа ни, но те са там и могат да се насочат към друга жертва, ако не понесат някаква отговорност. А с тази програма затворихме целия цикъл: работим пряко с жертвите на домашно насилие, правим превенция и работим с извършителите“, коментира Сивчева.

Асоциацията работи в целия регион чрез мобилни екипи и открити приемни. Доброто партньорство с полицията и със социалните служби гарантира, че откритите от тях жертви на насилие ще бъдат препратени към организацията и ще получат помощ, правят се и много кампании, за се изостри обществената чувствителност към темата.

Жертвите стигат до организацията основно по два канала. Много от тях са препратени от полицията, след като са преживели тежък побой или е бил застрашен животът им. Други търсят помощ, насочени от бивши клиенти на асоциацията.  Понякога и кметовете на малки населени места също насочват жените към организацията. „Има обаче слаби места в работата с личните лекари. Те най-лесно могат да разпознаят насилието, но незнайно защо не пращат жените при нас“, учудва се председателката на Асоциацията.

Светла Сивчева, председател на Асоциация НАЯ

Трудният избор на жертвите

Дори за жертвите на най-тежко насилие не е лесно да решат да напуснат дома си заради различни емоционални, социални и икономически фактори, казва Светла Сивчева. Директорът на консултативния център Мая Маркова допълва обясненията:  „Много от пострадалите жени остават при нас, но това е труден избор. Те трябва да вземат сложни решения и да преценят кое е най-добро за тях, за децата им, особено ако нямат собствени средства, ако нямат работа и разчитат за издръжката на семейството на партньора си. В тази ситуация някои преценяват, че не могат да се справят сами и се връщат у дома. Не можем да им се сърдим за техния избор!“

Затова за подпомагането на жертвите на домашно насилие никога не е достатъчна само една услуга, например само да получи консултация от психолог. Голяма част от тези жени са безработни и за да се откъснат от средата си, трябва да имат възможности да се квалифицират и да започнат работа. По тази причина асоциацията кандидатства по различни проекти и набира дарителски средства, за да помогне на жените да оцелеят сами – да си купят храна, да си платят тока, да отидат на лекар.

Защото работата с жертвите на насилие е дълъг процес. „Ако жените са готови да работят за промяната, емоционалното им възстановяване е много дълго. Имаме клиенти, с които работим повече от 3 години“, казва заместник-председателят на асоциацията Нина Николова. А най-дългогодишната клиентка на консултативния център ползва услугите му вече осма година. 

Това е един от най-тежките случаи на организацията и класически пример до какво може да доведе липсата на подкрепа от семейството, от близките и от институциите. „Тази жена е наш клиент вече 8 години и още не сме решили всички проблеми, защото тя е била подложена на дългогодишно насилие още от детството. След това насилието е продължило в интимните отношения, продължава и до днес, въпреки че физическото насилие е прекратено. Продължава обаче психическото насилие от страна на бившия й партньор, който продължава да заплашва жената и да я държи в страх през децата им“, обрисува семейната трагедия Николова. Когато човек е жертва на толкова дълго физическо и психическо насилие, е необходима голяма екипна работа и много експертен ресурс за решаване на проблема.

Първоначално „Асоциация НАЯ“ осигурила на жената физическа защита и сигурност, дори два пъти завеждали дело по Закона за защита от домашното насилие. В крайна сметка с помощта на организацията жената е успяла да извоюва апартамент, в който да се настани с двете си деца. „Сега има спокойствието да живее в собствен дом, но психическото насилие не спря. Налагаше се да води дела за издръжката на децата си, да си търси парите чрез съдия изпълнител. И през всичкото това време й беше трудно да се справя сама, защото тя няма професионални умения и трудно се задържа на едно работно място дълго време.  През тези 8 години тя изпадаше в кризи да не може да си плати тока, да няма храна за децата, и ние помагахме много пъти чрез различни проекти, чрез Червения кръст“, обяснява Нина Николова.

Важните проекти

Именно заради такива тежки случаи асоциацията търси възможности да предлага хуманитарна помощ през различни проекти. „Да, консултациите с психолози са много важни, но ако не можеш да си платиш тока и нямаш какво да сложиш на масата на децата си, никакво консултиране не може да те успокои“, посочва Светла Сивчева.  

Сега асоциацията осигурява хуманитарни и здравни пакети от първа необходимост на жени от Търговище, които са жертви на домашно насилие и сами отглеждат децата си. Помощта идва по проект „КРИЛА за самотните майки”. За сумата от 20 хиляди лева, предоставена от Програма „ИРИС”на Фондация „Работилница за граждански инициативи”, се осигуряват неща от първа необходимост за 19 семейства, тежко засегнати от кризата с коронавируса.

По този проект са платени здравните осигуровки на най-дългогодишната клиентка на центъра, за която ви разказахме. „Тази жена нямаше възможност да стигне до здравеопазване, защото години не беше плащала осигуровки. Сега за първи път си е взела направление за гинеколог и всякакви специалисти.  Мечтата й е да си направи зъбите, които са избити от побоите. Мисли си, че когато е с хубави зъби, работодателите няма да я уволняват“, разказва председателката на асоциацията.

