Как гражданското сдружение „Международни инициативи за сътрудничество“ отвори град Разлог и региона за активен междукултурен диалог

Костадинка Тодоровае родена в разложкото село Баня. В средното училище изучава английски и руски език, по-късно и испански. Четири години работи в местна неправителствена организация, убеждава се в силата на гражданското общество и решава да намери своето място в него. Така през 2003-та учредява в град Разлог сдружението „Международни инициативи за сътрудничество“. 

Началото

Първоначално организацията се насочва към младежки дейности, образование, социално и икономическото развитие, към опознаване на различни култури и сближаване. „Фокусът бяха младежите, но те са подстъпът към техните родители, баби и дядовци“, подчертава Костадинка Тодорова, председател на сдружението. С годините екипът расте, разширява своята дейност сред повече възрастови и социални  групи, гради успешен опит в реализирането на проекти, проправя път в нови области, създава традиции. Изгражда и поддържа мрежа от доброволци на различна възраст, които помагат на организацията да осъществява инициативи сред местната общност. Младежи доброволци  участват в европейски младежки семинари, обучения и обмен. Сдружението от години е гостоприемен домакин на доброволци и стажанти от Европа, от арабските страни, от Азия и Латинска Америка.  

Биографията на организацията за изминалите вече 17 години включва множество дейности в разнообразни тематични области и сред различни целеви групи. Още от своето създаване насочва усилия за подобряване прозрачността и отчетността на държавната администрация. Провежда обучения за постигане на добро управление, за предоставяне на качествени услуги от общинските служители и хората, работещи в съдебната система. Безспорен принос са направените за първи път дигитализация на документи в Районния съд в град Разлог и организираното обслужване на гражданите на едно гише.

Постоянна част от работата на екипа са социалните дейности за качествен живот на хората с увреждания, за насърчаване на толерантността в обществото, за намаляване на детската престъпност. Резултатите са впечатляващи. Достатъчно е само да споменем изградените преходно жилище за хора с увреждания в село Горно Драглище и едно от първите социални предприятия за хора с увреждания в Разлог. В икономическата област сдружението успява да защити поредица от проекти, финансирани чрез различни европейски програми. Това му позволява да работи за развитие на алтернативния туризъм в региона, да предоставя консултантска и логистична подкрепа на малки и средни предприятия, да стимулира социалното предприемачество сред уязвими групи. Последният в тази посока е проектът от 2019 година „Занаяти и социална икономика: движеща сила за растеж чрез социално включване в трансграничния регион”, финансиран по програма INTERREG V-A ГЪРЦИЯ - БЪЛГАРИЯ 2014 - 2020. Той приключи със създаването на механизъм, основан на информационните технологии, който позволява на занаятчиите от двете страни на границата да обединяват усилията за свободен пазар на продукцията си и да се развиват системно в устойчива мрежа. Забележителното е, че става дума за подкрепа на уязвими групи, като лица с увреждания, хора с икономически проблеми и лица в риск от отпадане от пазара на труда - жени, младежи, дългосрочно безработни, домакинства под линията на бедността, представители на ромската общност и други специфични социални групи. Създадена е среда за увеличаване на достъпа им до алтернативна заетост и чрез социални предприятия.

Екипът на организацията

В стремежа си да работи все по-мащабно и резултатно, сдружението  става част от международните мрежи Eurodesk  и YouthNET, мрежа от младежки организации от Централна и Източна Европа и Кавказ, от редица национални мрежи. Поема и отговорността да бъде координатор на българската мрежа на Евро-средиземноморската фондация за диалог между културите „Анна Линд“.

Каузата „Анна Линд"

Фондацията е наречена на името на една от най-влиятелните фигури в съвременната политика в Швеция – Анна Линд. Наричат я „проевропейският глас на Швеция“. Тя оглавява кампанията за присъединяване на страната към еврозоната, като външен министър има решаваш принос за предотвратяване на война в Северна Македония. Убита е през 2003 година. „Един човек може да бъде убит, но идеите му — не“ са  пророческите и думи, които тя произнася години по-рано на погребението на министър-председателя на Швеция Улоф Палме. В памет на тази забележителна жена са учредени Евро-средиземноморската фондация за междукултурен диалог и наградата „Анна Линд“. Фондацията е основана през 2004 година по политическата инициатива на председателя на Европейската комисия Романо Проди и става първата обща институция за диалог, създадена съвместно от Европейския съюз и неговите партньори от Средиземноморския регион,„за да се предприемат действия за рестартиране на диалога и за намаляване на риска от сблъсък на цивилизации“. Централният офис на фондацията е в градАлександрия (Египет), организацията има координатори в повече от 40 държави.