Организацията всеки месец купува храна за 19-те жени и техните деца, с друга част от парите им плаща тока и им купува дърва, купува и лекарства.  През други малки проекти от дарители гражданската организация осигури на децата пособия за новата учебна година, спортни екипи и маратонки.  Екипът много се надява да няма нова изолация заради коронавируса, защото извънредното положение е било изключително тежко за „техните“ жени. „Те преживяха тежки месеци заради пандемията, най-често затворени в домовете си със своите насилници, натоварени с денонощни грижи за децата си, без възможност да ходят на работа и без доходи“, спомня си Светла Сивчева. Самата тя и колегите й не спряха да работят, бяха в офиса и посветиха времето си в търсене на дарители, за да осигурят неща от първа необходимост за своите клиенти, които в момента са около 60 жени и деца.

Един сериозен нормативен проблем

В работата на организацията обаче се появява един сериозен проблем заради нормативни изисквания. Държавно делегираните дейности, каквито са услугите на асоциацията, изискват всички клиенти да имат заповеди от социалните дирекции или от Агенцията по закрила на детето. „Това означава, че те трябва да се престрашат, да се появят в институциите, за да попълнят съответната документация, да ги видят на публични места, а жертвите на насилие са чувствителни“, казва Светла Сивчева. И посочва големия минус на държавно делегираната дейност – че не се признават доброволните клиенти, хора, които са потърсили помощ в асоциацията, но не искат да ходят другаде и не искат да бъдат виждани в различни институции. „Домашното насилие е свързано с криене, с пазене да не те разберат, да не научи извършителят, че търсиш помощ и споделяш мръсната тайна на семейството“, коментира председателката на НАЯ. А държавно делегираната дейност изисква тези хора да се заявят пред институциите с лицата си, с имената си, с адресите си, с историята си. Това възпира много жертви да търсят помощ, отчитат с огорчение от екипа на асоциацията.

Сериозен проблем се появява и заради пандемията с коронавируса. В продължение на месеци асоциацията няма нови клиенти, защото пострадалите трябва да дойдат с направления от социалните служби, а те спират да издават направления по време на извънредното положение. Въпреки че точно в този период се засилва нуждата от подкрепа и помощ за случаите на домашно насилие. От март до август в „Асоциация НАЯ“ не са получили документите на нито един нов клиент, въпреки че има нови жертви. Екипът работи с тях, но не знае дали ще му се признае като извършена дейност.

Тревожни тенденции

Професионалистите в асоциацията се притесняват от тревожните тенденции на увеличаващата се жестокост при случаите на домашно насилие. Увеличават се и клиентите на организацията. „Нашата организация отдавна работи в общността, познават ни и това дава повече сигурност на пострадалите. Затова се увеличават клиентите, които търсят помощ от нас“, казва директорката на консултативния център Мая Маркова.  Тя обаче с тревога отбелязва нарастващата жестокост, с която се извършва насилието. „Увеличава се и броят на убитите жени, това е най- жестокият показател, защото там вече няма интерпретации за степента на насилие. Броят на убитите жени от домашно насилие всяка година се увеличава“, посочва Маркова.

Мая Маркова, директор на консултативния център (вляво) и Нина Николова, зам. председател на организацията

А според Светла Сивчева насилието се провокира и от страховете на различни общности, когато се сблъскат с „безумия на ниво социални политики“. „Хората от ромската общност се страхуват, че социалните ще им влязат в къщите и ще им вземат децата, манипулациите по тази тема са големи. Имаме европейски проект към детските градини, където се сблъскахме с отчайваща неграмотност. Вярва се на публикации във Фейсбук, а не на здравия разум“, дава пример Сивчева и коментира: „Може би защото ние, българите, през последните 20 години сме в базова тревожност, която лесно може да бъде канализирана в тази посока, темата за половете, за равните възможности е силно манипулирана и ето как стигаме дотам, да се плашим с норвежците, дето идват да ни вземат децата!“ 

Промяната

Въпреки проблемите, има съществена промяна към темата за домашното насилие, посочват от екипа на „Асоциация НАЯ“. „Преди 20 години за домашно насилие изобщо не се коментираше, тогава се смяташе, че ако мъжът набие жена си или децата, това е нормално, възпитателна мярка“, напомня Светла Сивчева. И подчертава:„Сега вече има много закони и права!“

Според нея обаче„през последните години дърпаме назад“. И отново посочва примера с тяхната най-дългогодишна клиентка, която 8 години не може да излезе от кошмара на насилието и да се възстанови. „След толкова дълго тежко насилие човек вече не функционира нормално, от него не може да се очаква да тръгне на работа и да прави кариера, а институциите като че ли очакват да отчетат резултати след първата среща и ако човек се откаже, престават да се занимават с него“, казва Сивчева. Като гражданска организация, „Асоциация НАЯ“ има голямо предимство за хората, които търсят помощ – екипът разбира колко е тежко преживяното от жените и децата, разбира как пострадалите могат да откажат помощ и да продължат да търпят насилието. „Въпреки това винаги ще ги посрещнем,  без да ги обвиняваме, ще ги изслушаме, ще им предложим решения.  Този подход е един голям плюс на нашата организация“, оценява директорката на консултативния център Мая Маркова.