Фондацията „Анна Линд“ е непозната в България, докато разложкото сдружение не започва да привлича български членове, упорито, последователно и настойчиво да ги „запалва“ за каузата на междукултурния диалог, да работи за опознаване и приобщаване.  „Беше много интересно за мен да открия, че арабската култура е много по-близка до нашата, отколкото предполагаме. Много по-близко дори от това, което се случва в Норвегия и Финландия, с които държави иначе сме в Европа. Можем да открием много повече близост с някои арабски традиции, вярвания, кухня. Така например, при едно от нашите съвместни събития с Клуба на арабските съпруги в България разбрахме, че редица наши детски приказки водят началото си от арабския свят. Настрадин Ходжа и Хитър Петър са герои, които съществуват в Йордания и в Сирия“, разказва Костадинка Тодорова.

По-света и у нас

„С името „Международни инициативи за сътрудничество“ търсихме нещо, което да привлича вниманието, а то стана наша съдба. Ние сме едни от първите в България, които отворихме границите за българските и чуждестранните младежи за много проекти, не само европейски. Организирали сме повече от 20 младежки групи годишно за различни обучения, семинари, обмен. Бяхме първите, които започнахме да работим по европейската програма „Младежта в света“, която по-късно прерасна в „Еразъм“, споделя Костадинка Тодорова и подчертава, че „Международни инициативи за сътрудничество“ е една от 50-те организации в Европа, които работят с Азия и Латинска Америка и от 15 години реализират младежки дейности с организации от тези райони. Костадинка с вълнение припомня едно от най-силно преживените удовлетворения от своята работа. Става дума за 2010 година и първите паралелни обучения във Виетнам и Непал с партньорски граждански сдружения от Перу и Мексико. С местните избират темите, които най-много ги интересуват, като тази със замърсяването с боклук. Това е огромен проблем за Непал, заради което страната е наричана „бунището на света“. „През 2013 година се върнах в Непал, където бяхме правили обученията и видях, че е доста по-чисто, отколкото преди три години. По-чисто беше и от другите места, през които преминавахме. Обясниха ми, че това се дължи на някаква организация, която преди години ги е обучавала как да се организира събирането и селектирането на боклука. Те не помнеха името на организацията, но това, че сме оставили конкретен отпечатък върху тези хора и живота им, е вълнуващо. Връщаш се след години и виждаш, че едно място, което е било супер мръсно, вече е значително по-чисто, че там вече не се хвърля безразборно и безотговорно. Усещането е уникално!“.

.

Интересно е, че „Международни инициативи за сътрудничество“ става разпознаваема организация най-напред в Европа и света, а после в Разлог и България. „Това ни подтикна към повече местни инициативи. Убедихме се, че можеш да бъдеш активен едновременно на местно, национално и международно  ниво. Този баланс е нашата запазена марка“, споделя Костадинка опита от извървения път и посочва примера с една от запомнящите се местни инициативи –коледния булевард на елхите. Той е възможност за всеки да украси елха с коледни украшения, с отличителни символи на своята институция, организация, самодеен състав или фирма. Стотици хора на различни възрасти участват с ентусиазъм, забавляват се и се радват на прекрасно настроение. Включват се и младежи от различни държави, които по това време изпълняват своята европейска доброволческа служба в сдружението. „Булевардът на елхите“ се превръща в обичана традиция, част от духа на Коледа в Разлог. „За тази Коледа много мислехме по какъв начин в условията на пандемия да доведем коледния дух до разложани. Минахме през различни идеи и се спряхме на примера с коледната лотария в Испания. Там тя е с комерсиална цел, но ние решихме да направим билетчето 1 лев, за да може всеки човек да си го позволи и участва, а събраните средства да дарим на болницата в Разлог“, пояснява Костадинка и споделя, че за организацията Коледа винаги е нещо специално. „Поставихме и кутии за даряване, за тези, които нямат възможност да участват в лотарията онлайн или просто не са разбрали за нея, макар че разпространихме информацията по многобройни канали. Създадохме и уебсайт, чрез който всеки можеше да разбере какво и как се случва, на какъв етап е кампанията, кои са дарителите. Излъчихме директно и тегленето на лотарията“.