Спасителите от НАЯ

В „Асоциация НАЯ“ работи екип от 10 социални работници, психолози и адвокат. Повечето от тях са на тежкия терен над 10 години, а председателката Светла Сивчева ръководи организацията от нейното създаване.  

Ежедневната среща с толкова тежък феномен като домашното насилие със сигурност оставя следи върху хората от организацията. „Понеже случаите на насилие се увеличават, се налага да се увеличава и екипът, но имаме проблем с кадрите. За много от тях темата е плашеща, има хора,  които работят само ден и бягат“, казва Светла Сивчева. И прави портрет на „оцелелите“ си колеги: „Трябва да си много подготвен професионално и да си наясно със себе си. Всеки носи на гърба си някакви докосвания до темата за домашното насилие, това е една от най-личните теми, затова е толкова тежка и сложна – отношенията с най-близкия човек. Много помагат екипните обсъждания всеки ден. Слушаш за изнасилвания, за побоища, не можеш да повярваш, че човек причинява това на близкия си. И когато слушаш няколко пъти, може и да не издържиш. Тези, които остават, са хора с голям професионален опит, любопитство и желание да посрещнат предизвикателството".

Асоциацията непрекъснато има нужда от психолози. Не само заради тежката проблематика на работата, но и заради по-ниското заплащане в социалната сфера в сравнение с образованието, където се ориентират повечето психолози. „При нас заплатите са несравнимо по-ниски в сравнение с образованието и ние не можем да сме конкуренти. От една страна темата е трудна, изисква да й се посветиш, да четеш, да ходиш по обучения. От друга страна не можем да дадем такива заплати, като в училищата. Това задължително трябва да се промени – колкото получава един психолог в училище, толкова трябва да получава в една социална служба“, описва проблема Светла Сивчева.

Големите успехи на малката организация

Награждаване в конкурса на Европейския икономически и социален комитет, 2019 г.

Макар че „Асоциация НАЯ“ работи в един от малките български региони, организацията осигурява услуги по най-добрите европейски стандарти. Екипът от Търговище учи колегите си от Испания, Гърция, Италия, Германия как качествено да подкрепят пострадалите от домашно насилие. „Ситуацията тук го изисква, имаме близо 200 села, най-отдалеченото от които е над 100 км.  Как една жертва без пари ще стигне от последното село до Търговище?  А такива села с бедни и безработни хора има много. Загрижени за тях, направихме мобилна услуга, открихме приемни в малките общински центрове, дори в селата, за да стигнем до хората“, казва Светла Сивчева.  След това тази методика е станала част от указания и процедури за всички подобни организации.

Асоциацията е и сред новаторите с програмата си за работа с извършители на домашно насилие. Това е една от първите подобни програми в страната и екипът на НАЯ я разработва сам, стъпка по стъпка. „През 2014 г. стартирахме програмата, без да съществуват никакви стандарти в България, нямаше даже практика по тази тема. Събирахме информация какво правят в Европа, докато си оформим цялата програма. Сега сме сигурни, че в страната няма толкова добра програма“, казва с основателна професионална гордост Нина Николова. Заради тази програма „Асоциация НАЯ“ е приета в европейската мрежа за работа с извършители на домашно насилие, а част от опита им е включен в разработения наскоро европейски протокол.

В края на декември 2019 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отличава в Брюксел „Асоциация НАЯ“ с Наградата за гражданското общество за 2019 г. Темата  на конкурса е „Повече жени в европейското общество и икономика“. От около 80 организации от ЕС, „Асоциация НАЯ“ е сред петимата финалисти и се класира на трето място, което е огромно признание за дейността и професионализма на екипа.
.

Награда за Асоциация НАЯ от конкурса Проект на годината 2017 на Фондация Лале

Организацията има и много други награди, с които се гордее. Но сега екипът е фокусиран върху поредните проекти в помощ на пострадалите. Асоциацията продължава да набира средства за пострадалите жени и деца, за да им осигури хуманитарни и медицински пакети.  „Парите, които сме събрали досега, ще стигнат до февруари, но ние искаме да ги осигурим за цялата зима“, каза Светла Сивчева. Ако се съберат необходимите средства, организацията ще може да подкрепи 90 жени от региона, за да оцелеят през зимата.

Средствата се набират чрез платформата Хелпкарма.

За търсещите помощ центърът за социална рехабилитация и интеграция има гореща линия 060167025; 0879606855.

Снимки: Асоциация НАЯ и Pixabay

#регионалникореспонденти