Убедена е, че това е много добра практика за набиране на средства, за откритост и прозрачност пред общността, за нейното мобилизиране да участва в значима кауза – като тази за купуване на кислородни апарати за болницата в Разлог, в която са събрани 9055 лева. В акцията се включват десетки местни доброволци и шестимата младежи от Турция и Испания. Те са на обмен в сдружението, живеят в семейства в Разлог, опознават българските обичаи и традиции, правят разнообразни онлайн събития - фотоконкурс, обучение за разпознаване на домашното насилие във всичките му проявления и начините на противодействие, езикови курсове по английски, испански и турски език за местните жители, независимо от възрастта им.

.

.

Проблеми и решения

Умението да се оцелява е друга съществена черта от запазената марка на разложката организация „Международни инициативи за сътрудничество“. През нелекия път на обществото и държавата, въпреки кризисните  месеци без европейско финансиране, тя успява да се съхрани. Нейната жизненост е доказателство за уменията на екипа, за неговите знания, упоритост, иновативност, готовност да жертва лично време, сили, да влага сърце, да се раздава. Според обстоятелствата екипът мени броя на членовете си, без сдружението да спира дейността. А това е безспорен успех за българските условия, които принудиха доста сродни организации да прекратят съществуването си. Ковид-пандемията усложни още повече съдбата на гражданските организации. И в „Международни инициативи за сътрудничество“ редица задачи изостават, други са прекратени. Но на екипа най-вече тежи липсата на контакта „лице в лице“. Програмите, по които работи, дават възможност за онлайн работа с партньорите, но не е така с младите хора. Особено когато става дума за младежкия обмен, който носи силни емоции, възможности за опознаване и създаване на приятелства за цял живот. Това няма как да се случи пред екрана на компютъра.

Успех за организацията са привлечените и обучени млади хора за работа в гражданския сектор, тяхното мотивиране за личностно и професионално развитие. Те имат възможност в реална среда да разберат как работата в неправителствена организация изгражда дисциплина, развива креативност, умения за бърза преценка и реакция. Свидетели са на прояви на екипност, работа под напрежение, адаптивност, умения да се „хване“ появила се възможност. Такива ситуации учат да се приема новото, непознатото, различното. „Работейки с хора от толкова различни култури и с толкова различни начини на мислене, жизнени модели, поведения, се научаваш да ги разбираш“, казва Костадинка Тодорова. Така държави като Непал, Филипините, Уганда, Индонезия, Виетнам или Мексико стават познати и не толкова далечни. А благодарение на „Международни инициативи за сътрудничество“ испанецът Давид Райгал открива България и избира живота в Разлог пред този в Барселона и Южна Испания. Разлог го очарова със запазения възрожденски дух, който му напомня и какво е загубила Испания от урбанизацията и модерното развитие.

Според Костадинка Тодорова основният  проблем на гражданските организации е работата на парче. Всички знаят, че „Една птичка пролет не прави“, но повечето следват максимата „И сам войнът е войн“. Така се дублират и размиват дейности, не се постига обхватът, който НПО биха могли и трябва да имат. „Ние знаем, че имаме обща цел и няма нужда да се състезаваме и показваме колко сме по-добри от другите. Нужно е обединение. Това търсим и това ни дава  участието в няколко мрежи на граждански организации. Това се опитваме да правим и с всеки проект – да създаваме връзки, контакти, да обединяваме тематично организации, те да разпознават приоритетите и заедно да работят регионално или национално по важните за тях въпроси“, подчертава Костадинка Тодорова. И отбелязва, че с годините българските програми стават по-бюрократични, формалните изисквания към гражданските организации нарастват, все с аргумента за по-добра отчетност пред европейските донори.

В гражданския сектор трудно се планира дългосрочно. Това е голям риск за всяка организация, защото според одобрения брой проекти може да изпита недостиг на работна ръка или да е невъзможно да захрани екипа  си с достатъчно работа.  „В нашия сектор хората не се обучават от днес за утре. Нужен е по-дълъг период и целенасочени усилия“, пояснява Костадинка. Тъкмо затова сдружение „Международни инициативи за сътрудничество“  ще  изследва и анализира какви знания и умения липсват на гражданския сектор в комуникацията с обществото, има ли и какви са добрите практики. В първите дни на 2021 година започна онлайн проучване сред активно работещите граждански организации. То е предвиденото в рамките на проекта на сдружението "Визуална комуникация и идентичност”, като целта е поне 200 български организации да се включат в него. Можете да бъдете част от  проучването като попълните онлайн анкетата на линк: https://forms.gle/E67mHdBG8Emmz5XK7.

„Онлайн събития и надежда за повече срещи „лице в лице“,   2021 ще бъде годината за постигане на баланса между двете неща“  с оптимизъм завършва своя разказ Костадинка Тодорова.

#регионалникореспонденти